Ако Албена Шкодрова би била предмет, то това би бил

Ако Албена Шкодрова би била предмет, то това би бил мощен звезден телескоп. Като щерка на българския астроном проф. Владимир Шкодров Албена гледа към Космоса без боязън, само че взорът ѝ е по-често фокусиран върху готварските бележници на майките ни от времето на комунизма. Интересът на Албена е храненето, там тя търси ключа към публичните и междучовешките връзки. Това я подтиква да напише - една от десетте най-продавани книги на 2014 - 2015 година

Албена е приключила българска и славянска лингвистика и интернационалните връзки в Софийския университет, специализирала е политика и стопанска система на Европейския съюз в Лондонското учебно заведение по стопанска система и има докторска купа по история от Брюкселския свободен университет и Льовенския католически университет. Филология, стопанска система и история са единствено дребна част от тематиките, които вълнуват Албена.

Еднакво евентуално е да я намерите да бере ягоди в градината на градския кооператив в Льовен (град в Белгия, дом на най-стария университет в Европа) със брачна половинка си, фламандския режисьор Лоде Десмет, и трите им деца - Яна, Елена-Ми и Артюр, и да разлиства архаични готварски книги в библиотеката, откъдето черпи ентусиазъм за идващия си проучвателен план.
Като какъв човек се определяте?
Безпокоен, палещ се, несръчен, копнеещ за всичко отдалечено.
Нещото, в което вярвате безусловно?
Започвам от ден на ден да схващам като елементарен човешки дълг това да показваме мислите си и да не се предаваме на чувството, че мнението ни няма значение за никого.

С това въобще не желая да кажа, че би трябвало да споделяме или демонстрираме непрестанно и всичко, което ни мине през разум. Точно противоположното. Понеже да показваме концепциите си е най-хубавото ни средство да влияем на средата към себе си, то е и огромна отговорност. Колкото по-обмислено го вършим, толкоз по-добре.
Капитал - брой 16
Като показваме хрумвания, дефинираме най-малко ненапълно метода, по който се свързваме със света. С хората към нас. Нищо повече или по-малко от това.
Любимият ви миг от деня?
Зазоряване.
Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Изисква самообладание, каквото не владея. Вече стотици пъти съм удряла дъното и съм се отказвала от нея. Понеже ми е познато, съм се научила да си съскам през зъби: спри мирна до на следващия ден заран!