Ако изборите са сега, отново 7 партии ще влязат в

...
Ако изборите са сега, отново 7 партии ще влязат в
Коментари Харесай

Алфа рисърч: При избори сега отново 7 партии в НС, Български възход влиза на мястото на ИТН

Ако изборите са в този момент, още веднъж 7 партии ще влязат в Народното събрание, само че без " ИТН ", сочи последното проучване на " Алфа рисърч ". На мястото на партията на Слави Трифонов в Народното събрание би влезнал най-новият състезател на политическата сцена - " Български напредък " на някогашния министър на защитата и някогашен длъжностен министър председател Стефан Янев.

ГЕРБ е първа политическа мощ и резервира електоралната си поддръжка от април, само че с доста дребна разлика след нея е " Продължаваме промяната ", която обаче усилва % си. " Възраждане " и " ИТН " губят благосклонностите на гласоподавателите за сметка на новата партия " Български напредък ", която събира над 5 % поддръжка незабавно след формалното основаване на плана, сочат данните на " Алфа Рисърч ".

Мобилизацията на симпатизантите на Продължаваме промяната, като реакция най-много против свалянето на Никола Минчев от председателския пост и в следствие - на държавното управление, води до превъзмогване на записания в предходни изследвания спад в поддръжката й и отчасти възвръщане на позиции. С растеж от 2 пункта по отношение на април и 20.2% евентуален избор, Политическа партия остава на малко над % след ГЕРБ (21.5%). Политическа партия реализира растеж в столицата и няколко огромни града, ГЕРБ резервира поддръжката си в по-малките регионални центрове и селища.

Предизвикалата политическата рецесия Има Такъв Народ бележи нова загуба на гласоподаватели и при избори през днешния ден би останала под парламентарната линия (3.3%).

Възраждане стопира възхода си, както заради изострянето на борбата ГЕРБ – Политическа партия, която ги оставя настрана от водещата политическа конспирация, по този начин и заради конкуренцията в ляво-русофилското пространство с Българска социалистическа партия и новата партия на Стефан Янев. Партията на Костадинов остава с 8% поддръжка.

Умелото лавиране на Корнелия Нинова сред присъединяване в ръководството и „ алените линии “ съумява за момента да стабилизира електоралните позиции на левицата (11.5%), само че динамичността в този бранш е прекомерно мощна. “Български напредък “ започва с малко над 5% поддръжка и едвам идващите месеци ще покажат по какъв начин ще се разпределят гласовете сред него, Българска социалистическа партия и Възраждане.

Демократична България също резервира гласоподавателите си в София и огромните градски центрове, което й обезпечава 7.1% евентуален избор.

Силно поляризирано публично мнение сред опцията „ ново държавно управление в настоящия парламент “ (49.5%) и предварителни избори (46.7%). Около три четвърти от поддръжниците на държавното управление в оставка, както и хората без ясни политически желания, са „ за “ сформирането на ново държавно управление, до момента в който симпатизантите на опозиционните партии - „ за “ предварителни избори.

Поляризация и по оста „ каква управническа коалиция би се справила по-добре с ръководството на страната “.
Преобладават желанията към коалиция към Политическа партия (31.9%). Същевременно обаче ГЕРБ последователно съумяват да излязат от изолираност – едвам 6 на 100 по-малко (25.2%) считат, че партията на Борисов би се справила по-успешно в сегашната обстановка. Малко над 20% биха предпочели напълно друга опция. Избирателите, които приоритизират икономическите проблеми и материалния си статус по-често избират коалиция към ГЕРБ, а тези, които слагат акцент върху корупцията и нейното отражение върху икономическите процеси – обединяване към Политическа партия.

Разколебаване на поддръжката за президента. Острите конфликти на партиите от ръководещото болшинство и на държавното управление в оставка с президента Румен Радев водят до отдръпване на доверието към него измежду част от подкрепилите го преди година негови симпатизанти. Въпреки че остава най-одобряваният политик в страната, позитивните му оценки спадат с 8 пункта (от 51% през април до 43% през юни), а негативните нарастват със 7.
Много по-поляризирани спрямо преди година са и оценките за това, дали президентът спомага или не за решение на политическата рецесия в страната. 43.9% считат, че спомага за превъзмогването й, а 36.5% са на противоположното мнение. Ръстът на отрицателните оценки тъкмо по този въпрос слага в по-слаби позиции вероятно служебно държавно управление на Р.Радев, от което се чака да бъде посредник в рецесията, а не да води до нейното изостряне. Най-силно е преобръщането на мненията измежду симпатизантите на Демократична България, които се приближават по негативни оценки до тези на ГЕРБ.

Слабо усъвършенстване в рейтинга на държавното управление в следствие от сплотяването на неговите последователи след гласувания избор на съмнение от опозицията. След трагичния спад през април, поддръжката за държавното управление през юни нараства с 3 пункта (от 19 на 22 на сто), само че отрицателните оценки (45.8%) не престават да бъдат двойно повече от позитивните. Особено висока е критичността в по-малките регионални центрове и отвън тях, измежду служащите, дребния и междинен бизнес.

Без основна динамичност в доверието към политическите водачи. Двамата съпредседатели на Политическа партия – Кирил Петков и Асен Василев имат на практика едни и същи рейтинги – ок. 23% доверие и ок. 46% съмнение. Много интензивният през последния месец водач на ГЕРБ Бойко Борисов повишава с 1% позитивното отношение към себе си (до 20.2%), само че резервира висок дял отрицателни отзиви (57%). С 18.6% доверие и 48.4% съмнение Корнелия Нинова остава на позициите си от месец април. По-съществена смяна има при други трима водачи. При Христо Иванов – в положителна посока; растеж с 2 на 100 в позитивните отзиви и доста сериозен спад (7 пункта) в отрицателните. При К.Костадинов и Сл.Трифонов е налице ясно изразен отрицателен тренд. Лидерът на Възраждане губи 4 на 100 доверие (до 13%), а на ИТН – 5% (до 8.5%).

И актуалното, 47-о Народно заседание, не съумява да се откъсне от печалните върхове на предходните парламенти. Положително отношение към него имат 8.7% от интервюираните, негативно – 60%. Логично, малко по-високo е утвърждението измежду симпатизантите на ръководещата коалиция, само че и при тях не надвишава 15 на 100.

Отпадането на българското несъгласие над започването на договаряния на Северна Македония с Европейски Съюз не води до предвещаваните от мнозина анализатори публични катаклизми. Изследването демонстрира, че след вота в Народното събрание на така наречен „ френско предложение “ 42% от интервюираните утвърждават повдигането на ветото против 53% неодобряващи. Тази внезапна смяна спрямо настроенията преди няколко месеца ясно демонстрира, че виновното политическо водачество е в положение да докара до утешение в обществото и еволюция на публичните настройки.
Водовъртежът от политически събития на фона на ескалиращи рецесии и усложнена геополитическа конюнктура, провокират изключителна подвижност на и без друго нежните публични и политически настроения. Измерените все още електорални настройки са при едвам 38% изразили предпочитание да вземат участие в изборите. Общественото мнение по настоящи въпроси ще остане поляризирано и през идващия политически сезон, а следените мощни електорални флуктуации се обрисуват като най-трудното затруднение пред сформирането на стабилно политическо болшинство.

В допитването едвам 38% са дали отговор, че имат предпочитание да вземат участие в възможните предварителни избори.
Източник: faktor.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР