Ако до 11 юни няма приет бюджет за 2023 г.,

Ако до 11 юни няма признат бюджет за 2023 година, България би трябвало да премине от 12 юни към нулево салдо, което значи внезапно прекъсване на финансирането на системите.

Причината е, че в този момент настоящият " удължителен закон " за бюджета ще важи до 12 юни 2023 година Това стана ясно от изявление на министърът на финансите Росица Велкова от парламентарната естрада.

Министър Велкова заяви, че приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална стратегия по нарастват 2 051,4 млн. лева или 11,5 на 100 през първите четири месеца на тази година в съпоставяне със същия интервал на 2022 година Те са в размер на 19 840,4 млн. лв.. Данъчните и неданъчните доходи регистрират растеж по отношение на първите четири месеца на миналата година, до момента в който постъпленията в частта на помощите, където се регистрират главно грантовете по стратегиите и фондовете на Европейски Съюз са по-ниски.

В частта на данъчните и осигурителните доходи се регистрира най-голямо номинално повишаване – с 1 989,4 млн. лева или 14,2 на 100. Информацията за приходите по обособените налози е:

- от корпоративни налози - 788,7 млн.лева.
- от налозите върху приходите на физическите лица - 1 851,1 млн. лева,
- от Данък добавена стойност - 4 905,3 млн. лв..
- от акцизи (нето) - 2 064,8 млн.лв.
- от мита - 105,7 млн.лв., което е с 37,7 млн.лв. по-малко по отношение на приходите от мита към месец април 2022 година.
- от другите налози (включват други налози по ЗКПО, имуществени и други данъци) - 1 384 млн. лева
- от обществено и здравноосигурителни вноски (по бюджета на Държавното публично обезпечаване и бюджета на НЗОК) - 4 889,4 млн. лева лева.
- неданъчните доходи - 3 218,1 млн. лева
- помощите и даренията са в размер на 610,8 млн. лева

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към април 2023 година са в размер на 20 937,6 млн. лева При тях също се регистрира номинален растеж от 4 031,1 млн. лева (23,8 на сто) по отношение на първите четири месеца на миналата година. Най-значително повишаване има при обществените разноски (1 594,0 млн. лева.), в това число разноските за пенсии (1 348,1 млн. лева.), както и в частта на разноските за личен състав (770,0 млн. лева.), разноските за прехрана (681,6 млн. лева.), разноските за дотации (606,0 млн. лева.) и други.

Ръстът на разноските се дължи на влезнали в действие нормативни актове, включително промени в пенсионната сфера, разплащане на отговорности по бюджета на Министерство на регионалното развитие, увеличени размери на възнагражденията в редица администрации, настоящи стратегии за погашение на обезщетения на небитовите крайни консуматори на електрическа сила и други.

Той е в размер на към 11,95 милиарда лв., в това число наличия по сметки в Българска народна банка и банки в размер на 10,8 милиарда лева и вземания от Европейски Съюз за сертифицирани разноски, задатъци и други в размер на 1,2 милиарда лева Той понижава до към 10,4 милиарда лева, главно заради разноските за пенсии по бюджета на ДОО.

Последвайте ни към този момент и в Телеграм и Туитър!