Ако чукът ми груб, ломящ гранита, човешки образ бавно му

Ако чукът ми недодялан, ломящ гранита,
човешки облик постепенно му придава –
то Бог го води и го направлява
и с неговата мощ той полита.

Че горе някой дивен до насита
и нас, и себе си разхубавява,
а всеки чук от чук се изковава,
щом в него безконечна светлина е скрита.

В ковачницата насочен, замаха –
изпълнен с мощност и обрисувал необятна
дъга над нея – в небесата литва.

И неродени облиците щяха
да чакат, но към оназ висока
ковачница оправям аз молитва.

Превод: Драгомир Петров
Изображения: Michelangelo by Daniele da Volterra