Къде си, докторе?
Аида ПАНИКЯН
Общопрактикуващите лекари, наричани постоянно джипи (от британското General Practitioner-GP) или персонални лекари, са най-близо до пациентите. Те са първите, посещавани от болен. Те имат и доста отговорности, измежду които е профилактиката (при състояние, че страната заделя минимални средства за профилактика - б.а.), навреме разкриване на рисковите фактори за обществено значимо заболяване, диагностика, ориентиране към експерт, назначение на избран набор от лабораторни и образни диагностични действия, следене на заболяване и още десетки. Това значи ОПЛ да има знания във всяка област на медицината.
В някои страни назовават общопрактикуващите лекари gatekeeper - самобитни пазачи пред " вратата " към лекарите експерти и болничната помощ. Известно е, че болничното лекуване е най-скъпата част от здравните грижи. Само че българското опазване на здравето в последните 20 години оряза болничните кревати, само че не обезпечи качествена извънболнична и незабавна помощ на жителите.
В началото на здравната промяна през 2000 година общопрактикуващите лекари бяха към 6 хиляди. По данни на Национален статистически институт през 2010 година остават 4708, а 10 години по-късно - 4015. Населението също понижава, само че и застарява. И се нуждае от повече здравни грижи. Пред всеки кабинет на ОПЛ, в който и да е час от работното време, се вият опашки. Особено в сезона на простудите и грипа.
Средната възраст на джипитата у нас наближава предпенсионната. Младите не демонстрират кой знае какъв интерес към специалността, а аргументите за това са доста и разнообразни. Завършилите медицина обичат провокациите и кариерното израстване. Все по-често това е водещ фактор за избор на компетентност.
Като неосъществена фантазия остана желанието на последния здравен министър от ГЕРБ да притегли млади лекари и сестри в дребни обитаеми места с двойни или тройни заплати и даване на общински жилища. Очевидно от тази фантазия не завоюваха нито младите медици, нито живеещите в дребни обитаеми места, нито опазването на здравето.
Най-потърпевши са хората от крайграничните, отдалечените и труднодостъпни региони. Например в община Каварна при започване на промяната имаше девет лекарски практики, в този момент са шест. В селата Вранино и Белгун няма общопрактикуващ доктор и болните пътуват до общинския център. Болницата в морския град е последната преди границата на България с Румъния. Поне от 15 години млад доктор не е започвал работа в района. Според общопрактикуващ доктор от общинския център един от методите млади медици да останат в страната е, в случай че са признати с държавна поръчка, да подпишат контракт с страната, че да вземем за пример три години ще се задължат да работят в България. И тази концепция не е нова, само че до момента никой не се е осмелил да я реализира.
Има региони, в които един общопрактикуващ доктор би трябвало да обслужва 20-25, а от време на време и повече села. А допирът до здравна помощ на хората от тези села е само джипито.
Нещата имат и друга страна. Лекарска процедура с 500-700 души в пациентската листа мъчно може да оцелее финансово.
Проблемът в допълнение се усложни от КОВИД-кризата, с която през последните две години обясняваме неудачите в доста области. Но при общопрактикуващите лекари казусът закупи рискови размери. Немалка част станаха жертва на ковид, други - заради напредналата възраст, се отхвърлиха да работят. Често хората от листата на тези лекари схващат това, откакто са ги потърсили. В средата на 2021 година омбудсманът Диана Ковачева изпрати рекомендация до шефа на НЗОК и до министъра на опазването на здравето жителите да бъдат навреме осведомени при преустановяване на договорите с касата на определените от тях общопрактикуващи лекари. Но и това ще бъде отчасти решение.
Едва 9-10 месеца след началото на пандемията ОПЛ получиха правото да дават направление за ПСР тест. Властта за по-малко грамотни ли броеше тези лекари или по този начин " намаляваше " броя на инфектираните в статистиката?
Още помним безредната, граничеща до безумство, " организация ", която страната сътвори преди година за персоналните лекари при започване на имунизацията против КОВИД-19. Джипитата бяха и едни от последните лекари, получили прословутите 1000 лева за работа на първа линия...
Предвижда се по новия бюджет на НЗОК да бъдат заделени в допълнение 581,1 млн. лева за здравноосигурителни заплащания, от които 280 млн. лева за основаване на дейно работеща доболнична помощ, в това число за спомагателни действия, свързани с профилактика, наблюдаване и лекуване на деца. Това е записано в отчета на министъра на финансите Асен Василев до Министерския съвет. Може би това е стъпка към нещо по-добро за първичната извънболничена здравна помощ.
В София най-младият е на 29 години
В София-град има 774 практики, като най-младият доктор е на 29 години, а най-възрастният - на 82. Средната възраст и при дамите, и при мъжете е 60,5 години. Това излиза наяве от обява на доктор Бранимир Радуилов и доктор Иван Поляков на уеб страницата " Институт по обща медицина " в средата на юли 2021 година В столицата са петима персоналните лекари на 30-34 година, шестима са на 35-39 година, а най-вече са на 60-64 година Според създателите " стратегиите на медицинските университети и медицинските факултети не включват съвсем никаква подготовка за работа в амбулаторни условия, а се концентрират върху тежката болнична патология ". А това е единствено едно от множеството трудности пред младите доктори.
Прогнозата
на създателите е, че през 2036 година в София ще има 463 лекарски практики. Ако нещата не се трансформират, след 10 години 78,9% от ОПЛ в София ще са в пенсионна възраст, а през 2036 година - 90%!
Ако не бъдат взети незабавни ограничения, натискът върху здравната система ще бъде сериозен, като част от казуса ще бъдат закъснелите диагнози на хора със обществено значими заболявания, което ще докара до претоварване на лечебните заведения.
70 хиляди без доктор?
През 2020 година 73 общопрактикуващи лекари в страната са прекратили по разнообразни аргументи своята процедура и договорите си с НЗОК. В листата на всеки от тях има приблизително сред 1000 и 2000 души. По груби калкулации над 70 хиляди здравноосигурени са останали без джипи в първата година на КОВИД-кризата.
Доц. Любомир Киров, ръководител на Националното съдружие на общопрактикуващите лекари:
Ограничава се кариерното развиване
По начало ОПЛ понижават. Не единствено в България, а в доста страни на Европейски Съюз, да вземем за пример в Ирландия. Една от аргументите е високото им натоварване и несъответстващото заплащане. 24-часовото разположение, плюс административната тежест също са причина специалността да е непривлекателна. Не на последно място е опцията за кариерно развиване и лимитираните благоприятни условия, които се дават на ОПЛ да правят действия, свързани с диагностика и лекуване. Крайно време е ОПЛ да могат да назначават по-широк кръг лабораторни и образни проучвания. Може да им се даде опция да правят ехографии на някои органи, вместо да пращат пациентите на експерт. ОПЛ биха могли да правят и така наречен амбулаторно премерване на артериалното налягане (24-часово премерване по вида на холтера, само че въпросните апарати мерят кръвно налягане и сърдечна периодичност в границите на денонощие - б.а.), както и други действия. Разбира се, посочените действия би трябвало да са и финансово обезпечени.
Преди 4-5 години направихме съответни оферти за обучителните практики, само че тогава не бяха възприети.
Срамно е възнаграждението (720 лева месечно) на лекарите специализанти.
Местата за специализанти за ОПЛ са 30-40 годишно. През последната година търсенето по специалността се усили и даже има проблем, че не доближават обучителни практики. От една страна, това е добре, само че от друга - изисква нормативни промени, с цел да бъдат основани повече обучителни практики.
Общопрактикуващите лекари, наричани постоянно джипи (от британското General Practitioner-GP) или персонални лекари, са най-близо до пациентите. Те са първите, посещавани от болен. Те имат и доста отговорности, измежду които е профилактиката (при състояние, че страната заделя минимални средства за профилактика - б.а.), навреме разкриване на рисковите фактори за обществено значимо заболяване, диагностика, ориентиране към експерт, назначение на избран набор от лабораторни и образни диагностични действия, следене на заболяване и още десетки. Това значи ОПЛ да има знания във всяка област на медицината.
В някои страни назовават общопрактикуващите лекари gatekeeper - самобитни пазачи пред " вратата " към лекарите експерти и болничната помощ. Известно е, че болничното лекуване е най-скъпата част от здравните грижи. Само че българското опазване на здравето в последните 20 години оряза болничните кревати, само че не обезпечи качествена извънболнична и незабавна помощ на жителите.
В началото на здравната промяна през 2000 година общопрактикуващите лекари бяха към 6 хиляди. По данни на Национален статистически институт през 2010 година остават 4708, а 10 години по-късно - 4015. Населението също понижава, само че и застарява. И се нуждае от повече здравни грижи. Пред всеки кабинет на ОПЛ, в който и да е час от работното време, се вият опашки. Особено в сезона на простудите и грипа.
Средната възраст на джипитата у нас наближава предпенсионната. Младите не демонстрират кой знае какъв интерес към специалността, а аргументите за това са доста и разнообразни. Завършилите медицина обичат провокациите и кариерното израстване. Все по-често това е водещ фактор за избор на компетентност.
Като неосъществена фантазия остана желанието на последния здравен министър от ГЕРБ да притегли млади лекари и сестри в дребни обитаеми места с двойни или тройни заплати и даване на общински жилища. Очевидно от тази фантазия не завоюваха нито младите медици, нито живеещите в дребни обитаеми места, нито опазването на здравето.
Най-потърпевши са хората от крайграничните, отдалечените и труднодостъпни региони. Например в община Каварна при започване на промяната имаше девет лекарски практики, в този момент са шест. В селата Вранино и Белгун няма общопрактикуващ доктор и болните пътуват до общинския център. Болницата в морския град е последната преди границата на България с Румъния. Поне от 15 години млад доктор не е започвал работа в района. Според общопрактикуващ доктор от общинския център един от методите млади медици да останат в страната е, в случай че са признати с държавна поръчка, да подпишат контракт с страната, че да вземем за пример три години ще се задължат да работят в България. И тази концепция не е нова, само че до момента никой не се е осмелил да я реализира.
Има региони, в които един общопрактикуващ доктор би трябвало да обслужва 20-25, а от време на време и повече села. А допирът до здравна помощ на хората от тези села е само джипито.
Нещата имат и друга страна. Лекарска процедура с 500-700 души в пациентската листа мъчно може да оцелее финансово.
Проблемът в допълнение се усложни от КОВИД-кризата, с която през последните две години обясняваме неудачите в доста области. Но при общопрактикуващите лекари казусът закупи рискови размери. Немалка част станаха жертва на ковид, други - заради напредналата възраст, се отхвърлиха да работят. Често хората от листата на тези лекари схващат това, откакто са ги потърсили. В средата на 2021 година омбудсманът Диана Ковачева изпрати рекомендация до шефа на НЗОК и до министъра на опазването на здравето жителите да бъдат навреме осведомени при преустановяване на договорите с касата на определените от тях общопрактикуващи лекари. Но и това ще бъде отчасти решение.
Едва 9-10 месеца след началото на пандемията ОПЛ получиха правото да дават направление за ПСР тест. Властта за по-малко грамотни ли броеше тези лекари или по този начин " намаляваше " броя на инфектираните в статистиката?
Още помним безредната, граничеща до безумство, " организация ", която страната сътвори преди година за персоналните лекари при започване на имунизацията против КОВИД-19. Джипитата бяха и едни от последните лекари, получили прословутите 1000 лева за работа на първа линия...
Предвижда се по новия бюджет на НЗОК да бъдат заделени в допълнение 581,1 млн. лева за здравноосигурителни заплащания, от които 280 млн. лева за основаване на дейно работеща доболнична помощ, в това число за спомагателни действия, свързани с профилактика, наблюдаване и лекуване на деца. Това е записано в отчета на министъра на финансите Асен Василев до Министерския съвет. Може би това е стъпка към нещо по-добро за първичната извънболничена здравна помощ.
В София най-младият е на 29 години
В София-град има 774 практики, като най-младият доктор е на 29 години, а най-възрастният - на 82. Средната възраст и при дамите, и при мъжете е 60,5 години. Това излиза наяве от обява на доктор Бранимир Радуилов и доктор Иван Поляков на уеб страницата " Институт по обща медицина " в средата на юли 2021 година В столицата са петима персоналните лекари на 30-34 година, шестима са на 35-39 година, а най-вече са на 60-64 година Според създателите " стратегиите на медицинските университети и медицинските факултети не включват съвсем никаква подготовка за работа в амбулаторни условия, а се концентрират върху тежката болнична патология ". А това е единствено едно от множеството трудности пред младите доктори.
Прогнозата
на създателите е, че през 2036 година в София ще има 463 лекарски практики. Ако нещата не се трансформират, след 10 години 78,9% от ОПЛ в София ще са в пенсионна възраст, а през 2036 година - 90%!
Ако не бъдат взети незабавни ограничения, натискът върху здравната система ще бъде сериозен, като част от казуса ще бъдат закъснелите диагнози на хора със обществено значими заболявания, което ще докара до претоварване на лечебните заведения.
70 хиляди без доктор?
През 2020 година 73 общопрактикуващи лекари в страната са прекратили по разнообразни аргументи своята процедура и договорите си с НЗОК. В листата на всеки от тях има приблизително сред 1000 и 2000 души. По груби калкулации над 70 хиляди здравноосигурени са останали без джипи в първата година на КОВИД-кризата.
Доц. Любомир Киров, ръководител на Националното съдружие на общопрактикуващите лекари:
Ограничава се кариерното развиване
По начало ОПЛ понижават. Не единствено в България, а в доста страни на Европейски Съюз, да вземем за пример в Ирландия. Една от аргументите е високото им натоварване и несъответстващото заплащане. 24-часовото разположение, плюс административната тежест също са причина специалността да е непривлекателна. Не на последно място е опцията за кариерно развиване и лимитираните благоприятни условия, които се дават на ОПЛ да правят действия, свързани с диагностика и лекуване. Крайно време е ОПЛ да могат да назначават по-широк кръг лабораторни и образни проучвания. Може да им се даде опция да правят ехографии на някои органи, вместо да пращат пациентите на експерт. ОПЛ биха могли да правят и така наречен амбулаторно премерване на артериалното налягане (24-часово премерване по вида на холтера, само че въпросните апарати мерят кръвно налягане и сърдечна периодичност в границите на денонощие - б.а.), както и други действия. Разбира се, посочените действия би трябвало да са и финансово обезпечени.
Преди 4-5 години направихме съответни оферти за обучителните практики, само че тогава не бяха възприети.
Срамно е възнаграждението (720 лева месечно) на лекарите специализанти.
Местата за специализанти за ОПЛ са 30-40 годишно. През последната година търсенето по специалността се усили и даже има проблем, че не доближават обучителни практики. От една страна, това е добре, само че от друга - изисква нормативни промени, с цел да бъдат основани повече обучителни практики.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ