Българин спасява здравната система на Кирибати, в средата на Тихия океан
Ако човек е бил добър по география в учебно заведение, ще знае, че има една страна на планетата, която е по едно и също време в северното, южното, източното и западното полукълбо. Да, това е Кирибати - първата страна, която посреща слънцето и новия ден. Това е и страната, поради която Международната линия за промяна на датата е съществено поизкривена, с цел да може цялата територия да има единна дата и час.
Откъснатата от света държава-миньонче, ситуирана в нищото посред Тихия океан, е с повърхност от едвам 811 кв. км и се състои от тридесетина островчета, не всички от които са обитаеми.
Къде се намира Кирибати на картата?
Макар да звучи екзотично, страната не е туристическа дестинация. Годишно се посещава от едвам към 5000 чужденци, множеството от които не са туристи. А и какъв туризъм на място, където е мъчно да се откри даже свежа бутилирана вода?
Кирибати е доста бедна, въпреки и приветлива и симпатична страна, където хората високо ценят, в случай че някой чуждоземец си направи труда да ги посети, още повече, в случай че задачата му е помощ за 120-хилядното население.
Такъв човек се оказва българският географ Любомир Филипов, който през октомври 2024 година се запъти на задача до Кирибати. Целта - да помогне на локалните управляващи да провеждат по-добре другояче безредната и неефективна здравна система на островната страна.
Географът Любомир Филипов, Снимка: Личен списък
" За да стигна от София до Кирибати, първо поех с полет до Дубай, оттова до Сингапур, след това - до Фиджи и най-после до столицата Южна Тарауа. Полети до Кирибати има два пъти в седмицата - в понеделник и четвъртък ", споделя Филипов. " А първото нещо, на което попаднах, бе фрийшопът на летището ", майтапи се българинът, до момента в който демонстрира фотография на ламаринена колиба посред буйна растителност.
" Хората в Кирибати са доста небогати. Ние постоянно се оплакваме какъв брой е отрицателна обстановката в България, само че не осъзнаваме, че нашата татковина е доста по-близка до страни като Швейцария, в сравнение с до страни като Кирибати ", споделя Филипов.
Той е български географ и запалянко, който с плановете си, основани на географски осведомителни системи (ГИС), оказва помощ на управляващите в най-бедните и неразвити страни по света да вземат решение жизненоважни локални проблеми - организацията на опазването на здравето, развиването на земеделието, битката с естествените бедствия като наводнения или засушавания и доста други.
Своеобразният " фрийшоп " на летището в Южна Тарауа. Снимки: Любомир Филипов
Преди пандемията от коронавирус Любомир, който е специалист към разнообразни организации за развиване на Организация на обединените нации, е имал по 60-70 полета годишно до най-необичайни точки на земното кълбо. Днес пътуванията му са по-малко, само че задачата му остава същата - да ползва големите благоприятни условия на географските бази данни за предложение на по-добри управнически решения тук-там, където цивилизацията към момента има доста работа.
" Проектът ни в Кирибати беше с филантропична устременост - към опазването на здравето. Целта беше да се види къде са ситуирани лечебните заведения на островите, с какво разполагат, къде могат да се намерят медикаменти и по какъв начин е разпределено популацията, с цел да има достъп до навременна здравна помощ ", споделя специалистът. По думите му, в случай че един остров се намира на три дни път от болничното заведение, всяка липса на лекарство може да се окаже животозастрашаваща. Това въздейства значително върху ниската дълготрайност на живота в Кирибати.
Залез на Кирибати. Островите са обединени в бедна, само че симпатична страна.
Пристигайки на място, Филипов се заема да изследва стратегическите документи на откъснатата от света страна, нормативна ѝ база, както и наличните данни. " Целта ни беше да създадем разбор с какви институции разполага страната, какви са работните процеси там и да проектираме географски-базирана осведомителна система, която да им прави работа. Бързо се ориентирахме в това какво има, какво няма, какво може да се употребява, какво би трябвало да се донаправи. Веднага започнахме планиране взаимно с водеща в региона австралийска компания ", споделя специалистът.
Здравното министерство на Кирибати има компликации да провежда здравната помощ на островите.
На изолиран остров посред Тихия океан достъпът до интернет, предстоящо, е съществено предизвикателство, само че и там избавителна се оказва сателитната връзка на " Старлинк ". Покритието на мобилните оператори обаче е положително. " Отидох в първата будка на " Водафон " – една ламаринена колиба, която не работеше, макар че пишеше, че работи в понеделник и четвъртък, когато кацат самолетите. Отидох в друга будка и за един час съумях да си уредя интернет. Не беше с висшо качество, само че въпреки всичко имах връзка със света ", споделя Любомир.
Любопитно е, че близостта на страната до Екватора я прави мечтано място за сателитна телеметрия и уреди за изстрелване на галактически кораби. Няколко галактически организации са построили уреди на островите или в океана в близост за задачите си. В предишното, през 60-те години на ХХ век, Киритимати (един от островите) е употребен за тестване на нуклеарни оръжия на Съединени американски щати и Англия. Всъщност Кирибати е част от Британската общественост, говоримият език е локален британски, а популацията е формирано от микронезийци.
На островите е била една от огромните борби сред Съединени американски щати и Япония по време на Втората международна война. Този разпаднал се танк е излишък от войната. Снимки: Любомир Филипов
Сега главното прехранване на островите са кокосови плантации и рибни ферми, а главен търговски сътрудник е Австралия. Административна помощ пък локалните управляващи получават от разположените наоколо острови Фиджи.
Децата, в контрастност с бедността, бяха постоянно усмихнати и радостно играеха на всички места, споделя Любомир Филипов.
Освен бедността най-голямата накърнимост на Кирибати произтича от климатичните промени, защото островите са застрашени от повишаване на морското ниво. " На сътрудника, с който работихме на място, споделих, че миналата седмица изкачвах Черни връх с децата ми - към 2290 м надморска височина, вследстие на което той ме заведе до най-високата точка на Кирибати - 3 м надморска височина ", майтапи се Любомир.
Очаквано след 5 полета, той кацнал без багаж на островната страна, и надлежно - без медикаменти и храна. " Носех си енергийни барчета за храна, тъй като и водата на Кирибати не става за пиянство, само че с толкоз доста полети багажът се загуби по трасето. Пристигнах с едни дънки и една риза и една седмица ядох бисквити и пих вода с изминал период от 2 години ", споделя особеностите на пътешествието си географът.
Най-високият връх на един от островите е с едвам 3 м надморска височина.
По думите му църквите са най-впечатляващите здания в Кирибати, в ослепителен контрастност с бедността на популацията. Огромната част от хората са католици и постоянно посещават храмовете.
Католически храм в Кирибати
Шокиращото в работните данни за българина е, че внезапно записите за популацията се оказват 180 000, в случай че жителите на Кирибати са към 120 000 души. " На хората там обаче това разминаване не им правеше усещане, макар че то прави организирането на здравната система извънредно неефективно. За да може тези, които взимат решенията, да видят, че няма задоволително ваксини, лекари, болнични кревати и да се обезпечи някаква помощ, би трябвало да има относително точни данни за популацията. Оказа се, че когато влизат в болничното заведение, хората всякога могат да се показват с друго име. Разбрах, че това е постоянно срещано в азиатско-тихоокеанския район - хората се показват с разнообразни свои имена и разнообразни места, на които са родени. Нямат трайни адреси ", споделя специалистът.
Проблем се оказва и въпросът, обвързван с поверителността на данните, тъй като страните по принцип рядко си разрешават да държат класифицирана информация в клауд среда, която се намира в друга страна. Обикновено държавните организации са много чувствителни във връзка с персоналните данни, само че и този проблем е решен сполучливо благодарение на българина.
Центърът за обслужване на клиентите на " Водафон " в Кирибати.
След впечатляващото премеждие в Кирибати, а преди този момент - в Пакистан и Етиопия, Любомир Филипов е още по-уверен, че географските осведомителни системи могат да оказват помощ доста на хората и на планетата. През годините географът е работил по планове за предварителна защита на наводнения, за развиване на земеделието, за предсказание на климатичните промени, като негов фокус постоянно е географското таргетиране - разбор, който демонстрира къде плановете на интернационалните организации като Организация на обединените нации и Световната банка биха имали максимален импакт в интерес на обществата.
" Отворени данни от Географска информационна система позиция значи данните да бъдат споделяни от институциите, да не останат в някое " шкафче " на някое министерство, а да се споделят, тъй като лишават време, скъпо е да се създадат, а страната така и така заплаща за тях. Преди към 20 години направихме отворени данните за ръководството на водите в България по план на Японската организация за интернационално съдействие, след което те се преизползваха стотици пъти и към момента се употребяват в редица институции - Министерството на околната среда и водите, басейнови дирекции, Изпълнителна организация по Околна среда, Българска академия на науките и редица университети - изгодата за обществото беше голяма ", споделя Филипов.
Още по тематиката
5 март 2025 13:57
По думите му през днешния ден казусът е различен. " Има океан от данни, който ни залива. Събира се голямо количество информация от сателитни източници, от разнообразни датчици, от всеки, който употребява карта или локализационна услуга на телефона – това всичко са типове Географска информационна система. Преди 20 години беше извънредно предизвикателство да събираме данните, а в този момент предизвикването е да подберем от големия океан от данни тези, които в действителност правят работа ", споделя специалистът.
Един от най-важните планове от позиция на бъдещето на Европа, по който Любомир Филипов е работил през годините, е с фокус върху Западна Африка и е обвързван с температурната карта на района.
" Смята се, че в случай че средногодишната температура на даден район е 29 градуса, той няма по какъв начин да се населява от хора. За информация, в България средногодишната температура е 12.6 градуса. Реалистичните климатични модели демонстрират, че районът на юг от пустинята Сахара към 2060-2080 година ще се трансформира в необитаема територия. Това значи, че огромни елементи от Мавритания, Мали, Нигерия, Гана, Кот д`Ивоар ще станат необитаеми и това ще окаже доста въздействие на популацията, което съгласно прогнозите ще нараства в бъдеще ", споделя специалистът. За никого не би било мъчно да се досети, че най-близкото място за всички тези хора ще бъде Европа, в случай че до тогава не се вземат съществени ограничения и не се влага в Африка, с цел да се обезпечи занаят на хората и да останат те по родните си места.
Още по тематиката
7 февруари 2017 13:16
Всичко това единствено илюстрира какъв брой потребни могат да се окажат приложенията на географските осведомителни системи.
И тъй като Любомир Филипов желае да " болести " с ентусиазма си за работа с данните от ден на ден младежи и експерти от всички специалности и сфери у нас, за втора поредна година той и негови съидейници проведоха през март неповторимата конференция за в Софийския университет, където имаше работилници и за изцяло начинаещи. И в случай че се съди по реакцията на публиката, семената на ентусиазма по Географска информационна система с отворени данни и свободен програмен продукт у нас към този момент са посети.
Откъснатата от света държава-миньонче, ситуирана в нищото посред Тихия океан, е с повърхност от едвам 811 кв. км и се състои от тридесетина островчета, не всички от които са обитаеми.
Къде се намира Кирибати на картата?
Макар да звучи екзотично, страната не е туристическа дестинация. Годишно се посещава от едвам към 5000 чужденци, множеството от които не са туристи. А и какъв туризъм на място, където е мъчно да се откри даже свежа бутилирана вода?
Кирибати е доста бедна, въпреки и приветлива и симпатична страна, където хората високо ценят, в случай че някой чуждоземец си направи труда да ги посети, още повече, в случай че задачата му е помощ за 120-хилядното население.
Такъв човек се оказва българският географ Любомир Филипов, който през октомври 2024 година се запъти на задача до Кирибати. Целта - да помогне на локалните управляващи да провеждат по-добре другояче безредната и неефективна здравна система на островната страна.
Географът Любомир Филипов, Снимка: Личен списък
" За да стигна от София до Кирибати, първо поех с полет до Дубай, оттова до Сингапур, след това - до Фиджи и най-после до столицата Южна Тарауа. Полети до Кирибати има два пъти в седмицата - в понеделник и четвъртък ", споделя Филипов. " А първото нещо, на което попаднах, бе фрийшопът на летището ", майтапи се българинът, до момента в който демонстрира фотография на ламаринена колиба посред буйна растителност.
" Хората в Кирибати са доста небогати. Ние постоянно се оплакваме какъв брой е отрицателна обстановката в България, само че не осъзнаваме, че нашата татковина е доста по-близка до страни като Швейцария, в сравнение с до страни като Кирибати ", споделя Филипов.
Той е български географ и запалянко, който с плановете си, основани на географски осведомителни системи (ГИС), оказва помощ на управляващите в най-бедните и неразвити страни по света да вземат решение жизненоважни локални проблеми - организацията на опазването на здравето, развиването на земеделието, битката с естествените бедствия като наводнения или засушавания и доста други.
Своеобразният " фрийшоп " на летището в Южна Тарауа. Снимки: Любомир Филипов
Преди пандемията от коронавирус Любомир, който е специалист към разнообразни организации за развиване на Организация на обединените нации, е имал по 60-70 полета годишно до най-необичайни точки на земното кълбо. Днес пътуванията му са по-малко, само че задачата му остава същата - да ползва големите благоприятни условия на географските бази данни за предложение на по-добри управнически решения тук-там, където цивилизацията към момента има доста работа.
" Проектът ни в Кирибати беше с филантропична устременост - към опазването на здравето. Целта беше да се види къде са ситуирани лечебните заведения на островите, с какво разполагат, къде могат да се намерят медикаменти и по какъв начин е разпределено популацията, с цел да има достъп до навременна здравна помощ ", споделя специалистът. По думите му, в случай че един остров се намира на три дни път от болничното заведение, всяка липса на лекарство може да се окаже животозастрашаваща. Това въздейства значително върху ниската дълготрайност на живота в Кирибати.
Залез на Кирибати. Островите са обединени в бедна, само че симпатична страна.
Пристигайки на място, Филипов се заема да изследва стратегическите документи на откъснатата от света страна, нормативна ѝ база, както и наличните данни. " Целта ни беше да създадем разбор с какви институции разполага страната, какви са работните процеси там и да проектираме географски-базирана осведомителна система, която да им прави работа. Бързо се ориентирахме в това какво има, какво няма, какво може да се употребява, какво би трябвало да се донаправи. Веднага започнахме планиране взаимно с водеща в региона австралийска компания ", споделя специалистът.
Здравното министерство на Кирибати има компликации да провежда здравната помощ на островите.
На изолиран остров посред Тихия океан достъпът до интернет, предстоящо, е съществено предизвикателство, само че и там избавителна се оказва сателитната връзка на " Старлинк ". Покритието на мобилните оператори обаче е положително. " Отидох в първата будка на " Водафон " – една ламаринена колиба, която не работеше, макар че пишеше, че работи в понеделник и четвъртък, когато кацат самолетите. Отидох в друга будка и за един час съумях да си уредя интернет. Не беше с висшо качество, само че въпреки всичко имах връзка със света ", споделя Любомир.
Любопитно е, че близостта на страната до Екватора я прави мечтано място за сателитна телеметрия и уреди за изстрелване на галактически кораби. Няколко галактически организации са построили уреди на островите или в океана в близост за задачите си. В предишното, през 60-те години на ХХ век, Киритимати (един от островите) е употребен за тестване на нуклеарни оръжия на Съединени американски щати и Англия. Всъщност Кирибати е част от Британската общественост, говоримият език е локален британски, а популацията е формирано от микронезийци.
На островите е била една от огромните борби сред Съединени американски щати и Япония по време на Втората международна война. Този разпаднал се танк е излишък от войната. Снимки: Любомир Филипов
Сега главното прехранване на островите са кокосови плантации и рибни ферми, а главен търговски сътрудник е Австралия. Административна помощ пък локалните управляващи получават от разположените наоколо острови Фиджи.
Децата, в контрастност с бедността, бяха постоянно усмихнати и радостно играеха на всички места, споделя Любомир Филипов.
Освен бедността най-голямата накърнимост на Кирибати произтича от климатичните промени, защото островите са застрашени от повишаване на морското ниво. " На сътрудника, с който работихме на място, споделих, че миналата седмица изкачвах Черни връх с децата ми - към 2290 м надморска височина, вследстие на което той ме заведе до най-високата точка на Кирибати - 3 м надморска височина ", майтапи се Любомир.
Очаквано след 5 полета, той кацнал без багаж на островната страна, и надлежно - без медикаменти и храна. " Носех си енергийни барчета за храна, тъй като и водата на Кирибати не става за пиянство, само че с толкоз доста полети багажът се загуби по трасето. Пристигнах с едни дънки и една риза и една седмица ядох бисквити и пих вода с изминал период от 2 години ", споделя особеностите на пътешествието си географът.
Най-високият връх на един от островите е с едвам 3 м надморска височина.
По думите му църквите са най-впечатляващите здания в Кирибати, в ослепителен контрастност с бедността на популацията. Огромната част от хората са католици и постоянно посещават храмовете.
Католически храм в Кирибати
Шокиращото в работните данни за българина е, че внезапно записите за популацията се оказват 180 000, в случай че жителите на Кирибати са към 120 000 души. " На хората там обаче това разминаване не им правеше усещане, макар че то прави организирането на здравната система извънредно неефективно. За да може тези, които взимат решенията, да видят, че няма задоволително ваксини, лекари, болнични кревати и да се обезпечи някаква помощ, би трябвало да има относително точни данни за популацията. Оказа се, че когато влизат в болничното заведение, хората всякога могат да се показват с друго име. Разбрах, че това е постоянно срещано в азиатско-тихоокеанския район - хората се показват с разнообразни свои имена и разнообразни места, на които са родени. Нямат трайни адреси ", споделя специалистът.
Проблем се оказва и въпросът, обвързван с поверителността на данните, тъй като страните по принцип рядко си разрешават да държат класифицирана информация в клауд среда, която се намира в друга страна. Обикновено държавните организации са много чувствителни във връзка с персоналните данни, само че и този проблем е решен сполучливо благодарение на българина.
Центърът за обслужване на клиентите на " Водафон " в Кирибати.
След впечатляващото премеждие в Кирибати, а преди този момент - в Пакистан и Етиопия, Любомир Филипов е още по-уверен, че географските осведомителни системи могат да оказват помощ доста на хората и на планетата. През годините географът е работил по планове за предварителна защита на наводнения, за развиване на земеделието, за предсказание на климатичните промени, като негов фокус постоянно е географското таргетиране - разбор, който демонстрира къде плановете на интернационалните организации като Организация на обединените нации и Световната банка биха имали максимален импакт в интерес на обществата.
" Отворени данни от Географска информационна система позиция значи данните да бъдат споделяни от институциите, да не останат в някое " шкафче " на някое министерство, а да се споделят, тъй като лишават време, скъпо е да се създадат, а страната така и така заплаща за тях. Преди към 20 години направихме отворени данните за ръководството на водите в България по план на Японската организация за интернационално съдействие, след което те се преизползваха стотици пъти и към момента се употребяват в редица институции - Министерството на околната среда и водите, басейнови дирекции, Изпълнителна организация по Околна среда, Българска академия на науките и редица университети - изгодата за обществото беше голяма ", споделя Филипов.
Още по тематиката
5 март 2025 13:57
По думите му през днешния ден казусът е различен. " Има океан от данни, който ни залива. Събира се голямо количество информация от сателитни източници, от разнообразни датчици, от всеки, който употребява карта или локализационна услуга на телефона – това всичко са типове Географска информационна система. Преди 20 години беше извънредно предизвикателство да събираме данните, а в този момент предизвикването е да подберем от големия океан от данни тези, които в действителност правят работа ", споделя специалистът.
Един от най-важните планове от позиция на бъдещето на Европа, по който Любомир Филипов е работил през годините, е с фокус върху Западна Африка и е обвързван с температурната карта на района.
" Смята се, че в случай че средногодишната температура на даден район е 29 градуса, той няма по какъв начин да се населява от хора. За информация, в България средногодишната температура е 12.6 градуса. Реалистичните климатични модели демонстрират, че районът на юг от пустинята Сахара към 2060-2080 година ще се трансформира в необитаема територия. Това значи, че огромни елементи от Мавритания, Мали, Нигерия, Гана, Кот д`Ивоар ще станат необитаеми и това ще окаже доста въздействие на популацията, което съгласно прогнозите ще нараства в бъдеще ", споделя специалистът. За никого не би било мъчно да се досети, че най-близкото място за всички тези хора ще бъде Европа, в случай че до тогава не се вземат съществени ограничения и не се влага в Африка, с цел да се обезпечи занаят на хората и да останат те по родните си места.
Още по тематиката
7 февруари 2017 13:16
Всичко това единствено илюстрира какъв брой потребни могат да се окажат приложенията на географските осведомителни системи.
И тъй като Любомир Филипов желае да " болести " с ентусиазма си за работа с данните от ден на ден младежи и експерти от всички специалности и сфери у нас, за втора поредна година той и негови съидейници проведоха през март неповторимата конференция за в Софийския университет, където имаше работилници и за изцяло начинаещи. И в случай че се съди по реакцията на публиката, семената на ентусиазма по Географска информационна система с отворени данни и свободен програмен продукт у нас към този момент са посети.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ