Ако човек е късметлия, той може да види Халеевата комета

Ако човек е късметлия, той може да види Халеевата комета най-много два пъти през живота си – като дете и като възрастен

Петте задачи, които са посетили Халеевата комета и са част от т.н.  “Халеевата армада ” са “Суисеи ”, “Сакигаке ” (на Япония), “Джото ” (на Европейската галактическа агенция), “Вега 1 ” и “Вега 2 ” (на Съюз на съветските социалистически републики с присъединяване на Франция, Австрия, Унгария, Германска демократична република, Федерална Република Германия, Чехословакия, Полша и България).

Това е един от дребното велики планове в космонавтиката, в които Съединени американски щати съвсем не взе участие. Американската задача “Спартан 203 ”, която би трябвало да учи Халеевата комета, е качена на борда на совалката “Чалънджър ” през януари 1986-та година … и тогава настава нещастието. Совалката експлодира 73 секунди след изстрелването, а седмината астронавти на борда умират – Франсиз Скоби, Майкъл Смит, Елисън Онизука, Джудит Резник, Роналд Макниър, Криста Макълиф и Грегъри Джарвис. Катастрофата довежда до съществени забавяния в полетите на Съединени американски щати. Следващата совалкова задача, която би трябвало да излети на 6-ти март и да изведе в орбита обсерваторията “Астро-1 ” за наблюдения на Халеевата комета, е анулирана. Все отново Щатите съумяват да пригодят някои остарели задачи за проучване на кометата като “Пайнъниър 7 ” (намираща се в хелиоцентрична орбита) и “Пайъниър Винъс ” (работеща към Венера).

Според първичните проекти Съединени американски щати също по този начин би трябвало да конструират взаимно с Европейската галактическа организация (ЕКА) задачата “Джото ”, но заради съкращения на бюджета американците се отхвърлят. След отхвърли ЕКА прави може би най-смелата стъпка в цялата своя история – организацията взема решение да осъществя задачата независимо. В последна сметка това е неповторима опция – в случай че европейците пропуснат да изучат Халеевата комета, идващият път, когато тя ще се приближи към Земята, ще е след цели 75 години. Забележително е по какъв начин ЕКА се активизира, основава “Джото ” в границите на напълно къс период и задачата е изстреляна чрез европейската ракета “Ариана 1 ” на 2 юли 1985-та година. Това е първата роботизирана експедиция, изстреляна от европейските страни оттатък рамките на околоземната орбита, в междупланетното пространство!

На 14-ти март 1986 година “Джото ” се сближава с Халеевата комета на разстояние единствено от 596 километра. Изненадващо за учените, задачата оцелява след конфликтите с изхвърлените от кометата частици. Вследствие на един от ударите е унищожена камерата, само че не и преди тя да успее да снима кометарното ядро. Снимките са изпратени наред към Земята, а най-хубавата от тях е показана при започване на публикацията.

Японските задачи “Суисеи ” и “Сакигаке ” също заемат значима част от историята на космонавтиката. “Сакигаке ” на японски език значи “пионер ” и съставлява не просто първата междупланетна задача на Япония, само че и първата задача на страна, друга от Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики, която навлиза в междупланетното пространство. Стартът е сбъднат на 8 януари 1985 година чрез ракетата “M-3SII-1 ” (ракетите “M-3SII ” са били твърдогоривни, за потребностите на околоземни задачи са били тристепени, а за междупланетни полети се е добавяла спомагателна четвърта степен). Полетът показва сполучливо работоспособността на носителя и процедурите по въвеждането на задачата на траектория, която я води оттатък околоземната орбита. Тази роботизирана експедиция се възприема от японските експерти като демонстрационна и не е оборудвана с камера, надлежно не е в положение да снима Халеевата комета. На борда й въпреки всичко има някои скромни инструменти – магнитометър и детектори за проучване на слънчевата плазма и вятър. Направени са успешно изследвания на характерностите на слънчевата плазма в покрайнините на Халеевата комета. Най-голямото сплотяване сред кометата и “Сакигаке ” възлиза на към 7 милиона километра и се случва на 11 март 1986-та.

Ултравиолетова фотография на комата на Халеевата комета, снимана на 28-ми февруари 1986 година от задачата “Суисеи ”. Credit: JAXA

Изстреляната на 18-ти август 1985 г. посредством ракетата “M-3SII-2 ” задача “Суисеи ” е доста по-амбициозна от “Сакигаке ” – тя има уред, допускащ снимането на Халеевата комета в ултравиолетовата област на електромагнитния набор. Към момента на най-голямото сплотяване, на 8 март 1986-та, дистанцията сред “Суисеи ” и кометата възлиза на 150 000 километра. “Суисеи ” съумява да снима голям брой ултравиолетови изображения на водородната кома (като това, показано по-горе) и установява наличието на вода, въглероден окис и въглероден двуокис.

Снимка на Халеевата комета, снимана от задачата “Вега 2 ”. Photo: USSR Space Program

Названието на съветския план “ВеГа ” е комбиниране от имената “Венера ” и “Галлей ” (руското име на Халеевата комета), защото двете задачи “Вега 1 ” и “Вега 2 ” извършват сложна изследователска активност по проучването както на Венера, по този начин и на Халеевата комета. Научният началник на плана е учен Роалд Сагдеев, който ръководи плана в границите на програмата Интеркосмос (източник: Дон Митчел, mentallandscape.com/V_Vega.htm). Благодарение на това проектът е осъществен чрез необятно интернационално присъединяване, в това число и на експерти от България. Българските откриватели са взели участие в правенето на мощен триканален спектрометър взаимно с сътрудници от Съюз на съветските социалистически републики и Франция.

Всеки един от двата галактически апарата е формиран от главен полетен модул (на който е инсталиран и приборът с българско участие) и спускаем уред за кацане на Венера дружно с аеростатна сонда. Мисиите са изстреляни на 15-ти и 21-ви декември 1984 година чрез съветски ракети “Протон ”. Шест месеца след старта “Вега 1 ” и “Вега 2 ” приближават Венера. На 9-ти и 13-ти юни 1985 година се отделят двата спускаеми апарата, които на 11-ти и 15-ти юни освобождават аеростатните платформи и модулите за меко кацане. Схемата на втурване е следната:

За страдание инструментите на модула за кацане на “Вега 1 ” се включват случайно още до момента в който той е във въздуха и заради това програмата му за проучване на повърхността е провалена. Спускаемият модул на “Вега 2 ” обаче прави сполучливо кацане в района Афродита, до момента в който там е нощ, и той работи безпроблемно в продължение на 56 минути. Изпратените на Земята данни удостоверяват, че скалите на мястото на втурване са анортозит и троктолит. Измерената температура е 463 °C.

Много e забавна работата на аеростатите – до ден сегашен “Вега 1 ” и “Вега 2 ” са единствените задачи в историята на космонавтиката, изучили чрез балони атмосферата на планета, друга от Земята. Инженерите на конструкторското бюро Лавочкин са изготвили балоните от материал, пропит с тефлон – задоволително устойчив за венерианските условия. Както балонът на “Вега 1 ”, по този начин и този на “Вега 2 ” оцеляват повече от 46 часа преди да се разпилян. На височина от около 50 километра над венерианската повърхнина температурите и налягането са сходни с тези на Земята, макар че ветровете духат с ураганна скорост и облаците са от сярна киселина. Направените измервания от научните принадлежности свидетелстват, че на Венера има неустановени от предишни задачи придвижвания на въздушните маси по вертикала.

След изпълняването на венерианската си научна стратегия, главните полетни модули на “Вега 1 ” и “Вега 2 ” не престават своя път към Халеевата комета. На 11-ти юни “Вега 1 ” минава на 8 890 километра от ядрото на кометата, а на 15-ти юни “Вега 2 ” извършва облитане на разстояние 8 030 километра. Получените изображения демонстрират, че повърхността на ядрото е тъмна, като от него изригват най-малко пет струи от прахуляк и газ. Изследванията на Халеевата комета чрез спектрометрите (вкл. този, направен с българско участие) потвърждават, че нейният състав е подобен с този на въглеродните хондрити (вид метеорити). Това е в поддръжка на хипотезата, че кометите, също както и метеоритите, са производни на първичния материал от ранната Слънчева система.

Халеевата комета е напуснала от дълго време вътрешната Слънчева система и в случай че сме живи ще я забележим чак през 2061-ва година. Това не значи, че науката за проучването на кометите е завършила. През последните години станахме очевидци на голям брой галактически триумфи. През 2006 година задачата на Съединени американски щати “Стардъст ” се завърна на Земята с проби от кометата Уайлд 2. Година по-рано “Дийп Импект ”, още веднъж американска роботизирава експедиция, взриви детонатор на повърхността на 9P/Темпъл. Но кулминационната точка на кометарните проучвания настъпи през 2014 година, когато спускаемият уред “Филе ”, съставен елемент на задачата “Розета ” на Европейската галактическа организация, извърши меко кацане на повърхността на Чурюмов-Герасименко.

Харесвате ли публикациите на КОСМОС БГ? Можете да подкрепите Светослав Александров в Patreon, или да извършите подаяние чрез Epay или Paypal (за повече информация – на този линк).