Какво пропусна Омир в своята легенда за Троя
Ахил завърза с единият завършек на въжето краката на индивида, който преди малко беше умъртвил в дуел – Хектор, воин на троянците – а другия край завърза за колесницата си. Качи се на нея и потегли, влачейки падналия си зложелател към стените на Троя, тъй че всички вътре да видят ориста, сполетяла най-смелия им и най-благороден бранител. След това оскърбление Ахил се върна назад в гръцкия лагер, където през идващите 12 дни той още повече осквернява тялото на Хектор, като и отказва да го съобщи, с цел да бъде заровен съгласно ритуалите. Чак когато боговете се намесват, Ахил връща Хектор на баща му.
Разказът е един от най-смразяващите – освен за гибелта на войник в борба, само че и за неуважението към тялото му – в текста на Омировата Илиада, епична поема за съдбовните опити на гърците да обсадят град Троя. Сцената съдържа всичко, което за античните гърци и троянци е най-хубавото и най-лошото във войната. Той предлага на Ахил опция за безконечна популярност, побеждавайки най-големия боец на Троя, като в същото време демонстрира по какъв начин войната може да докара до това човечеството да пренебрегне своите най-основни правила и да деградира в нещо по-малко от човешко. Налага се самите богове да припомнят на Ахил за това.
Илиада на Омир е приказка за кръвопролития, завоевания, битка, загуба, орис, подвиг и популярност, съсредоточена в именитата 10-годишна акция на гърците. Това е война, водена сякаш поради едно събитие: троянският принц Парис краде Елена, най-красивата жена в света и брачна половинка на Менелай, крал на Спарта. За да поправи тази неточност, Менелай, подкрепят от други гръцки царе и войни, в това число брат му Агамемнон, Одисей, Аякс и Ахил, отплава с голяма войска до Троя и потегля на война против Парис, брат му Хектор, татко им Приам и троянския народ.
Начинът, по който завършва войната, е най-известният детайл от цялата историята. Гърците, неспособни да завоюват ясна победа на бойното поле – даже откакто Ахил убива Хектор – използват остроумен трик. Те построяват огромен дървен кон, скриват вътре някои от най-хубавите си бойци и го дават като „ умилостивителен подарък “ за троянците, преди да съберат лагера си и видимо „ да отплават “. Вярвайки, че войната е извоювана, троянците взимат коня зад градските стени, възнамерявайки да го употребяват, с цел да почетат боговете. Същата нощ скритите гърци излизат, убиват пазачите и отварят градските порти, с цел да разрешат на цялата гръцка мощ да нахлуе. Приам, царят на Троя, е заклан дружно с всеки троянски мъж – възрастен или дете – до момента в който дамите и момичетата са поробени. Гърците изгарят Троя до основи. Що се отнася до Елена – съпругът й Менелай упорства той да я убие, само че още веднъж е превзет от хубостта й и не успява да се накара да го направи.
Трикът с троянския кон е краят на войната и се помни като една от най-скандалните военни маневри в историята. И въпреки всичко в действителност не е упомената от Омир. Илиада приключва със гибелта и погребението на Хектор, когато боговете най-сетне убеждават Ахил да спре гаврите с натрупа и да го върне на троянците, с цел да си го погребат.
Много събития се случват сред това и построяването на коня. Самият Ахил е погубен от Парис, откакто е уцелен със стрела в петата, единствената уязвима част от тялото му, откъдето идва и изразът „ Ахилесова пета “. На собствен ред Парис също ще срещне края си, откакто пък той е уцелен от стрела, изстреляна от гръцки войник. Двама други гърци, Одисей и Аякс, съумяват да извлекат тялото на Ахил, само че в последна сметка се сбиват за бронята му и изгубилият разногласието Аякс полудява и се самоубива. Всички сходни разкази за случилото се след рухването на Хектор идват от източници, разнообразни от Илиада.
Епичната творба на Омир стартира с различие в гръцкия лагер сред водачите. Полубогът Ахил, най-силният от всички, се усеща наскърбен, защото има вяра, че не е получил количеството почести, които заслужава от своите съграждани гърци, и по този начин взема решение да се отдръпна от битката против Троя. Той седи на плажа и плаче от несправедливостите, които са му породени, и даже се моли на боговете гърците да паднат от троянците без него, с цел да бъдат принудени да осъзнаят цената му. Зевс, цар на боговете, се съгласява с настояването на Ахил, и гръцките сили не реализират никакъв прогрес против троянците.
Всеки от многото богове на Олимп си е избрал страни в борбата, като някои поддържат гърците, а други са на страната на Троя. Докато войната бушува, няколко богове се намесват като пазят своя любимец или нараняват врага му. Когато Ахил се отдръпва обаче, Зевс най-сетне не разрешава на другите богове да се включат и троянците, водени от Хектор, стигат до гръцкия лагер и са на ръба да възпламенят корабите им. В този обезверен миг гръцките водачи молят Ахил да се върне в борбата. Той към момента отхвърля, само че разрешава на най-близкия си сателит Патрокъл да носи бронята му на бойното поле, с цел да въодушеви мъжете. Но когато Патрокъл влиза в борбата, той се изправя против Хектор и е свален.
Смъртта изпраща страдащия Ахил в ярост и той дава обещание да отмъсти на Хектор. С нова ризница, направена за него от господ Хефест, той идва с колесницата си до стените на Троя и се изправя против троянския боец. Хектор пренебрегва предизвестията на боговете и се бие с Ахил,в разследване на което е прободен с нож през врата и умира.
Събитията от останалата част от войната и фактически по какъв начин е зародила тя се споделя не от Омир, а в по-широк цикъл от епични поеми на други писатели. От други източници се появява „ Решението на Парис “, като се твърди, че троянският принц не взима ненадейно решение да отвлече Елена. Историята в действителност стартира, когато Ерида, богинята на раздора, сервира златна ябълка, която да се даде на „ най-справедливата “ богиня. Три претендират за ябълката: Афродита, богиня на любовта; Атина, богиня на мъдростта, и Хера, брачната половинка на Зевс. На Зевс е обещано да реши коя да я получи, само че вместо това той я дава на човек, който да избере: Парис от Троя.
И трите богини се пробват да го подкупят. Атина дава обещание победа във война и мъдрост; Хера дава обещание владичество на Азия; а Афродита – ръката на най-красивата жена в света, Елена от Спарта. Парис дава ябълката на Афродита, която подсигурява, че Елена ще се влюби в него.
Когато брачният партньор на хубавицата, Менелай, крал на Спарта, схваща, той прикани останалите гръцки царе да се причислят към него, с цел да я завоюва. Стотици райони изпращат своите воини на първата огромна среща на армията в Аулис, откъдето имат намерение да отплават за Троя. Там предсказателите предвиждат, че акцията ще отнеме 10 години. Отплавайки за Троя, флотата по простъпка нападна неверното място и е изпратена с пердах назад към Гърция. Необходими са години, с цел да се събере различен флот при Аулис за втора акция, само че този път лидерът Агамемнон би трябвало да успокои богинята Артемида в подмяна на удобни ветрове, които да го доведат до Троя. Тя желае кралят да жертва личната си щерка Ифигения.
С направената всеотдайност гръцките войски отплават още веднъж и съумяват да стигнат до плажовете край Троя. Те обаче не прекарват десетилетие, обсаждайки града. Те бродят нагоре-надолу по брега и нападат Троя чак през десетата година, откогато напущат Аулис за първи път, както бяха споделили гадателите. Изминават единствено няколко седмици през тази последна година от акцията, в която се развива действието на Омировата Илиада.
