Толкова много история в църквата "Св. Франциск" на ул. "Анджело Ронкали"
Ако човек търси символика около идното след дни посещаване на папа Франциск в България, би трябвало да се вгледа в едно място в София, което забързаният минувач може да подмине - дребната католическа черква на ъгъла на ул. " Проф. Асен Златаров " и ул. " Анджело Ронкали ". Това е най-старата католическа черква в София, носеща спомен от времето, когато там е служил и живял архиепископ Анджело Ронкали, който идва в България през 1925 година Епископ, определен след години за папа. Наричан и " българският папа " - Йоан XXIII.
Църквата носи името на Св. Франциск от Асизи. Име, определено и от настоящия папа, който е първият папа с това име и този светец за лидер и настойник. Символите не стопират дотук – папа Франциск избра за мото на своето посещаване посланието " Мир на земята ". И това също е обвързвано с " българския папа ", с архиепископ Анджело Ронкали. Тъй като посланието на апостолическото пътешестване на папа Франциск е взаимствано от енцикликата на папа Йоан XXIII " Мир на земята ".
Дни преди визитата на папата в България " Дневник " потърси отец Йоан Хаджиев, който служи в църквата и поддържа двете къщи към нея, купени от Анджело Ронкали. За да опише повече за църквата и мястото, за историите и спомените:
© Юлия Лазарова
Католическа черква " Св. Франциск от Асизи ", отец Йоан
Църквата " Св. Франциск " е осветена е 1899 година, издигната е за година. Тя е построена поради все по-нарастващите потребности на католическата общественост в София. В квартала тогава е имало близо 70 католически фамилии, главно чехи, пристигнали за градежа на железниците. Затова братята Прошек, известни с бирената фабрика и с приноса си за създаване на столицата като европейски град, подемат самодейност за градежа на църквата и частично финансират построяването й.
По същото време се падат и 50 години от ръководството на императора на Австро-Унгария Франц Йосиф и той отбелязва това със градежи на голям брой църкви, измежду които и тази в София. Той също финансира отчасти строителството, а храмът се води негова юбилейна черква.
Архиепископ Ронкали, " българският папа "
С идването си в България, архиепископ Анджело Ронкали взема решение да се откри до църквата. И купува три къщи в непоредствена непосредственост. Едната е унищожена по време на бомбандировките на столицата, само че другите две още стоят и се употребяват от католическата общественост.
Архиепископ Анджело Ронкали с граф Гуидо Ронкали ди Монторио, който по това време е бил секретар в италианското посолство в София. Снимката е пред едната от постройките, купени от Ронкали с концепцията след време на мястото да има манастир. Тук са вървяли и договарянията за сватбата на цар Борис Трети с Йоанна Савойска
Макар да не енорийска черква или катедрала, тук има толкоз доста история, толкоз основни събития, споделя отец Йоан. Ронкали прекарва от 1926 година до 1930 година на това място и тук е началото на неговата задача. След това Светият трон купува и постройката на сегашната нунциатура, където Ронкали се мести и остава до 1935 година, когато напуща България.
Отец Йоан отваря една от дребните зали на къщата, директно до църквата. Тук е бил уреждан бракът сред цар Борис Трети и кралица Йоанна Савойска, споделя свещеникът. Преговори, които са били основна част от задачата на монсеньор Ронкали в България.
" Религиозният въпрос " на брака сред българския монарх – православен християнин и глава на православна страна, и дъщерята на католическия италианския крал Виктор Емануил III е основен, защото и двете църкви имат разнообразни условия, с цел да одобряват брака. А архиепископ Ронкали интензивно спомага за превъзмогване на църковните канони, съпътстващи сватбата.
След дълги диалози в дребната стаичка на днешната столична улица " Анджело Ронкали " в последна сметка цар Борис удостоверява, че бракът ще е католически. Това се удостоверява и пред папата. И бракът е подписан в папската базилика " Св. Франциск " в град Асизи. Няколко дни по-късно обаче в София православната черква също прави обред в храм-паметник " Св. Александър Невски " за венчавка сред Борис и Йоанна Савойска. Впоследствие и децата – княгиня Мария Лиуза и Симеон Сакскобургготски са кръстени като православни християни – нещо, което също е в прорез с обещанията към католическата черква.
© Юлия Лазарова
Католическа черква " Св. Франциск от Асизи "
Мисията на архиепископ Ронкали като апостолически визитатор в България е имала и по-глобална и огромна цел, отбелязва отец Йоан. След Балканската и Първата международна война стартира разбъркване на популацията от Северна Гърция. И забележителна част от така наречен източни католици напущат Северна Гърция и се местят от българските католически епархии в Цариград, Солун и Одрин и идват в България. Част от тях отиват и в сегашната Северна Македония. Основната задача на Ронкали е да обгрижи и сплоти хората от тези три епархии и да основе сегашната екзархия, да построи новата конструкция.
Той поставя в действителност постоянни основи. Купува и земи от името на Светия трон, с цел да може на тях да се построи бъдеща семинария, манастири, църкви.
Когато отпътува 1935 година за Атина, архиепископ Ронкали подкрепя в църквата " Св. Франциск " в София и в къщите към нея да се открият няколко монахини кармилитки от Истанбул. Такова предпочитание е имал и първият католически екзарх Кирил Куртев. " Ронкали е желал тук да има подобен вид сестри, кармитилки, които са наблюдателен медал. Те не правят нищо друго, с изключение на молитва, напълно са отдадени на молитва и имат изцяло стеснен контакт с външния свят ", споделя свещеникът.
© Юлия Лазарова
Католическа черква " Св. Франциск от Асизи "
" Народната власт " и католиците
Когато през 1949 година Народна република България скъсва връзките си с Ватикана, постройките, които са на Светия трон биват национализирани дружно с други техни парцели. Въпреки това сестрите остават още известно време в къщите и църквата. През 1952 година стартира гонене на католическата общественост и на нейните представители, а комунистическата власт изгонва със закон всички задгранични мисионери. Сред тях попадат и забележителна част от сестрите кармилитки към църквата. Малък брой обаче са българки, те биват упрекнати в шпионаж в интерес на Съединени американски щати и Ватикана и са наказани, изпратени на насилствен труд в пандиза в Белене.
След гибелта на Сталин, режимът поотслабва натиска и сестрите биват освободени от Белене. Връщат се в църквата, която е към този момент затворена от комунистическата власт и не се употребява за нищо. Сестрите обаче заживяват в църквата, на балкона й, където вършат краткотрайна пристройка и оформят килийки, в които да живеят и се молят. А страната безмълвно ги позволява.
Сега сестрите кармелитки са в манастир в кв. " Малинова котловина " в София, от 2002 година Те нямат право въобще да излизат на открито, могат да бъдат посещавани във вътрешната част на манастира само от папата, кардиналите, нунция, локалният свещеник, някой със специфична задача там, както и от президента във всяка страна, за България – президентът.
В едната от двете къщи към църквата, която също е национализирана, пък биват преместени сестрите евхаристинки. Те допреди това са поддържали огромно сиропиталище в покрайнините на София. Държавата взема решение да затвори сиропиталището около закона за изпъждане на непознатите мисионери, децата са настанени из държавните институции, а оставащите сестри /около 25 жени/, идват в дребната къща до църквата. Сега те са в манастир в кв. " Овча купел " на ул. " Монтевидео ", където земята също е била купена от свещеник Ронкали с концепцията да се направи католическа семинария там.
" България е по необикновен метод обвързвана с свещеник Ронкали, той по-късно е бил в Гърция и Турция, във Франция е бил нунций. Но пътят му стартира тук и по някакъв метод първата му задача, която е тук, повлиява бъдещата му активност, в това число и като папа ", споделя отец Йоан. " Тук Ронкали за първи път вижда въобще какво значи православна черква. И това му отваря очите за бъдещи други негови решения, като да вземем за пример свикания от него, към този момент като папа, Втори ватикански събор, който реформира напълно визията на църквата към света тогава. Отварянето към други деноминации – протестанти, православни, и желанието за разговор с тях. Тук научава повече за това по какъв начин да откри път за разговор и отваряне на църквата ", добавя свещеникът.
© Юлия Лазарова
Католическа черква " Св. Франциск от Асизи "
Както и сегашната аудиенция на папа Франциск в България, предизвикала хладно мнение на Светия синод на православната черква, по този начин и идването на свещеник Ронкали провокира спорни усеща, отбелязва отец Йоан. Дори медиите тогава настояват, че се готви масирана католическа агитация. " В същото време има среща със Светия синод, одобряват го задушевно. Тези първи стъпки, това че Ронкали е живял напълно покрай постройката на Светия синод, тези контакти, му дават доста знание и за бъдещите връзки с православната общественост ", отбелязва отец Йоан.
Каноните са ясни, само че полезностите - общи
На въпрос по какъв начин си изяснява това, че преди толкоз години свещениците на православната черква посрещат задушевно католическия свещеник, стъпил за първи път в страната, а в този момент Светият синод се отнася хладно към визитата на папата, отец Йоан разяснява: " Губим ужасно доста от сходно държание. Много малко международни водачи притеглят толкоз съществено международно внимание. Не са доста тези водачи, чието деяние, визити, послания, да се наблюдават толкоз деликатно, като тези на папата ". По думите му демонстрация на един тип негостолюбие или най-малко отдалеченост, е загуба за България в миг, в който международните медии ще се интересуват от страната и въпросът е какво обръщение ще отправим.
" Каноните са ясни, и ние не бихме могли с православните свещеници да имаме някакво общо литургично служение. Не би могло да има публична молитва. Но такава публична молитва не е и желана от страна на папата ", уточни свещеникът. И макар каноните, не е изключена и е позволена обща молитва, неофициална, това да застанат един до различен и да кажат да вземем за пример " Отче наш ", това е изцяло допустимо, добави той. Това ще се случи да вземем за пример по-късно през май тази година, където в новата православна катедрала в Букурещ папа Франциск ще измоли молитвата " Отче наш " дружно с патриарх Даниил.
Отец Йоан уточни, че едно от основните събития при визитата на папата е така наречен Събитие за мир, където се е очаквало представители на всички вероизповедания да застанат единно в отбрана на тази международна полезност. В страна, където главното население е православно, би било значимо да се покаже наличието на техните пастири и да се даде знак за единение, добави той.
" Тук не става въпрос за нищо литургично, а за демонстрация на предпочитание или отвращение за другарство. Двете църкви са разграничени, това е реалност и никой не е изискал обединяване или асимилация. Една обща неофициална молитва нямаше да докара до схизма или някакви други съществени последици. Идеята на това събитие за мир е да покажем, че сме обединени в отбрана на международните полезности и желанието за мир. Щеше да се покаже знак за съдействие и че християните са обединени, обединени от Христос, че са над човешките дрязги. Какво ще стане в този момент – молитва за мир без главната вяра на тази страна. Губи се смисълът като че ли ", счита свещеникът.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Папата в България (6)
Църквата носи името на Св. Франциск от Асизи. Име, определено и от настоящия папа, който е първият папа с това име и този светец за лидер и настойник. Символите не стопират дотук – папа Франциск избра за мото на своето посещаване посланието " Мир на земята ". И това също е обвързвано с " българския папа ", с архиепископ Анджело Ронкали. Тъй като посланието на апостолическото пътешестване на папа Франциск е взаимствано от енцикликата на папа Йоан XXIII " Мир на земята ".
Дни преди визитата на папата в България " Дневник " потърси отец Йоан Хаджиев, който служи в църквата и поддържа двете къщи към нея, купени от Анджело Ронкали. За да опише повече за църквата и мястото, за историите и спомените:
© Юлия Лазарова
Католическа черква " Св. Франциск от Асизи ", отец Йоан
Църквата " Св. Франциск " е осветена е 1899 година, издигната е за година. Тя е построена поради все по-нарастващите потребности на католическата общественост в София. В квартала тогава е имало близо 70 католически фамилии, главно чехи, пристигнали за градежа на железниците. Затова братята Прошек, известни с бирената фабрика и с приноса си за създаване на столицата като европейски град, подемат самодейност за градежа на църквата и частично финансират построяването й.
По същото време се падат и 50 години от ръководството на императора на Австро-Унгария Франц Йосиф и той отбелязва това със градежи на голям брой църкви, измежду които и тази в София. Той също финансира отчасти строителството, а храмът се води негова юбилейна черква.
Архиепископ Ронкали, " българският папа "
С идването си в България, архиепископ Анджело Ронкали взема решение да се откри до църквата. И купува три къщи в непоредствена непосредственост. Едната е унищожена по време на бомбандировките на столицата, само че другите две още стоят и се употребяват от католическата общественост.
Архиепископ Анджело Ронкали с граф Гуидо Ронкали ди Монторио, който по това време е бил секретар в италианското посолство в София. Снимката е пред едната от постройките, купени от Ронкали с концепцията след време на мястото да има манастир. Тук са вървяли и договарянията за сватбата на цар Борис Трети с Йоанна Савойска
Макар да не енорийска черква или катедрала, тук има толкоз доста история, толкоз основни събития, споделя отец Йоан. Ронкали прекарва от 1926 година до 1930 година на това място и тук е началото на неговата задача. След това Светият трон купува и постройката на сегашната нунциатура, където Ронкали се мести и остава до 1935 година, когато напуща България.
Отец Йоан отваря една от дребните зали на къщата, директно до църквата. Тук е бил уреждан бракът сред цар Борис Трети и кралица Йоанна Савойска, споделя свещеникът. Преговори, които са били основна част от задачата на монсеньор Ронкали в България.
" Религиозният въпрос " на брака сред българския монарх – православен християнин и глава на православна страна, и дъщерята на католическия италианския крал Виктор Емануил III е основен, защото и двете църкви имат разнообразни условия, с цел да одобряват брака. А архиепископ Ронкали интензивно спомага за превъзмогване на църковните канони, съпътстващи сватбата.
След дълги диалози в дребната стаичка на днешната столична улица " Анджело Ронкали " в последна сметка цар Борис удостоверява, че бракът ще е католически. Това се удостоверява и пред папата. И бракът е подписан в папската базилика " Св. Франциск " в град Асизи. Няколко дни по-късно обаче в София православната черква също прави обред в храм-паметник " Св. Александър Невски " за венчавка сред Борис и Йоанна Савойска. Впоследствие и децата – княгиня Мария Лиуза и Симеон Сакскобургготски са кръстени като православни християни – нещо, което също е в прорез с обещанията към католическата черква.
© Юлия Лазарова
Католическа черква " Св. Франциск от Асизи "
Мисията на архиепископ Ронкали като апостолически визитатор в България е имала и по-глобална и огромна цел, отбелязва отец Йоан. След Балканската и Първата международна война стартира разбъркване на популацията от Северна Гърция. И забележителна част от така наречен източни католици напущат Северна Гърция и се местят от българските католически епархии в Цариград, Солун и Одрин и идват в България. Част от тях отиват и в сегашната Северна Македония. Основната задача на Ронкали е да обгрижи и сплоти хората от тези три епархии и да основе сегашната екзархия, да построи новата конструкция.
Той поставя в действителност постоянни основи. Купува и земи от името на Светия трон, с цел да може на тях да се построи бъдеща семинария, манастири, църкви.
Когато отпътува 1935 година за Атина, архиепископ Ронкали подкрепя в църквата " Св. Франциск " в София и в къщите към нея да се открият няколко монахини кармилитки от Истанбул. Такова предпочитание е имал и първият католически екзарх Кирил Куртев. " Ронкали е желал тук да има подобен вид сестри, кармитилки, които са наблюдателен медал. Те не правят нищо друго, с изключение на молитва, напълно са отдадени на молитва и имат изцяло стеснен контакт с външния свят ", споделя свещеникът.
© Юлия Лазарова
Католическа черква " Св. Франциск от Асизи "
" Народната власт " и католиците
Когато през 1949 година Народна република България скъсва връзките си с Ватикана, постройките, които са на Светия трон биват национализирани дружно с други техни парцели. Въпреки това сестрите остават още известно време в къщите и църквата. През 1952 година стартира гонене на католическата общественост и на нейните представители, а комунистическата власт изгонва със закон всички задгранични мисионери. Сред тях попадат и забележителна част от сестрите кармилитки към църквата. Малък брой обаче са българки, те биват упрекнати в шпионаж в интерес на Съединени американски щати и Ватикана и са наказани, изпратени на насилствен труд в пандиза в Белене.
След гибелта на Сталин, режимът поотслабва натиска и сестрите биват освободени от Белене. Връщат се в църквата, която е към този момент затворена от комунистическата власт и не се употребява за нищо. Сестрите обаче заживяват в църквата, на балкона й, където вършат краткотрайна пристройка и оформят килийки, в които да живеят и се молят. А страната безмълвно ги позволява.
Сега сестрите кармелитки са в манастир в кв. " Малинова котловина " в София, от 2002 година Те нямат право въобще да излизат на открито, могат да бъдат посещавани във вътрешната част на манастира само от папата, кардиналите, нунция, локалният свещеник, някой със специфична задача там, както и от президента във всяка страна, за България – президентът.
В едната от двете къщи към църквата, която също е национализирана, пък биват преместени сестрите евхаристинки. Те допреди това са поддържали огромно сиропиталище в покрайнините на София. Държавата взема решение да затвори сиропиталището около закона за изпъждане на непознатите мисионери, децата са настанени из държавните институции, а оставащите сестри /около 25 жени/, идват в дребната къща до църквата. Сега те са в манастир в кв. " Овча купел " на ул. " Монтевидео ", където земята също е била купена от свещеник Ронкали с концепцията да се направи католическа семинария там.
" България е по необикновен метод обвързвана с свещеник Ронкали, той по-късно е бил в Гърция и Турция, във Франция е бил нунций. Но пътят му стартира тук и по някакъв метод първата му задача, която е тук, повлиява бъдещата му активност, в това число и като папа ", споделя отец Йоан. " Тук Ронкали за първи път вижда въобще какво значи православна черква. И това му отваря очите за бъдещи други негови решения, като да вземем за пример свикания от него, към този момент като папа, Втори ватикански събор, който реформира напълно визията на църквата към света тогава. Отварянето към други деноминации – протестанти, православни, и желанието за разговор с тях. Тук научава повече за това по какъв начин да откри път за разговор и отваряне на църквата ", добавя свещеникът.
© Юлия Лазарова
Католическа черква " Св. Франциск от Асизи "
Както и сегашната аудиенция на папа Франциск в България, предизвикала хладно мнение на Светия синод на православната черква, по този начин и идването на свещеник Ронкали провокира спорни усеща, отбелязва отец Йоан. Дори медиите тогава настояват, че се готви масирана католическа агитация. " В същото време има среща със Светия синод, одобряват го задушевно. Тези първи стъпки, това че Ронкали е живял напълно покрай постройката на Светия синод, тези контакти, му дават доста знание и за бъдещите връзки с православната общественост ", отбелязва отец Йоан.
Каноните са ясни, само че полезностите - общи
На въпрос по какъв начин си изяснява това, че преди толкоз години свещениците на православната черква посрещат задушевно католическия свещеник, стъпил за първи път в страната, а в този момент Светият синод се отнася хладно към визитата на папата, отец Йоан разяснява: " Губим ужасно доста от сходно държание. Много малко международни водачи притеглят толкоз съществено международно внимание. Не са доста тези водачи, чието деяние, визити, послания, да се наблюдават толкоз деликатно, като тези на папата ". По думите му демонстрация на един тип негостолюбие или най-малко отдалеченост, е загуба за България в миг, в който международните медии ще се интересуват от страната и въпросът е какво обръщение ще отправим.
" Каноните са ясни, и ние не бихме могли с православните свещеници да имаме някакво общо литургично служение. Не би могло да има публична молитва. Но такава публична молитва не е и желана от страна на папата ", уточни свещеникът. И макар каноните, не е изключена и е позволена обща молитва, неофициална, това да застанат един до различен и да кажат да вземем за пример " Отче наш ", това е изцяло допустимо, добави той. Това ще се случи да вземем за пример по-късно през май тази година, където в новата православна катедрала в Букурещ папа Франциск ще измоли молитвата " Отче наш " дружно с патриарх Даниил.
Отец Йоан уточни, че едно от основните събития при визитата на папата е така наречен Събитие за мир, където се е очаквало представители на всички вероизповедания да застанат единно в отбрана на тази международна полезност. В страна, където главното население е православно, би било значимо да се покаже наличието на техните пастири и да се даде знак за единение, добави той.
" Тук не става въпрос за нищо литургично, а за демонстрация на предпочитание или отвращение за другарство. Двете църкви са разграничени, това е реалност и никой не е изискал обединяване или асимилация. Една обща неофициална молитва нямаше да докара до схизма или някакви други съществени последици. Идеята на това събитие за мир е да покажем, че сме обединени в отбрана на международните полезности и желанието за мир. Щеше да се покаже знак за съдействие и че християните са обединени, обединени от Христос, че са над човешките дрязги. Какво ще стане в този момент – молитва за мир без главната вяра на тази страна. Губи се смисълът като че ли ", счита свещеникът.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Папата в България (6)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ