Акад. Георги Марков е един от най-авторитетните български историци. Бащата

Акад. Георги Марков е един от най-авторитетните български историци. Бащата на пловдивчанина е боен инженер от Военновъздушните сили, дядо му е умрял през 1916 година по фронтовете на Първата международна война.

Георги Марков е приключил история в Софийския университет. През 1981 година специализира в Института за европейска история в Майнц, Федерална Република Германия.

През 1977 година постъпва в Института по история към Българска академия на науките. В интервала от 1993 година до 2013 година е шеф на Института по история към Българска академия на науките.

Автор на десетки писания и книги, измежду които „ Българското поражение 1913 “, „ Парола Сабя. Заговорите и превратите на Военния съюз 1919-1936 ", „ Друга история на най-голямата война ".

- Една от най-славните дати в българската история е Денят на независимостта 22 септември. Какъв заряд крие тази велика дата?

-След Съединението това е денят, в който ние, българите, сме потвърдили, че в случай че сме единни и в случай че имаме волята да успеем, можем да се противопоставим даже и на великите европейски сили, подписали Берлинския контракт. По контракта от Берлин България е васално княжество, което е подвластно от Османската империя, само че тогава и монархът, и държавното управление, и Народното събрание и народът са се обединили, че би трябвало да има самостоятелна българска страна. И са съумели макар съпротивата на Османската империя и на европейските сили.

Тази дата е звезден момент от нашата нова история. Тогава, без значение от партийно-политическата си принадлежност, всички български политици са считали, че e извънредно време след 30-годишен напредък, когато България се трансформира в европейска страна, да се промени наличието в нашия държавно-политически и икономически живот. Стига се до формата, до новия интернационален статут на самостоятелното Трето българско царство.

Главната поука е, че единствено когато българските държавници покажат темперамент и себеуважение, единствено тогава гласът им се чува от Великите сили.

Дошъл е моментът българските политици да схванат, че би трябвало да вземат своите решения за отбрана на националните ползи в София, а по-късно да ги бранят в Брюксел и пред други наднационални европейски институции. България през днешния ден е в Европейския съюз, тя непринудено се е отказала отчасти от своя държавен суверенитет, само че това не значи, че би трябвало да се отхвърляме от отбрана на националните ползи.

- Днес по какъв начин звучат поуките от този исторически акт?

- Без да обединим усилияq не можем да създадем нещо положително за България. За жал, през днешния ден сме прекомерно разграничени и опълчени. В историята би трябвало да се търси изворът на поуките, а не на омразата и на разделянето.

- А кои други събития са звезден момент в новата ни история?

-Съединението, направено на пловдивска земя, и Балканската война. Особено началото на войната, когато народът скача, както Джеймс Баучер написа в „ Таймс ” - българите като че ли не отиват на война, а на женитба.

На 29 септември ще отбележим и годишнината от Солунското помирение и излизането на България от Първата международна война - началото на една 100-годишна страшна революция, гореща и студена, която продължава, за жал, и до през днешния ден. Трябва да намерим общото в една огромна концепция за положителното на България. Винаги ще има разлики и разногласия, несъмнено, както и по време на Съединението са се карали партиите и всякакви политически дейци. Но във връзка с концепцията за обединяване, на блестящата военна отбрана, те са били единни.

- Максимализмът ли ни изиграва неприятна смешка при тези наши победи?

-Да, това е поуката и от войните. Ние сме прави, само че в историята не всеки път силата е на страната на правото. В историята постоянно надвива правото на силата, и в този момент е по този начин. Чудят се за какво Русия, която се завръща в международната политика като велика мощ, стартира с оръжието. Много просто - другояче ще я подритват.

Да, правото е било на наша страна, само че не можем да се надигнем във втората Балканска война против останалите пет балкански страни. Не е било допустимо да се завоюва тази война.

Надявам се да отбележим на 29 септември във Владая излизането на България от Първата международна война и началото на тая злополучна 100-годишна революция, която - гореща, или студена - продължава. От време на време избухне някой политик и стартира да рови в тези рани на гражданската война, с цел да завоюва някакво въздействие. Това не е морално. Трябва да настъпи единодушие, помиряване и единство. Но би трябвало да има единодушие по огромните въпроси. Винаги ще се караме за дребни неща. И политиците би трябвало да схванат, че има народен блян, който е над тях. Те идват и си отиват, би трябвало да служат на националния блян, а не страната да служи на тях. Това е урокът.

- А каква е ролята на царете във всичко това? Дворецът „ Врана ” неотдавна разбуни духовете. Трябва ли Симеон Сакскобургготски да го върне на страната?

-До Освобождението „ Врана ” е чифлик на паша, който бяга. Хаджи Боне купува чифлика, а княз Фердинанд посредством зъболекаря си купува чифлика с пари от майка си Клементина. Това е документирано. Прави непретенциозен замък - не е обичайно да строи огромен по времето на Балканските войни. Задлъжнява обаче с 2 милиона лв. на Централната банка. Тогава посредством финансовия министър Теодор Теодоров от държавното управление на Гешов, когато се договаря за Балканския съюз и има компликации в връзките със Сърбия и Гърция, Фердинанд дава своята благословия, против което император Николай Втори му отпуска частен заем в размер на 3 млн. златни франка. 1 наполеон е 20 франка, като го разделите на 20, ще получите какъв брой чувала злато са това. С тези 3 млн. златни франка Фердинанд строи огромния замък във Врана - това е истината, чел съм документи. Цар Фердинанд си гледа ползите, нито е съветски, нито е немски сътрудник, както някои настояват. Взема от немския кайзер Вилхелм Втори 3 млн. златни марки. Дори има пожизнено заплащане в Кобург - и Ваймарската република му заплаща, и Хитлер му заплаща. Да се върнем на „ Врана ” - заради експлоадирането на Първата международна война Фердинанд не заплаща заема. После идва болшевишката гражданска война, а царска Русия дължи милиарди на европейски банки. Ленин афишира, че Съюз на съветските социалистически републики няма да търси своите заеми, само че няма и да заплаща. Така от заема на независимостта от Русия, който е 82 млн. златни франка, плащаме единствено 2 млн. до Първата международна война. За останалите 80 млн. би трябвало да благодарим на другаря Ленин, че са ни опростени. По същата логичност и цар Фердинанд не заплаща частния заем от 3 млн., с които е издигнат новият замък „ Врана ”.

Както е известно, оповестяването на независимостта на България на 22 септември 1908 година е посрещнато враждебно от Великите сили. А Османската империя се приготвя за война и упорства за 429 млн. златни франка, за които претендират, че България дължи по Берлинския контракт, за интервала от Освобождението до 1908 година Русия предлага да опрости дълг, който Турция има по силата на Берлинския контракт по отношение на Москва, след Освободителната война в размера на изискваните средства от Турция като обезщетение от страна на България за оповестяването на независимостта. България се задължава да възвърне сума в размер на нейното предложение - 82 млн. франка на Руската империя. Така е позволен по дипломатически път финансовият въпрос към независимостта.

Адвокатите на страната настояват, че Интендантството и цивилната листа били като Управление безопасност и охрана (Пето управление н на Тодор Живков. Все едно Живков да си желае резиденциите. Но казусът е напълно различен - Живков не е купувал резиденцията в Банкя, която е употребил. Оказва се даже, че е носил кърпени чорапи.

Има концепция „ Врана ” да стане музей на Третото българско царство тъкмо в този замък се вземат съдбоносните за България решения по това време. Но дворецът беше ограбен в годините, когато го стопанисва страната - изнесени са мебели, телефони. Когато се снима филмът „ Цар и военачалник ” през 60-те, демонстрират сбирката стенни часовници на цар Борис Трети. Те са изчезнали в Бояна. А Симеон събира истински мебели от края на 19. век по антиквариати.

Нека не се заяждаме политически.

Симеон има огромна заслуга - притъпи студената революция сред сини и червени.