Ако искате да сте щастливи, ще трябва да се постараете.

„ Ако желаете да сте щастливи, ще би трябвало да се постараете. Не може просто да си го пожелавате или да трансферирате отговорността за това в ръцете на други хора. “, споделя Майкъл Бъкли. Всеки желае да е благополучен, само че постоянно личните ни мисли предават положителните ни планове. В „ Мансардната на бляновете “ Ерих Мария Ремарк стига до следното просветление за човешката природа: „ Много от хората, оплакващи се от своето злощастие, се усещат прелестно в него. Има хора, които не са в положение да живеят без своето злощастие. Хората са артисти, обичащи сълзливите функции. И когато щастието отиде при тях, те бързат да го отхвърлен. Искат да бъдат непременно нещастни – за тях щастието е в тяхното злощастие. “ Ако не сте от тези хора и се чудите какво ви пречи, с цел да сте един от малцината щастливци във Вселената, замислете се над следните неприятни привички, които всеки от нас има, само че с минимално изпитание би могъл да отстрани от себе си:

Отказваме да поемем отговорност за личното си благополучие и благоденствие

„ Можем да прекараме целия си живот, оставяйки света да ни споделя кои сме. Или да си решим сами. “ - Чък Паланюк

Оставяме злобата и ненавистта да ни завладеят

Нелсън Мандела доста тъкмо е споделил: „ Да се гневиш е все едно да пиеш отрова с вярата, че враговете ти ще умрат “.

Занимаваме се с злословия в желанието си да се почувстваме по-важни и значими

Замислете се над умозаключението на Хенри Форд: „ Хората приказват за други зле, с цел да оправдаят себе си в техните и в личните си очи “, идващия път, преди да си отворите устата по адрес на някой.

Боим се от сянката си

Оставяме се страхът да командва живота ни, вместо да оставим куража по напълно натурален метод да го насочва. „ Разбери от какво се страхуваш и отиди да живееш там! “ е лекарството, което предлага Чък Паланюк.

Първият вид, който постоянно ни идва на разум, нормално е най-лошият

Оставяме се отрицателното мислене да се трансформира в табиет, вместо да реконструираме усещанията си да виждаме хубавото в света. Вие не виждате нещата такива, каквито са, а такива, каквито сте вие. За другата неприятна податливост на човешките същества споделя в романите си Чък Паланюк: „ Хората нормално се влюбват толкоз надълбоко в болката си, че не могат да я изоставят. “

Зацикляме върху грешките си, вместо да се учим от тях

„ Ако не се учите от своите неточности, няма смисъл да ги вършиме “, умно декларира Лорънс Питър.

Осъзнаваме целите си, само че по най-различни аргументи се проваляме в това да ги следваме всекидневно

„ Трябва да намериш личния си път. Собствените си правила. Всеки има лично схващане за себе си и на него би трябвало да разчита. В последна сметка, значимото е това, което наподобява вярно за теб. Не това, което майка ви е споделила. Не това, което една актриса ви споделя. Не това, което някой си ни е споделил, в случай че не е това малко умерено гласче вътре в нас. “ - Мерил Стрийп

Позволяваме на гордостта да лишава насладата ни

Оставяме се гордостта да ни попречи да изправим развалените взаимоотношения с хората, за които ни е грижа. Както отбелязва Пол Клодел: „ За доста хора е по-лесно е да се откажат от насладата, в сравнение с от гордостта. “ Не бъдете от тези хора.

Изоставяме планове, които са значими за нас

Светът щеше да е в действителност прелестно място, в случай че всички можехме да следваме съвета на Халил Джубран: „ Вярвай в фантазиите, тъй като в тях е скрита вратата към вечността. “

Когато даваме, чакаме нещо в подмяна

После се усещаме ядосани и разочаровани, тъй като на тези упования, действителни или мислени, не е отговорено. „ Ако положителното има причина, то към този момент не е добро; в случай че има последица - някаква премия - отново не е положително. Значи: положителното е отвън веригата от аргументи и следствия. “ - Лев Толстой

Предпочитаме да харчим пари за движимости, вместо за прекарвания с хората, които обичаме

„ Да живееш на Земята, може би е скъпо, само че пък по тази причина вие получавате целогодишна безвъзмездна екскурзия към Слънцето. “, изобретателно отбелязва Ашли Брилиант. А Дейв Рамзи напълно на място изяснява: „ Купуваме неща, от които не се нуждаем, с пари, които нямаме, с цел да впечатлим хора, които не харесваме. “

Не прощаваме

Не умеем да одобряваме грешките – нашите и непознатите, и просто да продължаваме напред. „ Ако си построил крепости във въздуха, не значи, че си работил напразно; те са там където би трябвало да бъдат, просто построи основи под тях. “ - Хенри Дейвид Торо

Жертваме времето със фамилията си поради работата

„ Можете да построите дома си от най-здравите материали, само че по време на несгоди, компликации и свирепост от обкръжаващия свят ще ви помогне единствено вярата и фамилията. Това е единственото надеждно леговище. “ - Ник Вуйчич

Оплакваме се от събитията, губейки време да измислим решение

Винаги помнете, че „ Отчаянието е най-великото от всички наши заблуждения. “ - Люк Вовнарг

Не показваме възприятията си пред другите

Понякога даже самите ние не виждаме по какъв начин се усещаме. „ Можете да пандизите очи пред нещата, които не желаете да видите, само че не можете да скриете своето сърце пред нещата, които не желаете да чувствате. “, споделя Честър Бенингтън. Научете се да идентифицирате личните си усеща и умерено и намерено да ги споделяте с близките. Ще останете изумени от всеобщото облекчение, което ще последва.

Оставяме на контузиите от предишното да дефинират кои сме

Предаваме се пред провалите, които са ни нанесени, вместо да използваме претърпяното, с цел да оказваме помощ на други хора. Това е и пожеланието на писателя Чък Паланюк: „ Само в случай че можехме да извиним това, което са ни сторили… да извиним това, което ние сме сторили на другите… в случай че можехме да оставим всичките си истории в предишното. Ролите си на злодеи или жертви. Само тогава, може би, ще спасим света. “

Живеем с проекти за бъдещето и изпускаме сегашния миг

„ Ако искаш промени в бъдещето - стани смяна в сегашното. “ - Махатма Ганди

Живеем с разочарования от предишното и изпускаме сегашния миг

„ Миналото ти е единствено един роман. Веднъж като го осъзнаеш, то няма повече власт над теб. “ - Чък Паланюк

Не оценяваме полезността на телата, мозъците и духа си

Неглижираме ги, като че ли не осъзнаваме какъв брой са значими. „ Вгледай се в хората в близост. Чудиш се за какво страдат, за какво търсят благополучие, само че в никакъв случай не го намират. Ако някой се сепне и се запита дали му се е случвало да изпита напълно персонално предпочитание, ще откри отговора. Ще си даде сметка, че претекстът за всички негови стремежи, старания, фантазии и упоритости са другите хора. “ - Айн Ранд

Не използваме всичките си налични благоприятни условия

Често пъти от леност, различен път от прекомерна невзискателност или неосъзнатост във връзка с това, на което сме способни, ние не използваме гениите и качествата си по този начин, че да са потребни на общността, близките и на самите нас. „ Това е смисълът на живота. Трудът ти. Даровете, които получаваш от земята и това, в което ги превръщаш. “ - Айн Ранд

Определяме личната си значимост съгласно измерими критерии

Ти не си обиколката на талията си или банковата си сметка. „ Ти не си твоята работа. Не си парите, които имаш. Не си колата, която караш. “, споделя основния воин в „ Боен клуб “. Веднъж като осъзнаете това, животът става доста по-лесен и превъзходен.

Реагираме на проблемите импулсивно – със боязън или яд

Така освен ги вършим по-лоши, ами напряко ги затвърждаваме. Това, което Уейн Дайър поучава е: „ Когато възникне проблем, обърни се към себе си. Приеми го доста умерено. Използвай го, с цел да научиш нещо. “

Отказваме да се надигнем пред проблемите си очи в очи

Крием се от тях и по този начин те стават по-големи и по-големи. Скоро стават неуправляеми. „ Винаги в началото упрекваме другите; в случай че не можете никого да обвиним, започваме да твърдим, че проблеми изобщо не съществуват. “, споделя Джулиан Барнс. А Самюел Бекет предизвестява: „ Всеки може да се извърне встрани и да не гледа, само че кой знае какво вижда щраусът със заровена глава в пясъка? “

Обвиняваме други хора за решенията, довели до нашето злощастие

„ Ако кьорав, се спъне в камък, падайки на земята, постоянно ще ругае камъка, макар че е отговорна неговата слепота. “, споделя Хенрик Сенкевич.

Позволяваме си да живеем в страдание, а не вършим съзнателна крачка напред

„ И най-нещастният човек среща своето благополучие. Онова благополучие, бленувано в самотни нощи, търсено в най-тежки мигове на загуби, в безкрайната прегръдка на болката. Това е момент на прераждане, на филтриране. Това е мигът, когато „ ослепяваме ”, изправяме се и започваме още веднъж. “ - Гюстав Флобер

Търсим си оправдания, с цел да не се развиваме

Често се лъжем, че сме прекомерно остарели, прекомерно изтощени или прекомерно глупави, с цел да учим нови неща. „ Някога опита. Провали се. Няма значение. Опитай още веднъж. Провали се още веднъж. Провали се по-добре. “, провокира Самюел Бекет.

Имаме неоправдани упования към околните си

„ Истинският мъдрец вижда хората такива, каквито са, и в никакъв случай не се разочарова, тъй като в никакъв случай не чака да срещне блян. Циникът стартира да търси във всеки невъзможното и изпадат в горест, тъй като хората се оказват напълно разнообразни. “ - Ърл Стенли Гарднър

Агонизираме за неща, които не могат да бъдат изменени

Както споделя Чък Паланюк: „ Най-добрият метод е не да се борим, а да отминем. Не се опитвайте непрекъснато да оправите нещата. Това, от което бягаш, остава с теб най-дълго. Когато се бориш против нещо, единствено го правиш по-силно. “

Вършим нелепости, с цел да се оправим със страданието

Обръщаме се към алкохол, опиати, храна, секс или лудо извършване на покупки в опит да заглушим болката си, вместо да я отстраним вечно. Как да я отстраним? „ Когато осмислим своята роля в света, било и най-скромната и незначителната, тогава ние ще бъдем щастливи. “ - Антоан дьо Сент Екзюпери

Позволяваме на духовността да играе по-малка роля в живота ни, в сравнение с работата

Помнете, че не сте тяло, което има душа. Вие сте душа, която има тяло. И още веднъж Паланюк: „ Купуваш си мебели. Казваш си, че това е последният диван, от който в миналото ще се нуждаеш в живота си. Купуваш си дивана и за идващите няколко години, без значение какво се обърка в живота ти, най-малко ще си удовлетворен, че си оправил казуса с дивана. Тогава идва и точният комплект чинии. После съвършеното легло. Завесите. Килимът. След това се оказваш в клопката на прелестното си гнездо, а нещата, които преди притежаваше, в този момент имат теб. “

Съдим хората жестоко и незаслужено

Преди да започнеш да съдиш някого обуй неговите обувки, мини по неговия път, изплачи неговите сълзи, усети неговата болежка и като се спънеш във всеки камък на пътя, в който той се е спънал... чак тогава можеш да му кажеш по какъв начин да живее живота си!

Съдим себе си жестоко и незаслужено

Екзюпери споделя: „ Много по-мъчно е да съдиш самичък себе си, в сравнение с да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си вярно, значи ти си същински влъхва. “ Не бъдете жестоки към себе си!

Оплакваме се от живота, вместо да живеем с признателност

Вместо това е по-добре да последваме съвета на Луиз Хей: „ Ако във вашата глава пристигна отрицателна мисъл, то просто и кажете " Благодаря за присъединяване ".

Не можем да определим и да оформим едно извънредно чувство за цел

„ Замислих се за хората, които настояват, че на земята няма благополучие. Всички те обезверено се пробват да намерят някаква наслада в живота. Борят се за нея. Защо би трябвало живите създания да съществуват в болежка? Мигар някой има право да изисква хората да живеят за нещо друго с изключение на за личната си наслада? Всеки се стреми към нея. С цялото си създание. Но в никакъв случай не я откриват. Питам се за какво. Вайкат се, че не схващат смисъла на живота. Има един необикновен тип хора, които ненавиждам. Онези, които се стремят към някакъв блян или „ универсална цел “, които не знаят за какво живеят, които стенат, че би трябвало да „ открият себе си “. Можеш да чуеш тези думи на всички места към нас. Това като че ли е формалното факсимиле на нашия век. Среща се във всяка книга. Във всяка сладникава изповед. Сякаш е най-благородното нещо, което човек може да признае. Но съгласно мен е най-срамното. “ - Айн Ранд.

„ Не знамение е това, от което се нуждаете, а смяна в гледната точка. “ - пише Бангамбики Набиаримана в „ Великата перла на мъдростта “. Просто откажете да попаднете в клопката на мисловните паяжини. Поемете надзор над щастието си. Научете се да си го отглеждате с всичките налични запаси, с които разполагате. „ Много е елементарно от леност и уязвимост да се хвърлиш в скута на божественото и да кажеш: " Нищо не можах да направя - така било писано! "  Помислете обаче за величието на избора! “, поучава умно и доброжелателно Джон Стайнбек.

Картини: Vincent van Gogh, Pablo Picasso