Космически оранжерии за космическата колонизация!
Ако държавните галактически организации и частните компании са съществени за поетапното заселване на космоса, включително и за заселването на Луната и Марс, това няма по какъв начин да стане без развъждането на растения. Астронавтите на бъдещето няма да разчитат на доставки на храна от Земята по метод, по който днешните астронавти разчитат, а те сами ще си отглеждат растения.
Иначе развъждането на растения в космоса има доста сериозна история и стартира още при градежа на първите галактически станции – “Салют ” и “Скайлаб ”. Важно е да се означи, че България има с какво да се похвали и с какво да се гордее в тази област. След 1990 година на съветската галактическа станция “Мир ” са летяли българските галактически оранжерии от първо и второ потомство “СВЕТ-1 ” и “СВЕТ-2 ”, а понастоящем в Българска академия на науките се създава галактическата оранжерия от трето потомство “СВЕТ-3 ”.
Днес на “Международната галактическа станция ” няма българска оранжерия. Преди два дни обаче, когато излетя галактическият транспортен съд “Драгън ”, на борда му има американска галактическа оранжерия “Вег-01 ” и се чака с нея да продължат опитите по с развъждането на растения в космоса. А в съветския сегмент от години работи оранжерия “Лада ”. Според последна информация от февруари 2014 година до този миг астронавтите с нейна помощ са отглеждали грах, пшеница (сорт-джуде) и салата. По-късно през годината се чака да стартира развъждането на ориз, домати и чушки откакто приключат последните ремонтни действия по нея.
Когато човечеството стартира да живее на Марс, ще е нужно да се отглеждат растения. Image Credit: NASA
Дори и през днешния ден развъждането на растения в космоса се отразява добре на астронавтите съгласно публикация, оповестена в Acta Astronautica през месец март. От развъждането на растения има освен практическа изгода, което е първото нещо, за което човек се сеща. Но психическите изгоди са също доста огромни. На галактическите станции ситуацията е доста техническа и студена на външен тип, на всички места има машинарии, кабели и научни принадлежности. Зеленината е добре пристигнала за хората, които живеят в космоса. Растенията работят успокояващо за астронавтите.
В бъдеще, когато бъдат основани още станции и даже галактически селища в космоса и на другите планети, ще е значимо за хората да ядат свежа храна. И това ще повдигне тяхното самочувствие, тъй като можем да си представим по какъв начин се усещат днешните астронавти, които през по-голямата си част от времето ядат безвкусици.
Отглеждане на салата в първообраз на опита “Вег-1 ”. Такъв опит в този момент лети в космоса. Credit: NASA/Gioia Massa
Космическата оранжерия “Вег-1 ”, която в този момент лети на кораба “Драгън ” и която след скачването ще бъде преместена на “Международната галактическа станция ”, ще ни даде нов взор по отношение на това по какъв начин да отглеждаме растения в космоса. Със своята широчина от към 30 сантиметра и височина от към 37 сантиметра това е най-голямата галактическа оранжерия, която до този миг е летяла в космоса. Компания ORBITEC е създала оранжерията посредством новаторска изследователска стратегия за дребния бизнес. С помощта на НАСА и инженерите от ORBITEC е станало допустимо оранжерията да бъде сертифицирана и утвърдена за потребление в космоса, на “Международната галактическа станция ”.
Учените, които работят по “Вег-1 ” се надяват оранжерията да служи както за проучвателен цели, по този начин и за развъждане на храна и директна консумация. Възможно е работата по плана да има и резултати, които ще оказват помощ при развъждането на растения тук, на Земята.
В бъдеще, когато човек полети и към Марс, се чака към този момент да сме натрупали задоволително знания от сходни опити, с цел да бъде издигната и там галактическа оранжерия. На доктрина би могла да бъде издигната марсианска оранжерия, само че там би трябвало да се отчетат доста от локалните фактори – радиация, ниска гравитация, по-дълги сезони. Трябва да се реши доста деликатно доколко растенията биха могли да зависят от локалните условия – например светлина, която на Марс е с по-ниска активност заради отдалечеността си от Слънцето. На Марс също по този начин има атмосфера, която е формирана от въглероден диоксид (необходим за растенията), а в почвата съгласно последни данни от марсохода “Кюриосити ” се съдържат огромна част от нужните химични детайли за развъждането на растения.
Предстои дълъг път за човечеството, до момента в който усвои развъждането на растения отвън Земята. Изследванията с растения в космоса са почнали преди деселетия, само че още доста би трябвало да научим.
