Ако човек бяга от война или търси закрила срещу преследване,

Ако човек бяга от война или търси протекция против гонене, той несъмнено има интерес да потвърди произхода си. Означава ли това, че над половината бежанци в Германия в действителност не бягат от никаква действителна опасност?

Само 40% от претендентите за политическо леговище в Германия показват някакъв документ за идентичност, когато подават молбата си, оповестява Федералната работа за миграцията и бежанците. Как да си разбираем този чудноват факт? Задълбочено журналистическо следствие на Йохен Битнер за седмичника „ Ди Цайт ” демонстрира, че отговорът по никакъв начин не е елементарен.

Бернд Месович от правозащитната организация „ Про Азил ” изяснява пред изданието, че в действителност има доста аргументи за неналичието на документи. Редица страни въобще не издават задгранични документи на хора с опозиционна настройка, да вземем за пример. Мъже, които бягат от Еритрея пък, се боят да носят документи по време на бягството си, тъй като по документите управляващите могат елементарно да ги уличат и да ги изпратят на наложителна военна работа. Бежанците неведнъж са принудени от каналджиите по няколко пъти да сменят документите си по време на бягството. Каналджиите им дават подправени документи, с които да преминат избрана граница, а след това още веднъж ги прибират за последващи „ клиенти ”.

Защо толкоз доста бежанци и мигранти нямат документи за идентичност?

Германското Външно министерство е изготвило лист на страните, чиито документи за идентичност не са благонадеждни. Сред тях са и множеството страни, откъдето идват бежанците и мигрантите: Афганистан, Ирак, Еритрея, Сомалия, Нигерия. Освен това дано не забравяме, че в доста такива страни издаването на документи въобще не действа по този начин, както си го представяме в Европа. Там даже в огромни обитаеми места няма паспортна работа, а в Афганистан и в централно-африканските страни няма даже общински служби. Нима освен това състояние бягащите хора ще тръгнат чак до столицата, с цел да си вадят документи, освен това – в пазарлък с корумпирани служители?

Положението е доста комплицирано, споделя Улф Кюх, заместник-председател на Съюза на престъпните чиновници в Германия. Като служител на реда в Брауншвайг, през 2015 година Кюх оглави една специфична комисия, която се занимава с възходящата престъпност измежду претендентите за политическо леговище. Той също счита, че трафикантите неведнъж принудително лишават документите на своите „ клиенти ”, без значение дали са бежанци или стопански мигранти. По този метод каналджиите желаят да попречат на полицията и службите да събират обстоятелства и да си вършат заключения за каналите и мрежите, които употребяват. Освен това паспортите от време на време се задържат и като залог за задълженията, които мигрантите имат да изплащат към трафикантите.

Има редица страни, чиито документи за идентичност не са благонадеждни

Но има и друго. Пред „ Ди Цайт ” Улф Кюх изяснява: „ Нашият опит демонстрира, че множеството бежанци въпреки всичко имат документи. ” Но хората, идващи най-много от Косово или от Централна Африка считат, че възможностите им за политическо леговище ще се влошат, в случай че признаят пред управляващите същинския си генезис, споделя Кюх. Когато обаче би трябвало да подават молби, с цел да приберат в Германия и фамилиите си, мнозина внезапно още веднъж „ си намират ” документите. В една книга по тематиката, издадена от Кюх и неговите сътрудници от Специалната комисия, се споделя още, че доста бежанци и мигранти крият документите си, тъй като ги е боязън от репатриране след рисковото им бягство. Част от тях също така се пробват да се записват под разнообразни идентичности в няколко бежански центъра по едно и също време, разчитайки както на по-добри шансове за политическо леговище, по този начин и на повече обществени помощи, настояват експертите.

Престъпници, маскирани като бежанци?

От всекидневния си опит служителите на реда са стигнали до едно умозаключение, на което държат. Да, съществува проведена престъпност, която прониква в Германия, маскирана като „ бежанци ” без документи за кражби и взломни обири, само че като бройка тази група е „ микроскопично малцинство ”. Извършителите неведнъж идват от Северна Африка или от Кавказ и основават доста кахъри на полицията, тъй като са заредени с огромна престъпна сила. „ Най-голямата нелепост беше да приемем през 2015 година толкоз доста хора без да ги записваме. Престъпниците бързо откриха, че могат да се облажат от тази обстановка и напряко нахлуха, ” изяснява Кюх. Той и неговите сътрудници въпреки всичко категорично акцентират, че броят на тези хора е най-малък, единствено няколко %, само че все пак не трябва да се подценява.

Германското държавно управление към този момент се пробва да насочи ясно обръщение към незаконните мигранти: Нямат шансове тези, които идват в страната без годни аргументи за политическо леговище. В момента се работи по законопроект, който ще разреши да се проучва информацията от мобилните телефони на хората без документи. Геоданни, фотоси, контакти – всичко това оказва помощ да се откри произходът на такива хора. Законопроектът може да мине през Народното събрание още в края на този месец. Но и от него не трябва да се чакат чудеса. Защото претендентът за леговище постоянно може да съобщи, че няма мобилен телефон. Какво тогава? Над този въпрос специалистите в Министерството на вътрешните работи към момента умуват, споделя се в края на публикацията в „ Ди Цайт ”.