Пламен Димитров: Ако искаме бюджет с 3% дефицит, трябва да заложим по-високи данъчни приходи
" Ако желаеме бюджетът да бъде уравновесен на 3% недостиг, би трябвало да бъдат заложени по-високи данъчни доходи ". Това съобщи в " Денят стартира " президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Димитров изясни, че в разходната част на бюджета има две мощно повишени пера - финансовите разноски, които за 2023 година са увеличени двойно по отношение на предходната година, както и издръжката на министерствата.
" 2022 година сме изпълнили 5,5 милиарда финансови разноски, а България изобщо откогато има бюджет в последните 30 години, е изпълнявала най-много 7,5 милиарда - и то при положителни времена, положително положение ".
Издръжката на министерствата и ведомствата през 2022 година също е мощно повишена - през 2022 година е повишена с 40%, в този момент се предлага растеж с още толкоз. Не става дума за издръжката на чиновниците, а за ток, вода и други разноски, които не могат да обосноват това нарастване, посочи президентът на КНСБ.
" Само от тези две извършения в разходната част, над 4 милиарда лева могат да бъдат спестени и като прибавим ограниченията в приходната част, считам, че бюджетът може да бъде докаран до 6 милиарда недостиг, което води до тези заветни 3% "
Вярно е, че министерството на финансите е подготвило и втори, авариен вид на бюджета с доста по-нисък недостиг, удостовери Димитров, само че е предложило настоящия вид по политически съображения.
" Оттук нататък всички ограничения, които ще се оферират, а те в приходната част касаят налози, са политика. И двете водещи партии споделиха, че няма да ги оферират - данъкът върху свръхпечалбата, от който се чакат на годшна база малко над 2 милиарда доходи и връщането на Данък добавена стойност ставките, което ние поддържаме, като се изключи бебешките артикули и книгите ".
Прогнозираният растеж на Брутният вътрешен продукт е с към 20 милиарда за 2023 година, разяснява Пламен Димитров. Според него финансовото министерство подценява данъчните доходи, които за миналата година са с 5 милиарда повече.
12-те % нарастване на пенсиите от 1 юли са сигурни поради използването на швейцарското предписание, увери президентът на КНСБ. По думите му обаче компенсациите за безработица би трябвало да се актуализират, изключително минималното, което да се движи или с % на инфлацията, или с растежа на минималната работна заплата, за която КНСБ упорства да стане 850 лева Според Пламен Димитров разноските за тези ограничения ще костват на страната сред 20 и 25 милиона лева
Димитров изясни, че в разходната част на бюджета има две мощно повишени пера - финансовите разноски, които за 2023 година са увеличени двойно по отношение на предходната година, както и издръжката на министерствата.
" 2022 година сме изпълнили 5,5 милиарда финансови разноски, а България изобщо откогато има бюджет в последните 30 години, е изпълнявала най-много 7,5 милиарда - и то при положителни времена, положително положение ".
Издръжката на министерствата и ведомствата през 2022 година също е мощно повишена - през 2022 година е повишена с 40%, в този момент се предлага растеж с още толкоз. Не става дума за издръжката на чиновниците, а за ток, вода и други разноски, които не могат да обосноват това нарастване, посочи президентът на КНСБ.
" Само от тези две извършения в разходната част, над 4 милиарда лева могат да бъдат спестени и като прибавим ограниченията в приходната част, считам, че бюджетът може да бъде докаран до 6 милиарда недостиг, което води до тези заветни 3% "
Вярно е, че министерството на финансите е подготвило и втори, авариен вид на бюджета с доста по-нисък недостиг, удостовери Димитров, само че е предложило настоящия вид по политически съображения.
" Оттук нататък всички ограничения, които ще се оферират, а те в приходната част касаят налози, са политика. И двете водещи партии споделиха, че няма да ги оферират - данъкът върху свръхпечалбата, от който се чакат на годшна база малко над 2 милиарда доходи и връщането на Данък добавена стойност ставките, което ние поддържаме, като се изключи бебешките артикули и книгите ".
Прогнозираният растеж на Брутният вътрешен продукт е с към 20 милиарда за 2023 година, разяснява Пламен Димитров. Според него финансовото министерство подценява данъчните доходи, които за миналата година са с 5 милиарда повече.
12-те % нарастване на пенсиите от 1 юли са сигурни поради използването на швейцарското предписание, увери президентът на КНСБ. По думите му обаче компенсациите за безработица би трябвало да се актуализират, изключително минималното, което да се движи или с % на инфлацията, или с растежа на минималната работна заплата, за която КНСБ упорства да стане 850 лева Според Пламен Димитров разноските за тези ограничения ще костват на страната сред 20 и 25 милиона лева
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ