Африка е континент с много залежи, евтина работна ръка и

Африка е континент с доста находища, евтина работна ръка и за жал, площадка за зверства от магнитуд, който може да надмине жестокостите и на Втората международна война. Всяка страна помни идването на европейците, въпреки и множеството да идват с блага и да се посрещат като скъпи посетители, колонизаторите рано или късно демонстрират същинските си планове. Такъв образец може да е жестоката употреба на Сиера Леоне и борбата за диамантите.

Човешкият капитал не коства нищо пред лъскавите диаманти, които робите могат да доставят. И до момента в който някои страни разполагат с такива находища, други се трансформират в главен експортьор на каучук. Демократична република Конго може да се похвали като страна, която в никакъв случай не случва на държател. Същото важи и за времето, в което е колония на Белгия. На Берлинската конференция през 1884-1885 година Европейските сили връчват ръководството на страната на крал Леополд II. До този миг Белгия не може да се похвали с изключително разширение на границите, затова този подарък от 2.6 милиона километра бил задоволителна отплата за народа му.

Снимка: By Internet Archive Book Images – https://www.flickr.com/photos/internetarchivebookimages/14793501603/Source book page: https://archive.org/stream/theirmajestiesas00paoluoft/theirmajestiesas00paoluoft#page/n321/mode/1up, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=44366272

Назначаването на територията, както и толкоз нужния запас са същински подарък и доста скоро първите кораби отплават. Повечето производители незабавно са национализирани и изкупени, ненужно е да загатваме, че в тази колония никой нямал право на глас. Когато потребностите почнали да се покачват, белгийците бързо прекрачили границата на естествените човешки връзки и с поддръжката на краля, всеки производител може да направи каквото пожелае със своите чиновници – плебеи. Белгия се разпорежда в Конго от 1885 година до 1906 година

Вместо да се търсят способи за рационализация на процеса и да се влага в промишлеността, която доста да увеличи продукцията, Леополд II основал специфична работна лавица, която по-късно ще носи името „ алената гумена система “. Започва бързо набиране на личен състав посредством най-различни силови способи. В един миг се произвели и капитани – локални поданици, които безусловно посочвали къде има хора, които могат да се поробят – и с това почнал най-зловещият интервал за страната, който и до през днешния ден пази спомените за зверствата си. Всеки един белгийски експортьор почнал да търси нови способи за „ мотивация “ и откакто има зелена светлина, резултатите не закъснели.

Снимка: By from photograh taken at Baringa, Congo state, May 15, 1904 – King Leopold’s Soliloquy: A Defense of His Congo Rule, By Mark Twain, Boston: The P. R. Warren Co., 1905, Second Edition. p. 19 https://ia802706.us.archive.org/34/items/kingleopoldssol00twaigoog/kingleopoldssol00twaigoog.pdf, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=19597257

Новите плебеи на Белгия работили до гибел, липсват почивки, липсва и работна седмица. Компаниите ABIR и Anversoise постоянно се разказват като „ пъкълът на земята “. Всеки техен чиновник може да заслужи пердах с пръчка пред останалите, в случай че не извърши своята норма. В случай, че това стопира да оказва помощ, капитаните взимат фамилията му за пленник, унищожавали села, с цел да изпратят задоволително положително обръщение на тези, които към момента имат сили да работят. Когато се оказало, че даже локалните капитани не могат да отговорят на условията. Белгия се обръща към някогашен боен личен състав от Занзибар и Нигерия. Някои от новите наместници били представители на племето Запо-Запс – същите са известни като канибалско племе с доста мъчителни ритуали.

Като добре осведомени с болката, същите се оказали и съвършен мотиватор за работа. До края на тази форма на иго, племето наброявало към 19 000 души на територията на Конго. С тяхното идване е препоръчана и нова промяна. Всеки, който не извърши квотата си, автоматизирано посреща гибелта си. Поради обстоятелството, че даже патроните са доста скъпи, убийствата би трябвало да стават с обичайно мачете или различен инструмент, възложен от колонизаторите. Води се лист на всеки погубен и се изисква тялото да бъде предоставено на властта, с цел да се потвърди, че не е употребявано огнестрелно оръжие. Когато хората почнали да понижават, пристигнало времето за по-леки санкции като рязането на ръце.

Снимка: By René Vauthier, d:r Étienne – Le Congo belge: notes and impressions (1900), Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=9962408

Процедурата не била изключително комплицирана, неизпълнената квота за деня се доплаща с една ръка. Понякога даже самите плебеи се осакатявали и носели ръката си като отплата, с цел да не се постанова процедурата да бъде осъществена от по този начин наречената „ Публична мощ “. Безумието продължава с документирани случаи и набези сред локалните поданици, които се пробват да съберат непознати ръце, с цел да изплатят дълга си. Методът дава резултати и един католически духовник признава, че на север от басейна Стенли е съумял да види по какъв начин бойци осакатяват хора и си потеглят с цялостни кофи от човешки крака.

Селата, които откажат въобще да работят са готови за друга форма на наказване. Пристигат въоръжени сили и командирът заповядва да се отрежат главите на всички мъже в селото, дамите и децата са обесени, а с телата им е изработен човешки кръст. Един датски мисонер написа в дневника си, че откакто става очевидец на това човешко извращение, един от палачите му споделил:

„ Не ни съди толкоз тежко. Те (колонизаторите) ще ни убият, в случай че не доставим каучука. Комисариятът даде обещание, че в случай че имаме задоволително ръце, може да редуцира службата ни. “

Този чудноват и доста злокобен цикъл на работа стартира да се трансформира в следващ кръг на пъкъла. Впрочем, наетите наемници се оказват по-добри в събирането на ръце, в сравнение с в събирането на каучук. В един миг, пред европейските владетели се редят кофи с ръце, в сравнение с този нужен запас. Паричната единица в Конго става ръката. Създадена е даже система за събиране. Отрязана дясна ръка означавала сигурна гибел, до момента в който лявата се заплаща много скъпо. Всяка донесена ръка се заплащала, затова самите бойци почнали да продават крака.

Снимка: By Unknown author – http://digitallibrary.usc.edu/cdm/ref/collection/p15799coll123/id/78038, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=30895485

Грешниците от Типу Тип декларирали, че няма да се признаят за колония и отказвали да работят. Кратката им наслада и опълчения завършила за няколко дни с идването на образуваната милиция. И тъй като всички работят за каучук, производството на всевъзможни други запаси е спряно. В резултат на това, полетата не са обработени и храната свършва, освен това доста бързо. Гладът довел до кражба на животни и до офанзива на лагери, а всеки откраднат залък бил единствено удължение на мъката. Ако се чудите от кое място идва концепцията на Африка за използването на деца-войници, може да благодарите на крал Леополд II.

По негово разпореждане всички сираци са изпратени в учебни заведения и половината стават служащи, другата половина се наемат за бойци. Ефектът от този развой демонстрира, че за две десетилетия, популацията в Конго понижава доста. Според историка Адам Хочшчилд, не може да се чака различен резултат, когато се комбинират апетит, безсилие, убийства, заболявания и внезапно намаляваща раждаемост. Понеже липсва каквато и да е статистика, никой не си е правил труда да брои отрязаните ръце, крайници и глави, статистиката допуска смъртност сред 2 и 13 милиона души.

Някои организации считат белгийската интервенция като виновна за 75% от смъртността в страната за този интервал. Ако се чудите за какво терминът геноцид не се употребява, повода се крие във обстоятелството, че още не е признат. По този метод даже Османската империя се разминава с арменския геноцид. Когато за зверствата се разчува, Европа и Съединени американски щати стартират акция и упорстват Леополд да се откаже от колонията.

Като опит да спре отрицателния отзив, страната официално анексира за следващ път територията и този път я назовава Белгийско Конго. Качеството на живот се трансформира доста, освен това без потребността от въоръжение сили. Разбира се, огромна част от чиновниците получават правото си да запазят позициите си и да продължат своята работа, само че в следствие също са освободени. До този миг нито Белгийската монархия, нито белгийските жители се извиняват за зверствата си.

Заглавна фотография: By Unknown author – http://digitallibrary.usc.edu/cdm/ref/collection/p15799coll123/id/78038, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=30895485