Афганистан е изправен пред сериозни предизвикателства, свързани с наводнения и ограничен достъп до международно климатично финансиране. От 2021 г. насам страната е изключена от преговорите на Организацията на обединените нации (ООН) по въпросите на климата, което допълнително утежнява способността ѝ да се справя с последиците от изменението на климата. Ситуацията се развива на фона на продължаващи хуманитарни кризи в цялата страна, като последните данни сочат за значителни щети и разселване на населението вследствие на проливни дъждове и последвали наводнения.
Хуманитарна ситуация и климатични рискове
Афганистан е една от най-уязвимите държави в света по отношение на изменението на климата, въпреки че допринася минимално за глобалните емисии на парникови газове. Страната редовно е засегната от екстремни метеорологични явления, включително продължителни суши, които унищожават реколти и добитък, както и внезапни наводнения, които разрушават домове, инфраструктура и земеделски земи. Тези природни бедствия изострят съществуващите хуманитарни кризи, предизвикани от десетилетия конфликти и икономическа нестабилност. Последните наводнения са довели до значителни човешки жертви, масово разселване и унищожаване на жизненоважни ресурси. Хиляди семейства са останали без подслон и достъп до храна и чиста вода, което увеличава риска от заболявания. Селското стопанство, което е основен поминък за голяма част от населението, е сериозно засегнато, което застрашава продоволствената сигурност в дългосрочен план. Международни хуманитарни организации продължават да оказват помощ, но мащабът на нуждите надхвърля наличните ресурси.Изключване от международни климатични механизми
След поемането на властта от талибаните през август 2021 г., международната общност не признава официално тяхното правителство. Това доведе до изключването на Афганистан от ключови международни форуми и механизми, включително преговорите на ООН за климата (Конференциите на страните – COP). В резултат на това страната няма право да участва в дискусиите за глобалните климатични политики и е лишена от пряк достъп до значителни фондове, предназначени за борба с изменението на климата. Климатичното финансиране включва средства, отпускани от развити държави и международни организации за подпомагане на развиващите се страни да намалят своите емисии (смекчаване) и да се адаптират към неизбежните последици от изменението на климата (адаптация). Без достъп до тези фондове, Афганистан не може да инвестира в изграждане на устойчива инфраструктура, системи за ранно предупреждение, водоуправление и други мерки, които биха могли да намалят уязвимостта на населението. Това ограничава възможностите за дългосрочно планиране и превенция.Последици за населението
Липсата на достъп до климатично финансиране има преки и тежки последици за обикновените афганистанци. Вместо да се прилагат дългосрочни стратегии за адаптация и устойчивост, страната е принудена да разчита предимно на спешна хуманитарна помощ след всяко бедствие. Тази помощ, макар и жизненоважна, често е недостатъчна за справяне с корените на проблема и не допринася за изграждането на дългосрочна устойчивост срещу бъдещи климатични шокове. Населението, особено в селските райони, е изложено на все по-голям риск от загуба на поминък, принудително разселване и миграция. Увеличава се и натискът върху ограничените природни ресурси, което може да доведе до допълнителни социални напрежения и вътрешни конфликти. Международните хуманитарни организации често изразяват загриженост относно невъзможността да се реализират проекти за устойчиво развитие поради политическите ограничения и липсата на финансиране, което възпрепятства усилията за стабилизиране на региона.Призиви за преразглеждане на политиката
Някои международни експерти и хуманитарни организации призовават за преразглеждане на политиката за изключване на Афганистан от климатичните механизми. Те аргументират, че последиците от изменението на климата не признават политически граници и че лишаването на афганистанския народ от средства за адаптация е контрапродуктивно. Предлагат се алтернативни механизми за предоставяне на финансиране, които да заобикалят прякото взаимодействие с де факто правителството, но да достигат до най-нуждаещите се общности чрез неправителствени организации и агенции на ООН. Целта е да се гарантира, че климатичните предизвикателства, пред които е изправена страната, не водят до още по-голяма хуманитарна катастрофа и да се осигури възможност за изграждане на устойчивост на местно ниво.Източник: novini247.com
КОМЕНТАРИ