Непозната история на аферата „Уотъргейт“
Аферата „ Уотъргейт “ е един от най-големите политически кавги в американската история.
Той избухнал на 17 юни 1972 година, в миг, когато Съединени американски щати се готвели за провеждането на президентски избори. На въпросната дата били задържани петима души, които се пробвали да влязат с щурм в щабквартирата на Демократическата партия, намираща се в хотел „ Уотъргейт “. Те носели със себе си подслушвателни устройства, които трябвало да слагат в офиса на демократите. Разследванията, извършени от публицисти, разкрили шокиращи детайлности за огромни противозаконни практики, осъществявани от администрацията на тогавашния президент Ричард Никсън . Той съумял да завоюва изборите през есента на 1972 година по безапелационен метод, само че вторият му мандат завършил по-рано от предстоящото. Заради „ Уотъргейт “, Никсън бил заставен да се отдръпна от поста си през 1974 година В идващите редове може да се запознаете с някои малко известни обстоятелства, свързани с емблематичния скандал:
Първоначалният проект
Един от главните отговорници за аферата „ Уотъргейт “ е Гордън Лиди. Смята се, че още като дете той бил въодушевен от речите на нацисткия водач Адолф Хитлер, които някои от жителите на неговия квартал в Ню Джърси слушали по радиото. Лиди служил в армията, след което станал правист и се включил към ФБР. Впоследствие станал финансов консултант на комитета по преизбирането на Никсън.
G. Gordon Liddy, Watergate mastermind, has died at age 90
— CBS News (@CBSNews)
Според множеството историци, точно Лиди е създател на първичната версия на аферата „ Уотъргейт “. Неговият проект, който по този начин и не бил сбъднат, включвал основаването на специфични отряди, които да отвличат хора, протестиращи против войната във Виетнам и да ги държат като заложници в Мексико. В същото време той упорствал да се провиснал обилни финансови средства на чернокожата представителка на Конгреса Шърли Чисхолм. Целта му била тя да притегли колкото се може по-голямо внимание, предизвиквайки по този метод напрежение на расова основа.
Подслушването на членове на Демократическата партия било единствено дребна част от проекта на Лиди. Той възнамерявал да компрометира въпросните политици, примамвайки ги да отидат на яхта, цялостна с проститутки. Ръководителят на акцията по преизбирането на Никсън – Джон Мичъл, обаче, решил, че сходни дейности са прекомерно крайни и наложил несъгласие на всичко, с изключение на подслушването.
: To learn more about the Watergate investigation and read the FBI’s Watergate files on The Vault, visit.
— FBI (@FBI)
Побоят над Марта Мичъл
Малко след експлоадирането на абсурда „ Уотъргейт “, брачната половинка на Джон Мичъл – Марта, се обадила на своята другарка Хелън Томас, публицист от „ Юнайтед Прес “. Тя й споделила терзанията си, че мъжът й е забъркан в аферата. Разговорът им, обаче, бил ненадейно пресечен, откакто Марта внезапно се паникьосала и извикала „ Просто се махни! “. След това тя като че ли изчезнала. В продължение на дни никой нямал визия къде е тя.
Марта Мичъл била открита в безпомощно положение в клуб в Ню Йорк от друга нейна другарка – Марша Креймър. По тялото й имало доста рани и синини. По-късно станало ясно, че до момента в който разговаряла с Хелън Томас, в стаята й влезнал един от охранителите на Никсън – Стив Кинг. Той скъсал кабела на телефона и я пребил. След това тя била затворена в хотелската си стая, където, по думите й, била принудително дрогирана. Едната от раните, които получила, била толкоз сериозна, че се наложило да й бъдат направени шест шева.
"I’m a political prisoner ": Mouthy Martha Mitchell was the George Conway of the Nixon era
— The Washington Post (@washingtonpost)
„ Компромисът Стенис “
Всеизвестен факт е, че Никсън се опитал да направи всичко допустимо, с цел да прикрие своето присъединяване в аферата „ Уотъргейт “. Президентът даже предложил нещо, останало в историята с името „ Компромисът Стенис “. За какво става въпрос? Никсън се съгласил да бъдат разкрити записите по абсурда, само че единствено при едно изискване – за стенограмите да дава отговор 71-годишният сенатор Джон Стенис, който бил съвсем ням. Един от доближените на Никсън – Фред Бъзхарт, щял да му „ оказва помощ “, което на процедура означавало, че сенаторът щял да напише това, което желае президентът.
Шокиращото в тази ситуация е, че проектът на Никсън съвсем проработил. Той получил утвърждението на няколко представители на Конгреса, преди специфичният прокурор Арчибалд Кокс да му наложи несъгласие. Това довело до прословутото „ Клане в събота вечер “, по време на което Никсън настоял основният прокурор Елиът Ричардсън да в профил Кокс. Ричардсън, обаче, не се поддал на натиска и самичък подал оставка. Същото направил и заместникът му - Уилям Ръкелсхаус. Според множеството специалисти, „ Клането в събота вечер “ на процедура белязало началото на края на Никсън – няколко месеца по-късно Камарата на представителите почнала формалната процедура по импийчмънт на президента.
45 years ago today, Pres. Richard Nixon, facing damaging new revelations in the Watergate scandal, announced his decision to resign as president.
— ABC News (@ABC)
Противоречивата прошка на Никсън
Процедурата по импийчмънт на определения за втори мандат Никсън почнала на 27 юли 1974 година Въпреки всичките му опити да потвърди, че няма нищо общо с аферата „ Уотъргейт “, той по този начин и не съумял да показа безапелационни доказателства в поддръжка на своята теза и подал оставката си през август 1974 година В резултат, президент станал Джералд Форд, който до този миг бил вицепрезидент на Никсън. Месец по-късно, той взел едно извънредно спорно решение, поставяйки завършек на всички опити Никсън да бъде притеглен под отговорност.
Според мнозина, въпросната прошка е резултат от подмолна сделка сред двамата политици, само че дали това фактически е по този начин е въпрос, на който надали в миналото ще научим отговора. В същото време, обаче, една любопитна детайлност била разкрита от медиите. Преди да подаде своята оставка, Никсън попитал както своя юрист, по този начин и Министерството на правораздаването дали президентът на Съединени американски щати може самичък да си даде прошка. Адвокатът му сметнал, че сходен сюжет е вероятен, само че министерството не било уверено.
Заместник-главният прокурор на Съединени американски щати въпреки всичко изпратил писмо до президента, в което го посъветвал да се възползва от малка врата в конституцията, с цел да резервира поста си. Според него, в случай че Никсън се позове на 25-ата корекция, с цел да назначи краткотрайно Форд за изпълняващ длъжността президент, той може да му даде прошка. След това, Никсън щял да има правото още веднъж да се върне на поста си, а Форд да продължи да бъде негов вицепрезидент.
A 1972 call between President Richard M. Nixon and Chief of Staff H.R. “Bob” Haldeman may have included 18 minutes of Watergate talk. Almost 50 years later, Washington is again abuzz over a hole in presidential conversations turned over to investigators.
— The Washington Post (@washingtonpost)
Инцидент или нападение?
На 8 декември 1972 година – близо половин година след експлоадирането на абсурда „ Уотъргейт “, една вест раздрусала Съединени американски щати. Пътнически аероплан се разрушил в Чикаго, при което починали 43 души. Сред жертвите била Дороти Хънт – брачна половинка на Хауърд Хънт (агентът на Централно разузнавателно управление на САЩ, който провел опита за слагането на подслушвателни устройства в щабквартирата на Демократическата партия). По-късно се оказало, че в багажа си тя носела 10 000 $. Чарлз Колсън, който бил консултант на Никсън и един от главните уредници на аферата „ Уотъргейт “, декларирал, че злополуката въобще не е случай, а нападение, проведено от Централно разузнавателно управление на САЩ. Според него, въпросната сума била рушвет, даден й от Никсън, а също така Дороти Хънт разполагала със скандални материали, свързани с президента.
Твърдението на Колсън въодушевило всевъзможни тайни теории, само че истината е, че няма никакви доказателства в негова поддръжка. Поддръжниците му на собствен ред означават, че има някои смущаващи детайлности към злополуката. Пример за това е формалният отчет на специалистите, разследвали случая. В него се споделя, че повода за случилото се е „ пилотска неточност “. Това звучи съмнително, защото водачът, управлявал самолета, бил доста умел и имал зад тила си близо 20 000 летателни часа. Освен това, мотив за доста спекулации е и огромният брой сътрудници на ФБР, пристигнали на мястото на злополуката минути откакто машината се разрушила.
Той избухнал на 17 юни 1972 година, в миг, когато Съединени американски щати се готвели за провеждането на президентски избори. На въпросната дата били задържани петима души, които се пробвали да влязат с щурм в щабквартирата на Демократическата партия, намираща се в хотел „ Уотъргейт “. Те носели със себе си подслушвателни устройства, които трябвало да слагат в офиса на демократите. Разследванията, извършени от публицисти, разкрили шокиращи детайлности за огромни противозаконни практики, осъществявани от администрацията на тогавашния президент Ричард Никсън . Той съумял да завоюва изборите през есента на 1972 година по безапелационен метод, само че вторият му мандат завършил по-рано от предстоящото. Заради „ Уотъргейт “, Никсън бил заставен да се отдръпна от поста си през 1974 година В идващите редове може да се запознаете с някои малко известни обстоятелства, свързани с емблематичния скандал:
Първоначалният проект
Един от главните отговорници за аферата „ Уотъргейт “ е Гордън Лиди. Смята се, че още като дете той бил въодушевен от речите на нацисткия водач Адолф Хитлер, които някои от жителите на неговия квартал в Ню Джърси слушали по радиото. Лиди служил в армията, след което станал правист и се включил към ФБР. Впоследствие станал финансов консултант на комитета по преизбирането на Никсън.
G. Gordon Liddy, Watergate mastermind, has died at age 90
— CBS News (@CBSNews)
Според множеството историци, точно Лиди е създател на първичната версия на аферата „ Уотъргейт “. Неговият проект, който по този начин и не бил сбъднат, включвал основаването на специфични отряди, които да отвличат хора, протестиращи против войната във Виетнам и да ги държат като заложници в Мексико. В същото време той упорствал да се провиснал обилни финансови средства на чернокожата представителка на Конгреса Шърли Чисхолм. Целта му била тя да притегли колкото се може по-голямо внимание, предизвиквайки по този метод напрежение на расова основа.
Подслушването на членове на Демократическата партия било единствено дребна част от проекта на Лиди. Той възнамерявал да компрометира въпросните политици, примамвайки ги да отидат на яхта, цялостна с проститутки. Ръководителят на акцията по преизбирането на Никсън – Джон Мичъл, обаче, решил, че сходни дейности са прекомерно крайни и наложил несъгласие на всичко, с изключение на подслушването.
: To learn more about the Watergate investigation and read the FBI’s Watergate files on The Vault, visit.
— FBI (@FBI)
Побоят над Марта Мичъл
Малко след експлоадирането на абсурда „ Уотъргейт “, брачната половинка на Джон Мичъл – Марта, се обадила на своята другарка Хелън Томас, публицист от „ Юнайтед Прес “. Тя й споделила терзанията си, че мъжът й е забъркан в аферата. Разговорът им, обаче, бил ненадейно пресечен, откакто Марта внезапно се паникьосала и извикала „ Просто се махни! “. След това тя като че ли изчезнала. В продължение на дни никой нямал визия къде е тя.
Марта Мичъл била открита в безпомощно положение в клуб в Ню Йорк от друга нейна другарка – Марша Креймър. По тялото й имало доста рани и синини. По-късно станало ясно, че до момента в който разговаряла с Хелън Томас, в стаята й влезнал един от охранителите на Никсън – Стив Кинг. Той скъсал кабела на телефона и я пребил. След това тя била затворена в хотелската си стая, където, по думите й, била принудително дрогирана. Едната от раните, които получила, била толкоз сериозна, че се наложило да й бъдат направени шест шева.
"I’m a political prisoner ": Mouthy Martha Mitchell was the George Conway of the Nixon era
— The Washington Post (@washingtonpost)
„ Компромисът Стенис “
Всеизвестен факт е, че Никсън се опитал да направи всичко допустимо, с цел да прикрие своето присъединяване в аферата „ Уотъргейт “. Президентът даже предложил нещо, останало в историята с името „ Компромисът Стенис “. За какво става въпрос? Никсън се съгласил да бъдат разкрити записите по абсурда, само че единствено при едно изискване – за стенограмите да дава отговор 71-годишният сенатор Джон Стенис, който бил съвсем ням. Един от доближените на Никсън – Фред Бъзхарт, щял да му „ оказва помощ “, което на процедура означавало, че сенаторът щял да напише това, което желае президентът.
Шокиращото в тази ситуация е, че проектът на Никсън съвсем проработил. Той получил утвърждението на няколко представители на Конгреса, преди специфичният прокурор Арчибалд Кокс да му наложи несъгласие. Това довело до прословутото „ Клане в събота вечер “, по време на което Никсън настоял основният прокурор Елиът Ричардсън да в профил Кокс. Ричардсън, обаче, не се поддал на натиска и самичък подал оставка. Същото направил и заместникът му - Уилям Ръкелсхаус. Според множеството специалисти, „ Клането в събота вечер “ на процедура белязало началото на края на Никсън – няколко месеца по-късно Камарата на представителите почнала формалната процедура по импийчмънт на президента.
45 years ago today, Pres. Richard Nixon, facing damaging new revelations in the Watergate scandal, announced his decision to resign as president.
— ABC News (@ABC)
Противоречивата прошка на Никсън
Процедурата по импийчмънт на определения за втори мандат Никсън почнала на 27 юли 1974 година Въпреки всичките му опити да потвърди, че няма нищо общо с аферата „ Уотъргейт “, той по този начин и не съумял да показа безапелационни доказателства в поддръжка на своята теза и подал оставката си през август 1974 година В резултат, президент станал Джералд Форд, който до този миг бил вицепрезидент на Никсън. Месец по-късно, той взел едно извънредно спорно решение, поставяйки завършек на всички опити Никсън да бъде притеглен под отговорност.
Според мнозина, въпросната прошка е резултат от подмолна сделка сред двамата политици, само че дали това фактически е по този начин е въпрос, на който надали в миналото ще научим отговора. В същото време, обаче, една любопитна детайлност била разкрита от медиите. Преди да подаде своята оставка, Никсън попитал както своя юрист, по този начин и Министерството на правораздаването дали президентът на Съединени американски щати може самичък да си даде прошка. Адвокатът му сметнал, че сходен сюжет е вероятен, само че министерството не било уверено.
Заместник-главният прокурор на Съединени американски щати въпреки всичко изпратил писмо до президента, в което го посъветвал да се възползва от малка врата в конституцията, с цел да резервира поста си. Според него, в случай че Никсън се позове на 25-ата корекция, с цел да назначи краткотрайно Форд за изпълняващ длъжността президент, той може да му даде прошка. След това, Никсън щял да има правото още веднъж да се върне на поста си, а Форд да продължи да бъде негов вицепрезидент.
A 1972 call between President Richard M. Nixon and Chief of Staff H.R. “Bob” Haldeman may have included 18 minutes of Watergate talk. Almost 50 years later, Washington is again abuzz over a hole in presidential conversations turned over to investigators.
— The Washington Post (@washingtonpost)
Инцидент или нападение?
На 8 декември 1972 година – близо половин година след експлоадирането на абсурда „ Уотъргейт “, една вест раздрусала Съединени американски щати. Пътнически аероплан се разрушил в Чикаго, при което починали 43 души. Сред жертвите била Дороти Хънт – брачна половинка на Хауърд Хънт (агентът на Централно разузнавателно управление на САЩ, който провел опита за слагането на подслушвателни устройства в щабквартирата на Демократическата партия). По-късно се оказало, че в багажа си тя носела 10 000 $. Чарлз Колсън, който бил консултант на Никсън и един от главните уредници на аферата „ Уотъргейт “, декларирал, че злополуката въобще не е случай, а нападение, проведено от Централно разузнавателно управление на САЩ. Според него, въпросната сума била рушвет, даден й от Никсън, а също така Дороти Хънт разполагала със скандални материали, свързани с президента.
Твърдението на Колсън въодушевило всевъзможни тайни теории, само че истината е, че няма никакви доказателства в негова поддръжка. Поддръжниците му на собствен ред означават, че има някои смущаващи детайлности към злополуката. Пример за това е формалният отчет на специалистите, разследвали случая. В него се споделя, че повода за случилото се е „ пилотска неточност “. Това звучи съмнително, защото водачът, управлявал самолета, бил доста умел и имал зад тила си близо 20 000 летателни часа. Освен това, мотив за доста спекулации е и огромният брой сътрудници на ФБР, пристигнали на мястото на злополуката минути откакто машината се разрушила.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ