Акад. Петър Червеняков, за когото грижата за болния няма почивен ден
Академик Петър Червеняков е доказателство, че това да си лекар е освен това от работа. Той е един от доайените на българската медицина, на 93 години е и не е спирал да практикува специалността си и за ден.
За него думата доктор не значи просто специалност, а предопределение, което носи с горделивост повече от 66 години. Любов към хората и медицината. Това е повода всяка заран 93-годишният проф. Петър Червеняков да става и да облича бялата престилка.
Историята му стартира през 1925 година Роден е в Сталийска махала, Ломско, в семейство на инженери. „ Мечтаех да стана инженер. Математиката ми вървеше отлично, само че настъпи повратен момент”, споделя той.
Заради политическите си убеждения е изключен всички от всички учебни заведения в царска България Затварян е два пъти в полицията. Първия път поради позиви срещу присъединяване на България във Втората международна война и срещу царския режим.
„ Първо не откриха доказателства, десетина дни, биха ме, и боят беше търпим, и ме освободиха”, спомня си учен. Червеняков.
Втория път се озовава в полицията в последния ден на гимназията. Но за разлика от предходния път, когато няма доказателства против него и се постанова да бъде освободен, този път остава в ареста за 2 месеца.
„ За тези 2 месеца 8 пъти съм пребиван до безсъзнание. Биеха ни на третия етаж в ломската полиция. Там има една мивка, умивална за служителите на реда. Завличаха ме за краката и ме заливаха с 1-2 кофи студена вода на цимента. И като се помръдна, схващат, че съм жив. Тогава ме хващат за краката и ме влачат до мазето и може би тогава желанието ми да стана инженер се реалокира в това да стана медик”, добавя учен. Червеняков.
Покрай неотдавна нашумелия скандал около Народния съд и неговите жертва учен Червеняков, живял по времето на три Българии, си спомня: „ Обвиняват комунистите, за какво е имало Народен съд? Народният съд идва по самодейност от победителките от Втората международна война. Това е предложение на Чърчил и Великите сили вземат решение, че тези, които са отговорни за 50 милиона жертви в Европа, би трябвало да бъдат осъдени. Тези национални съдилища идват по предложение от Ялта на тримата голем”.
След 9 септември 1944 година учен. Червеняков съумява да приключи гимназия и постъпва като боец в 35-и пехотен полк във Враца. Трудностите не отхвърлят младия Петър от желанието му да стане доктор.
Заедно с приятели от казармата записват медицина, а малко след дипломирането си той се трансформира в един от основоположниците на гръдната хирургия у нас. Не е спирал да практикува и за ден.
Извършил е над 30 хиляди интервенции, а повече от 35 години е републикански съветник по коремна и гръдна хирургия.
„ Такива случаи са имал, които в никакъв случай няма да не помни. Никога не сме мислили за пари. Оперирал съм прободено сърце и взех 3,17 лева в Разлог”, показва ученият. Акад. Червеняков е съветвал е и е оперирал в над 52 лечебни заведения в България, Русия, Либия и Македония. Има две изобретения и 12 приети рационализации, както и доста нови оперативни способи.
Медикът споделя по какъв начин е пристигнало предлагането за работа в Либия. „ Демокрацията идва и мен ме пенсионират. И беше доста хубаво... пенсионер. И ми дадоха пенсия – 94 лева като основен хирург. С тези 94 лева не можехме да си купуваме единствено кисело мляко, а то беше също по този начин недостиг и трябваше рано да ставам в 4-5 ч. да отида да си взема кисело мляко”, спомня си той.
И по този начин идва предлагането да стане основен съветник и хирург в Либия, където работи повече от 12 години.
„ Няма болница, която да не съм съветвал в Либия. Имаха санитарна авиация, имаха линейки”, добавя той. Академик. Червеняков е бил там и когато са упрекнати българските медицински сестри.
„ Тогава в спор с Багдад и министъра аз му споделих, че това е неприемливо, което вършат. Не могат лекари да бъдат убийци, изключително българските лекари и сестри. Те си имат грехове там нашите сестри, само че да са убийци и такова всеобщо заразяване на деца няма по какъв начин да го създадат и съзнанието им няма да допусне това да стане. Той не приемаше това мое мнение, само че сподели въпреки всичко: „ Ще забележим какво ще стане”, отбелязва акд. Червеняков.
Лекувал е и сина на Кадафи. „ Човекът се държеше обикновено, само че тия към него са ненормални. Аз като отидох, там го пазят 20 военни с оръжия. Добре де, но аз съм бил боен. И като ги виждам по какъв начин държат оръжието, те са необразовани. И ще те утрепят и след това ще кажат: Опитал се да избяга или направил еди-какво си. Иди доказвай”, добавя той.
А дали в миналото е мислил да става министър? „ Кой мисли за това опазване на здравето? Мислиш, че сегашният министър мисли? Или Москов е мислил за това опазване на здравето? Той Москов едвам си взе специалността за анестезиолог. И аз съм работил с него, и той дава ум. Можете ли да си визиите какъв ум ще ви даде? Той е политик, това са ненормални работи”, акцентира акд. Червеняков.
Той е притежател на званието „ Лекар на годината” и на медал „ Св.св Кирил и Методий”. Има двама синове – единият е правист, а другият е правоприемник на неговата специалност, внукът му също. За последно оперирал преди няколко дни и признава, че няма да се пенсионира, тъй като грижата за болния няма почивен ден.
„ Без обич тази специалност не се прави! Отказвайте се в точния момент, в случай че не я обичате! Забравете за всички удоволствия. Аз неведнъж като оперирам и се прибера у дома, се запитвам: „ Защо се прибра? Там болният е в тежко положение. Аз би трябвало да се върна в болницата”, признава проф. Червеняков.
За него думата доктор не значи просто специалност, а предопределение, което носи с горделивост повече от 66 години. Любов към хората и медицината. Това е повода всяка заран 93-годишният проф. Петър Червеняков да става и да облича бялата престилка.
Историята му стартира през 1925 година Роден е в Сталийска махала, Ломско, в семейство на инженери. „ Мечтаех да стана инженер. Математиката ми вървеше отлично, само че настъпи повратен момент”, споделя той.
Заради политическите си убеждения е изключен всички от всички учебни заведения в царска България Затварян е два пъти в полицията. Първия път поради позиви срещу присъединяване на България във Втората международна война и срещу царския режим.
„ Първо не откриха доказателства, десетина дни, биха ме, и боят беше търпим, и ме освободиха”, спомня си учен. Червеняков.
Втория път се озовава в полицията в последния ден на гимназията. Но за разлика от предходния път, когато няма доказателства против него и се постанова да бъде освободен, този път остава в ареста за 2 месеца.
„ За тези 2 месеца 8 пъти съм пребиван до безсъзнание. Биеха ни на третия етаж в ломската полиция. Там има една мивка, умивална за служителите на реда. Завличаха ме за краката и ме заливаха с 1-2 кофи студена вода на цимента. И като се помръдна, схващат, че съм жив. Тогава ме хващат за краката и ме влачат до мазето и може би тогава желанието ми да стана инженер се реалокира в това да стана медик”, добавя учен. Червеняков.
Покрай неотдавна нашумелия скандал около Народния съд и неговите жертва учен Червеняков, живял по времето на три Българии, си спомня: „ Обвиняват комунистите, за какво е имало Народен съд? Народният съд идва по самодейност от победителките от Втората международна война. Това е предложение на Чърчил и Великите сили вземат решение, че тези, които са отговорни за 50 милиона жертви в Европа, би трябвало да бъдат осъдени. Тези национални съдилища идват по предложение от Ялта на тримата голем”.
След 9 септември 1944 година учен. Червеняков съумява да приключи гимназия и постъпва като боец в 35-и пехотен полк във Враца. Трудностите не отхвърлят младия Петър от желанието му да стане доктор.
Заедно с приятели от казармата записват медицина, а малко след дипломирането си той се трансформира в един от основоположниците на гръдната хирургия у нас. Не е спирал да практикува и за ден.
Извършил е над 30 хиляди интервенции, а повече от 35 години е републикански съветник по коремна и гръдна хирургия.
„ Такива случаи са имал, които в никакъв случай няма да не помни. Никога не сме мислили за пари. Оперирал съм прободено сърце и взех 3,17 лева в Разлог”, показва ученият. Акад. Червеняков е съветвал е и е оперирал в над 52 лечебни заведения в България, Русия, Либия и Македония. Има две изобретения и 12 приети рационализации, както и доста нови оперативни способи.
Медикът споделя по какъв начин е пристигнало предлагането за работа в Либия. „ Демокрацията идва и мен ме пенсионират. И беше доста хубаво... пенсионер. И ми дадоха пенсия – 94 лева като основен хирург. С тези 94 лева не можехме да си купуваме единствено кисело мляко, а то беше също по този начин недостиг и трябваше рано да ставам в 4-5 ч. да отида да си взема кисело мляко”, спомня си той.
И по този начин идва предлагането да стане основен съветник и хирург в Либия, където работи повече от 12 години.
„ Няма болница, която да не съм съветвал в Либия. Имаха санитарна авиация, имаха линейки”, добавя той. Академик. Червеняков е бил там и когато са упрекнати българските медицински сестри.
„ Тогава в спор с Багдад и министъра аз му споделих, че това е неприемливо, което вършат. Не могат лекари да бъдат убийци, изключително българските лекари и сестри. Те си имат грехове там нашите сестри, само че да са убийци и такова всеобщо заразяване на деца няма по какъв начин да го създадат и съзнанието им няма да допусне това да стане. Той не приемаше това мое мнение, само че сподели въпреки всичко: „ Ще забележим какво ще стане”, отбелязва акд. Червеняков.
Лекувал е и сина на Кадафи. „ Човекът се държеше обикновено, само че тия към него са ненормални. Аз като отидох, там го пазят 20 военни с оръжия. Добре де, но аз съм бил боен. И като ги виждам по какъв начин държат оръжието, те са необразовани. И ще те утрепят и след това ще кажат: Опитал се да избяга или направил еди-какво си. Иди доказвай”, добавя той.
А дали в миналото е мислил да става министър? „ Кой мисли за това опазване на здравето? Мислиш, че сегашният министър мисли? Или Москов е мислил за това опазване на здравето? Той Москов едвам си взе специалността за анестезиолог. И аз съм работил с него, и той дава ум. Можете ли да си визиите какъв ум ще ви даде? Той е политик, това са ненормални работи”, акцентира акд. Червеняков.
Той е притежател на званието „ Лекар на годината” и на медал „ Св.св Кирил и Методий”. Има двама синове – единият е правист, а другият е правоприемник на неговата специалност, внукът му също. За последно оперирал преди няколко дни и признава, че няма да се пенсионира, тъй като грижата за болния няма почивен ден.
„ Без обич тази специалност не се прави! Отказвайте се в точния момент, в случай че не я обичате! Забравете за всички удоволствия. Аз неведнъж като оперирам и се прибера у дома, се запитвам: „ Защо се прибра? Там болният е в тежко положение. Аз би трябвало да се върна в болницата”, признава проф. Червеняков.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ