Кирил Вътев: Агенцията за борба с градушките е една от най-добре работещите структури в МЗХ
Агенцията за битка с градушките е една от най-добре работещите структури в Министерството на земеделието и храните. Не всички градоносни облаци обаче могат да бъдат овладени, а и страната няма цялостно покритие. Това сподели министърът на земеделието и храните Кирил Вътев в предаването „ Здравей, България " по Нова телевизия.
До момента има извършени 231 дейни въздействия, обработени са 1037 градоопасни кафези и са изстреляни 11 857 противоградови ракети, уточни той.
Пострадалите аграрни производители ще бъдат обезщетени за нанесените вреди след градушките в Северна България от Държавна фирма „ Земеделие ", като сега сумата е в размер към 500 лева на декар.
Той разяснява и тематиката за сечта, която, по думите му, се политизира повече, в сравнение с е належащо. Опасението е, че се позволява по-голям дърводобив за дървесината да се употребява за „ разменна монета " преди изборите.
Вътев разяснява и износа на продукция от Украйна, който визира най-вече петте погранични страни на воюващата страна. „ Изходът би трябвало да бъде решен от целия Европейски Съюз, тъй като това количество няма по какъв начин да бъде модифицирано единствено в нашия район. Не желая да тревожа никого, само че след време това може да докара и до рецесия с олиото ", сподели земеделският министър.
България създава към 2 милиона тона слънчоглед годишно, до момента в който Украйна - от 12 до 14 милиона тона. „ България има потенциал за преправка на към 3 милиона тона и тя постоянно е внасяла 1 милион. Производствените мощности в Украйна не действат. Концентрацията на преработвателни предприятия на слънчоглед са Украйна, България и Румъния. Капацитетът на страната ни е към 3 милиона тона. Редно е да защитим нашето произвеждане ", съобщи земеделският министър.
От предходната година има изостанали към 700 000 тона слънчоглед в складовете.
Единствено пазарът може да контролира цените на питателните артикули, акцентира министър Вътев. „ Много е смущаващо, че има вносни млечни артикули, които тук са 2-3 пъти по-скъпи в сравнение с в добре развити западни страни ", уточни Кирил Вътев и добави, че в сходно събитие вижда далавера.
„ Очевидно конкуренцията на пазара не е задоволителна от позиция на различни търговски обекти. От позиция на производители е много конкурентен ", разяснява той.
Липсата на Закон за търговията със аграрни артикули по думите му е огромен проблем.
До момента има извършени 231 дейни въздействия, обработени са 1037 градоопасни кафези и са изстреляни 11 857 противоградови ракети, уточни той.
Пострадалите аграрни производители ще бъдат обезщетени за нанесените вреди след градушките в Северна България от Държавна фирма „ Земеделие ", като сега сумата е в размер към 500 лева на декар.
Той разяснява и тематиката за сечта, която, по думите му, се политизира повече, в сравнение с е належащо. Опасението е, че се позволява по-голям дърводобив за дървесината да се употребява за „ разменна монета " преди изборите.
Вътев разяснява и износа на продукция от Украйна, който визира най-вече петте погранични страни на воюващата страна. „ Изходът би трябвало да бъде решен от целия Европейски Съюз, тъй като това количество няма по какъв начин да бъде модифицирано единствено в нашия район. Не желая да тревожа никого, само че след време това може да докара и до рецесия с олиото ", сподели земеделският министър.
България създава към 2 милиона тона слънчоглед годишно, до момента в който Украйна - от 12 до 14 милиона тона. „ България има потенциал за преправка на към 3 милиона тона и тя постоянно е внасяла 1 милион. Производствените мощности в Украйна не действат. Концентрацията на преработвателни предприятия на слънчоглед са Украйна, България и Румъния. Капацитетът на страната ни е към 3 милиона тона. Редно е да защитим нашето произвеждане ", съобщи земеделският министър.
От предходната година има изостанали към 700 000 тона слънчоглед в складовете.
Единствено пазарът може да контролира цените на питателните артикули, акцентира министър Вътев. „ Много е смущаващо, че има вносни млечни артикули, които тук са 2-3 пъти по-скъпи в сравнение с в добре развити западни страни ", уточни Кирил Вътев и добави, че в сходно събитие вижда далавера.
„ Очевидно конкуренцията на пазара не е задоволителна от позиция на различни търговски обекти. От позиция на производители е много конкурентен ", разяснява той.
Липсата на Закон за търговията със аграрни артикули по думите му е огромен проблем.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ