Иде нашенската музика
Ако желаете да видите концентрат от всичко сбъркано в българската политика и културна промишленост за последните 20+ години, причинете си последното съвещание на отрасловата комисия в Народното събрание, което беше отдадено на жалбата за 50% квотно лъчение на българска музика в Българска национална телевизия и БНР.
Съдържателен разговор нямаше - нямаше и текст на законопроект, който да даде най-малко една капка смисъл на събранието.
За сметка на това, ще се наслушате на викове, обиди и смущаващи откровения за " свалените гащи " под игото на англосаксонския окупатор в продължение на два часа и 15 минути, до момента в който най-сетне Александър Симов (БСП) приключи съвещанието и с обезсърчение разгласи " режим на свободен спор ".
От едната страна на барикадата се оказаха Йорданка Христова, Силвия Кацарова, дует " Ритон " и Милена Славова, в композиция с депутатка от " Възраждане ", която не прави разлика сред креативните съюзи и сдруженията за ръководство на авторски права. Партията ѝ, оказа се, не счита и за належащо да иска разрешение, когато използва музика на български реализатори по митингите си.
Това не сътвори терзания измежду представителната извадка на музикантите, пристигнала в комисията. Риториката им не се разминаваше фрапантно с тази на депутатите на Костадин Костадинов.
" На Евровизията нас ни отсвириха, въпреки че песента беше на британски език. Дори не ни пуснаха на втори тур. Украинците пяха на украински и тяхната ария мина, може и да завоюва даже. Тука са ни окупирали и всички радиа си пускат каквото желаят. Как ще се състезаваме, когато нямаме условия да творим умерено? 50% квота е малко - всичко би трябвало да е на български език ", казва Йорданка Христова.
Здравко Желязков от " Ритон " е още по-гневен: " В момента са ни поробили културно - когато поробиш един народ интелектуално, не ти би трябвало армия, той става васал. Пристигат Чукич, Мукич, Цитакис, Митакис от прилежащите страни, които са ни заляли със своята музика, и залите са претъпкани. Защо? Защо?... ".
" Младата публика да си слуша другите радиа - БНР се слуша от дамата, от бабата, която като се върне от полето или градината, си пуска радиоточка БНР. Онзи ден бях в Търговище, пяла съм на 5000 души. Как може да знаят моите текстове? Може ли туркинята да се бори за българско в личната си татковина България? ", пита Силвия Кацарова
Виолета Гюлмезова: " Пуснете по националното радио нашата ария, хората ще решат тя харесва ли се или не. А не да чуваме единствено британска музика. Ние сме 40 години на сцена, сами се борим за всичко. И в тази народна власт, откогато пристигна, ние сме просяци, с цел да създадем концерт ".
Вярно, ако публиката взема решение, дует " Шик " още веднъж няма да вземе ръка. Най-слушаната музика в YouTube за България сега e на Фики, Торино и Пашата, Преслава и Гери-Никол. В Spotify Хари Стайлс и Кендрик Ламар се конкурират малко по-успешно с Емилия и Галена.
От другата страна - Ицо Хазарта се оказа уединен боец против акцията за " избавителни пояси за некадърници " с административни квоти: " Когато съм правил хубави песни, съм изкарвал хубави пари. Когато не съм правил хубави песни, не съм се карал по комисии, с цел да желая със закон моята тъпа ария да се върти ".
" Всякакви ограничавания и квоти са нещо погрешно. Съвременната българска музика в голямата ѝ част е отвратителна, също така няма никакъв белег на това, че е българска. Съвременната българска музика е с бийтове, купени по 20 евро, с простотии в речитатив. Ако се вкарат квоти наред с чалгията, тази дивотия ще бъдат длъжни да я въртят по Българска национална телевизия и БНР. Тя няма белезите на тематично българска музика. Няма и стойност. Ако има стойностна българска музика, в голямата си част тя е правена преди няколко десетилетия ", коментира той.
На предлагането му да се гласоподават тласъци, само че единствено за творби, свързани с достоверния български фолклор, последва сериозна реакция от естрадата:
" Нашата национална музика има пътеки и реализация в чужбина, а ние къде имаме тези реализация? ".
За дързостта си депутатът от " Продължаваме промяната " едвам не получи понижаване на оценката за държание и строго мъмрене пред строя, само че му се размина единствено със снизходително предизвикателство: да " направи едно четене на партитура " или да каже " кой е създателят на " Шаро и първият сняг ". Уви, Хазарта прозорливо бе завършил присъединяване си в дебата малко след приключването на първия час.
Всички останали депутати се оказаха алтруистични поддържници на " нашенската музика ". Нищо, че по всеобщо самопризнание Народното събрание разисква кой е отговорен за изпадането ѝ от ефир в продължение на 18 години и все не решава как да я компенсира.
Насред разногласието се роди и истината. Българска национална телевизия и БНР срамежливо обясниха, че и в момента изпълняват стремежи % за българска музика в ефира си (42% при БНР и над 65% в БНТ).
Защо " легендите " не виждат изгода от това - не стана ясно. Защо си показват, че ще я видят с намесата на " Възраждане " - също. Защо пазят партийна идея, без тази партия да е внесла в Народното събрание съответните им претенции в законопроект - никой не съумя да отговори.
Стана ясно, че българската музика не е българска, в случай че не е изпълнена на български език, а и да е композирана, изпълнена и изпята от българи - не заслужава специфична квота.
Но не стана ясно дали " Чупя порти, запалвам коли, че различен те пипа чуя ли " ще може да употребява същите преференции като " Големият транспортен съд минава " - всички безмълвно трансферираха отговорността за дискриминирането на поп фолка (като музика, която не е публично потребна, по Тома Биков) върху редакторите в публичните медии.
Това, което стана ясно, е, че Българска национална телевизия излъчва толкоз огромен % българска музика, тъй като е " бедна телевизия и няма пари да купи сериали като другите, по тази причина върти остарели продукции ".
Но не стана ясно дали публиката на националната телевизия и радио се радва на качеството, което ѝ оферират. Във всеки случай - никой няма планове да я попита.
Съдържателен разговор нямаше - нямаше и текст на законопроект, който да даде най-малко една капка смисъл на събранието.
За сметка на това, ще се наслушате на викове, обиди и смущаващи откровения за " свалените гащи " под игото на англосаксонския окупатор в продължение на два часа и 15 минути, до момента в който най-сетне Александър Симов (БСП) приключи съвещанието и с обезсърчение разгласи " режим на свободен спор ".
От едната страна на барикадата се оказаха Йорданка Христова, Силвия Кацарова, дует " Ритон " и Милена Славова, в композиция с депутатка от " Възраждане ", която не прави разлика сред креативните съюзи и сдруженията за ръководство на авторски права. Партията ѝ, оказа се, не счита и за належащо да иска разрешение, когато използва музика на български реализатори по митингите си.
Това не сътвори терзания измежду представителната извадка на музикантите, пристигнала в комисията. Риториката им не се разминаваше фрапантно с тази на депутатите на Костадин Костадинов.
" На Евровизията нас ни отсвириха, въпреки че песента беше на британски език. Дори не ни пуснаха на втори тур. Украинците пяха на украински и тяхната ария мина, може и да завоюва даже. Тука са ни окупирали и всички радиа си пускат каквото желаят. Как ще се състезаваме, когато нямаме условия да творим умерено? 50% квота е малко - всичко би трябвало да е на български език ", казва Йорданка Христова.
Здравко Желязков от " Ритон " е още по-гневен: " В момента са ни поробили културно - когато поробиш един народ интелектуално, не ти би трябвало армия, той става васал. Пристигат Чукич, Мукич, Цитакис, Митакис от прилежащите страни, които са ни заляли със своята музика, и залите са претъпкани. Защо? Защо?... ".
" Младата публика да си слуша другите радиа - БНР се слуша от дамата, от бабата, която като се върне от полето или градината, си пуска радиоточка БНР. Онзи ден бях в Търговище, пяла съм на 5000 души. Как може да знаят моите текстове? Може ли туркинята да се бори за българско в личната си татковина България? ", пита Силвия Кацарова
Виолета Гюлмезова: " Пуснете по националното радио нашата ария, хората ще решат тя харесва ли се или не. А не да чуваме единствено британска музика. Ние сме 40 години на сцена, сами се борим за всичко. И в тази народна власт, откогато пристигна, ние сме просяци, с цел да създадем концерт ".
Вярно, ако публиката взема решение, дует " Шик " още веднъж няма да вземе ръка. Най-слушаната музика в YouTube за България сега e на Фики, Торино и Пашата, Преслава и Гери-Никол. В Spotify Хари Стайлс и Кендрик Ламар се конкурират малко по-успешно с Емилия и Галена.
От другата страна - Ицо Хазарта се оказа уединен боец против акцията за " избавителни пояси за некадърници " с административни квоти: " Когато съм правил хубави песни, съм изкарвал хубави пари. Когато не съм правил хубави песни, не съм се карал по комисии, с цел да желая със закон моята тъпа ария да се върти ".
" Всякакви ограничавания и квоти са нещо погрешно. Съвременната българска музика в голямата ѝ част е отвратителна, също така няма никакъв белег на това, че е българска. Съвременната българска музика е с бийтове, купени по 20 евро, с простотии в речитатив. Ако се вкарат квоти наред с чалгията, тази дивотия ще бъдат длъжни да я въртят по Българска национална телевизия и БНР. Тя няма белезите на тематично българска музика. Няма и стойност. Ако има стойностна българска музика, в голямата си част тя е правена преди няколко десетилетия ", коментира той.
На предлагането му да се гласоподават тласъци, само че единствено за творби, свързани с достоверния български фолклор, последва сериозна реакция от естрадата:
" Нашата национална музика има пътеки и реализация в чужбина, а ние къде имаме тези реализация? ".
За дързостта си депутатът от " Продължаваме промяната " едвам не получи понижаване на оценката за държание и строго мъмрене пред строя, само че му се размина единствено със снизходително предизвикателство: да " направи едно четене на партитура " или да каже " кой е създателят на " Шаро и първият сняг ". Уви, Хазарта прозорливо бе завършил присъединяване си в дебата малко след приключването на първия час.
Всички останали депутати се оказаха алтруистични поддържници на " нашенската музика ". Нищо, че по всеобщо самопризнание Народното събрание разисква кой е отговорен за изпадането ѝ от ефир в продължение на 18 години и все не решава как да я компенсира.
Насред разногласието се роди и истината. Българска национална телевизия и БНР срамежливо обясниха, че и в момента изпълняват стремежи % за българска музика в ефира си (42% при БНР и над 65% в БНТ).
Защо " легендите " не виждат изгода от това - не стана ясно. Защо си показват, че ще я видят с намесата на " Възраждане " - също. Защо пазят партийна идея, без тази партия да е внесла в Народното събрание съответните им претенции в законопроект - никой не съумя да отговори.
Стана ясно, че българската музика не е българска, в случай че не е изпълнена на български език, а и да е композирана, изпълнена и изпята от българи - не заслужава специфична квота.
Но не стана ясно дали " Чупя порти, запалвам коли, че различен те пипа чуя ли " ще може да употребява същите преференции като " Големият транспортен съд минава " - всички безмълвно трансферираха отговорността за дискриминирането на поп фолка (като музика, която не е публично потребна, по Тома Биков) върху редакторите в публичните медии.
Това, което стана ясно, е, че Българска национална телевизия излъчва толкоз огромен % българска музика, тъй като е " бедна телевизия и няма пари да купи сериали като другите, по тази причина върти остарели продукции ".
Но не стана ясно дали публиката на националната телевизия и радио се радва на качеството, което ѝ оферират. Във всеки случай - никой няма планове да я попита.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ