Ген. Луков е убит по заповед от Москва, подготвяше извеждането на България от Оста
Ако военачалник Христо Луков беше останал жив, Червената войска нямаше стъпи на наша земя и да окупира отечеството ни за 45. Тази историческа теза развива някогашният царски авиатор, концлагерист, народен представител и към момента живата памет на новата ни история Дянко Марков.
Той е уверен, че ген. Луков се е готвел България да бъде изведена от съюза с Германия. Лично се е бил заел да убеди германците за този ход. Това се случва една година преди Червената войска да стъпи на Дунава, споделя Марков. Но спорът му с цар Борис Трети поставя завършек на тази опция.
Привидно спорът е поради недоразумения в бюджетите на вътрешното и военното министерство, което Луков управлява. Истината е, че той беше засенчил с известността си Царя, трансформирайки се в любим на народа. Негови са думите: Всеки зложелател ще срещне българските ножове. Така той възвръща духа на българската войска, унищожена след Първа международна война. Модернизира я и я трансформира я в боеспособна. Луков беше
въплъщение на възобновената войнска мощност на отечеството
Царят вика военният си министър на визита, а Луков предусеща, че ще изискат оставката му. Написва я и си я поставя в джоба си, очевидец е персонално татко ми. Отива с оставката си в двореца и я подава, споделя още Дянко Марков.
На днешния ден, преди 77 години е осъществен показният разстрел в София на военачалник Христо Николов Луков от комунистически терористи. Водачът на патриотичната организация Съюз на българските национални легиони е премахнат по решение на Българска комунистическа партия.
Изготвен е лист на хора, които би трябвало да бъдат убити, в който влиза и Христо Луков. Заповедта е предадена от секретаря на окръжния комитет на Българска комунистическа партия в София Методи Шаторов на ръководителя на терористичните групи в града Славчо Радомирски, който разпорежда убийството на Луков на Иван Бураджиев и Виолета Якова.
Вечерта на 13 февруари 1943 година Бураджиев и Якова причакват Христо Луков пред кино „ Роял “, след което го наблюдават до дома му на улица „ Артилерийска “ №1, търсейки комфортен миг за нападението. Това става едвам когато той влиза в къщата си. Бураджиев стреля по Луков отблизо разстояние и го ранява, само че той се пробва да окаже опозиция, отстъпвайки във вътрешността в къщата. Якова влиза след двамата и прострелва Луков в сърцето пред очите на щерка му, след което убийците заобикалят през прилежащия двор.
Дянко Марков
Той е уверен, че ген. Луков се е готвел България да бъде изведена от съюза с Германия. Лично се е бил заел да убеди германците за този ход. Това се случва една година преди Червената войска да стъпи на Дунава, споделя Марков. Но спорът му с цар Борис Трети поставя завършек на тази опция.
Привидно спорът е поради недоразумения в бюджетите на вътрешното и военното министерство, което Луков управлява. Истината е, че той беше засенчил с известността си Царя, трансформирайки се в любим на народа. Негови са думите: Всеки зложелател ще срещне българските ножове. Така той възвръща духа на българската войска, унищожена след Първа международна война. Модернизира я и я трансформира я в боеспособна. Луков беше
въплъщение на възобновената войнска мощност на отечеството
Царят вика военният си министър на визита, а Луков предусеща, че ще изискат оставката му. Написва я и си я поставя в джоба си, очевидец е персонално татко ми. Отива с оставката си в двореца и я подава, споделя още Дянко Марков.
На днешния ден, преди 77 години е осъществен показният разстрел в София на военачалник Христо Николов Луков от комунистически терористи. Водачът на патриотичната организация Съюз на българските национални легиони е премахнат по решение на Българска комунистическа партия.
Изготвен е лист на хора, които би трябвало да бъдат убити, в който влиза и Христо Луков. Заповедта е предадена от секретаря на окръжния комитет на Българска комунистическа партия в София Методи Шаторов на ръководителя на терористичните групи в града Славчо Радомирски, който разпорежда убийството на Луков на Иван Бураджиев и Виолета Якова.
Вечерта на 13 февруари 1943 година Бураджиев и Якова причакват Христо Луков пред кино „ Роял “, след което го наблюдават до дома му на улица „ Артилерийска “ №1, търсейки комфортен миг за нападението. Това става едвам когато той влиза в къщата си. Бураджиев стреля по Луков отблизо разстояние и го ранява, само че той се пробва да окаже опозиция, отстъпвайки във вътрешността в къщата. Якова влиза след двамата и прострелва Луков в сърцето пред очите на щерка му, след което убийците заобикалят през прилежащия двор.
Дянко Марков
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ