Галъп: Без съществена разлика в резултатите на партиите, ако изборите бяха днес
Ако изборите бяха в този момент, по-скоро нямаше да има основна разлика с резултатите от отминалия наскоро избор за нов парламент. ГЕРБ биха получили 25,5% от гласовете, „ Продължаваме промяната “ – 20,8%, Движение за права и свободи – 13,1%, „ Възраждане “ – 10,5%, Българска социалистическа партия – 9,4%, „ Демократична България “ – 8%. „ Български напредък “ е към бариерата с 4,5%, а под нея остава „ ИТН “ с 3,1%. „ Изправи се, България “ и Вътрешна македонска революционна организация са към един %, надлежно с 1,3% и 0,9%. Това демонстрира моментната картина от самостоятелната представителна ежемесечна изследователска стратегия на „ Галъп интернешънъл болкан “. Изследването е извършено по метода „ лице в лице “ сред 29 октомври и 6 ноември измежду 809 пълнолетни българи.
„ По традиция, в следизборни обстановки картината на публичното мнение резервира инерцията от самите избори с минимални отклонения, а от време на време – и с продължаваща инерция нагоре или надолу за обединенията, които са отбелязали прелестно или неприятно впечатляващ за своята ниша резултат. Явно обаче и в месеца след изборите, не са произтекли особени разбърквания на силите. Такива обаче могат да произтекат, в случай че в действителност се стигне до избори – вижда се, че в последните няколко изборни талази от време на време има бързи мобилизации в една или друга посока, които биха се откроили още повече на фона на хипотетично ниско гласуване “, разясняват от „ Галъп интернешънъл болкан “.
В едни нови избори надали може да се чака висока интензивност, прибавят социолозите. 38% са тези, които споделят, че биха дали своят вот твърдо. 3,7% от тези, които твърдо имат намерение да гласоподават, споделят, че биха дали своят вот с „ Не поддържам никого “. Явно известността на тази алтернатива се откроява след относително високия неин дял в последните избори.
Бяха заложени и три пробни въпроса, само че техните данни не трябва да се четат като закрепени публични настройки, а по-скоро като ориентировъчна картина на публичните инстинкти, доколкото става дума за бъдещи или хипотетични обстановки, прецизират от „ Галъп “. Бяха тествани желанията в актуалната обстановка: да се сформира държавно управление, даже с взаимни отстъпки, или да се проведат нови парламентарни избори. Беше тествано и отношението към концепцията да се вкара форма на президентска република. За следващ път бяха тествани и настройките към въвеждането на еврото у нас.
56% от запитаните избират опцията „ Предпочитам да се сформира държавно управление, даже с взаимни отстъпки “, пред 26,7%, които избират „ Предпочитам да се проведат нови парламентарни избори “. Останалите не могат да отговорят.
Правителство избират болшинства от близо 80% от последователите на ГЕРБ, над 60% от тези на Движение за права и свободи, близо 60% от поддръжниците на Политическа партия, над половината от тези на Българска социалистическа партия. И при Демократична България искащите държавно управление не са важен дял, въпреки като цяло дяловете „ държавно управление “ и „ избори “ да не демонстрират огромна разлика. Голямото изключение е „ Възраждане “ – където болшинство от близо 60% са за нови избори.
В България би трябвало да се вкара форма на президентска република, по-скоро се съгласяват 24,5% от запитаните, само че 47,5% са по-скоро несъгласни. Запознатостта с детайлите по тази тематика не е висока. Цели 28% не могат да преценяват.
Измежду главните електорати доминира несъгласието с концепцията, а сериозното изключение е този на Българска социалистическа партия, където почти равни дялове са „ за “ и „ срещу “. Разбира се, отражение в тази тематика оказва и отношението измежду другите електорати към настоящия президент Румен Радев.
По традиция, вероятността за въвеждане на еврото извиква известна социална паника. 55,9% у нас са несъгласни, че България би трябвало да вкара еврото, а 28,1% са съгласни. 16% не могат да преценяват.
Електоратът, който е в най-голяма степен „ за “, е този на ГЕРБ, до момента в който всички останали, даже този на Политическа партия демонстрират по-скоро принуда. При „ Възраждане “ и изключително Българска социалистическа партия тя клони към единогласие. Разбира се, надали политическите желания са единствен главен фактор. Личи си, че желанието да се вкара еврото понижава с възрастта и пораства с приходите.
* Методология: Данните са част от ежемесечната самостоятелна изследователска стратегия на „ Галъп интернешънъл болкан “. Изследването е извършено сред 29 октомври и 6 ноември измежду 809 души по метода „ лице в лице “ с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е еднакъв на към 54 хиляди души.
„ По традиция, в следизборни обстановки картината на публичното мнение резервира инерцията от самите избори с минимални отклонения, а от време на време – и с продължаваща инерция нагоре или надолу за обединенията, които са отбелязали прелестно или неприятно впечатляващ за своята ниша резултат. Явно обаче и в месеца след изборите, не са произтекли особени разбърквания на силите. Такива обаче могат да произтекат, в случай че в действителност се стигне до избори – вижда се, че в последните няколко изборни талази от време на време има бързи мобилизации в една или друга посока, които биха се откроили още повече на фона на хипотетично ниско гласуване “, разясняват от „ Галъп интернешънъл болкан “.
В едни нови избори надали може да се чака висока интензивност, прибавят социолозите. 38% са тези, които споделят, че биха дали своят вот твърдо. 3,7% от тези, които твърдо имат намерение да гласоподават, споделят, че биха дали своят вот с „ Не поддържам никого “. Явно известността на тази алтернатива се откроява след относително високия неин дял в последните избори.
Бяха заложени и три пробни въпроса, само че техните данни не трябва да се четат като закрепени публични настройки, а по-скоро като ориентировъчна картина на публичните инстинкти, доколкото става дума за бъдещи или хипотетични обстановки, прецизират от „ Галъп “. Бяха тествани желанията в актуалната обстановка: да се сформира държавно управление, даже с взаимни отстъпки, или да се проведат нови парламентарни избори. Беше тествано и отношението към концепцията да се вкара форма на президентска република. За следващ път бяха тествани и настройките към въвеждането на еврото у нас.
56% от запитаните избират опцията „ Предпочитам да се сформира държавно управление, даже с взаимни отстъпки “, пред 26,7%, които избират „ Предпочитам да се проведат нови парламентарни избори “. Останалите не могат да отговорят.
Правителство избират болшинства от близо 80% от последователите на ГЕРБ, над 60% от тези на Движение за права и свободи, близо 60% от поддръжниците на Политическа партия, над половината от тези на Българска социалистическа партия. И при Демократична България искащите държавно управление не са важен дял, въпреки като цяло дяловете „ държавно управление “ и „ избори “ да не демонстрират огромна разлика. Голямото изключение е „ Възраждане “ – където болшинство от близо 60% са за нови избори.
В България би трябвало да се вкара форма на президентска република, по-скоро се съгласяват 24,5% от запитаните, само че 47,5% са по-скоро несъгласни. Запознатостта с детайлите по тази тематика не е висока. Цели 28% не могат да преценяват.
Измежду главните електорати доминира несъгласието с концепцията, а сериозното изключение е този на Българска социалистическа партия, където почти равни дялове са „ за “ и „ срещу “. Разбира се, отражение в тази тематика оказва и отношението измежду другите електорати към настоящия президент Румен Радев.
По традиция, вероятността за въвеждане на еврото извиква известна социална паника. 55,9% у нас са несъгласни, че България би трябвало да вкара еврото, а 28,1% са съгласни. 16% не могат да преценяват.
Електоратът, който е в най-голяма степен „ за “, е този на ГЕРБ, до момента в който всички останали, даже този на Политическа партия демонстрират по-скоро принуда. При „ Възраждане “ и изключително Българска социалистическа партия тя клони към единогласие. Разбира се, надали политическите желания са единствен главен фактор. Личи си, че желанието да се вкара еврото понижава с възрастта и пораства с приходите.
* Методология: Данните са част от ежемесечната самостоятелна изследователска стратегия на „ Галъп интернешънъл болкан “. Изследването е извършено сред 29 октомври и 6 ноември измежду 809 души по метода „ лице в лице “ с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е еднакъв на към 54 хиляди души.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ