Как да: Да сушим плодове без химия
Ако гледате плодни дръвчета, имате село или пък има някой, който да ви дава домакински плод, съгласно мен е чудесна концепция да си извършите, които са в сезона. Освен че се резервират доста витамините и минералите, те са превъзходен източник на фибри. Но направени в домашни условия, те сигурно са още по- потребни. Защото:
Конвенционалните се обработват със серен диоксид и сулфити, с цел да имат хубав пресен цвят и да се предпазят от развиването на бактериите. Много постоянно се обработват и в допълнение със захар, само че главно с глюкозо-фруктозни сиропи. Разбира се, в общия случай токсичното съединяване на сярата в дребни количества се счита за безвредно...както доста други неща, които след това се оказват нездравословни. Освен това, изключително за деца и хора с астма и дерматити, сулфитите сигурно вредят. Някои производители третират плодовете и с глицерин с цел да имат блестящ тип. Добавяме и, че доста производители сушат плодовете в пещи на газ и бензин, други пък употребяват йонизиращи лъчения, с цел да удължат периода на валидност. Уж и тази радиация не била нездравословна, само че...
Да прибавим и това, че множеството идват от Трети страни. Въпреки ограниченията за сигурност на Европейската политика за отбрана на храните, просто един обзор на бюлетина може да ви ужаси, по този начин както мен, за това какъв брой неща отвън нормите са били уловени от органите. Веднага си задаваш въпроса: " А какъв брой не са? "
Вероятността да се образуват алфатоксини в плодове, пътуващи затворени толкоз дълго време, е огромна. Още повече, че за по-висок грамаж, плодовете най-често са с високо наличие на влага, " чудесна " причина за алафатоксини. И в случай че някой се чуди какви са тези отрови, става въпрос за тип отровна мухъл, която е потвърдено, че непосредствено предизвиква рак.
Домашно приготвените имат мрачен цвят и по никакъв начин не наподобяват като купешките. Естествената захар в плода играе ролята на консервант и за персонална приложимост това е напълно задоволително за съхранението им.
Децата доста ги харесват, а можете да ги включите и в изработката им. Готовите сушени късчета могат да им бъдат правилен приятел. На детската площадка - за гладни дечица, в дамската чанта - за ядене небрежно в офиса, правилен сателит - за пикници и походи в гората, и планината.
Варианти за сушене на плодовете в домашни условия:
На слънце
Като бабите ни. Нарязаните на резени плодове се подреждат върху скарички или хартия и се сушат на слънце. Огромен плюс е, че можеш да сушиш огромно количество едновременно, стига да имаш място къде да ги наредиш. Минус е, че се прашат и ги кацат инсекти, само че пък може да се ограничи ненапълно, като се покрият с тензух (такъв можете да закупите от съвсем всеки магазин за платове на цена към 2.50-3.00 лв. за метър). Някои плодове, като ябълки и круши, могат да се нанижат на връвка и да се сушат по този начин.
Във фурната
Върху хартия за печене, сложена в тавичка, нареждаме плодовете и сушим на 80-90 градуса. Минус е това, че не може да сушиш по доста и тези градуси са по-скоро ориентировъчни, има възможност да ги прегориш.
В дехидрататор
Постонен топъл въздух, в случай че е с повече скарички, можеш относително положително количество да изсушиш /спрямо във фурната/, няма прахуляк. Все отново са предопределени за тази цел и за градски условия, персонално за мен, са добра инвестиция. Минус е, че гълтат електрическа енергия.
След като са изсъхнали, постоянно се практикува попарване на сухия плод за малко във вряща вода /3-4 секунди/ и повторното му съхнене за унищожаване на възможност от ларвички на буболечки и така нататък, което неизбежно може да се случи, в случай че се сушат на слънце. Природа въпреки всичко. Аз обаче суша главно в дехидрататор. Изсушения плод поставям в компактно затварящи се буркани. Не съм имала проблем при съхранението им ( в границите на година и половина). Може да се съхранява и в хартиени пликове или платнени торбички на изсъхнало и проветриво място.
Идея за сушени ябълки и круши: Поръсете ги с канела откакто ги нарежете.
Вижте:
Конвенционалните се обработват със серен диоксид и сулфити, с цел да имат хубав пресен цвят и да се предпазят от развиването на бактериите. Много постоянно се обработват и в допълнение със захар, само че главно с глюкозо-фруктозни сиропи. Разбира се, в общия случай токсичното съединяване на сярата в дребни количества се счита за безвредно...както доста други неща, които след това се оказват нездравословни. Освен това, изключително за деца и хора с астма и дерматити, сулфитите сигурно вредят. Някои производители третират плодовете и с глицерин с цел да имат блестящ тип. Добавяме и, че доста производители сушат плодовете в пещи на газ и бензин, други пък употребяват йонизиращи лъчения, с цел да удължат периода на валидност. Уж и тази радиация не била нездравословна, само че...
Да прибавим и това, че множеството идват от Трети страни. Въпреки ограниченията за сигурност на Европейската политика за отбрана на храните, просто един обзор на бюлетина може да ви ужаси, по този начин както мен, за това какъв брой неща отвън нормите са били уловени от органите. Веднага си задаваш въпроса: " А какъв брой не са? "
Вероятността да се образуват алфатоксини в плодове, пътуващи затворени толкоз дълго време, е огромна. Още повече, че за по-висок грамаж, плодовете най-често са с високо наличие на влага, " чудесна " причина за алафатоксини. И в случай че някой се чуди какви са тези отрови, става въпрос за тип отровна мухъл, която е потвърдено, че непосредствено предизвиква рак.
Домашно приготвените имат мрачен цвят и по никакъв начин не наподобяват като купешките. Естествената захар в плода играе ролята на консервант и за персонална приложимост това е напълно задоволително за съхранението им.
Децата доста ги харесват, а можете да ги включите и в изработката им. Готовите сушени късчета могат да им бъдат правилен приятел. На детската площадка - за гладни дечица, в дамската чанта - за ядене небрежно в офиса, правилен сателит - за пикници и походи в гората, и планината.
Варианти за сушене на плодовете в домашни условия:
На слънце
Като бабите ни. Нарязаните на резени плодове се подреждат върху скарички или хартия и се сушат на слънце. Огромен плюс е, че можеш да сушиш огромно количество едновременно, стига да имаш място къде да ги наредиш. Минус е, че се прашат и ги кацат инсекти, само че пък може да се ограничи ненапълно, като се покрият с тензух (такъв можете да закупите от съвсем всеки магазин за платове на цена към 2.50-3.00 лв. за метър). Някои плодове, като ябълки и круши, могат да се нанижат на връвка и да се сушат по този начин.
Във фурната
Върху хартия за печене, сложена в тавичка, нареждаме плодовете и сушим на 80-90 градуса. Минус е това, че не може да сушиш по доста и тези градуси са по-скоро ориентировъчни, има възможност да ги прегориш.
В дехидрататор
Постонен топъл въздух, в случай че е с повече скарички, можеш относително положително количество да изсушиш /спрямо във фурната/, няма прахуляк. Все отново са предопределени за тази цел и за градски условия, персонално за мен, са добра инвестиция. Минус е, че гълтат електрическа енергия.
След като са изсъхнали, постоянно се практикува попарване на сухия плод за малко във вряща вода /3-4 секунди/ и повторното му съхнене за унищожаване на възможност от ларвички на буболечки и така нататък, което неизбежно може да се случи, в случай че се сушат на слънце. Природа въпреки всичко. Аз обаче суша главно в дехидрататор. Изсушения плод поставям в компактно затварящи се буркани. Не съм имала проблем при съхранението им ( в границите на година и половина). Може да се съхранява и в хартиени пликове или платнени торбички на изсъхнало и проветриво място.
Идея за сушени ябълки и круши: Поръсете ги с канела откакто ги нарежете.
Вижте:
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ