150 години от рождението на лидера на движението „Алаш“ Ахмет Байтурсънов
Ахмет Байтурсънов е казахски стихотворец, учен-тюрколог, преводач, преподавател, журналист, публичен деятел, един от водачите на национално-освободителното придвижване на партия „ Алаш “ от началото на ХХ век. Председател на партията бе Алихан Букейханов, народен представител от Държавната Дума на Руската империя от 1-во привикване (1906 г.).
А. Байтурсънов е роден на 28 януари 1873 година в Тосинска волост, Тургайски уезд, в семейство на селяндур. Получава първичното си обучение в родното си село, по-късно учи в Тургайско руско-казахско учебно заведение (1886-1891 г.) и Оренбургската учителска семинария (1891-1895 г.). Започва педагогическа активност през 1895 година като преподавател в селско учебно заведение, а по-късно във волостно учебно заведение. През 1909 година, като шеф на двукласно руско-казахско учебно заведение в гр. Каркаралинск се причислява към опозицията на съществуващия обществено-политически строй, за което е задържан и изселен в гр. Оренбург.
Този интервал включва научните му търсения в региона на казахската филология и методите за преподаване на роден език. През идващите години той стартира да създава правилата на промяната на казахската книжовност, създава научна терминология за установяване на категории в казахската граматика.
А. Байтурсънов е създател на първия казахски буквар. Новата казахска писменост, кръстена в чест на учения, по това време служи като добър модел за всички тюркоезични нации по време на промяната на писмеността. Авторът написа също „ Пособие по роден език “, „ Представяне на курса по казахски език “, „ Ръководство по граматика “, „ Развитие на речта “, разнообразни учебници. Тези методически писания към момента се употребяват с огромен престиж измежду учените в региона на казахската филология и методиката за преподаване на казахски език.
А. Байтурсънов стартира креативната си активност като баснописец. В стиховете си той показва потребностите и стремежите на казахския народ, фантазията си за ярко бъдеще, изобличава лицемерието на чиновническата администрация, приканва за светлината на знанието и културата. В творбите си „ Четиридесет басни “ (1909 г.), „ Комар “ (1911 г.) осмива такива човешки пороци и дефекти като бездействие, мързел, суетност, незнание.
А. Байтурсънов е създател на казахската професионална публицистика. През 1913 година Байтурсънов става първи редактор на вестник „ Казах “, основан по самодейност на казахската интелигенция. Основното в програмата на вестника бе отразяване на проблемите в развиването на казахския език, просвета и учебно обучение.
След революцията от 1917 година, като член на партия „ Алаш “, А. Байтурсънов е определен за член на Военно-революционен комитет на Казахския край, работи като национален комисар по просветата (1920-1921 г.), ръководител на Академичния център (1921-1922 г.), член на научно-методическия съвет на Народния комисариат на просветата.
Президентът на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев означи големия принос на дейците от придвижването „ Алаш “ за духовното възобновление на нацията: „ Думата „ Алаш “ постоянно е била свещена за нашия народ. В началото на предишния век водачите на нацията се сплотиха към концепцията за „ Алаш “. Те направиха доста за освобождението и просперитета на страната ни. Те разсъниха духа на хората и преобразиха техния светоглед. Те способстваха за запазването на целостта на нашата територия. Те издигнаха родната литература и просвета до невиждано равнище. Те способстваха за интелектуалния напредък. Дейците на „ Алаш “, макар компликациите на своето време, възродиха концепцията за държавност на казахския народ “, сподели президентът.
Президентът К. Токаев означи, че в Казахстан е осъществена подготвителна работа за честване на ред годишнини и огромни събития, измежду които особено място заема 150-годишнината от рождението на Ахмет Байтурсънов.
През 1921-1928 година А.Байтурсънов работи в Казахския институт за национално обучение, където чете лекции по казахски език и литература, история и просвета. През 1928-1929 година А. Байтурсънов е професор в Казахския държавен университет. Създадената от него и наречена на негово име графична система разрешава по-бързо да се ликвидира неграмотността, да се увеличи писмената просвета на казахите.
През юни 1929 година, по време на креативно пътешестване до Къзъл орда, А.Байтурсънов е задържан. Той бе упрекнат, че през 1926 година на конгреса на тюрколози в Баку се е срещнал с задгранични учени и се е опитал да откри връзка с Мустафа Шокай, сякаш за това, Шокай да спомага да се извърши проектът за обособяване на Казахстан от Русия.
През 1931 година Байтурсънов и изселен в Архангелска област, откъдето се завръща в Алма Ата три години по-късно. И през 1937 година, когато стартира нова вълна от репресии, той още веднъж е задържан. На 8 декември 1938 година Ахмет Байтурсънов е разстрелян като „ зложелател на народа “.
Но времето сложи всичко по местата си. През 1988 година А. Байтурсънов е оправдан. В чест на А. Байтурсънов са издигнати монументи, именувани улиците и учебните заведения в Казахстан, Институтът по филология и университетът в Костанай носят негово име. В Алмати улица „ Космонавти “ е преименувана на улица „ А.Байтурсънов “. Къщата, в която е живял Ахмет Байтурсънов в Алмати, се трансформира в музей.
А. Байтурсънов е роден на 28 януари 1873 година в Тосинска волост, Тургайски уезд, в семейство на селяндур. Получава първичното си обучение в родното си село, по-късно учи в Тургайско руско-казахско учебно заведение (1886-1891 г.) и Оренбургската учителска семинария (1891-1895 г.). Започва педагогическа активност през 1895 година като преподавател в селско учебно заведение, а по-късно във волостно учебно заведение. През 1909 година, като шеф на двукласно руско-казахско учебно заведение в гр. Каркаралинск се причислява към опозицията на съществуващия обществено-политически строй, за което е задържан и изселен в гр. Оренбург.
Този интервал включва научните му търсения в региона на казахската филология и методите за преподаване на роден език. През идващите години той стартира да създава правилата на промяната на казахската книжовност, създава научна терминология за установяване на категории в казахската граматика.
А. Байтурсънов е създател на първия казахски буквар. Новата казахска писменост, кръстена в чест на учения, по това време служи като добър модел за всички тюркоезични нации по време на промяната на писмеността. Авторът написа също „ Пособие по роден език “, „ Представяне на курса по казахски език “, „ Ръководство по граматика “, „ Развитие на речта “, разнообразни учебници. Тези методически писания към момента се употребяват с огромен престиж измежду учените в региона на казахската филология и методиката за преподаване на казахски език.
А. Байтурсънов стартира креативната си активност като баснописец. В стиховете си той показва потребностите и стремежите на казахския народ, фантазията си за ярко бъдеще, изобличава лицемерието на чиновническата администрация, приканва за светлината на знанието и културата. В творбите си „ Четиридесет басни “ (1909 г.), „ Комар “ (1911 г.) осмива такива човешки пороци и дефекти като бездействие, мързел, суетност, незнание.
А. Байтурсънов е създател на казахската професионална публицистика. През 1913 година Байтурсънов става първи редактор на вестник „ Казах “, основан по самодейност на казахската интелигенция. Основното в програмата на вестника бе отразяване на проблемите в развиването на казахския език, просвета и учебно обучение.
След революцията от 1917 година, като член на партия „ Алаш “, А. Байтурсънов е определен за член на Военно-революционен комитет на Казахския край, работи като национален комисар по просветата (1920-1921 г.), ръководител на Академичния център (1921-1922 г.), член на научно-методическия съвет на Народния комисариат на просветата.
Президентът на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев означи големия принос на дейците от придвижването „ Алаш “ за духовното възобновление на нацията: „ Думата „ Алаш “ постоянно е била свещена за нашия народ. В началото на предишния век водачите на нацията се сплотиха към концепцията за „ Алаш “. Те направиха доста за освобождението и просперитета на страната ни. Те разсъниха духа на хората и преобразиха техния светоглед. Те способстваха за запазването на целостта на нашата територия. Те издигнаха родната литература и просвета до невиждано равнище. Те способстваха за интелектуалния напредък. Дейците на „ Алаш “, макар компликациите на своето време, възродиха концепцията за държавност на казахския народ “, сподели президентът.
Президентът К. Токаев означи, че в Казахстан е осъществена подготвителна работа за честване на ред годишнини и огромни събития, измежду които особено място заема 150-годишнината от рождението на Ахмет Байтурсънов.
През 1921-1928 година А.Байтурсънов работи в Казахския институт за национално обучение, където чете лекции по казахски език и литература, история и просвета. През 1928-1929 година А. Байтурсънов е професор в Казахския държавен университет. Създадената от него и наречена на негово име графична система разрешава по-бързо да се ликвидира неграмотността, да се увеличи писмената просвета на казахите.
През юни 1929 година, по време на креативно пътешестване до Къзъл орда, А.Байтурсънов е задържан. Той бе упрекнат, че през 1926 година на конгреса на тюрколози в Баку се е срещнал с задгранични учени и се е опитал да откри връзка с Мустафа Шокай, сякаш за това, Шокай да спомага да се извърши проектът за обособяване на Казахстан от Русия.
През 1931 година Байтурсънов и изселен в Архангелска област, откъдето се завръща в Алма Ата три години по-късно. И през 1937 година, когато стартира нова вълна от репресии, той още веднъж е задържан. На 8 декември 1938 година Ахмет Байтурсънов е разстрелян като „ зложелател на народа “.
Но времето сложи всичко по местата си. През 1988 година А. Байтурсънов е оправдан. В чест на А. Байтурсънов са издигнати монументи, именувани улиците и учебните заведения в Казахстан, Институтът по филология и университетът в Костанай носят негово име. В Алмати улица „ Космонавти “ е преименувана на улица „ А.Байтурсънов “. Къщата, в която е живял Ахмет Байтурсънов в Алмати, се трансформира в музей.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ