Ако има уроци на историята, България не е научила нито

Ако има уроци на историята, България не е научила нито един от тях. В нито една област.

Без да търсим корена на някакъв загадъчен скрит план против нас, което би било другата глупава прекаленост, доста очевидно е, че някому е преференциално хората да бъдат глупави.

Необразованият човек освен се ръководи по-лесно, само че той още по-лесно може да стане плячка на идиотски внушения.

Има една немска сентенция: „ Който се ражда безпаричен, умира малоумен. “ Без да си фантазираме, че това е нещо предумишлено, програмирано, няма подозрение, че тези нации, страни и дори континенти, които са небогати, просто са обречени на нелепост.

Обидата е прочувствено положение на малоценен човек.

Омразата идва от беззащитност на всеки от нас. Колкото повече не можеш, толкоз повече ставаш нападателен. Превъзходството нервира.

Помня какво сподели майка Тереза пред Би Би Си. На въпроса „ Кой е отговорен за глада по света “, тя отговори: „ Аз “. Тя, спасителката, споделя по този начин. Всеки от нас следва да произнесе нещо почти. Подобно самопризнание липсва през днешния ден. И нормално постоянно по този начин е било.

Българо-руските връзки в никакъв случай не са били рационални. Те постоянно са били мистични.

Аз считам, че България не е научила нито един урок от своята история. Защото урокът от историята е: провалянето да бъде осмислено, не успеха – там е елементарно: Тутракан, Одрин, „ Край Босфора звук се подвига “ – там е елементарно. В Американската военна академия след Втората международна война са оценени единствено тези интервенции, които са се провалили. Другото е ясно. 

В културата и науката няма народна власт. Когато някой е надарен, получава самопризнание.

Видял съм доста богати емигранти. Но най-малко в моя витален опит не съм видял щастливи емигранти.

Виждам част от безсмъртните ни рецидиви да трансформираме всяко обществено неодобрение в битова злоба. Това може да се назове и хоризонтална завист.

Винаги ще има варвари. Това показва естествената същина на индивида. Човекът е добър, индивидът е и неприятен. Господ обича всички ни, само че от никого не е във екстаз. Противоречията, конфликтите, ненавистта, вървят наедно с благородството и любовта. Колкото и да звучи безутешно, това е източникът на напредъка. И постоянно ще бъде по този начин.

Всички безобразия, против които се гневи народът, не идват нито от планетата Венера, нито от Нептун, нито от Сатурн, а посредством нашия избор. Всъщност имах поради отговорност, а не виновност. Това е отговорността на електората, който изпраща съответните хора в Народното събрание, в министерства, организации и други и след това стартира да им се ядосва.

Лошото в България обаче е, че презрението се ползва на правилото на Бай Ганьо – всички са маскари! Не, не всички са маскари, и това е нашата драма, тъй като всички, които афишират останалите за маскари на драго сърце биха станали като тях при първа опция.

Всичко е толкоз масовизирано като дебилизация, че сред 100 дебила ние не можем да отличим тези 10 души, които са в действителност надарени.

Едно е да отричаш нещо, друго е да си даваш ясна сметка какво идва по-късно. Нека напомня: и Хитлер, и Сталин идват на власт след обективен национален яд.

Всички тези патриотични излъчвания, където сме победили всички, където сме измислили ракията, па сме научили японците на земеделие, па сме изобретили компютъра – това се харесва, има много възторжена рецепция. … Публиката го желае. Това е като чалгата – допускам, че не всички певици желаят да им се вижда пъпа, само че продуцентът им споделя: „ Я се раздруса малко! “ Това е свирепият диктат на всеобщата информация и всеобщата просвета.

Демокрацията е риск. Демокрацията не е за всеки. Демокрацията не е картоф да пораства на всички места. Поемаш опасности да кажеш „ не “ или „ да “.

Един израз – не знам кой е създателят на цитата – „ Няма незаконно човешко създание “ – това е най-великият израз на международния хуманизъм от Ренесанса насам.

Един човек, колкото е по-неуверен, толкоз е по-агресивен.

Емоцията е най-сериозният факт и фактор в политическото държание.

Интелектуалецът не е добър политик, тъй като изпитва подозренията на Хамлет.

Интелигенцията не е по-малко греховна в сравнение с останалите пластове от българското общество. Интелигенцията постоянно е била съпричастна с хората на властта. … Така че интелигенцията няма право да бъде необикновен пазител на българската общност, изключително когато става дума за ръководство и власт.

Мъдростта лежи в способността да предскажеш какво от днешния свят на следващия ден ще бъде укорявано или осмивано като неточност, закононарушение или нелепост.

Не разпоредбите вършат хората, а хората вършат разпоредбите.

Може ли някой да уточни кой в нашето международно и българско съвремие е притежател на полезности като персона, която служи за подражателство. Не е ли шушумигата героят на нашето време? Той не превъзхожда ли по социална рецепция безмълвните порядъчни хора, които остават незабелязани?

Все отново младите знаят, че е имало такова момче – хубавец, захвърлил расото не тъй като не има вяра в Бога, а тъй като счита, че трябват каузи, дейности, всеотдайност.

Андрей Пантев е български историк, член-академик на Световната академия „ Платон “. Произхожда от учителско семейство. Двамата му родители са учители, а той самият е към този момент трето потомство преподавател.

Андрей Пантев е създател на над 300 изявления на български, британски, съветски, испански, немски;
около 40 книги, съставител и редактор на исторически сборници и енциклопедии.

През 2002 година получава премия „ Голям Платонов Нобел на века “ на Световната академия „ Платон “.