Акита
Акита е куче със спокоен темперамент, което го прави един от желаните домашни любимци. Тези кучета са известни с това, че лаят единствено, когато се постанова. Стопаните на акита настояват, че кучетата от тази порода оказват помощ на човек да се усеща умерено и оказват помощ при превъзмогването на напрежението. Освен със спокойния си темперамент представителите на породата акита са известни със своята чистоплътност и поради неналичието на миризма на куче някои хора ги съпоставят с котки, защото постоянно се грижат за съвършената непорочност на козината си. Акита са предани и търпеливи кучета, с изразено предпочитание за отбрана на деца.
История на породата акита
Акита, известна още като акита-ину, произлиза от Япония. Родина на акита е префектурата Акита, която се намира на остров Хоншу. Това е една от най-древните породи кучета, счита се, че се срещала още 2 хиляди години преди новата епоха. Първоначално акита се е отглеждала от селяни, които са я употребявали за лов на едри животни и името на кучетата е било акитаматаги - т.е. куче, което се употребява за лов на мечки. По-късно качествата на тези красиви величествени кучета са били оценени от аристократите в Страната на изгряващото слънце. Така акита става едно от обичаните кучета в императорския двор и получава доста особено отношение. Дори е публикуван декрет, че човек, който се отнася неприятно към акита, ще бъде подложен на съществено наказване. Кучетата на императора даже имали лични прислужници. Всичко това се дължало на обстоятелството, че имало поверие, че който отглежда акита, го чакат единствено триумфи. След време блестящите качества на акита трансформират кучетата от тази порода в спасители, които с лекост вадят удавници от водата. За страдание има и интервал, в който тези кучета се употребяват за боеве. Това се случва през XII век и най-злобните екземпляри се развъждат в град Одате. Тази традиция продължава до XIX век.
Стандарт на породата акита
Първият стандарт на породата акита е създаден през 1938 година. Женските представители на породата доближават до 64 сантиметра, а мъжките - до 70 сантиметра височина. Теглото варира от 32 до 45 за женските и от 40 до 45 за мъжкарите. Женските кучета имат малко по-дълго тяло от мъжките. Главата е много огромна, с ясно изразена хлътналост на челото, което е признак на породата. Горните устни не би трябвало да висят даже напълно малко, това се счита за отклоняване от стандарта. Муцуната е кръгла, с ясно изразени едри бузи и радостно кротко изражение. Допустима е квадратната зурла, известна в Япония като Хакогучи, което значи уста като кутия. Кучетата с квадратна зурла не подхождат съвършено на стандарта, защото бузите им са хлътнали, което трансформира добродушния тип на акитата.
Муцуната се стеснява към носа, без обаче да е със заострена форма. Носът е черен, позволен е по-светъл колорит при чисто белите акити. Очите на акита наподобяват на триъгълник с доста необятна основа. Те са надълбоко ситуирани и са леко дръпнати встрани. Външният ъгъл на очите би трябвало да е повдигнат с 25 градуса по отношение на вътрешния ъгъл. Смята се, че тъкмо формата на очите е най-важна за величественото изражение на акита. Цветът на очите би трябвало да е мрачен, защото съгласно японците светлите очи лишават акита от достолепния му тип.
Около окото на акита би трябвало да има тъмна линия, която да го обрисува цялото. Ушите на акита са триъгълни, със заоблени върхове и сочат напред, като са леко скосени. Шията на акита е мускулеста, козината към нея образува нещо като яка. Гръдният панер на акита е мощен, опашката е пухкава и завита на кръг. По време на Втората международна война се вършат кръстоски на акита с мастифи и други едри кучета, и последователно се основава друга порода американска акита. Кучетата от тази порода са по-едри и в множеството случаи са с тъмна четина.
Грижи за акита
Акита има мощно изразен собственически и ловен инстинкт. Затова би трябвало от ранна възраст да се социализира и да се научи да играе с други животни. Без ранна социализация акита може да прояви експанзия във връзка с други домашни животни и най-много към кучета от своя пол. Акита е лоялен бранител, което трансформира това куче в съвършен надзирател. Акита има красива четина с мек низък пласт. Веднъж седмично е задоволително да се разресва козината или да се минава с влажна забрадка. Козината на акита не се подстригва и не се оформя. Когато сменя козината си, това куче би трябвало да бъде ресано всеки ден. Не се предлага да се къпе кучето повече от два-три пъти в годината. В противоположен случай козината му ще загуби хидроизолационните си свойства. Перфектен за акита е огромният двор с висока ограда. Акита елементарно се оправя с изтегляне на товари и на драго сърце дърпа шейна с деца. Въпреки това не се предлага подобен вид натоварвания да се ползват по отношение на кучета под 18 месеца, защото костите и ставите им не са изцяло завършени. Акита има потребност да тича доста и обича да играе със стопанина си.
Обучение на акита
Акита е мъдро и умерено куче, само че в това време има самостоятелен темперамент и мощна воля. Затова образованието на акита може да се окаже същинско предизвикателство. Тази порода е подобаваща за хора, които имат опит в развъждането на огромни кучета. Ако не получава задоволително съществено физическо натоварване, акита може да откаже да извършва команди и да не се подчинява за нищо на стопанина си. Ако акита живее в апартамент, а не на двор, има потребност от доста дълги разходки, с цел да слуша и да се подчинява.
Хранене на акита
Акита е капризно куче и в случай че стопанинът й счита да я храни с евтина суха храна, изцяло допустимо е кучето да откаже да я яде. Кучетата от тази порода избират да се хранят единствено с храни с високо наличие на протеини. Можете да храните вашата акита и с натурални артикули. Препоръчително е да давате на акита млечни артикули като се изключи сирене и кашкавал, яйца - не повече от 2 броя седмично, телешко месо, телешки дроб, елда или ориз, моркови, тиквички, домати, ябълки и круши. Препоръчва се да добавяте витамини и минерали в храната на акита, в случай че менюто й е формирано от натурални артикули.
Заболявания на акита
Кучетата от тази порода като цяло са доста здрави, само че при обособени екземпляри могат да се срещат болести на кръвта, отичане на стомаха, тазобедрена дисплазия, катаракта, глаукома и недоразвитост на ретината. Тази болести се срещат доста рядко и се поддават на медикаментозно и хирургично лекуване.
Любопитни обстоятелства за акита
По време на Втората международна война било позволено да се гледат единствено пастирски кучета и останалите едри породи били избивани. Но някои стопани на акита съумели да скрият любимците си в планините и там ги кръстосвали с овчарки. Най-известното куче от породата акита е Хачико. То се е появило на бял свят в префектурата Акита и е станало любим на работещия в университета в Токио професор Хидесабуро Уено. Името Хачико значи осми. То всеки ден изпраща стопанина си до гарата, където професорът се качва на влака за Токио.
Всеки ден Хачико се връща в точния час, когато влакът на професора се връща на гарата. През 1925 година професорът умира, покосен от инфаркт, само че Хачико, който по това време е на година и половина, не се отхвърля и всеки ден чака професора да се върне. Намират се хора, които осиновяват кучето, само че то бяга, с цел да се върне на гарата. Хачико продължава да чака стопанина си всеки ден в продължение на 9 години. През 1935 година кучето умира, само че година преди този момент в негова чест на гарата е подложен монумент с името му, изобразяващ чакаща акита. Правени са няколко кино лентата за Хачико, като най-известният е с присъединяване на Ричард Гиър - " Хачико: историята на едно куче ". И до през днешния ден Хачико е образец за честност и лоялност и е уважаван от японците.
Недостатъци на акита
Ако акита не се подлага на задоволително съществени физически натоварвания, може да се трансформира в нападателно куче. Сред минусите на тази порода е фактът, че два пъти годишно сменя козината си и тази промяна продължава по няколко седмици. В този интервал кучето доста се скубе и изисква съществени грижи. Сред минусите на акита е и това, че сортира храната и от време на време може да не се храни с дни, в случай че храната не й харесва.
Ако и вие мечтаете за това неизмеримо куче, вижте тези разгласи за акита. Прочетете още и Японски породи кучета с забавни истории.
