Афганистанци зарязват опиумен мак, за да печелят от български рози
Афганистански фермери в източната провинция Нангархар, решили да отглеждат български рози вместо опиумен мак са удовлетворени от препоръчаната им опция, съобщи Агенция Франс Прес.
„ Много съм благополучен от тази годишна продукция с цветове “, споделя Мохамад Дин Сапай, който преди този момент гледал опиумен мак. От него се получава суровина за опиати, чиято продажба подхранва дългогодишния спор в страната.
Афганистанско-германски план
Сапай е един от над 800-те фермери в граничещата с Пакистан Провинция, който се възползва от плана „ Рози за Нангархар “ – афганистанско-германска самодейност, стартирала през 2007 година за да ги окуражи да преминат от опиумен мак на легално произвеждане на розов цвят, от който да печелят задоволително.
„ Те ни осигуриха растения, принадлежности и даже ни плащаха през първата година, когато нямахме годишна продукция “, изяснява Сапай (50 г.) „ Сега имам 600 храста и групирам до 1200 кг цвят “, прибавя той.
Фермерите гледат вид на Роза Дамасцена, който германците донесли от България и който добре вирее в Афганистан, споделя Мохамад Акбар Мохмад – притежател на компанията „ Афганистанска роза “.
Той има дестилационна фабрика в Джалалабад – столицата на Нангархар, в която в пика на сезона работят над 120 души. Средно за един литър розово масро са нужни към 6 тона цвят.
Опиумът е огромен бизнес в Афганистан, където Нангархар е провинция №6 по произвеждане на суровината за дрога. Миналата година тази продукция се усили с 87% до 9000 тона, сочат формалните данни.
Розите желаят по-малко разноски и труд от мака
Но Сапай споделя, че избира да се занимава с рози. Той печели задоволително, с цел да изхранва фамилията си, с изключение на гледането на розите изисквало по-малко разноски и труд.
В прилежащото село учителят Шах Заман, който също гледа рози, се съгласява.
„ Хората са привикнали да гледат опиумен мак, само че това е харам (забранено съгласно исляма)… Розите са доста по-добре… Печеля добре от тях. А те са устойчиви и не изискват доста разноски и пари “, споделя той пред Агенция Франс Прес.
Представителят на „ Афганистанска роза “ за окръга Хан Ага също мисли по този начин. „ Розите, за разлика от мака, не изискват напояване, торене или доста грижи. Храстите могат да изкарат 30-50 години, до момента в който макът би трябвало да се сее всеки сезон “, споделя той.
„ Имаме твърди контракти с фермерите, които гледат рози. Изискваме да не гледат мак или други наркотични растения и местата, където отглеждаме рози са на 100 % чисти от мак “, прибавя той.
Малко преди старта на плана „ Рози за Нангахар “ Абдулах Орзала почнала да гледа рози. Завършилият инженерство в Съединени американски щати предприемач наскоро отворя бутик в Кабул, където продава розова вода и парфюми на свои сънародници от междинната класа и чужденци.
Той има 1000 декара с рози, само че се надява да утрои площите следващата година, в случай че „ обстановката със сигурността разреши това “. Както и другите фермери Орзала се безпокои от опасността за принуждение.
„ Правете парфюми, а не война “
През 2016 година 50 фермери, които работели да него, със събрали багажа и напуснали окръг Ачин, който се трансформирал в цитадела на „ Ислямска страна “ (ИД).
„ Можеш да се схванеш с талибаните, само че не и с Даеш “, споделя Орзала, употребявайки арабското име на ИД.
Две години по-късно обстановката е същата, а „ Афганистанска роза “ затвори дестилационната си фабрика в Ачин и се изтегли в Джалалабад.
Нейното розово масло в този момент се изнася в няколко европейски страни, като го употребява в немската марка за органична козметика. „ Те вършат доста скъпи кремове с нашите рози “, споделя Мохмад.
Орзала пък изнася розовото си масло за канадска компания, която получава суровина за козметичните си артикули от Хаити, Близкия изток и Руанда, като ги продава с мотото „ Правете парфюми, а не война “.
„ Много съм благополучен от тази годишна продукция с цветове “, споделя Мохамад Дин Сапай, който преди този момент гледал опиумен мак. От него се получава суровина за опиати, чиято продажба подхранва дългогодишния спор в страната.
Афганистанско-германски план
Сапай е един от над 800-те фермери в граничещата с Пакистан Провинция, който се възползва от плана „ Рози за Нангархар “ – афганистанско-германска самодейност, стартирала през 2007 година за да ги окуражи да преминат от опиумен мак на легално произвеждане на розов цвят, от който да печелят задоволително.
„ Те ни осигуриха растения, принадлежности и даже ни плащаха през първата година, когато нямахме годишна продукция “, изяснява Сапай (50 г.) „ Сега имам 600 храста и групирам до 1200 кг цвят “, прибавя той.
Фермерите гледат вид на Роза Дамасцена, който германците донесли от България и който добре вирее в Афганистан, споделя Мохамад Акбар Мохмад – притежател на компанията „ Афганистанска роза “.
Той има дестилационна фабрика в Джалалабад – столицата на Нангархар, в която в пика на сезона работят над 120 души. Средно за един литър розово масро са нужни към 6 тона цвят.
Опиумът е огромен бизнес в Афганистан, където Нангархар е провинция №6 по произвеждане на суровината за дрога. Миналата година тази продукция се усили с 87% до 9000 тона, сочат формалните данни.
Розите желаят по-малко разноски и труд от мака
Но Сапай споделя, че избира да се занимава с рози. Той печели задоволително, с цел да изхранва фамилията си, с изключение на гледането на розите изисквало по-малко разноски и труд.
В прилежащото село учителят Шах Заман, който също гледа рози, се съгласява.
„ Хората са привикнали да гледат опиумен мак, само че това е харам (забранено съгласно исляма)… Розите са доста по-добре… Печеля добре от тях. А те са устойчиви и не изискват доста разноски и пари “, споделя той пред Агенция Франс Прес.
Представителят на „ Афганистанска роза “ за окръга Хан Ага също мисли по този начин. „ Розите, за разлика от мака, не изискват напояване, торене или доста грижи. Храстите могат да изкарат 30-50 години, до момента в който макът би трябвало да се сее всеки сезон “, споделя той.
„ Имаме твърди контракти с фермерите, които гледат рози. Изискваме да не гледат мак или други наркотични растения и местата, където отглеждаме рози са на 100 % чисти от мак “, прибавя той.
Малко преди старта на плана „ Рози за Нангахар “ Абдулах Орзала почнала да гледа рози. Завършилият инженерство в Съединени американски щати предприемач наскоро отворя бутик в Кабул, където продава розова вода и парфюми на свои сънародници от междинната класа и чужденци.
Той има 1000 декара с рози, само че се надява да утрои площите следващата година, в случай че „ обстановката със сигурността разреши това “. Както и другите фермери Орзала се безпокои от опасността за принуждение.
„ Правете парфюми, а не война “
През 2016 година 50 фермери, които работели да него, със събрали багажа и напуснали окръг Ачин, който се трансформирал в цитадела на „ Ислямска страна “ (ИД).
„ Можеш да се схванеш с талибаните, само че не и с Даеш “, споделя Орзала, употребявайки арабското име на ИД.
Две години по-късно обстановката е същата, а „ Афганистанска роза “ затвори дестилационната си фабрика в Ачин и се изтегли в Джалалабад.
Нейното розово масло в този момент се изнася в няколко европейски страни, като го употребява в немската марка за органична козметика. „ Те вършат доста скъпи кремове с нашите рози “, споделя Мохмад.
Орзала пък изнася розовото си масло за канадска компания, която получава суровина за козметичните си артикули от Хаити, Близкия изток и Руанда, като ги продава с мотото „ Правете парфюми, а не война “.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ