Ако Финландия влезе в НАТО ще наруши Парижкия мирен договор ...

Ако Финландия влезе в НАТО ще наруши Парижкия мирен договор

Финландия в НАТО – от принудителен неутралитет до ``война с Русия`` -

Ако Финландия влезе в НАТО ще наруши Парижкия кротичък контракт от 1947 година и ще се окаже в положение на война с Русия. Това твърди в собствен статус във Facebook Виктор Папазов, на депутата от „ Възраждане “ Стоян Таслаков. Читател на Factcheck.bg ни изпрати обявата с молба да проверим дали изказванията на господин Папазов дават отговор на истината.

 Единственият неоспорим факт е съществуването на контракта от 1947 година Неговото наличие и произлизащите от това последствия обаче надалеч не са толкоз еднопосочни, колкото са показани в обявата. А правилното им показване неизбежно изисква отчитане на съответния исторически и политически подтекст.

Какви са обстоятелствата

от 10 февруари 1947 година е подписан в Париж сред Финландия и съюзните сили.

 Източник: https://digital-commons.usnwc.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=2177&context=ils

Договорът фактически лимитира размера на въоръжените сили и средства на Финландия. Но на никое място в текста не е записано, че се „ не разрешава на Финландия да встъпва в каквито и да е отбранителни съюзи, а също няма право да взаимодейства с сходни съюзи в рамките на своите граници “, както се твърди в обявата.

Цитираният член 22 споделя, че военните клаузи в контракта могат да се трансформират със съглашение сред Съвета за сигурност на Организация на обединените нации и Финландия или със съглашение сред съюзните сили и Финландия. От страна на съюзните сили договорът е подписан от 10 страни, като водеща роля имат Съветският съюз и Англия, които приготвят текста на съглашението. Важно е да се означи, че още тогава се обрисуват съществени разлики в позициите на им – британците и Западът като цяло упорстват за съществени ограничавания на военните благоприятни условия на Финландия, тъй като се притесняват, че страната може да премине под руско въздействие. Със същите причини Москва е на противоположната позиция. Но защото главният спор по време на договарянията в Париж се концентрира към Балканите, тематиката за Финландия остава на назад във времето и Съветският съюз прави компромис.

Но Съветският съюз не разчита на мирния контракт от 1947 година, с цел да реализира задачите си, а залага на двустранните съглашения. Чрез контракта се възвръща действието на сред Финландия и Съюз на съветските социалистически републики. В него е записано, че двете страни ще се въздържат от взаимни набези и няма да вземат участие в съюзи и обединения, ориентирани против която и да е от тях. Това е препотвърдено в, съдействие и взаимопомощ сред Финландия и Съюз на съветските социалистически републики, подписан единствено година по-късно, през 1948 година А в член първи на този контракт са категорично записани отговорностите на двете страни при положение на нахлуване от страна на Германия. Така са доказани всички английски опасения, че Москва ще се опита да включи Финландия в своята сфера на въздействие.

Принудителен, само че избавителен неутралитет

Тук си коства да бъде обещано на характера и аргументите за финландския неутралитет. Договорът за другарство, препоръчан от Съюз на съветските социалистически републики на Финландия е сходен на тези, препоръчани на страните от Източна Европа в руската сфера на въздействие: Полша, България, Румъния и Унгария. По думите на руския външен министър Вячеслав Молотов, договорът цели да покрие „ северния фланг на руската система за сигурност “.

Първоначалната версия на контракта е за боен съюз, само че Финландия не приема и упорства да остане неутрална. В последна сметка това е записано и в контракта, въпреки Съветският съюз да е неудовлетворен. По този метод страната заобикаля задължението да оказва военна помощ на Съветския съюз и още по-важно – да получи такава, в случай че бъде застрашена – за Хелзинки влизането на Червената войска на финландска земя е опасност, първа стъпка към анексирането на страната от Съюз на съветските социалистически републики.

Така неутралитетът, въпреки и насилствен, става главния мотив, с който Финландия се застрахова както от евентуална руска експанзия, по този начин и от прекалено обвързване със Съюз на съветските социалистически републики в годините на Студената война. Москва, на собствен ред, не приема неутралитета на Хелзинки и употребява контракта, с цел да шантажира Финландия и да лимитира външнополитическата ѝ независимост (например, да ѝ попречи да се причисли към Европейските общности).

Ситуацията се трансформира при започване на 90-те години на предишния век. В подтекста на разпадането на социалистическия блок и идното обединяване на Германия, Финландия прави поредно две значими стъпки, известни под името “Операция мир ” (Operation Pax). През 1990 година едностранно афишира военните клаузи на Парижкия кротичък контракт за оскъдни и невалидни, с аргумента, че са ориентирани против Германия и не отразяват променените действителности в света след края на Студената война.

Всъщност, на няколко пъти през годините се демонстрира еластичност в интерпретацията на военните клаузи, без да се прави публична смяна в текста на контракта. Финландия съумява да развива своя боен потенциал без да нарушава контракта и в съгласуваност с Англия и Съветския съюз, разчитайки единствено на “взаимното схващане на езика, в светлината на променените военни и политически условия ”. Повече детайлности вижте в главата за Финландия в “От Версай до Багдад: следвоенният надзор над въоръжаването на победените страни ”.

По същия метод, през 1990 година Хелзинки не желае да сложи държавните управления на Съюз на съветските социалистически републики и Англия пред приключен факт и ги уведомява авансово за желанията си по отношение на контракта от 1947. След като не получава отрицателна реакция от Кремъл, финландското държавно управление афишира решението през септември 1990 година и незабавно по-късно със същите причини стартира действия за предоговаряне на връзките с Москва. Преговорите стартират през есента на 1991 година с Съюз на съветските социалистически републики и приключват през януари 1992 година с подписването на с Русия, защото Съветският съюз престава да съществува през декември 1991 година

В член 4 от новия контракт се споделя, че двете страни няма да употребяват или да разрешават потреблението на териториите си за въоръжена експанзия една против друга. Но от контракта не произтичат никакви други ограничавания на външнополитическите решения на страните. С това Финландия преглежда въпроса за възобновяване на цялостния си суверенитет като решен.

Само два месеца след подписването на новия контракт Хелзинки кандидатства за участие в Европейските общности и този път Москва не възразява, в противен случай, ратифицира двустранния контракт през май 1992. Нещо повече, от присъединението си към Европейския съюз през 1995 година Финландия външната си политика като политика на неутралитет, а на „ военна необвързаност “. През 2007 година се възприема формулировката „ не членува във военни съюзи “, а от 2014 година – „ политика на възходящо съдействие с НАТО без пълноправно участие “, се споделя в разбор на финландското външно министерство, оповестен през 2016 година

Документът преглежда разнообразни разновидности за изискванията на вероятно участие в НАТО, резултатите, цената и прочие Оценката на финландските управляващи е, че страната е “на границата на това, което може да реализира страна не-членка с НАТО ”. Въоръжените сили дават отговор на натовските стандарти, а задачите и политиките на страната съответстват с тези на алианса.

Сближаването с НАТО

Повратната точка в дългогодишната финландска позиция във връзка с участието в НАТО идва през 2014 година с съветската експанзия във връзка с Украйна и анексирането на Крим. Още през септември 2014 година на срещата на върха на алианса в Уелс е контрактувана рамка за засилено военно съдействие сред НАТО и Финландия (също и Швеция), в това число протокол, съгласно който страната може да предложения пакта да разположи въоръжение на нейната територия. През 2015 година финландкото държавно управление заявява опцията да кандидатства за участие в НАТО „ когато и да е “.

През 2016 година съветският президент Владимир Путин прави първото си посещаване в Хелзинки след анексирането на Крим и косвено Финландия по отношение на участието в алианса. Ако Финландия влезе в НАТО, нейната войска ще стане част от военната инфраструктура на алианса, която може за една нощ да се окаже на границите на Руската федерация – мислите ли, че нашите войски ще останат, където са в този момент – на 1500 км разстояние, риторично пита Путин.

„ НАТО може би с наслада ще води война с Русия до последния финландски боец. Искате ли това? Ние не. Но вие решавате “.

Познати пропагандни тези

В същото време, Русия неведнъж предизвика напрежение в връзките си с Финландия като употребява разнообразни средства – военни маневри, хакерски атаки, дезинформация, пишат Янош Бугайски и Маргарита Асенова в своята „ Разделението на Евразия. Уязвимите флангове на Русия “ от 2016 година Още през есента на 2014-а Москва афишира, че ще сложи най-модерната си ракетна система С-400 на полуостров Кола до Финландия. Русия от време на време нарушава въздушното пространство и териториалните води на Финландия, а руснаци, най-вече близки до Кремъл предприемачи, систематично получават земи по финландското крайбрежие. Междувременно съветски медии укоряват финландските управляващи, че водят политика на асимилация и дискриминация против рускоезичното малцинство във Финландия, като приканват Москва да се намеси и да го отбрани. Рускоговорещите в страната са към 70 хиляди, само че не всички са етнически руснаци, а към 30 хиляди са съветски жители – по-подробно пояснение можете да прочетете.

Като средство за оказване на напън върху Хелзинки Москва употребява и въпроса за Карелия – граничен район, който в по-голямата си част е причислен към Съюз на съветските социалистически републики след Втората международна война. През 2015 година ръководителят на съветския Съвет по сигурността Николай Патрушев финландски националисти, че правят дейна пропагандна активност в Карелия и вербуват локални поданици за дестабилизиране на републиката: „ На фона на засилената антируска реторика от западните страни, се вижда активизиране на националистическите и реваншистки обществено-политически организации във Финландия. Тяхното влияние върху популацията на Карелия нараства посредством редица родни неправителствени организации “.

През април 2020 година Следственият комитет на Руската федерация, осъществен от финландските окупационни управляващи в Карелия по време на Втората международна война. Според проверяващите става дума за елиминиране на военопленници и руски жители от славянски генезис в концентрационни лагери. Съществуването на тези лагери не е ново разобличаване, новото е броят на жертвите и естеството на закононарушенията, изтъквани от проверяващите, които се базират на новоразсекретени документи на Федералната работа за сигурност в Карелия. Тъй като формалното прессъобщение към този момент не съществува на страницата на комитета, за изказванията в него може да се съди от медийни изявления, включително и. Според откриватели, представени в медиите, посоченият от Русия брой на жертвите, както и описаните хипотетични закононарушения, са “преувеличени и невероятни ”.

 Дезинформационната акция на Кремъл

Всъщност, тезата, че в случай че Финландия влезе в НАТО ще наруши контракта от 1947 година е. Нещо повече, съгласно Москва Финландия ще наруши и двустранния контракт от 1992 година Руската интерпретация опонира на изложените нагоре обстоятелства, само че изцяло се вписва в описаните дейности във връзка с Финландия и в съветската позиция за недопускане на натовска военна инфраструктура до границите си.

Решението на Финландия и Швеция да се причислят към алианса провокира вълна от дезинформация в съветски медии. Според тях двете страни са били да се причислят към НАТО, с цел да водят война с Русия, без да се съветват с обществеността си по въпроса. Както в цитираното изявление на Владимир Путин, по този начин и в тези изявления се внушава, че влизането в НАТО значи влизане във война с Русия – същото подстрекателство се прави и в обявата, с която стартира този текст. В други съветски медии, че множеството финландци и шведи няма да поддържат участието в НАТО, тъй като военните разноски ще набъбнат, а благосъстоянието на хората ще намалее. Всъщност е тъкмо противоположното:



Според на финландската социална медия Yle поддръжката за участието в НАТО е повишена от 53% през февруари на 62% през март и 76% през май. На този декор президентът Саули Ниинистьо съобщи, че общонационално гласоподаване по въпроса “вече не е належащо ” поради голямата социална поддръжка за присъединение към блока. Що се отнася до цената на участието в НАТО, данните демонстрират, че Финландия за военни разноски близо 2% от Брутният вътрешен продукт, колкото е условието за членовете на НАТО. А при започване на април държавното управление разгласи, че, в подтекста на съветската инвазия в Украйна.





Историята и интернационалните връзки мъчно могат да бъдат сведени до твърди обстоятелства и в доста случаи е мъчно да се направи разграничаване сред обстоятелствата и интерпретацията. Поради това тематики от тези области елементарно се манипулират и изопачават с пропагандни цели. Обобщаването на сходни комплицирани въпроси в един статус във Facebook е комфортен и атрактивен метод да се изрази позиция. Но разкриването на обстоятелствата и представянето им в съответен исторически и политически подтекст изисква доста повече старания и най-много, предпочитание да се разкрие и разбере по-широката картина, с цялата ѝ трудност и постоянно, противоречивост.

По текста работи и Елена Фурнаджиева.

Всички материали от Factcheck.bg могат да бъдат препубликувани свободно. Задължително е посочването на източника и името на създателя, както и слагане на линк към обявата.



Ралица Ковачева



Ралица Ковачева е лекар по публицистика и учител по интернационална публицистика във Факултета по публицистика и всеобща връзка на Софийски университет „ Св. Климент Охридски “. Има три оповестени книги и голям брой научни публикации. Изследователските ѝ ползи са ориентирани към Европейския съюз, интернационалната политика и дезинформацията. Ралица Ковачева има дълготраен журналистически опит. Работила е като журналистка в Българска национална телевизия, радио „ ФМ Плюс “, разгласила е в разнообразни онлайн медии и е измежду основателите на малките екрани RE:TV и BiT.

Източник: offnews.bg


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР


PromoMall.bg