„Не мога да спя, не мога да живея“: Как строгите закони в Европа ...
Ахмад Ших Али е бил на крачка от това да прегърне тригодишния си наследник, когато Германия разгласи мораториум върху фамилните обединявания за мигранти като него. „ Синът ми пълзеше, когато го оставих, в този момент към този момент върви, а аз към момента не мога да го видя, “ споделя той пред The Guardian.
След бягството си от Алепо преди повече от две години, Ших Али мина през безкрайни бюрократични процедури, с цел да обезпечи безвредно бъдеще на фамилията си, само че в този момент строгите закони в Европейски Съюз държат фамилията му разграничено.
Неговата история отразява действителността за хиляди мигранти в Европа.
Германия, Австрия, Финландия, Португалия и Белгия краткотрайно стопират фамилните обединявания за бежанци и мигранти със статут на краткотрайна протекция – категория, която дава легално престояване на хора, които не дават отговор на изискванията за емигрант, само че биха били застрашени, в случай че бъдат върнати в родните си страни.
„ Откакто научих за това решение, не мога да дремя, не мога да продължа с живота си, “ споделя Ших Али.
За него и фамилията му времето не стои неподвижно – синът му към този момент е пораснал с години, до момента в който той към момента чака да бъде дружно с него.
Политическите причини за ограничението на фамилните обединявания постоянно се показват като опит за по-строг надзор върху миграцията, само че деятели и правозащитни организации показват сериозните последствия за психическото здраве и обществената интеграция на фамилиите.
„ Това в действителност унищожава фамилии. Липсата на това да се видят и да прекарат време дружно, дългото очакване – това е нещо, което в действителност може да счупи хората, “ споделя Вибке Джудит от немската организация Pro Asyl.
Скорошно изследване на Save the Children във Финландия демонстрира, че междинният развой на фамилно обединяване лишава шест и половина години, а някои фамилии чакат до 10 години. „ Колкото по-дълго трае процесът, толкоз повече контузия се нанася на децата, “ изяснява Федерика Тоскaно от Save the Children Europe.
Ограниченията също могат да усилят риска от нерегулярни миграционни пътища и трафик на хора. „ Хората ще рискуват живота си, с цел да бъдат със фамилията си, в случай че законовите пътища са затворени, “ споделя Аими Стъфлесер от Amnesty International Austria. Жените и децата са изключително уязвими при тези нерегулярни направления, защото постоянно са изложени на употреба и принуждение.
В Германия повече от 380 000 души, най-вече сирийци, могат да бъдат наранени от сегашните ограничавания върху фамилното обединяване. Берлин към този момент вкара сходни ограничения през 2016 година, отчасти ги възвърне през 2018 година с ограничаване от 1000 визи на месец.
„ Миграцията няма да спре. Хората желаят да бъдат със фамилията си и не могат да останат в родните си страни, “ предизвестява Стъфлесер. Историите като тази на Ших Али демонстрират по какъв начин строгите закони против фамилното обединяване слагат човешките права и психическото здраве на най-уязвимите на съществено тестване.
След бягството си от Алепо преди повече от две години, Ших Али мина през безкрайни бюрократични процедури, с цел да обезпечи безвредно бъдеще на фамилията си, само че в този момент строгите закони в Европейски Съюз държат фамилията му разграничено.
Неговата история отразява действителността за хиляди мигранти в Европа.
Германия, Австрия, Финландия, Португалия и Белгия краткотрайно стопират фамилните обединявания за бежанци и мигранти със статут на краткотрайна протекция – категория, която дава легално престояване на хора, които не дават отговор на изискванията за емигрант, само че биха били застрашени, в случай че бъдат върнати в родните си страни.
„ Откакто научих за това решение, не мога да дремя, не мога да продължа с живота си, “ споделя Ших Али.
За него и фамилията му времето не стои неподвижно – синът му към този момент е пораснал с години, до момента в който той към момента чака да бъде дружно с него.
Политическите причини за ограничението на фамилните обединявания постоянно се показват като опит за по-строг надзор върху миграцията, само че деятели и правозащитни организации показват сериозните последствия за психическото здраве и обществената интеграция на фамилиите.
„ Това в действителност унищожава фамилии. Липсата на това да се видят и да прекарат време дружно, дългото очакване – това е нещо, което в действителност може да счупи хората, “ споделя Вибке Джудит от немската организация Pro Asyl.
Скорошно изследване на Save the Children във Финландия демонстрира, че междинният развой на фамилно обединяване лишава шест и половина години, а някои фамилии чакат до 10 години. „ Колкото по-дълго трае процесът, толкоз повече контузия се нанася на децата, “ изяснява Федерика Тоскaно от Save the Children Europe.
Ограниченията също могат да усилят риска от нерегулярни миграционни пътища и трафик на хора. „ Хората ще рискуват живота си, с цел да бъдат със фамилията си, в случай че законовите пътища са затворени, “ споделя Аими Стъфлесер от Amnesty International Austria. Жените и децата са изключително уязвими при тези нерегулярни направления, защото постоянно са изложени на употреба и принуждение.
В Германия повече от 380 000 души, най-вече сирийци, могат да бъдат наранени от сегашните ограничавания върху фамилното обединяване. Берлин към този момент вкара сходни ограничения през 2016 година, отчасти ги възвърне през 2018 година с ограничаване от 1000 визи на месец.
„ Миграцията няма да спре. Хората желаят да бъдат със фамилията си и не могат да останат в родните си страни, “ предизвестява Стъфлесер. Историите като тази на Ших Али демонстрират по какъв начин строгите закони против фамилното обединяване слагат човешките права и психическото здраве на най-уязвимите на съществено тестване.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ