Притча за необикновената сила на вярата
Ако желаете да погледнете на заобикалящият ви свят и животът по друг метод, ви съветваме да прочетете тази мъдра алегория за силата на вярата.
Притча за невероятната мощ на вярата
Веднъж един безоблачен лъч споделил на самото слънце:
– Всеки ден се спускам до Земята, стоплям и осветлявам всичко в близост, само че доста бих желал да стопля сърцето на индивида.
– Е, щом е такова твоето предпочитание, можеш да капнеш капка безоблачен огън в сърцето на индивида, разрешило слънцето. Този огън ще му помогне да стане популярен създател. Но ти би трябвало деликатно да избереш най-хубавите хора за това.
На идващия ден слънчевият лъч още веднъж поел към Земята. Докато „ пътувал “ в пространството се замислил: „ Как мога да схвана кой всред хората е най-подходящ? Та те са милиарди… “
Щом се доближил до повърхността, доловил тъжните мисли на един човек: „ Не мога да направя нищо. Имам фантазии, само че като че ли нещо все ме стопира. “ Човекът мечтаел да стане художник, само че станал бояджия. Влюбил се в едно момиче, само че тя не му отвърнала на възприятията.
Слънчевият лъч го доближил и му „ нашепнал “:
– Млади дребосъче, имаш гений, младост и сръчни ръце! Давам ти от моят огън!
И завчас слънчевият огън горящ в сърцето на индивида и го предиздвикал да вдигне очи, да изправи плещи, а сърцето му да забие бясно от неспокойствие. Той сграбчил боите и нарисувал неземно хубав букет за своето момиче, което толкоз му било на сърце. Когато й подарил картината, момичето възкликнало:
– Но това е същинско знамение! Момичето толкоз се зарадвало, че прегърнало и целунало момчето.
Младият мъж бил толкоз вдъхновен и убеден в себе си, че боядисал къща, а притежателят й останал очарован от гения на художника:
– Мислех, че си елементарен бояджия, само че ти си същински художник! Творец! Ти преобрази къщата ми и я трансформира в произведение на изкуството!
Така с религия в сърцето момчето станало популярен и прочут художник.
Когато лъчът се върнал към слънцето, споделил отговорно:
– Забравих, че трябваше да намеря най-хубавите хора, които да бъдат почтени за безоблачен огън. А, аз го дадох в сърцето на първият човек, чийто мисли „ дочух “. Съжалявам! Следващият път ще бъда по-внимателен.
Слънцето единствено се усмихнало и с наслада отвърнало на лъча:
– Ти просто повярва в индивидът! А непоклатимата религия и нужната поддръжка имат капацитета да трансфорат всеки човек в създател, тъй като точно това оказва помощ за превъзмогване на всевъзможни трудности, страхове и подозрения.
