2022 година: Прелюдия към новия световен ред
Ако има нещо, което беляза цялата 2022 година, то това е невижданата експанзия на Русия в Украйна. Когато има толкоз мощен дестабилизатор на структурата на интернационалните връзки, нормално огромна част от останалите събития са повлечени от гравитационната мощност на този развой. Ето за какво един годишен взор на интернационалната политика неизбежно би трябвало да бъде пречупен напълно през призмата на спора, защото той самичък по себе си задвижи процеси, финалът на които ще бъде съпоставим с рухването на Берлинската стена в края на Студената война, серията от конференции след Втората международна война и подписването на Версайския контракт след Първата международна война. Актът на експанзия, който Путин извърши на територията на Европа, не е просто поробителски марш към нови територия. Той е и фактическо оборване на формиралия се след края на Студената война международен ред.
Три са главните произлизащи афекта от войната в Украйна през 2022 година. Общата конструкция на интернационалните връзки беше оспорена и каквото и да се случи до края на спора, ще бъдем очевидци на преструктуриране на интернационалния ред - това първо. Второ, консолидацията на Запада. Трето, алегорично отделяне на Русия от европейския континент.
Нов международен ред
Събития като войната в Украйна са основни за придвижването на историята. Въвличането на толкоз доста страни, директно или индиректно, постоянно завършва с предоговаряне на общите положения в света. Така е било след 30-годишната война в Европа, след Наполеоновите войни, след Първата и Втората международна война. По натурален път това се случи и след дезинтеграцията на Източния блок. Това ще се случи и в този момент, когато светът седне на масата на мирните договаряния, без значение какъв ще бъде изходът на войната. Ето за какво външнополитическият преглед за 2022 година неизбежно е зависещ на спора в Украйна.
С началото на тази война Русия на Путин даде поръчка за предоговаряне на общата световна рамка на взаимоотношения. Форматът, в който светът се движи през последните 70 години е този на Организация на обединените нации и формалната власт, която имат непрекъснатите членки в Съвета за сигурност към организацията. В този формат има ясно сложени условия за суверенитета на националните страни, а със завоевателната си война Русия безусловно отхвърли тази общоприета рамка. Под подправената аргументация за денацификация Руската федерация атакува за следващ път друга национална страна за отделяне на територии. На процедура този акт самичък по себе си е оборване на международния ред и поръчка за предоговарянето му.
От началото на войната до през днешния ден Съветът за сигурност към Организация на обединените нации на процедура е блокиран заради ситуацията на Русия на непрекъснат член в него. Непреодолимите разлики по тематиката с Украйна сложиха най-голямата интернационална организация в патова обстановка, която не просто осветли слабостите на сегашния ред, само че оформи възможните бъдещи лагери за бъдещия. Китай като различен непрекъснат член резервира неутралитет по огромна част от тематиките, коетое самобитна поддръжка за дейностите на Русия, а отсам следва и единодушие със следствията от спора, които са предоговаряне на общата рамка на световната политика. Оттук следва и може би най-важният афект от спора в Украйна, а точно - през 2022 година се сложи началото на нов свят, който занапред следва да разберем дали ще бъде образуван от два огромни блока на опълчване по модела на Студената война, или друга по-гъвкава форма по образеца на досегашната система.
За Запада
От години евроатлантическите структури за сигурност и стопанска система търпяха застой с доста дребни изключения. Периодът след Студената война и невижданата световна доминация на Съединени американски щати през 90-те години сътвори илюзорно възприятие в Западната цивилизация за “край на историята ” и тотална победа на демокрацията над властническите режими. След възходана Китай, грузинската война на Русия и анексията на Крим стана ясно обаче, че тази заблуда не може да продължи. Невъзможността на Европа да отговори на събитията от 2014 година по време и след анексията на Крим сложиха доста въпроси за общата рамка за сигурност в Европа.
Руската инвазия съумя да извади всички тези негативи на напред във времето и разреши на Европа да се отърси от “Вечния мир ”, в който бе попаднала. Само за няколко месеца след началото на войната стартира стремително преструктуриране и предоговаряне на енергийната политика на континента, откакто стана ясно, че точно “течната дружба ” с Русия зарежда упоритостите на Путин за усилване на въздействието му на световната сцена. Обединяването на Европа към разграничаването от Русия и началото на редица от санкционни пакети в последна сметка откъснаха политически и стопански Руската федерация от Европейския континент. Опреснителният пестник, който Путин удари в областта на сигурността на Европа, резултира в по-голяма поддръжка за Украйна и опит за наново задвижване на интеграционните процеси в Западните Балкани, с цел да се предотврати опцията за запълване на силов вакуум от страна на Русия в района.
На равнище НАТО резултатът от нашествието беше още по-осезаем. Много от страните, които до неотдавна не изпълняваха заложения най-малко от 2% за боен бюджет от Брутният вътрешен продукт на страната, започнаха да влагат в отбранителната промишленост. От друга страна опасността, която Русия потвърди, че съставлява, тласна Финландия и Швеция към развой за присъединение към военнияалианс. Разширяването на съюза в посока скандинавските страни е нещо, което през 2021 година освен, че не беше на дневен ред, само че и звучеше рисково за общата конструкция на сигурност. Днес, откакто рисковете изпревариха акта на уголемение, няма причина НАТО да не одобри още две страни в отбранителния съюз. На процедура нашествието на Русия, която постоянно се дефинира от съветската пропагандна машина като отбранителна от Запада, задвижи процеси точно по приближаване на НАТО до границите на Руската федерация.
За Русия
Вече стана ясно, че съветската инвазия в Украйна надскача в началото декларираната концепция за “денацификация ” в западната съседка. Една стъпка по-дълбоко виждаме развой по деукраинизация посредством всеобщ гнет над цивилно население. Още една стъпка по-навътре и стигаме до геополитическиямотив за оборване на международнияред и преодоляване на пространства, които биха дали безспорни военни преимущества в Черно море. Нека тръгнем в обратна посока в този момент, с цел да изплуваме още веднъж до повърхността и да забележим резултатите от миналата година.
Руската инвазия забоксува съществено и мина от стремително нахлуване при започване на спора към отбранителни дейности в окупираните територии до края на годината. Сухопътният мост с Кримския полуостров струваше скъпо, само че въпреки всичко се реализира. От друга страна обаче първичните планове за постигане до Одеса и цялостно отделяне на Украйна от Световния океан не се реализираха. При по този начин стеклите се условия не бихме могли да твърдим, че преодоляването на геополитическите пространства, нужни на Русия за доминация в Източна Европа, а оттова и върху Световния остров (Европа, Азия, Африка), е сполучливо. Вследствие на това бъдещото предоговаряне на интернационалното положениеможе да не бъде толкоз удобно за Русия, колкото се смяташе при започване на войната.
Деукраинизацията продължава да е в деяние посредством удари по цивилни обекти и сериозни инфраструктури през зимните месеци. Въпреки това стана ясно, че назад на първичните упования на Русия, че ще бъдат посрещани като освободители, съветската войска се сблъска с извънредно враждебнонаселение. Това усложнява и оскъпява неведнъж поддържането на окупираните територии, което на собствен ред прави това пространство, вместо източник на мощност, място, което гълтам мощ и запаси.
Денацификацията като мотив незабавно се пропука на равнище Европейски Съюз още в първите дни на войната, само че Русия продължи да упорства на тезата си, което в последна сметка остана за вътрешно-политическа приложимост в Русия и за поддържане на хибридната война на открито. Стремежът за морално опрощение на военните дейности е прийом, който всяка воюваща страна ползва, само че за Русия невъзможността да изясни аргументите за нашествието с освен това от геополитически упоритости за повишение на държавната мощност е реалност, който ще тежи извънредно доста, когато се седне на масата за договаряния.
Обобщението на процесите може да звучи по този начин - 2022 е годината, в която се сложи началото на новия международен ред. Какъв ще бъде той следва да разберем, само че със сигурностще зависи от развиването на войната в Украйна. Този факт е явен на всички световни играчи на сцената, което значи, че занапред ще ставаме очевидци на военно-техническа, икономическа и дипломатическа надпревата за по-удобно кресло на масата на договарянията.
Три са главните произлизащи афекта от войната в Украйна през 2022 година. Общата конструкция на интернационалните връзки беше оспорена и каквото и да се случи до края на спора, ще бъдем очевидци на преструктуриране на интернационалния ред - това първо. Второ, консолидацията на Запада. Трето, алегорично отделяне на Русия от европейския континент.
Нов международен ред
Събития като войната в Украйна са основни за придвижването на историята. Въвличането на толкоз доста страни, директно или индиректно, постоянно завършва с предоговаряне на общите положения в света. Така е било след 30-годишната война в Европа, след Наполеоновите войни, след Първата и Втората международна война. По натурален път това се случи и след дезинтеграцията на Източния блок. Това ще се случи и в този момент, когато светът седне на масата на мирните договаряния, без значение какъв ще бъде изходът на войната. Ето за какво външнополитическият преглед за 2022 година неизбежно е зависещ на спора в Украйна.
С началото на тази война Русия на Путин даде поръчка за предоговаряне на общата световна рамка на взаимоотношения. Форматът, в който светът се движи през последните 70 години е този на Организация на обединените нации и формалната власт, която имат непрекъснатите членки в Съвета за сигурност към организацията. В този формат има ясно сложени условия за суверенитета на националните страни, а със завоевателната си война Русия безусловно отхвърли тази общоприета рамка. Под подправената аргументация за денацификация Руската федерация атакува за следващ път друга национална страна за отделяне на територии. На процедура този акт самичък по себе си е оборване на международния ред и поръчка за предоговарянето му.
От началото на войната до през днешния ден Съветът за сигурност към Организация на обединените нации на процедура е блокиран заради ситуацията на Русия на непрекъснат член в него. Непреодолимите разлики по тематиката с Украйна сложиха най-голямата интернационална организация в патова обстановка, която не просто осветли слабостите на сегашния ред, само че оформи възможните бъдещи лагери за бъдещия. Китай като различен непрекъснат член резервира неутралитет по огромна част от тематиките, коетое самобитна поддръжка за дейностите на Русия, а отсам следва и единодушие със следствията от спора, които са предоговаряне на общата рамка на световната политика. Оттук следва и може би най-важният афект от спора в Украйна, а точно - през 2022 година се сложи началото на нов свят, който занапред следва да разберем дали ще бъде образуван от два огромни блока на опълчване по модела на Студената война, или друга по-гъвкава форма по образеца на досегашната система.
За Запада
От години евроатлантическите структури за сигурност и стопанска система търпяха застой с доста дребни изключения. Периодът след Студената война и невижданата световна доминация на Съединени американски щати през 90-те години сътвори илюзорно възприятие в Западната цивилизация за “край на историята ” и тотална победа на демокрацията над властническите режими. След възходана Китай, грузинската война на Русия и анексията на Крим стана ясно обаче, че тази заблуда не може да продължи. Невъзможността на Европа да отговори на събитията от 2014 година по време и след анексията на Крим сложиха доста въпроси за общата рамка за сигурност в Европа.
Руската инвазия съумя да извади всички тези негативи на напред във времето и разреши на Европа да се отърси от “Вечния мир ”, в който бе попаднала. Само за няколко месеца след началото на войната стартира стремително преструктуриране и предоговаряне на енергийната политика на континента, откакто стана ясно, че точно “течната дружба ” с Русия зарежда упоритостите на Путин за усилване на въздействието му на световната сцена. Обединяването на Европа към разграничаването от Русия и началото на редица от санкционни пакети в последна сметка откъснаха политически и стопански Руската федерация от Европейския континент. Опреснителният пестник, който Путин удари в областта на сигурността на Европа, резултира в по-голяма поддръжка за Украйна и опит за наново задвижване на интеграционните процеси в Западните Балкани, с цел да се предотврати опцията за запълване на силов вакуум от страна на Русия в района.
На равнище НАТО резултатът от нашествието беше още по-осезаем. Много от страните, които до неотдавна не изпълняваха заложения най-малко от 2% за боен бюджет от Брутният вътрешен продукт на страната, започнаха да влагат в отбранителната промишленост. От друга страна опасността, която Русия потвърди, че съставлява, тласна Финландия и Швеция към развой за присъединение към военнияалианс. Разширяването на съюза в посока скандинавските страни е нещо, което през 2021 година освен, че не беше на дневен ред, само че и звучеше рисково за общата конструкция на сигурност. Днес, откакто рисковете изпревариха акта на уголемение, няма причина НАТО да не одобри още две страни в отбранителния съюз. На процедура нашествието на Русия, която постоянно се дефинира от съветската пропагандна машина като отбранителна от Запада, задвижи процеси точно по приближаване на НАТО до границите на Руската федерация.
За Русия
Вече стана ясно, че съветската инвазия в Украйна надскача в началото декларираната концепция за “денацификация ” в западната съседка. Една стъпка по-дълбоко виждаме развой по деукраинизация посредством всеобщ гнет над цивилно население. Още една стъпка по-навътре и стигаме до геополитическиямотив за оборване на международнияред и преодоляване на пространства, които биха дали безспорни военни преимущества в Черно море. Нека тръгнем в обратна посока в този момент, с цел да изплуваме още веднъж до повърхността и да забележим резултатите от миналата година.
Руската инвазия забоксува съществено и мина от стремително нахлуване при започване на спора към отбранителни дейности в окупираните територии до края на годината. Сухопътният мост с Кримския полуостров струваше скъпо, само че въпреки всичко се реализира. От друга страна обаче първичните планове за постигане до Одеса и цялостно отделяне на Украйна от Световния океан не се реализираха. При по този начин стеклите се условия не бихме могли да твърдим, че преодоляването на геополитическите пространства, нужни на Русия за доминация в Източна Европа, а оттова и върху Световния остров (Европа, Азия, Африка), е сполучливо. Вследствие на това бъдещото предоговаряне на интернационалното положениеможе да не бъде толкоз удобно за Русия, колкото се смяташе при започване на войната.
Деукраинизацията продължава да е в деяние посредством удари по цивилни обекти и сериозни инфраструктури през зимните месеци. Въпреки това стана ясно, че назад на първичните упования на Русия, че ще бъдат посрещани като освободители, съветската войска се сблъска с извънредно враждебнонаселение. Това усложнява и оскъпява неведнъж поддържането на окупираните територии, което на собствен ред прави това пространство, вместо източник на мощност, място, което гълтам мощ и запаси.
Денацификацията като мотив незабавно се пропука на равнище Европейски Съюз още в първите дни на войната, само че Русия продължи да упорства на тезата си, което в последна сметка остана за вътрешно-политическа приложимост в Русия и за поддържане на хибридната война на открито. Стремежът за морално опрощение на военните дейности е прийом, който всяка воюваща страна ползва, само че за Русия невъзможността да изясни аргументите за нашествието с освен това от геополитически упоритости за повишение на държавната мощност е реалност, който ще тежи извънредно доста, когато се седне на масата за договаряния.
Обобщението на процесите може да звучи по този начин - 2022 е годината, в която се сложи началото на новия международен ред. Какъв ще бъде той следва да разберем, само че със сигурностще зависи от развиването на войната в Украйна. Този факт е явен на всички световни играчи на сцената, което значи, че занапред ще ставаме очевидци на военно-техническа, икономическа и дипломатическа надпревата за по-удобно кресло на масата на договарянията.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ