Томислав Дончев: Има риск да се спънем политически за еврозоната
Ако имаме друго държавно управление, което да вземем за пример каже, че не желае да е член, никой няма да ни вкара принудително, бъдете сигурни, сподели вицепремиерът
Вицепремиерът Томислав Дончев излезе с парещ стопански разбор по тематиката можем ли да бъдем спънати политически за еврозоната, за какво ПВУ беше безспорна злополука и кой развихря спекулата.
Пред " Фокус " Дончев споделя:
Безспорен триумф е влизането ни в еврозоната и значи доста неща. От позиция на стопанската система, от позиция на политическите процеси - това значи, че България е извървяла съвсем до край пътя за интеграцията си в Европейския съюз. Да бъдеш в еврозоната значи да си част от ядрото на Европейски Съюз. Да бъдеш част от процеса на взимане на решения, значи първокласно участие.
Исторически познавам целия развой от началото на интеграцията. Въпросът не е бил единствено дали България дава отговор официално на всички критерии за присъединение, тъй като страната ни, за разлика от доста други държави-членки, е имала доста благоразумна бюджетна политика. Въпросът беше в доверието, а България не стартира по най-убедителния метод участието си в Европейски Съюз през 2007 година. Радвам се, че в годините успяхме да натрупаме доверието, че можем да бъдем член в пълноценния смисъл на думата, и получаваме този подобаващ резултат.
Чисто стопански, макар страховете, които се разпалват, съм уверен, че единствено няколко месеца след приемането всички те ще изчезнат. Такива страхове се разпалват през няколко години. Мога да напомня терзанията от 2016 - 2017 година да не ни отвлекат децата за Норвегия, а от 2020 - 2021 година - да не ни чипират с имунизациите. Сега никой не разисква тези тематики. Същото ще е със страховете, свързани с еврото.
Думата " далавера " обаче трайно се настани. Ние от 20 години сме пазарна стопанска система - в случай че един търговец вдигне цените в кварталния магазин или в една верига, жителите би трябвало да имат вярното държание и да не купуват от него, а да отидат при другия, който не е вдигнал цените. Няма монопол в търговията в България, при който един може да вдигне цените.
Разбира се, страната би трябвало да си е на мястото. Въпреки че имаме пазарна стопанска система, в случай че някой голословно подвига цените, в случай че имаме картели, страната има принадлежности да реагира. Това е в пълномощията на Комисията за защита на конкуренцията.
И да има трептения първоначално, опитът на другите страни демонстрира, че това е в границите на под 1%. Твърдя, че към март месец 2026 година всички страхове ще се преодолени.
Политически риск да не влезем в еврозоната има. Ако имаме друго държавно управление или служебно държавно управление, което волеизяви нещо друго. Например излезе с позиция, че е срещу приемането на България в еврозоната. Никой няма да ни вкара принудително, бъдете сигурни.
Година и два месеца преди края на Планът за възобновяване и резистентност се намираме на едвам второ заплащане. Крайният период за заплащане е 31 август 2026 година. Остана един законопроект от второто заплащане. Голяма част от промените и законите, свързани с второ заплащане, са признати.
Преди пет месеца, когато това държавно управление стартира да работи, обстановката с Плана за възобновяване и резистентност беше, без пресилване, безусловно пагубна. Нямам поради единствено промените, свързани с второто заплащане, въпреки че и те са мъчителна тематика. Някои от тях бяха доста сложни за реализиране. Как можеш да направиш за 2-3 месеца либерализация на пазара на ток за битовите консуматори? Това е мярка, която се възнамерява и се реализира в границите на години.
Още първоначално (бел. ред. - на мандата на държавното управление на Росен Желязков) започнахме договаряния с Европейската комисия. Предоговорихме една част от промените в режим на натурализъм - такива, каквито можем да изпълним. Конкретно либерализацията на пазара за битовите консуматори беше отсрочена за когато България е подготвена, когато може да възнамерява сходно мероприятие, без вреда. Още по-трагична беше обстановката във връзка с заплащанията. Тогава интервалът до крайния период беше година и половина. Как си представяте 8% заплащания? 8% за четири години, а се допуска за година и половина ние да разплатим 92%.
Имаме прогрес и по двете линии. По линия на промените остана един закон, а във връзка с вложенията - те бяха реорганизирани. Тези планове, които теоретично и на практика не могат да се осъществят, а имаше такива, бяха извадени от проекта. В същото време бяха вкарани други, които се движат с доста по-висока скорост и които имат всички шансове да бъдат осъществени. Давам ви образец - спомагателни вложения за метрото на София.
Само за интервал от пет месеца сме платили 1 милиарда лв. по осъществяване на плановете по проекта. Вече сме на 17%. Очаквам до края на годината да платим най-малко 2 милиарда лв., само че съгласно мен упоритостта ни би трябвало да е по-голяма и да гоним третото заплащане, с цел да можем да използваме цялото финансиране по проекта.
Амбицията, която гоним, е да използваме всичките средства. Въпреки рисково късите периоди, България има късмет, в случай че ускорението върви по този метод. Ползването на парите е комплицирано нещо. То зависи от това министерството да заплаща в точния момент, а изпълнителите да извършват плановете с нужната скорост и качество. Това не е самостоятелна игра.
Имаше промени, заложени в ПВУ, които бяха по-скоро ненужни или комплицирани за осъществяване в политическия подтекст, в който се намираме. И това е меко казано. Има заложени противоречиви промени, тъй като в пакета вложения в проекта, които на 90% изпълняваме сега, като пакет промени имаше напълно разнообразни неща. Нямаше противоречивите текстове, свързани с декарбонизацията, в това число нямаше периоди за затваряне на мощности. При договарянията с комисията и това отпадна. Няма да затваряме мощности за произвеждане на електрическа енергия най-малко от позиция на ангажимент, дефиниран в закона.
Това е оставено на пазара.
Средствата по ПВУ не са част от кохезионната политика. Тече смяна на законодателството, давайки опция на държавите-членки да употребяват средства и от кохезионната политика, даже от механизмите за възобновяване и резистентност, за задачите на защитата.
Имам по-резервирана позиция, говорейки за кохезионната политика. Това са средства, които имат за цел ускорено да доближават България към по-старите и богати членки, инвестирайки в стопанската система и в инфраструктурата - автомагистрали, железници, канализации, градска среда и други В тези сфери България има огромни нужни. Въпреки това, което е вложено в последните 15 години, ние сме задоволили оскъдна част от потребностите.
Когато приказваме за вложения в защита, аз настоявам, че нашият фокус би трябвало да бъде отбранителната промишленост, а не толкоз директни вложения във въоръжените ни сили. Динамиката на актуалните спорове и актуалната война допускат извънредно бърза смяна на образците въоръжения, които се употребяват. Днес задачата не е да произведеш нещо в 10 хиляди екземпляра и да снабдиш армията с него, а въоръжените сили да имат капацитета да употребяват нови мостри оръжие. Зад тях да стои един мощен промишлен капацитет, който, когато има потребност, да го достави.
Давам ви образец. Използването на дроновете, като авангардна технология, се трансформира на всеки няколко месеца. В този смисъл даже снабдявайки българските въоръжени сили с един пример дрон, той след една година по всяка възможност няма да бъде толкоз настоящ. Индустриалният капацитет тук е най-съществен.
Когато приказваме за целенасочени вложения в артикули с допустима двойна приложимост и потенциал на промишлеността - аз имам позитивно отношение.
Вицепремиерът Томислав Дончев излезе с парещ стопански разбор по тематиката можем ли да бъдем спънати политически за еврозоната, за какво ПВУ беше безспорна злополука и кой развихря спекулата.
Пред " Фокус " Дончев споделя:
Безспорен триумф е влизането ни в еврозоната и значи доста неща. От позиция на стопанската система, от позиция на политическите процеси - това значи, че България е извървяла съвсем до край пътя за интеграцията си в Европейския съюз. Да бъдеш в еврозоната значи да си част от ядрото на Европейски Съюз. Да бъдеш част от процеса на взимане на решения, значи първокласно участие.
Исторически познавам целия развой от началото на интеграцията. Въпросът не е бил единствено дали България дава отговор официално на всички критерии за присъединение, тъй като страната ни, за разлика от доста други държави-членки, е имала доста благоразумна бюджетна политика. Въпросът беше в доверието, а България не стартира по най-убедителния метод участието си в Европейски Съюз през 2007 година. Радвам се, че в годините успяхме да натрупаме доверието, че можем да бъдем член в пълноценния смисъл на думата, и получаваме този подобаващ резултат.
Чисто стопански, макар страховете, които се разпалват, съм уверен, че единствено няколко месеца след приемането всички те ще изчезнат. Такива страхове се разпалват през няколко години. Мога да напомня терзанията от 2016 - 2017 година да не ни отвлекат децата за Норвегия, а от 2020 - 2021 година - да не ни чипират с имунизациите. Сега никой не разисква тези тематики. Същото ще е със страховете, свързани с еврото.
Думата " далавера " обаче трайно се настани. Ние от 20 години сме пазарна стопанска система - в случай че един търговец вдигне цените в кварталния магазин или в една верига, жителите би трябвало да имат вярното държание и да не купуват от него, а да отидат при другия, който не е вдигнал цените. Няма монопол в търговията в България, при който един може да вдигне цените.
Разбира се, страната би трябвало да си е на мястото. Въпреки че имаме пазарна стопанска система, в случай че някой голословно подвига цените, в случай че имаме картели, страната има принадлежности да реагира. Това е в пълномощията на Комисията за защита на конкуренцията.
И да има трептения първоначално, опитът на другите страни демонстрира, че това е в границите на под 1%. Твърдя, че към март месец 2026 година всички страхове ще се преодолени.
Политически риск да не влезем в еврозоната има. Ако имаме друго държавно управление или служебно държавно управление, което волеизяви нещо друго. Например излезе с позиция, че е срещу приемането на България в еврозоната. Никой няма да ни вкара принудително, бъдете сигурни.
Година и два месеца преди края на Планът за възобновяване и резистентност се намираме на едвам второ заплащане. Крайният период за заплащане е 31 август 2026 година. Остана един законопроект от второто заплащане. Голяма част от промените и законите, свързани с второ заплащане, са признати.
Преди пет месеца, когато това държавно управление стартира да работи, обстановката с Плана за възобновяване и резистентност беше, без пресилване, безусловно пагубна. Нямам поради единствено промените, свързани с второто заплащане, въпреки че и те са мъчителна тематика. Някои от тях бяха доста сложни за реализиране. Как можеш да направиш за 2-3 месеца либерализация на пазара на ток за битовите консуматори? Това е мярка, която се възнамерява и се реализира в границите на години.
Още първоначално (бел. ред. - на мандата на държавното управление на Росен Желязков) започнахме договаряния с Европейската комисия. Предоговорихме една част от промените в режим на натурализъм - такива, каквито можем да изпълним. Конкретно либерализацията на пазара за битовите консуматори беше отсрочена за когато България е подготвена, когато може да възнамерява сходно мероприятие, без вреда. Още по-трагична беше обстановката във връзка с заплащанията. Тогава интервалът до крайния период беше година и половина. Как си представяте 8% заплащания? 8% за четири години, а се допуска за година и половина ние да разплатим 92%.
Имаме прогрес и по двете линии. По линия на промените остана един закон, а във връзка с вложенията - те бяха реорганизирани. Тези планове, които теоретично и на практика не могат да се осъществят, а имаше такива, бяха извадени от проекта. В същото време бяха вкарани други, които се движат с доста по-висока скорост и които имат всички шансове да бъдат осъществени. Давам ви образец - спомагателни вложения за метрото на София.
Само за интервал от пет месеца сме платили 1 милиарда лв. по осъществяване на плановете по проекта. Вече сме на 17%. Очаквам до края на годината да платим най-малко 2 милиарда лв., само че съгласно мен упоритостта ни би трябвало да е по-голяма и да гоним третото заплащане, с цел да можем да използваме цялото финансиране по проекта.
Амбицията, която гоним, е да използваме всичките средства. Въпреки рисково късите периоди, България има късмет, в случай че ускорението върви по този метод. Ползването на парите е комплицирано нещо. То зависи от това министерството да заплаща в точния момент, а изпълнителите да извършват плановете с нужната скорост и качество. Това не е самостоятелна игра.
Имаше промени, заложени в ПВУ, които бяха по-скоро ненужни или комплицирани за осъществяване в политическия подтекст, в който се намираме. И това е меко казано. Има заложени противоречиви промени, тъй като в пакета вложения в проекта, които на 90% изпълняваме сега, като пакет промени имаше напълно разнообразни неща. Нямаше противоречивите текстове, свързани с декарбонизацията, в това число нямаше периоди за затваряне на мощности. При договарянията с комисията и това отпадна. Няма да затваряме мощности за произвеждане на електрическа енергия най-малко от позиция на ангажимент, дефиниран в закона.
Това е оставено на пазара.
Средствата по ПВУ не са част от кохезионната политика. Тече смяна на законодателството, давайки опция на държавите-членки да употребяват средства и от кохезионната политика, даже от механизмите за възобновяване и резистентност, за задачите на защитата.
Имам по-резервирана позиция, говорейки за кохезионната политика. Това са средства, които имат за цел ускорено да доближават България към по-старите и богати членки, инвестирайки в стопанската система и в инфраструктурата - автомагистрали, железници, канализации, градска среда и други В тези сфери България има огромни нужни. Въпреки това, което е вложено в последните 15 години, ние сме задоволили оскъдна част от потребностите.
Когато приказваме за вложения в защита, аз настоявам, че нашият фокус би трябвало да бъде отбранителната промишленост, а не толкоз директни вложения във въоръжените ни сили. Динамиката на актуалните спорове и актуалната война допускат извънредно бърза смяна на образците въоръжения, които се употребяват. Днес задачата не е да произведеш нещо в 10 хиляди екземпляра и да снабдиш армията с него, а въоръжените сили да имат капацитета да употребяват нови мостри оръжие. Зад тях да стои един мощен промишлен капацитет, който, когато има потребност, да го достави.
Давам ви образец. Използването на дроновете, като авангардна технология, се трансформира на всеки няколко месеца. В този смисъл даже снабдявайки българските въоръжени сили с един пример дрон, той след една година по всяка възможност няма да бъде толкоз настоящ. Индустриалният капацитет тук е най-съществен.
Когато приказваме за целенасочени вложения в артикули с допустима двойна приложимост и потенциал на промишлеността - аз имам позитивно отношение.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ