Спрете да угаждате на всички в тези 7 стъпки
Ако четете това, евентуално сте един от тези хора - които желаят да се харесат на всички и се стремят да им угодят. Или най-малко ви е любопитно какви са тези хора, които непрекъснато слагат потребностите на другите пред своите, които не спорят и не могат да споделят " не ".
Животът на един подобен човек е нерешителен, обезпокоителен. Той непрекъснато се колебае дали е сторил в действителност всичко, с цел да накара другия да е удовлетворен, дали ще получи признателност, какво ще последва. Той в никакъв случай не наясно по какъв начин се стига до там, че все става каквото другите кажат, както те желаят и като че ли остават невидими. Осъзнавайки това, същинското злощастие занапред стартира - по какъв начин да излязат от тази матрица, по какъв начин да трансформират това.
“Първият въпрос, който би трябвало да си зададем, е: " Защо върша това? ", " Защо не мога да кажа " не " и да слага своите потребности преди всичко? " ”
Отговорът на този въпрос е едно дълго пътешестване към себе си, към детството, когато поради ниско самочувствие ни е било внушено, че като вършим каквото ни кажат, ще заслужим обич и почитание. Че не сме задоволително скъпи да бъдем слушани, видяни, с нас да се преценяват. Затова сме си изработили тази техника, с която най-малко има хора край нас - правилно е, единствено желаят и изискват, само че най-малко ни забелязат по този метод, по този начин сме скъпи.
“Това би трябвало да спре и въпреки и мъчно - нещо би трябвало да се промени. ”
1. Приемете се, каквито сте. А каквито сте, не може да се харесате на всички. Което е една много освобождаваща мисъл, нали? Първо се приемете - вие сте цялост от тези качества, тези гении, тези особености са прелестни. Те в композиция с минусите ви, в това число и този, ви вършат друга, невероятна персона. И когато се приемете, ще видите, че ще започнете и да се харесвате.
2. Когато другите не са източник на благополучие, те не са източник и на злощастие. Както ние сме, каквито сме, такива са и другите. Не в тях е нашата истина, не в тях е нашето благополучие - то е в метода, по който избираме да гледаме на света. В този смисъл другите не могат да станат източник на благополучие, от който ние черпим, угаждайки им, с цел да бъдем самите ние щастливи.
3. Другите не вземат решение нашите проблеми и те не изчезват единствено, тъй като ние намираме разтуха в това да вършим другите щастливи. Когато се фиксираме в другите, ние подценяваме себе си. Някаква болежка, контузия, с които ни е боязън да се сблъскаме. Затова отлагаме тези срещи със себе си, с цел да се срещаме с другите - да приказваме единствено за тях, за техните проблеми. Изправяйки се през себе си, усамотявайки се, оставяйки сами и размишлявайки, разбираме, че източниците на благополучие са единствено у нас.
4. Осъзнайте, че непрекъснатото глезене не прави връзките ни зрели, здравословни и същински - учредени на почитание и обич. Напротив - това ни обезличава, обезценява в очите на другите. Не става въпрос за оскърбление, тъй като тук приказва гордостта. Угаждайки на другите, ние не се унижаваме толкоз, колкото демонстрираме, че имаме уязвимост, което е изцяло обикновено. Но в случай че желаеме да знаем дали някой същински ни цени или желае единствено услуги и е с нас, до момента в който има изгода, дано спрем да му угаждаме. За малко време много " другари " ще изчезнат и ще останат единствено тези, които ни ценят и обичат.
5. Контролирайте тревогата си и се владейте в спешни обстановки. Представете си - идва сътрудник при вас и споделя: Ще отидеш ли вместо мен за кафе, вземи и за Ивелина и Петя. Започва да се надига леко възприятие за паника, по какъв начин най-добре да се съгласите, тъй като в противоположен случай този сътрудник даже няма да пристигна при вас. А вие желаете това. Изпитвате неустановеност дали ще се справите, дали всичко ще наред, ще запомните кой с какъв брой захар пие кафето. В момента, в който усетите това неспокойствие и ентусиазъм да реагирате импулсивно с " да, несъмнено ", спрете за момент, овладейте се и оценете: кой път подред ходите единствено вие с кафета за целия офис, някой различен предложил ли вие да вземе нещо за вас и нямате ли в действителност работа сега. Смелостта да се отхвърля идва, когато усетим по какъв начин разсъдъкът ни нашепва: " само че това е толкоз незаслужено по отношение на мен, заета съм, не желая, за какво да го върша. " Спокойно казвате, че си имате работа и този път да отиде някой различен. Който ви е харесвал постоянно, ще ви харесва и когато отказвате, и ще почете решението ви.
6. Когато свикнете с това да отказвате, да преценявате по отношение на своите потребности, тогава ще откриете, че не, това не е нарцисизъм, а разкриване на вашето Аз, което е чакало до този миг да му обърнете внимание. Поставянето на своите потребности преди всичко може да звучи по този начин: " няма да виждам внучетата си през днешния ден, тъй като желая да отида с другарка на концерт. Няма да направя аз тези доклади, тъй като не е моя работа, а моята изостава. Няма да остава у дома да сготвя три ястия, ще минат с омлети, а аз ще изляза на кафе с другарка. " Тогава ще откриете това доста време и сила, които другояче е нужно да отделяме за себе си. Ще открием, че имаме ползи, занимания, желаеме да се срещаме с други хора.
7. Всичко това води до по-добра персонална осъзнатост. Тази по този начин употребена напоследък дума е началото не едно пътешестване, единствено част от което е всичко нагоре. Когато човек схваща за какво работи тъкмо по този начин, приказва по един или различен метод, когато стопира импулсите с неразбираем или отрицателен генезис - боязън, ниска самокритика, саморазрушение, когато управлява мислите си, дава им претекст, дава им вярна, здравословна реакция - това се отразява освен на потребността да угоди на всеки. Това се отразява на всичко в живота му. Осъзнатостта ни оказва помощ да забележим огромната картинка и в това време да не се загубим в нея. А със примирение да намираме мястото си там.
Животът на един подобен човек е нерешителен, обезпокоителен. Той непрекъснато се колебае дали е сторил в действителност всичко, с цел да накара другия да е удовлетворен, дали ще получи признателност, какво ще последва. Той в никакъв случай не наясно по какъв начин се стига до там, че все става каквото другите кажат, както те желаят и като че ли остават невидими. Осъзнавайки това, същинското злощастие занапред стартира - по какъв начин да излязат от тази матрица, по какъв начин да трансформират това.
“Първият въпрос, който би трябвало да си зададем, е: " Защо върша това? ", " Защо не мога да кажа " не " и да слага своите потребности преди всичко? " ”
Отговорът на този въпрос е едно дълго пътешестване към себе си, към детството, когато поради ниско самочувствие ни е било внушено, че като вършим каквото ни кажат, ще заслужим обич и почитание. Че не сме задоволително скъпи да бъдем слушани, видяни, с нас да се преценяват. Затова сме си изработили тази техника, с която най-малко има хора край нас - правилно е, единствено желаят и изискват, само че най-малко ни забелязат по този метод, по този начин сме скъпи.
“Това би трябвало да спре и въпреки и мъчно - нещо би трябвало да се промени. ”
1. Приемете се, каквито сте. А каквито сте, не може да се харесате на всички. Което е една много освобождаваща мисъл, нали? Първо се приемете - вие сте цялост от тези качества, тези гении, тези особености са прелестни. Те в композиция с минусите ви, в това число и този, ви вършат друга, невероятна персона. И когато се приемете, ще видите, че ще започнете и да се харесвате.
2. Когато другите не са източник на благополучие, те не са източник и на злощастие. Както ние сме, каквито сме, такива са и другите. Не в тях е нашата истина, не в тях е нашето благополучие - то е в метода, по който избираме да гледаме на света. В този смисъл другите не могат да станат източник на благополучие, от който ние черпим, угаждайки им, с цел да бъдем самите ние щастливи.
3. Другите не вземат решение нашите проблеми и те не изчезват единствено, тъй като ние намираме разтуха в това да вършим другите щастливи. Когато се фиксираме в другите, ние подценяваме себе си. Някаква болежка, контузия, с които ни е боязън да се сблъскаме. Затова отлагаме тези срещи със себе си, с цел да се срещаме с другите - да приказваме единствено за тях, за техните проблеми. Изправяйки се през себе си, усамотявайки се, оставяйки сами и размишлявайки, разбираме, че източниците на благополучие са единствено у нас.
4. Осъзнайте, че непрекъснатото глезене не прави връзките ни зрели, здравословни и същински - учредени на почитание и обич. Напротив - това ни обезличава, обезценява в очите на другите. Не става въпрос за оскърбление, тъй като тук приказва гордостта. Угаждайки на другите, ние не се унижаваме толкоз, колкото демонстрираме, че имаме уязвимост, което е изцяло обикновено. Но в случай че желаеме да знаем дали някой същински ни цени или желае единствено услуги и е с нас, до момента в който има изгода, дано спрем да му угаждаме. За малко време много " другари " ще изчезнат и ще останат единствено тези, които ни ценят и обичат.
5. Контролирайте тревогата си и се владейте в спешни обстановки. Представете си - идва сътрудник при вас и споделя: Ще отидеш ли вместо мен за кафе, вземи и за Ивелина и Петя. Започва да се надига леко възприятие за паника, по какъв начин най-добре да се съгласите, тъй като в противоположен случай този сътрудник даже няма да пристигна при вас. А вие желаете това. Изпитвате неустановеност дали ще се справите, дали всичко ще наред, ще запомните кой с какъв брой захар пие кафето. В момента, в който усетите това неспокойствие и ентусиазъм да реагирате импулсивно с " да, несъмнено ", спрете за момент, овладейте се и оценете: кой път подред ходите единствено вие с кафета за целия офис, някой различен предложил ли вие да вземе нещо за вас и нямате ли в действителност работа сега. Смелостта да се отхвърля идва, когато усетим по какъв начин разсъдъкът ни нашепва: " само че това е толкоз незаслужено по отношение на мен, заета съм, не желая, за какво да го върша. " Спокойно казвате, че си имате работа и този път да отиде някой различен. Който ви е харесвал постоянно, ще ви харесва и когато отказвате, и ще почете решението ви.
6. Когато свикнете с това да отказвате, да преценявате по отношение на своите потребности, тогава ще откриете, че не, това не е нарцисизъм, а разкриване на вашето Аз, което е чакало до този миг да му обърнете внимание. Поставянето на своите потребности преди всичко може да звучи по този начин: " няма да виждам внучетата си през днешния ден, тъй като желая да отида с другарка на концерт. Няма да направя аз тези доклади, тъй като не е моя работа, а моята изостава. Няма да остава у дома да сготвя три ястия, ще минат с омлети, а аз ще изляза на кафе с другарка. " Тогава ще откриете това доста време и сила, които другояче е нужно да отделяме за себе си. Ще открием, че имаме ползи, занимания, желаеме да се срещаме с други хора.
7. Всичко това води до по-добра персонална осъзнатост. Тази по този начин употребена напоследък дума е началото не едно пътешестване, единствено част от което е всичко нагоре. Когато човек схваща за какво работи тъкмо по този начин, приказва по един или различен метод, когато стопира импулсите с неразбираем или отрицателен генезис - боязън, ниска самокритика, саморазрушение, когато управлява мислите си, дава им претекст, дава им вярна, здравословна реакция - това се отразява освен на потребността да угоди на всеки. Това се отразява на всичко в живота му. Осъзнатостта ни оказва помощ да забележим огромната картинка и в това време да не се загубим в нея. А със примирение да намираме мястото си там.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ