Криза за медицински сестри
Аида ПАНИКЯН
...Изписват ваш непосредствен след дълготрайно болнично лекуване. Лекарите са му дали втори живот. Болният е нормализиран, само че към момента се нуждае от лекуване, което е най-добре да се организира вкъщи. Например венозни или мускулни инжекции, " стартиране на система ", превръзка... Все неща, които може да направи добре подготвена здравна сестра. А може болният да се нуждае от рехабилитация след дълготрайно залежаване поради инсулт или...
Започва вървене по тъгите
Намирането на здравна сестра е предизвикателство. Дори за София, да не приказваме за дребни градове или села. Може би на първо време ще се сетите за сестрата при персоналния доктор. Но... единствено в случай че е здравна сестра, а не техническа асистентка, която се грижи за документите. Ако тя не може да извърши операциите вкъщи, стартира звънене по телефони на всички познати, употребили в миналото сходна услуга. Най-сложно е, когато би трябвало по повече от един път на ден да се слагат инжекции или да се вършат по-специални превръзки, тъй като тогава една сестра не е задоволителна. Има и пенсионирани медицински сестри, които биха услужили, само че не е изключено да откажат да вършат, да вземем за пример, венозна инжекция по разнообразни аргументи.
Какъв е изходът?
Ако пациентът може да бъде заведен до близкия ДКЦ, добре. Сравнението в ценоразписите на няколко ДКЦ в София демонстрира, че разликата в цените на услугите не е огромна. За слагане на мускулна инжекция може да платите най-често 5 лв., само че в някои ДКЦ това може да ви коства 6 или 7 лв.. На едно място слагане на венозна инжекция с абокат е 9 лв., на друго - към 10 лв.. Поставянето на венозна инжекция в софийските ДКЦ варира и може да е 8, 9 или 10 лв.. Това са цените на място в ДКЦ, само че не и вкъщи. Така още веднъж сте в " изходна позиция ", в случай че болният не може да бъде превозен до ДКЦ.
В огромните градове и в София
избавителната сламка
са така наречен сестрински практики. От средата на 2020 година те са регламентирани в Закона за лечебните заведения. Това са организационно обособени структури, в които лекарски асистенти, медицински сестри, акушерки или рехабилитатори реализират независимо всички или някои от дейностите като даване на медицински и здравни грижи, реализиране на операции, промоция на здравето, предварителна защита и профилактика на заболяванията. Според закона те се учредяват като еднолични търговци или еднолични търговски сдружения.
Българската асоциация на експертите по здравни грижи (БАПЗГ) е създала в над 125 страници Методика за активността на свободно практикуващи медицински сестри, акушерки, рехабилитатори и фелдшери/лекарски асистенти. Тя включва подробни инструкции за реда за основаване на самостоятелна или групова процедура, правата, отговорностите и дейностите, които би трябвало да прави всеки експерт по здравни грижи при независимата си работа съгласно положението на пациента и неговата диагноза, както и напътствията на лекуващия доктор. В методиката е указан пакетът здравни грижи, които поставят фелдшери/лекарски асистенти, сестри, акушерки, дават се съответни инструкции за воденето на съответната документи, проследяваща положението на пациента. Регламентирани са етичните правила, както и контролът на активността на съответната процедура.
От прегледа на няколко уеб страницата на такива практики излиза наяве, че слагане на мускулна инжекция по домовете коства от 10 до 20 лв., на венозна - от 15 до 25 лв.. Поставянето на абокат и обезпечаването на пристъпен периферен венозен път е една от главните сестрински операции, изискваща висока подготовка, съчетана с богат опит, и по тази причина услугата може да стигне до 30, че и до 40 лева Голям е диапазонът в цените за другите по трудност превръзки и други действия, които могат да правят единствено добре подготвени сестри, акушерки, рехабилитатори. Очевидно подборът на личен състав за такива практики не е инцидентен. Навярно по тази причина голяма част от отзивите в уеб страниците на сходни практики са позитивни.
Но на процедура това са частни структури и казусът още веднъж е в цените, въпреки те да са съответни на сложността на процедурите. Точно тези цени са в множеството случаи непостижими изключително за възрастни, които разчитат само на пенсиите си. Друг проблем е, че практиките са съсредоточени в огромните градове, а хората от дребни, отдалечени труднодостъпни обитаеми места още веднъж остават без достъп до подобен тип здравна грижа.
Каква я мислехме, каква стана...
Малко след законодателната смяна преди към година и половина, новият тогава министър на опазването на здравето проф. Костадин Ангелов разгласи, че Министерство на здравеопазването ще упорства за идната година НЗОК да подписва контракти с практиките на медицинските сестри и акушерки. И съобщи: " Тази година разрешихме практики на медицински сестри. Догодина ще търсим финансиране към 30 милиона лв., тъй че от тях да се възползват към 30 хиляди сестри ".
Но това не се случи! Този факт рефлектира най-вече върху пациентите.
За тази смяна БАПЗГ се бори към 20 години! Идеята на асоциацията беше тези структури да не са частни, а да сключат контракт с НЗОК, както имат контракти с касата лекарите, ДКЦ, лечебните заведения, аптеките, с цел да може здравноосигурените да не заплащат (или да заплащат алегорична сума) за предоставените здравни услуги, трудът на експертите да бъде остойностен, а самите структури да се регистрират в НЗОК, разяснява за ДУМА председателката на БАЗПГ Милка Василева. Тя разясни, че в страната работят към 30 такива практики, само че те са най-вече в огромните градове. Близо две години след смяната в Закона за лечебните заведение договаряния с касата не са почнали, макар че тогава е имало единодушие за такива. За парализиране на договарянията е съдействал и КОВИД-19.
Василева изясни, че в други европейски страни грижата за болния в дома му след изписване от болница е уредена от години. Структури, сходни на съществуващите у нас сестрински и акушерски практики, са на послушание на общините, на църквите, на осигурителните фондове и каси или на страната. Получават финансиране от там и там се регистрират за активността си. Когато болен бъде изписан, лекарят осведоми съответната процедура и дава инструкции от какво продължаващо домашно лекуване се нуждае той.
Василева акцентира, че продължава да не се прави нищо по казуса с дефицита на медицински сестри.
" Те са едвам към 19 хиляди в страната. Толкова са записаните в асоциацията. Националната статистика нормално регистрира щатните бройки, а не действително работещите сестри. Средната възраст на българските сестри, акушерки, фелдшери е 55-56 години, а най-младите са на към 30 години. Вече има и към 200 мъже медицински сестри в страната ", споделя Василева.
Тя е безапелационна, че повода за дефицита на сестри и акушерки се корени в годините обратно -
ниско възнаграждение, надменно отношение
към работата им, недооценяване на активността им в системата на опазването на здравето, жестоко отношение.
В зората на демокрацията стотици медицински сестри напуснаха страната, с цел да се грижат за заболели и възрастни хора в западноевропейските страни. Стотици сестри, акушерки, лаборантки зарязаха работата си, с цел да изхранват фамилиите си, като работеха в пицарии, продаваха по пазарите, отвориха книжарници и други
Днес една здравна сестра постоянно е принудена да работи на повече от едно място. Не единствено поради парите, само че и с цел да не бъде блокирана работата на лечебните заведения, изключително на дребните. Според Василева е мъчно осъществима концепцията да се " внасят " медицински сестри от чужбина, защото за упражняването на тази специалност у нас експертите би трябвало да дават отговор на условията на европейска инструкция.
Професията на здравната сестра у нас към момента не е измежду предпазените. През лятото на 2021 година Министерство на здравеопазването бе изпратило предложение до МОН специалността да бъде избрана за предпазена. И още нещо: макар Колективния трудов контракт, на доста места в страната медицинските сестри не получават контрактуваните най-малко 950 лв. съществена заплата. На този декор разумно звучи заключението, че в страната не доближават хиляди медицински сестри. Сигурно най-малко още толкоз, колкото публично се водят на щат.
...Изписват ваш непосредствен след дълготрайно болнично лекуване. Лекарите са му дали втори живот. Болният е нормализиран, само че към момента се нуждае от лекуване, което е най-добре да се организира вкъщи. Например венозни или мускулни инжекции, " стартиране на система ", превръзка... Все неща, които може да направи добре подготвена здравна сестра. А може болният да се нуждае от рехабилитация след дълготрайно залежаване поради инсулт или...
Започва вървене по тъгите
Намирането на здравна сестра е предизвикателство. Дори за София, да не приказваме за дребни градове или села. Може би на първо време ще се сетите за сестрата при персоналния доктор. Но... единствено в случай че е здравна сестра, а не техническа асистентка, която се грижи за документите. Ако тя не може да извърши операциите вкъщи, стартира звънене по телефони на всички познати, употребили в миналото сходна услуга. Най-сложно е, когато би трябвало по повече от един път на ден да се слагат инжекции или да се вършат по-специални превръзки, тъй като тогава една сестра не е задоволителна. Има и пенсионирани медицински сестри, които биха услужили, само че не е изключено да откажат да вършат, да вземем за пример, венозна инжекция по разнообразни аргументи.
Какъв е изходът?
Ако пациентът може да бъде заведен до близкия ДКЦ, добре. Сравнението в ценоразписите на няколко ДКЦ в София демонстрира, че разликата в цените на услугите не е огромна. За слагане на мускулна инжекция може да платите най-често 5 лв., само че в някои ДКЦ това може да ви коства 6 или 7 лв.. На едно място слагане на венозна инжекция с абокат е 9 лв., на друго - към 10 лв.. Поставянето на венозна инжекция в софийските ДКЦ варира и може да е 8, 9 или 10 лв.. Това са цените на място в ДКЦ, само че не и вкъщи. Така още веднъж сте в " изходна позиция ", в случай че болният не може да бъде превозен до ДКЦ.
В огромните градове и в София
избавителната сламка
са така наречен сестрински практики. От средата на 2020 година те са регламентирани в Закона за лечебните заведения. Това са организационно обособени структури, в които лекарски асистенти, медицински сестри, акушерки или рехабилитатори реализират независимо всички или някои от дейностите като даване на медицински и здравни грижи, реализиране на операции, промоция на здравето, предварителна защита и профилактика на заболяванията. Според закона те се учредяват като еднолични търговци или еднолични търговски сдружения.
Българската асоциация на експертите по здравни грижи (БАПЗГ) е създала в над 125 страници Методика за активността на свободно практикуващи медицински сестри, акушерки, рехабилитатори и фелдшери/лекарски асистенти. Тя включва подробни инструкции за реда за основаване на самостоятелна или групова процедура, правата, отговорностите и дейностите, които би трябвало да прави всеки експерт по здравни грижи при независимата си работа съгласно положението на пациента и неговата диагноза, както и напътствията на лекуващия доктор. В методиката е указан пакетът здравни грижи, които поставят фелдшери/лекарски асистенти, сестри, акушерки, дават се съответни инструкции за воденето на съответната документи, проследяваща положението на пациента. Регламентирани са етичните правила, както и контролът на активността на съответната процедура.
От прегледа на няколко уеб страницата на такива практики излиза наяве, че слагане на мускулна инжекция по домовете коства от 10 до 20 лв., на венозна - от 15 до 25 лв.. Поставянето на абокат и обезпечаването на пристъпен периферен венозен път е една от главните сестрински операции, изискваща висока подготовка, съчетана с богат опит, и по тази причина услугата може да стигне до 30, че и до 40 лева Голям е диапазонът в цените за другите по трудност превръзки и други действия, които могат да правят единствено добре подготвени сестри, акушерки, рехабилитатори. Очевидно подборът на личен състав за такива практики не е инцидентен. Навярно по тази причина голяма част от отзивите в уеб страниците на сходни практики са позитивни.
Но на процедура това са частни структури и казусът още веднъж е в цените, въпреки те да са съответни на сложността на процедурите. Точно тези цени са в множеството случаи непостижими изключително за възрастни, които разчитат само на пенсиите си. Друг проблем е, че практиките са съсредоточени в огромните градове, а хората от дребни, отдалечени труднодостъпни обитаеми места още веднъж остават без достъп до подобен тип здравна грижа.
Каква я мислехме, каква стана...
Малко след законодателната смяна преди към година и половина, новият тогава министър на опазването на здравето проф. Костадин Ангелов разгласи, че Министерство на здравеопазването ще упорства за идната година НЗОК да подписва контракти с практиките на медицинските сестри и акушерки. И съобщи: " Тази година разрешихме практики на медицински сестри. Догодина ще търсим финансиране към 30 милиона лв., тъй че от тях да се възползват към 30 хиляди сестри ".
Но това не се случи! Този факт рефлектира най-вече върху пациентите.
За тази смяна БАПЗГ се бори към 20 години! Идеята на асоциацията беше тези структури да не са частни, а да сключат контракт с НЗОК, както имат контракти с касата лекарите, ДКЦ, лечебните заведения, аптеките, с цел да може здравноосигурените да не заплащат (или да заплащат алегорична сума) за предоставените здравни услуги, трудът на експертите да бъде остойностен, а самите структури да се регистрират в НЗОК, разяснява за ДУМА председателката на БАЗПГ Милка Василева. Тя разясни, че в страната работят към 30 такива практики, само че те са най-вече в огромните градове. Близо две години след смяната в Закона за лечебните заведение договаряния с касата не са почнали, макар че тогава е имало единодушие за такива. За парализиране на договарянията е съдействал и КОВИД-19.
Василева изясни, че в други европейски страни грижата за болния в дома му след изписване от болница е уредена от години. Структури, сходни на съществуващите у нас сестрински и акушерски практики, са на послушание на общините, на църквите, на осигурителните фондове и каси или на страната. Получават финансиране от там и там се регистрират за активността си. Когато болен бъде изписан, лекарят осведоми съответната процедура и дава инструкции от какво продължаващо домашно лекуване се нуждае той.
Василева акцентира, че продължава да не се прави нищо по казуса с дефицита на медицински сестри.
" Те са едвам към 19 хиляди в страната. Толкова са записаните в асоциацията. Националната статистика нормално регистрира щатните бройки, а не действително работещите сестри. Средната възраст на българските сестри, акушерки, фелдшери е 55-56 години, а най-младите са на към 30 години. Вече има и към 200 мъже медицински сестри в страната ", споделя Василева.
Тя е безапелационна, че повода за дефицита на сестри и акушерки се корени в годините обратно -
ниско възнаграждение, надменно отношение
към работата им, недооценяване на активността им в системата на опазването на здравето, жестоко отношение.
В зората на демокрацията стотици медицински сестри напуснаха страната, с цел да се грижат за заболели и възрастни хора в западноевропейските страни. Стотици сестри, акушерки, лаборантки зарязаха работата си, с цел да изхранват фамилиите си, като работеха в пицарии, продаваха по пазарите, отвориха книжарници и други
Днес една здравна сестра постоянно е принудена да работи на повече от едно място. Не единствено поради парите, само че и с цел да не бъде блокирана работата на лечебните заведения, изключително на дребните. Според Василева е мъчно осъществима концепцията да се " внасят " медицински сестри от чужбина, защото за упражняването на тази специалност у нас експертите би трябвало да дават отговор на условията на европейска инструкция.
Професията на здравната сестра у нас към момента не е измежду предпазените. През лятото на 2021 година Министерство на здравеопазването бе изпратило предложение до МОН специалността да бъде избрана за предпазена. И още нещо: макар Колективния трудов контракт, на доста места в страната медицинските сестри не получават контрактуваните най-малко 950 лв. съществена заплата. На този декор разумно звучи заключението, че в страната не доближават хиляди медицински сестри. Сигурно най-малко още толкоз, колкото публично се водят на щат.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ