Енергийният министър разясни каква ще е съдбата на закупените от Русия ядрени реактори
Ако България не договаря и не развива планове в областта на енергийната сигурност, рискуваме да изпаднем от лидерската позиция, която държим сега в района. Поради тази причина представяме тази тактика за енергетиката, имайки поради, че един нуклеарен план се заражда от порядъка на 15 години. Това съобщи пред публицисти служебният министър на енергетиката.
,,Освен това имаме и стихотворец ангажимент за декарбонизация с основни стъпки към 2030 и 2050 година, т.е. ние ясно би трябвало да покажем на Европейската комисия по какъв начин считаме да реализираме този ангажимент. Затова е направена и тази 30-годишна тактика, която покрива интервала до 2053-та година. Ясно се вижда какво се случва с въглищните централи, какво предлагаме за нуклеарната енергетика, по какъв начин да използваме естествените запаси и да защитим националните интереси'', добави той.
Като приказваме за нуклеарна енергетика и към този момент в случай че решим, че ще развиваме такава, цената зависи какво вършим с към този момент съществуващото съоръжение, с какви сътрудници работим, по кое време ги строим, в какъв период ще ги въведем в употреба... Умишлено не насочихме запаси към такова детайлно създаване, тъй като искахме първо да забележим дали България се сплотява към развиването на нуклеарната енергетика, тъй като сега по този въпрос в Европа има разделяне, а ние сме някъде по средата в последните 20 години, означи Христов.
Той акцентира, че сега, в който решим, че желаеме да развиваме нуклеарна енергетика и гоним оптимално четири нови блока, започваме с меморандуми и планови изследвания, с цел да определим себестойността.
,,Когато приказваме за нови мощности и разпределим капиталната инвестиция, себестойността на електрическата енергия се повишава, само че концепцията тук е да се повиши по този начин, че да е под пазарните стойности, т.е. тези планове да носят облага за инвеститорите'', обясни още министър Христов.
По отношение на платените над 1 милиарда лв. през 2016 година на " Росатом " два нуклеарни реактора енергийният министър разяснява, че съществува техническа опция те да бъдат интегрирани от западни компании.
Но когато стартират към този момент детайлни диалози, тогава към този момент ще знаем дали това в действителност може да се случи и по какъв начин стои въпросът с лицензите, гаранциите и дали това е стопански най-изгодният вид, или пък можем да търсим продажба на това съоръжение и да стартираме плановете с чисто нови технологии, сподели още.
,,Освен това имаме и стихотворец ангажимент за декарбонизация с основни стъпки към 2030 и 2050 година, т.е. ние ясно би трябвало да покажем на Европейската комисия по какъв начин считаме да реализираме този ангажимент. Затова е направена и тази 30-годишна тактика, която покрива интервала до 2053-та година. Ясно се вижда какво се случва с въглищните централи, какво предлагаме за нуклеарната енергетика, по какъв начин да използваме естествените запаси и да защитим националните интереси'', добави той.
Като приказваме за нуклеарна енергетика и към този момент в случай че решим, че ще развиваме такава, цената зависи какво вършим с към този момент съществуващото съоръжение, с какви сътрудници работим, по кое време ги строим, в какъв период ще ги въведем в употреба... Умишлено не насочихме запаси към такова детайлно създаване, тъй като искахме първо да забележим дали България се сплотява към развиването на нуклеарната енергетика, тъй като сега по този въпрос в Европа има разделяне, а ние сме някъде по средата в последните 20 години, означи Христов.
Той акцентира, че сега, в който решим, че желаеме да развиваме нуклеарна енергетика и гоним оптимално четири нови блока, започваме с меморандуми и планови изследвания, с цел да определим себестойността.
,,Когато приказваме за нови мощности и разпределим капиталната инвестиция, себестойността на електрическата енергия се повишава, само че концепцията тук е да се повиши по този начин, че да е под пазарните стойности, т.е. тези планове да носят облага за инвеститорите'', обясни още министър Христов.
По отношение на платените над 1 милиарда лв. през 2016 година на " Росатом " два нуклеарни реактора енергийният министър разяснява, че съществува техническа опция те да бъдат интегрирани от западни компании.
Но когато стартират към този момент детайлни диалози, тогава към този момент ще знаем дали това в действителност може да се случи и по какъв начин стои въпросът с лицензите, гаранциите и дали това е стопански най-изгодният вид, или пък можем да търсим продажба на това съоръжение и да стартираме плановете с чисто нови технологии, сподели още.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ