Дарвин ни учи как да работим по-малко и да бъдем по-продуктивни
Ако през днешния ден хората работят приблизително по над 40 часа на седмица, преди повече от 200 година Чарлз Дарвин е успявал да се вмъкне единствено в 15, и то напълно продуктивни работни часове.
Доказателствата за това са налице и до през днешния ден.
Ежедневието на Чарлз Дарвин е протичало по този начин,
написа Мейсън Кърри в своята книга "Daily Rituals: How Artists Work ":
Всеки ден преди 8 ч. сутринта Дарвин излизал на дълга утринна разходка, след която закусвал. След това работел по проучванията си в продължение на тъкмо 90 минути, без да разрешава да бъде разсейван.
След края на 90-те минути ученият отивал при брачната половинка си Емма с писмата от пощата и откакто прочитал значимите, се излягал на дивана и слушал по какъв начин Емма четяла фамилните писма на глас, а след тях и разказ, който двамата разработвали дружно.
В 10:30 ч. сутринта Дарвин се завръщал към работата до обяд. Остатъкът от деня му бил очакван за писане на писма, хранене, четене с Ема и разходки с териера му.
Защо сме по-щастливи преди да реализираме задачите си
Когато било нужно ученият отделял време за работа и сред 4:30 и 5:30 ч. следобяд. И ето с подобен график е написал „ Произход на типовете “.
Очевидно този раздробен работен график с време за отмора и разведряване е работел за Дарвин. Той обаче напълно не е единственият.
Марк Твен, Габриел Гарсия Маркес, Джон Лъбък и редица други известни имена също са ползвали сходна тактичност при работа.
Трябва да се поучим от Дарвин,
тъй като хората през днешния ден работят прекалено много и прекомерно непродуктивно. Идеята не е да работим „ по-малко “, а да работим фокусирано и целеустремено.
Въпреки че през днешния ден в практиката се е наложило хората да работят повече от 40 часа на седмица, това нито е добре за работата ни, нито за здравето ни.
Защо пристрастяването е разстройство на обществото
Различни изследвания сочат, че в дълготраен проект този актуален график ни унищожава, тъй като:
- при хора с работен ден по-дълъг от 10 часа рискът от сърдечни проблеми се усилва с цели 60 %.
- 10 % от хората, които работят сред 50 и 60 часа на седмица имат проблеми във взаимоотношенията с сътрудниците си, а при тези, които работят повече от 60 часа, процентът нараства до 30.
- повече от 40 часа работна седмица се асоциират с по-голяма консумация на алкохол и цигари, нездравословно тегло и меланхолия при дамите.
При 40 часа на седмица продуктивността е дребна,
а вероятността да съсипем здравето си и да не можем да се насладим на това, които сме постигнали – огромна.
В ГАЛЕРИЯТА ВИЖТЕ ПРАВИЛАТА, КОИТО ГЛУПАВИТЕ ХОРА СЛЕДВАТ
Проучване от 50-те години на ХХ в. открива, че учени, които прекарват по 25 часа на седмица в лабораториите и офисите си, са не по-продуктивни от тези, които прекарват единствено 5 часа. Според изследването тези, които работят 35 часа на седмица, са на половина толкоз продуктивни, колкото учените с 20-часова работна седмица.
Учените, които се заравяли в работа и не излизали от лабораториите повече от 60 часа на седмица били най-непродуктивни.
Идеята не е да работим по-малко като време или количество
Идеята е да работим по-кратко и с повече почивки, с цел да можем да реализираме напредък, без да вредим на здравето си.
По-добре съсредоточена работа в продължение на 1 час, в сравнение с 4 часа пред компютъра, в които планираме какво да сготвим за вечеря.
Следете ни на всички места и когато и да е с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Гугъл Play и AppStore .
За още любопитно наличие от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
Четете още:
Защо е потребно да прощаваме
Оказва се, че може би не знаем нищо за щастието
Тайната на щастието и прочувствената стабилност
Доказателствата за това са налице и до през днешния ден.
Ежедневието на Чарлз Дарвин е протичало по този начин,
написа Мейсън Кърри в своята книга "Daily Rituals: How Artists Work ":
Всеки ден преди 8 ч. сутринта Дарвин излизал на дълга утринна разходка, след която закусвал. След това работел по проучванията си в продължение на тъкмо 90 минути, без да разрешава да бъде разсейван.
След края на 90-те минути ученият отивал при брачната половинка си Емма с писмата от пощата и откакто прочитал значимите, се излягал на дивана и слушал по какъв начин Емма четяла фамилните писма на глас, а след тях и разказ, който двамата разработвали дружно.
В 10:30 ч. сутринта Дарвин се завръщал към работата до обяд. Остатъкът от деня му бил очакван за писане на писма, хранене, четене с Ема и разходки с териера му.
Защо сме по-щастливи преди да реализираме задачите си
Когато било нужно ученият отделял време за работа и сред 4:30 и 5:30 ч. следобяд. И ето с подобен график е написал „ Произход на типовете “.
Очевидно този раздробен работен график с време за отмора и разведряване е работел за Дарвин. Той обаче напълно не е единственият.
Марк Твен, Габриел Гарсия Маркес, Джон Лъбък и редица други известни имена също са ползвали сходна тактичност при работа.
Трябва да се поучим от Дарвин,
тъй като хората през днешния ден работят прекалено много и прекомерно непродуктивно. Идеята не е да работим „ по-малко “, а да работим фокусирано и целеустремено.
Въпреки че през днешния ден в практиката се е наложило хората да работят повече от 40 часа на седмица, това нито е добре за работата ни, нито за здравето ни.
Защо пристрастяването е разстройство на обществото
Различни изследвания сочат, че в дълготраен проект този актуален график ни унищожава, тъй като:
- при хора с работен ден по-дълъг от 10 часа рискът от сърдечни проблеми се усилва с цели 60 %.
- 10 % от хората, които работят сред 50 и 60 часа на седмица имат проблеми във взаимоотношенията с сътрудниците си, а при тези, които работят повече от 60 часа, процентът нараства до 30.
- повече от 40 часа работна седмица се асоциират с по-голяма консумация на алкохол и цигари, нездравословно тегло и меланхолия при дамите.
При 40 часа на седмица продуктивността е дребна,
а вероятността да съсипем здравето си и да не можем да се насладим на това, които сме постигнали – огромна.
В ГАЛЕРИЯТА ВИЖТЕ ПРАВИЛАТА, КОИТО ГЛУПАВИТЕ ХОРА СЛЕДВАТ
Проучване от 50-те години на ХХ в. открива, че учени, които прекарват по 25 часа на седмица в лабораториите и офисите си, са не по-продуктивни от тези, които прекарват единствено 5 часа. Според изследването тези, които работят 35 часа на седмица, са на половина толкоз продуктивни, колкото учените с 20-часова работна седмица.
Учените, които се заравяли в работа и не излизали от лабораториите повече от 60 часа на седмица били най-непродуктивни.
Идеята не е да работим по-малко като време или количество
Идеята е да работим по-кратко и с повече почивки, с цел да можем да реализираме напредък, без да вредим на здравето си.
По-добре съсредоточена работа в продължение на 1 час, в сравнение с 4 часа пред компютъра, в които планираме какво да сготвим за вечеря.
Следете ни на всички места и когато и да е с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Гугъл Play и AppStore .
За още любопитно наличие от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
Четете още:
Защо е потребно да прощаваме
Оказва се, че може би не знаем нищо за щастието
Тайната на щастието и прочувствената стабилност
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ