Радев ще провали и този път редовното правителство!
Ако Борисов нападна самия президент, много гласоподаватели ще одобряват това като война на Народното събрание против един проруски претендент за деспот
Димитър Попов
Рулетката от избори на избори отново се завъртя и този смут до безкрайност ще продължи и при започване на идната година. Причината не е че партиите няма да се схванат поради идеологическа или психическа несъответственост.
Радев против Борисов е същинският спор,
който ни вкарва от избори в избори и от дълго време наподобява на тиха революция без никакъв аспект за неотдавнашен край.
Моделът на войната от години насам е еднакъв – Борисов печели изборите и дружно с Пеевски или без него прави опити да ръководи съгласно класическите правила на демокрацията – търсейки обединения. Той обаче се изправя пред една кохорта от партии, ръководени или координирани, а някои и основани от Румен Радев, и тези партии всякога оспорват неговата победа и го оставят в изолираност, като саботират всякакво постоянно държавно управление.
В този спор тактиката на Радев е неговият легион - ППДБ, Възраждане, Има Такъв Народ, Българска социалистическа партия, МЕЧ, Величие, по този начин да притисне ГЕРБ, че партията да остане без гласоподаватели най-после, а Борисов да остане и без партия. За тази цел „ избори до дупка “ е добре определена тактичност от командира.
Стратегията на Борисов пък е тактика на ченге – той се окопава в защита и се пробва да притегли предатели от отсрещната войска, тъй че да сътвори постоянно държавно управление с тях най-после и да разгласи победа над врага си. Успя единствено един път - с ППДБ, като им заплати висока цена за сглобката и за измяната, само че се убеди, че тази тактика е прекомерно нерешителен вид, тя е единствено една борба в дълга война, която ще продължи до момента в който Радев е президент.
Доказва го и този парламент, в който картината е безусловно същата: Борисов отново желае да притегли ППДБ в сглобка, само че те се върнаха при Радев и се строиха в неговия легион; а устрема му за ръководство с Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ е химера, тъй като двете партии са подвластни от президента и в никакъв случай няма да му станат съперници.
Ако някой желае доказателства, че ППДБ, Възраждане, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ, МЕЧ работят в синхрон с Радев, дано да регистрира два обстоятелството. Първият – незабавно след последните избори Радев, дружно с ППДБ, Българска социалистическа партия, Възраждане, Има Такъв Народ и Българска социалистическа партия оповестиха изборите за фалшифицирани и направиха
опашка пред Конституционния съд
да потвърждават, че би трябвало да се анулират. Вторият – Възраждане, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ внесоха в Конституционния съд тъжба за връщане на служебните държавни управления назад в ръцете на президента.
В такава конюнктура съставянето на коалиция от ГЕРБ е жертван вид и ние вървим към осмите избори, а след това ще отидем и на деветите в случай че няма смяна. Борисов отново ще ги завоюва, Радев и неговата войска отново ще саботират постоянно държавно управление, а
България ще затъва в блатото на рецесията
все по-дълбоко.
От позиция на демократичната политическа система и на парламентарната република виновността за това положение на страната е на двамата воюващи, само че в дъното на самата рецесия е Румен Радев. Той трансформира президентството в действителен център на политическа власт, без това да е разказано в конституцията и без в нея да има регулации на неговата власт. Освен това Радев се нарежда като опция на самия парламент, прогласявайки концепцията за президентска република и еднолично ръководство с твърда ръка. И на трето място той непрестанно акцентира какъв брой неспособни са партиите да ръководят страната, и какъв брой непригодна е самата парламентарна система за нашите условия. Колкото и избори да завоюва Борисов, той постоянно ще бъде обграден от партии с червени линии, които към този момент е начертал самия Радев.
Тази тиха война ту минава в нежен мир, ту в гореща фаза, само че тя най-сетне би трябвало да свърши. Изходите са два – да победи Румен Радев, което ще е неуспех на самия парламент и ще приключи с властническо проруско управление; или да победи Борисов и дружно с останалите партии да забележим най-после постоянно държавно управление и
импийчмънт на президента
Струва ми се, че Борисов би трябвало да нападна командния център на противниковата войска – самия военачалник Румен Радев. Президентът към този момент има много срамотии зад тила си. Катастрофалния контракт с Боташ, за който той персонално носи цялата отговорност, обезпечава на България по 500 000 лв. загуба на ден; неговата взаимозависимост от съветския дипломат в София му даде „ купата “ проруски президент и лепна на България етикета на нерешителен съдружник в НАТО; а нарушаванията на конституцията са толкоз доста, че конституционните съдии би трябвало да ги получат на дълъг лист. В него ще са назначението на Кирил Петков за министър, въпреки да е имал двойно гражданство; превръщането на президентството в съдружник и основател на политически партии; директната интервенция в изборите през 2021 година на страната на избрани партии; намесата на Радев в правосъдната власт и доста други пакости, за които носи персонална отговорност.
Ако в идната предизборна акция Борисов нападна самия президент, много гласоподаватели ще одобряват това като война на Народното събрание против един проруски претендент за деспот. В такава борба даже ППДБ, които в този момент сноват сред двата лагера и поредно обслужват ту Борисов, ту Пеевски, ту Радев, ще би трябвало да защитят Народното събрание и демокрацията.
Доколкото знам Борисов отхвърля да води война намерено против Радев. Обяснява го с това, че не желае да унищожи последната постоянна институция в страната. Всъщност президентството от дълго време е
разрушена институция,
която не извършва своите конституционни отговорности в никаква степен.
В интервали на рецесии като сегашната да вземем за пример, президентът би трябвало да е „ равноотдалечен “ съдия, който обезпечава сред партиите разговор, а когато те не си приказват даже, би трябвало да им измисли и съдружната формула. Това е правил Петър Стоянов, правил го е и Георги Първанов. Направи го един път и Румен Радев даже – когато притисна Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ да сформират коалиция с Политическа партия и държавно управление отпред с Кирил Петков. За страдание това не беше национално отговорно изпитание на президента, а обслужване на съветски интерес. Когато съветският интерес след началото на войната в Украйна се промени, той самия разглоби „ своето “ държавно управление.
Когато отпред на страната стои злоумишлен президент, който обслужва частен, а не народен интерес, опитите на Борисов да пази мира с него, ще водят единствено до поредност от безсмислени избори и до един смут до безкрайност за самите гласоподаватели. Освен това ще бъде живо съмнението, че самият Борисов не пази парламентаризма, демокрацията и геополитическата ориентировка на България, а единствено персонални и партийни цели, които договаря подмолно с врага си.
Знам, че на доста хора им омръзна да гледат по какъв начин Радев гази законите, и по какъв начин партиите правдиво му слугуват в напъните
да унищожи страната
Ако против него не се изправи партия, която да отбрани същински многопартийната народна власт, не ни чака нищо положително. В идващите избори може да го направи ГЕРБ – Съюз на демократичните сили. Ако не го създадат те, ще го направи друга партия след време, само че тогава може да е бъде късно за отбрана на каквото и да е…
Димитър Попов
Рулетката от избори на избори отново се завъртя и този смут до безкрайност ще продължи и при започване на идната година. Причината не е че партиите няма да се схванат поради идеологическа или психическа несъответственост.
Радев против Борисов е същинският спор,
който ни вкарва от избори в избори и от дълго време наподобява на тиха революция без никакъв аспект за неотдавнашен край.
Моделът на войната от години насам е еднакъв – Борисов печели изборите и дружно с Пеевски или без него прави опити да ръководи съгласно класическите правила на демокрацията – търсейки обединения. Той обаче се изправя пред една кохорта от партии, ръководени или координирани, а някои и основани от Румен Радев, и тези партии всякога оспорват неговата победа и го оставят в изолираност, като саботират всякакво постоянно държавно управление.
В този спор тактиката на Радев е неговият легион - ППДБ, Възраждане, Има Такъв Народ, Българска социалистическа партия, МЕЧ, Величие, по този начин да притисне ГЕРБ, че партията да остане без гласоподаватели най-после, а Борисов да остане и без партия. За тази цел „ избори до дупка “ е добре определена тактичност от командира.
Стратегията на Борисов пък е тактика на ченге – той се окопава в защита и се пробва да притегли предатели от отсрещната войска, тъй че да сътвори постоянно държавно управление с тях най-после и да разгласи победа над врага си. Успя единствено един път - с ППДБ, като им заплати висока цена за сглобката и за измяната, само че се убеди, че тази тактика е прекомерно нерешителен вид, тя е единствено една борба в дълга война, която ще продължи до момента в който Радев е президент.
Доказва го и този парламент, в който картината е безусловно същата: Борисов отново желае да притегли ППДБ в сглобка, само че те се върнаха при Радев и се строиха в неговия легион; а устрема му за ръководство с Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ е химера, тъй като двете партии са подвластни от президента и в никакъв случай няма да му станат съперници.
Ако някой желае доказателства, че ППДБ, Възраждане, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ, МЕЧ работят в синхрон с Радев, дано да регистрира два обстоятелството. Първият – незабавно след последните избори Радев, дружно с ППДБ, Българска социалистическа партия, Възраждане, Има Такъв Народ и Българска социалистическа партия оповестиха изборите за фалшифицирани и направиха
опашка пред Конституционния съд
да потвърждават, че би трябвало да се анулират. Вторият – Възраждане, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ внесоха в Конституционния съд тъжба за връщане на служебните държавни управления назад в ръцете на президента.
В такава конюнктура съставянето на коалиция от ГЕРБ е жертван вид и ние вървим към осмите избори, а след това ще отидем и на деветите в случай че няма смяна. Борисов отново ще ги завоюва, Радев и неговата войска отново ще саботират постоянно държавно управление, а
България ще затъва в блатото на рецесията
все по-дълбоко.
От позиция на демократичната политическа система и на парламентарната република виновността за това положение на страната е на двамата воюващи, само че в дъното на самата рецесия е Румен Радев. Той трансформира президентството в действителен център на политическа власт, без това да е разказано в конституцията и без в нея да има регулации на неговата власт. Освен това Радев се нарежда като опция на самия парламент, прогласявайки концепцията за президентска република и еднолично ръководство с твърда ръка. И на трето място той непрестанно акцентира какъв брой неспособни са партиите да ръководят страната, и какъв брой непригодна е самата парламентарна система за нашите условия. Колкото и избори да завоюва Борисов, той постоянно ще бъде обграден от партии с червени линии, които към този момент е начертал самия Радев.
Тази тиха война ту минава в нежен мир, ту в гореща фаза, само че тя най-сетне би трябвало да свърши. Изходите са два – да победи Румен Радев, което ще е неуспех на самия парламент и ще приключи с властническо проруско управление; или да победи Борисов и дружно с останалите партии да забележим най-после постоянно държавно управление и
импийчмънт на президента
Струва ми се, че Борисов би трябвало да нападна командния център на противниковата войска – самия военачалник Румен Радев. Президентът към този момент има много срамотии зад тила си. Катастрофалния контракт с Боташ, за който той персонално носи цялата отговорност, обезпечава на България по 500 000 лв. загуба на ден; неговата взаимозависимост от съветския дипломат в София му даде „ купата “ проруски президент и лепна на България етикета на нерешителен съдружник в НАТО; а нарушаванията на конституцията са толкоз доста, че конституционните съдии би трябвало да ги получат на дълъг лист. В него ще са назначението на Кирил Петков за министър, въпреки да е имал двойно гражданство; превръщането на президентството в съдружник и основател на политически партии; директната интервенция в изборите през 2021 година на страната на избрани партии; намесата на Радев в правосъдната власт и доста други пакости, за които носи персонална отговорност.
Ако в идната предизборна акция Борисов нападна самия президент, много гласоподаватели ще одобряват това като война на Народното събрание против един проруски претендент за деспот. В такава борба даже ППДБ, които в този момент сноват сред двата лагера и поредно обслужват ту Борисов, ту Пеевски, ту Радев, ще би трябвало да защитят Народното събрание и демокрацията.
Доколкото знам Борисов отхвърля да води война намерено против Радев. Обяснява го с това, че не желае да унищожи последната постоянна институция в страната. Всъщност президентството от дълго време е
разрушена институция,
която не извършва своите конституционни отговорности в никаква степен.
В интервали на рецесии като сегашната да вземем за пример, президентът би трябвало да е „ равноотдалечен “ съдия, който обезпечава сред партиите разговор, а когато те не си приказват даже, би трябвало да им измисли и съдружната формула. Това е правил Петър Стоянов, правил го е и Георги Първанов. Направи го един път и Румен Радев даже – когато притисна Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ да сформират коалиция с Политическа партия и държавно управление отпред с Кирил Петков. За страдание това не беше национално отговорно изпитание на президента, а обслужване на съветски интерес. Когато съветският интерес след началото на войната в Украйна се промени, той самия разглоби „ своето “ държавно управление.
Когато отпред на страната стои злоумишлен президент, който обслужва частен, а не народен интерес, опитите на Борисов да пази мира с него, ще водят единствено до поредност от безсмислени избори и до един смут до безкрайност за самите гласоподаватели. Освен това ще бъде живо съмнението, че самият Борисов не пази парламентаризма, демокрацията и геополитическата ориентировка на България, а единствено персонални и партийни цели, които договаря подмолно с врага си.
Знам, че на доста хора им омръзна да гледат по какъв начин Радев гази законите, и по какъв начин партиите правдиво му слугуват в напъните
да унищожи страната
Ако против него не се изправи партия, която да отбрани същински многопартийната народна власт, не ни чака нищо положително. В идващите избори може да го направи ГЕРБ – Съюз на демократичните сили. Ако не го създадат те, ще го направи друга партия след време, само че тогава може да е бъде късно за отбрана на каквото и да е…
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ