Адв. Рангелов пред Фрог: Антикорупционният закон няма да проработи. Корупцията нависоко е видима, но недок...
Адвокат Рангелов, не минава и ден, в който основният прокурор Иван Гешев да не се появява в общественото пространство, само че не с цел да ни приказва за обвинявания против хипотетични нарушители. Това обикновено ли е?
Публичните изяви на господин Гешев въобще не са тематика на прокуратурата.
Но нали тя би трябвало само да повдига и да поддържа обвинявания?
Да, както и да упражнява контрол за правда. Това, което виждаме, си го изяснявам с реакция на основния прокурор. Явно се усеща преследван от всички страни и желае да покаже, че това не го тормози. Той си има също обществен бранш отвън законово плануваните му пълномощия, в който той е някакъв фактор.
Ако от вас зависеше, вие бихте ли му дали премията “Джовани Фалконе ”?
Ако ставаше дума за същинската премия “Джовани Фалконе ”, никога. Не виждам в нито един миг Иван Гешев да е поел такива опасности. Тук въобще не става дума за този тип мафия, с която се е сблъскал арбитър Фалконе. Даже ненапълно това е компрометиране на паметта на този човек.
Но с този пиар Гешев е напът да си изкара 7-годишния мандат.
Да, по този начин е. Но не пиарът е повода. Тя се корени в самото законодателство и метода, по който се избират членовете на Висш съдебен съвет. Именно това е спънка той да не бъде отхвърлен на този стадий. Сега има предложение през Закон за съдебната власт да се понижи броя на хората, които могат да го избират и този брой да е същия, който може вероятно да го в профил.
Ще сработи ли този механизъм?
Тук се търси кратковременен резултат за съответния човек. Но кардинално това не е положително решение. Защото изборът на ръководителите на висши съдилища и основния прокурор би трябвало да е много по-стабилен. И в случай че погледнем в оптимистична вероятност, че въпреки всичко в един миг Висш съдебен съвет ще се състои от разнообразни хора по нрав, професионализъм и възприятие за самостоятелност, няма да е добре с нормално болшинство да се вършат такива промени.
Кой от двата препоръчани законопроекта за битка с корупцията - този на Министерски съвет и Политическа партия, има максимален късмет да бъде признат в националното заседание?
В една избрана част двата законопроекта са много близки, да не кажа и идентични. Не може, обаче да се пропусне събитието, че те стъпват и на в този момент настоящия закон за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално добитото имущество. Ако се одобри закон, той ще е четвърти Антикорупционен закон. В исторически проект през последните 30 години няма материя, която да е контролирана толкоз постоянно с обособени закони. През 2005 година имаме един закон - по този начин наречения закон “Петканов ”. Той беше относително най-ясен, тъй като ставаше дума единствено за лишаване на имущество, добито от незаконна активност. През 2012 година одобриха различен закон, с който на лишаване подлежеше всяко нелегално добито имущество. През 2018 година бе признат третия закон, който работи досега и който ще продължи да работи, даже да се одобри някой от новите законопроекти.
Как по този начин?
Реално той ще продължи да работи в значителната си част, касаещ механизма на лишаване на имуществото.
Защото тази процедура остава в новите законопроекти ли?
Тя остава. Всъщност целият звук към това законодателство е обвързвано с опцията да се организира следствие на лица, заемащи висши обществени длъжности. Това е сърцевината - следствието. Защото се приема, че прокуратурата в този момент не работи дейно във връзка с възможни закононарушения срещу хора от високите етажи на властта.
Като един от най-опитните правист в България, има ли нещо, което ви смущава в препоръчаните законопроекти?
Прави ми усещане, че доста първосигнално личи известна заинтригуваност надлежно на Министерски съвет, посредством министерство на правораздаването и на “Продължаваме смяната ”. В законопроекта на Министерски съвет, основателно съгласно мен, от кръга на лицата, които могат да бъдат разследвани, са изключени президента и вицепрезидента. Изключени са също по този начин и съдиите от Конституционен съд. Т. е не са планувани да бъдат разследвани по този ред. А в законопроекта на Политическа партия - президента, вицепрезидента и съдиите от Конституционен съд могат да бъдат разследвани.
Как си обяснявате това разминаване, то е много фрапиращо?
По мое схващане това е направено, тъй като президентът, вицепрезидентът и Конституционен съд по някакъв метод засегнаха политическите ръководители на партията - вносител на този законопроект, а точно Политическа партия.
Това ли е причина да се твърди, че оферти закон от Политическа партия има заплаха да се трансформира в бухалка във връзка с въпросните лица?
Разбира се - това е и задачата. От уредбата на т. нар. “разследващите инспектори ” си проличава, че вносителите на този закон не са наясно по какъв начин действа едно следствие. Надеждата е да може да се управлява тази комисия. Ще отворя една скоба, че в случай че се одобри този закон, комисиите ще са две - по лишаване на нелегално имущество и по следствие. Безспорно е, че кръгът лица, за които в този момент се смята, че безпричинно не ги проверява прокуратурата, ще бъдат сложени в състояние на известни терзания и ограничавания. Изключително е значимо да загатна, че образуването на досъдебно произвеждане, привличането на обещано лице като обвинен, въпреки всичко би трябвало да става през прокуратурата.
А по какъв начин ще се действа с благосъстоянието му?
Предвидено е да се работи както до момента, а точно - при привличането на обещано лице като обвинен, незабавно да му се налагат запори и възбрани върху сметки, недвижими парцели, коли. Тук няма смяна. Предвижда се, в случай че прокурор откаже да образува досъдебно произвеждане, решението му да може да се апелира пред съда.
Обжалването пред съда е значим миг. И в двата препоръчани законопроекта ли е планувана такава опция?
Да. Но е доста мъчно съдът да направи безапелационна преценка от първото такова искане. Все още не ми е ясно от кое място ще дойдат тези проверяващи. В закона е планувано те да се образоват. Самият аз съм се занимавал с следствие и съм уверен, че човек стартира същински да схваща същината на следствието едвам след седмата година от работата си. Години опит са нужни, с цел да бъдеш същински разпитвач, да можеш да оценяваш кой факт те води в вярната посока на следствието. Това не става за година - две. Не става и за четири - пет. Затова, в случай че проверяващите не са задоволително опитни, има сериозна заплаха първичната им работа да не е толкоз юридически издържана и стойностна. И хипотетично при обжалване, съдът би разкрил празноти. “Виновният ” обаче ще е потърпевш по този начин или другояче още със самия факт, че против него се водят някакви дейности. В този развой, както знаем, постоянно се включва и медийната машина, която е безпощадна. И още преди съдът да се е произнесъл, необятната аудитория към този момент ще си е споделила: “Ето го злодея ”. Предупреждавам за това от позицията ми на човек с огромна практиката, тъй като зная по какъв начин действа машината.
Не ви ли се коства положителна опцията шефът на бъдещата Комисия да се сменя всяка година на ротационен принцип от хората в управлението?
В законопроекта на Министерски съвет, при избора на управление на Антикорупционната комисия, се демонстрира блян за по-голяма самостоятелност. Защото им избор от Народно събрание, назначение от президент. Има и избор на двама представители от Върховен касационен съд и Върховен административен съд. Но тъкмо тази част от предлагането не ми наподобява удачна.
Защо?
Странно наподобява опцията съдии да стават членове на тази Комисия, тъй като в обсега на разследваните лица влизат и съдии.
Искате да кажете, че на тях ще им се постанова да проверяват “свои ” хора, по този начин ли?
Тази Комисия е инструмент на изпълнителната власт. Включването на представители на правосъдната власт по един толкоз сериозен и влиятелен метод - да бъдат избирани от общо заседание на съответните съдилища, води до едно неприемливо ангажиране на правосъдната власт в орган на изпълнителната власт. Това го няма в различен орган. Струва ми се, че въпреки и претекстът да е “независимост ”, не е положително решение. А що се отнася до ротацията - да, тя основава усещане на по-голяма самостоятелност и необвързаност.
Кой от двата законопроекта има по-голям късмет да бъде признат?
Най-вероятно е да бъде микс от двата.
Да одобрявам, че към този момент е признат Антикорупционния закон. Вярвате ли, че най-сетне България ще има наказан за корупция представител на върхушката?
Не, нямам доверие. Две са аргументите този закон да се разисква толкоз доста и да се експонира като извънредно значим. Първата е, че Брюксел, респективно Европейска комисия упорства да се усъвършенства нашето антикорупционно законодателство. И ние отговаряме незабавно на това тяхно искане. Там не ги интересува ефикасността. Втората причина е да се сътвори вид за заобикаляне на прокуратурата.
Наричат го байпас.
Съгласен съм с вас. Това е един законодателен байпас, ориентиран срещу държавното обвиняване. Моето предугаждане е, че този закон няма да проработи.
Защо, юрист Рангелов?
Въвеждането на ведомствени проверяващи по начало не е добър законодателен метод. Навремето бях огромен съперник по отношение на стартирането на така наречен “митническо следствие ”. Не може всяко ведомство да има свое следствие. Убеден съм, че би трябвало да има общо следствие, с цел да се работи по идентични стандарти и процедура. Явно, че законодателите не си дават сметка, че най-после всичко ще стигне до прокуратурата. Опитът тя да се заобиколи е несполучлив.
Какъв резултат виждате тогава от този закон?
Той ще способства за артикулиране в общественото пространство на тези от рода на: “Виждате ли - почнали сме да проверяваме лицето Х ”. Винаги ще се намерят надъхани хора, които обаче не са отдалечени от страстта. Голям съперник съм на следствие посредством медиите. По студията се споделя кой е отговорен, кой не, какво е направил. Раздават се присъди от екрана. Това поврежда публичната среда, в която съдът работи. А съдът се състои от хора. При цялата изолация и самота на специалността, те въпреки всичко поддържат връзка със свои близки, другари. Наред с всички обстоятелства по делото, в закона е казано, че съдията взема решение по вътрешно разбиране. Неизменно то се образува и от външно въздействие. Вярно е, че обстоятелствата се пречупват през вътрешния морал и съвест, само че по този начин или другояче се въздейства. Но да се върна към Антикорупционния закон - той е половинчато решение. В Брюксел въпросът ще се реши. Но тук е значимо да се проверяват хора по високите етажи на властта, които фактически са направили закононарушения. В някои текстове си проличава, че има въздействие на юристи, които се занимават с комерсиално право. Не се познава същността на корупцията.
Какво е корупция?
Облага. В законопроекта на Политическа партия са се пробвали да дадат доста подробна формулировка на това какво съставлява полза. И все пак те отново не са обхванати. Защото при всички случаи, когато се преследва корупция, тя може да бъде единствено съзнателно закононарушение. Често ти може да си получил полза, към която не си се стремил. Има признателни хора за нещо, към което ти не си се стремил. И това също е уязвимост в законодателството. В плана на Политическа партия са положени доста старания по отбрана на лицата, които подават сигнали. Опитали са се даже да ги извадят от кръга на лицата, които могат да носят отговорност за клюка и набедяване. Но в последна сметка тези лица няма по какъв начин да бъдат предпазени. Иначе бихме се трансформирали в общество, което се занимава единствено с доноси.
Антикорупционно законодателство има, политиците също заявят воля за битка с корупцията. Защо резултатът за действителна битка с корупцията е кръгла нула?
Защото това е един одобрен метод за облагодетелстване в продължение на целия преход. Ако считаме, че сме завършили с прехода, това продължава и в този миг. А ние май не сме завършили. Няма по какъв начин това събитие да се изкорени от хората, които виждат корупцията на другите, само че не виждат личните си корупционни дейности. Как ще се внесе законопроект и ще се преборят с корупцията хора, които са част от тази корупция?! Схемата на корупцията към този момент е неуловима на най-високите етажи на властта. Очевидна е, само че в същото време мъчно доказуема.
Като специалист ли гледате на казуса с корупцията или прочувствено се ядосвате като всички българи?
Гледам повече като специалист. Емоционално доста бих желал да се постави завършек на това събитие. То е най-тежката болест за всеки обществен онанизъм. Но не съм оптимист, че ще се оправим.
Много корумпирана страна ли сме?
Да, на всички равнища. Почти всеки чиновник на държавна и общинска работа се стреми тази позиция да я осребрява отвън заплатата, която получава.
Интервю на Катя Илиева
Публичните изяви на господин Гешев въобще не са тематика на прокуратурата.
Но нали тя би трябвало само да повдига и да поддържа обвинявания?
Да, както и да упражнява контрол за правда. Това, което виждаме, си го изяснявам с реакция на основния прокурор. Явно се усеща преследван от всички страни и желае да покаже, че това не го тормози. Той си има също обществен бранш отвън законово плануваните му пълномощия, в който той е някакъв фактор.
Ако от вас зависеше, вие бихте ли му дали премията “Джовани Фалконе ”?
Ако ставаше дума за същинската премия “Джовани Фалконе ”, никога. Не виждам в нито един миг Иван Гешев да е поел такива опасности. Тук въобще не става дума за този тип мафия, с която се е сблъскал арбитър Фалконе. Даже ненапълно това е компрометиране на паметта на този човек.
Но с този пиар Гешев е напът да си изкара 7-годишния мандат.
Да, по този начин е. Но не пиарът е повода. Тя се корени в самото законодателство и метода, по който се избират членовете на Висш съдебен съвет. Именно това е спънка той да не бъде отхвърлен на този стадий. Сега има предложение през Закон за съдебната власт да се понижи броя на хората, които могат да го избират и този брой да е същия, който може вероятно да го в профил.
Ще сработи ли този механизъм?
Тук се търси кратковременен резултат за съответния човек. Но кардинално това не е положително решение. Защото изборът на ръководителите на висши съдилища и основния прокурор би трябвало да е много по-стабилен. И в случай че погледнем в оптимистична вероятност, че въпреки всичко в един миг Висш съдебен съвет ще се състои от разнообразни хора по нрав, професионализъм и възприятие за самостоятелност, няма да е добре с нормално болшинство да се вършат такива промени.
Кой от двата препоръчани законопроекта за битка с корупцията - този на Министерски съвет и Политическа партия, има максимален късмет да бъде признат в националното заседание?
В една избрана част двата законопроекта са много близки, да не кажа и идентични. Не може, обаче да се пропусне събитието, че те стъпват и на в този момент настоящия закон за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално добитото имущество. Ако се одобри закон, той ще е четвърти Антикорупционен закон. В исторически проект през последните 30 години няма материя, която да е контролирана толкоз постоянно с обособени закони. През 2005 година имаме един закон - по този начин наречения закон “Петканов ”. Той беше относително най-ясен, тъй като ставаше дума единствено за лишаване на имущество, добито от незаконна активност. През 2012 година одобриха различен закон, с който на лишаване подлежеше всяко нелегално добито имущество. През 2018 година бе признат третия закон, който работи досега и който ще продължи да работи, даже да се одобри някой от новите законопроекти.
Как по този начин?
Реално той ще продължи да работи в значителната си част, касаещ механизма на лишаване на имуществото.
Защото тази процедура остава в новите законопроекти ли?
Тя остава. Всъщност целият звук към това законодателство е обвързвано с опцията да се организира следствие на лица, заемащи висши обществени длъжности. Това е сърцевината - следствието. Защото се приема, че прокуратурата в този момент не работи дейно във връзка с възможни закононарушения срещу хора от високите етажи на властта.
Като един от най-опитните правист в България, има ли нещо, което ви смущава в препоръчаните законопроекти?
Прави ми усещане, че доста първосигнално личи известна заинтригуваност надлежно на Министерски съвет, посредством министерство на правораздаването и на “Продължаваме смяната ”. В законопроекта на Министерски съвет, основателно съгласно мен, от кръга на лицата, които могат да бъдат разследвани, са изключени президента и вицепрезидента. Изключени са също по този начин и съдиите от Конституционен съд. Т. е не са планувани да бъдат разследвани по този ред. А в законопроекта на Политическа партия - президента, вицепрезидента и съдиите от Конституционен съд могат да бъдат разследвани.
Как си обяснявате това разминаване, то е много фрапиращо?
По мое схващане това е направено, тъй като президентът, вицепрезидентът и Конституционен съд по някакъв метод засегнаха политическите ръководители на партията - вносител на този законопроект, а точно Политическа партия.
Това ли е причина да се твърди, че оферти закон от Политическа партия има заплаха да се трансформира в бухалка във връзка с въпросните лица?
Разбира се - това е и задачата. От уредбата на т. нар. “разследващите инспектори ” си проличава, че вносителите на този закон не са наясно по какъв начин действа едно следствие. Надеждата е да може да се управлява тази комисия. Ще отворя една скоба, че в случай че се одобри този закон, комисиите ще са две - по лишаване на нелегално имущество и по следствие. Безспорно е, че кръгът лица, за които в този момент се смята, че безпричинно не ги проверява прокуратурата, ще бъдат сложени в състояние на известни терзания и ограничавания. Изключително е значимо да загатна, че образуването на досъдебно произвеждане, привличането на обещано лице като обвинен, въпреки всичко би трябвало да става през прокуратурата.
А по какъв начин ще се действа с благосъстоянието му?
Предвидено е да се работи както до момента, а точно - при привличането на обещано лице като обвинен, незабавно да му се налагат запори и възбрани върху сметки, недвижими парцели, коли. Тук няма смяна. Предвижда се, в случай че прокурор откаже да образува досъдебно произвеждане, решението му да може да се апелира пред съда.
Обжалването пред съда е значим миг. И в двата препоръчани законопроекта ли е планувана такава опция?
Да. Но е доста мъчно съдът да направи безапелационна преценка от първото такова искане. Все още не ми е ясно от кое място ще дойдат тези проверяващи. В закона е планувано те да се образоват. Самият аз съм се занимавал с следствие и съм уверен, че човек стартира същински да схваща същината на следствието едвам след седмата година от работата си. Години опит са нужни, с цел да бъдеш същински разпитвач, да можеш да оценяваш кой факт те води в вярната посока на следствието. Това не става за година - две. Не става и за четири - пет. Затова, в случай че проверяващите не са задоволително опитни, има сериозна заплаха първичната им работа да не е толкоз юридически издържана и стойностна. И хипотетично при обжалване, съдът би разкрил празноти. “Виновният ” обаче ще е потърпевш по този начин или другояче още със самия факт, че против него се водят някакви дейности. В този развой, както знаем, постоянно се включва и медийната машина, която е безпощадна. И още преди съдът да се е произнесъл, необятната аудитория към този момент ще си е споделила: “Ето го злодея ”. Предупреждавам за това от позицията ми на човек с огромна практиката, тъй като зная по какъв начин действа машината.
Не ви ли се коства положителна опцията шефът на бъдещата Комисия да се сменя всяка година на ротационен принцип от хората в управлението?
В законопроекта на Министерски съвет, при избора на управление на Антикорупционната комисия, се демонстрира блян за по-голяма самостоятелност. Защото им избор от Народно събрание, назначение от президент. Има и избор на двама представители от Върховен касационен съд и Върховен административен съд. Но тъкмо тази част от предлагането не ми наподобява удачна.
Защо?
Странно наподобява опцията съдии да стават членове на тази Комисия, тъй като в обсега на разследваните лица влизат и съдии.
Искате да кажете, че на тях ще им се постанова да проверяват “свои ” хора, по този начин ли?
Тази Комисия е инструмент на изпълнителната власт. Включването на представители на правосъдната власт по един толкоз сериозен и влиятелен метод - да бъдат избирани от общо заседание на съответните съдилища, води до едно неприемливо ангажиране на правосъдната власт в орган на изпълнителната власт. Това го няма в различен орган. Струва ми се, че въпреки и претекстът да е “независимост ”, не е положително решение. А що се отнася до ротацията - да, тя основава усещане на по-голяма самостоятелност и необвързаност.
Кой от двата законопроекта има по-голям късмет да бъде признат?
Най-вероятно е да бъде микс от двата.
Да одобрявам, че към този момент е признат Антикорупционния закон. Вярвате ли, че най-сетне България ще има наказан за корупция представител на върхушката?
Не, нямам доверие. Две са аргументите този закон да се разисква толкоз доста и да се експонира като извънредно значим. Първата е, че Брюксел, респективно Европейска комисия упорства да се усъвършенства нашето антикорупционно законодателство. И ние отговаряме незабавно на това тяхно искане. Там не ги интересува ефикасността. Втората причина е да се сътвори вид за заобикаляне на прокуратурата.
Наричат го байпас.
Съгласен съм с вас. Това е един законодателен байпас, ориентиран срещу държавното обвиняване. Моето предугаждане е, че този закон няма да проработи.
Защо, юрист Рангелов?
Въвеждането на ведомствени проверяващи по начало не е добър законодателен метод. Навремето бях огромен съперник по отношение на стартирането на така наречен “митническо следствие ”. Не може всяко ведомство да има свое следствие. Убеден съм, че би трябвало да има общо следствие, с цел да се работи по идентични стандарти и процедура. Явно, че законодателите не си дават сметка, че най-после всичко ще стигне до прокуратурата. Опитът тя да се заобиколи е несполучлив.
Какъв резултат виждате тогава от този закон?
Той ще способства за артикулиране в общественото пространство на тези от рода на: “Виждате ли - почнали сме да проверяваме лицето Х ”. Винаги ще се намерят надъхани хора, които обаче не са отдалечени от страстта. Голям съперник съм на следствие посредством медиите. По студията се споделя кой е отговорен, кой не, какво е направил. Раздават се присъди от екрана. Това поврежда публичната среда, в която съдът работи. А съдът се състои от хора. При цялата изолация и самота на специалността, те въпреки всичко поддържат връзка със свои близки, другари. Наред с всички обстоятелства по делото, в закона е казано, че съдията взема решение по вътрешно разбиране. Неизменно то се образува и от външно въздействие. Вярно е, че обстоятелствата се пречупват през вътрешния морал и съвест, само че по този начин или другояче се въздейства. Но да се върна към Антикорупционния закон - той е половинчато решение. В Брюксел въпросът ще се реши. Но тук е значимо да се проверяват хора по високите етажи на властта, които фактически са направили закононарушения. В някои текстове си проличава, че има въздействие на юристи, които се занимават с комерсиално право. Не се познава същността на корупцията.
Какво е корупция?
Облага. В законопроекта на Политическа партия са се пробвали да дадат доста подробна формулировка на това какво съставлява полза. И все пак те отново не са обхванати. Защото при всички случаи, когато се преследва корупция, тя може да бъде единствено съзнателно закононарушение. Често ти може да си получил полза, към която не си се стремил. Има признателни хора за нещо, към което ти не си се стремил. И това също е уязвимост в законодателството. В плана на Политическа партия са положени доста старания по отбрана на лицата, които подават сигнали. Опитали са се даже да ги извадят от кръга на лицата, които могат да носят отговорност за клюка и набедяване. Но в последна сметка тези лица няма по какъв начин да бъдат предпазени. Иначе бихме се трансформирали в общество, което се занимава единствено с доноси.
Антикорупционно законодателство има, политиците също заявят воля за битка с корупцията. Защо резултатът за действителна битка с корупцията е кръгла нула?
Защото това е един одобрен метод за облагодетелстване в продължение на целия преход. Ако считаме, че сме завършили с прехода, това продължава и в този миг. А ние май не сме завършили. Няма по какъв начин това събитие да се изкорени от хората, които виждат корупцията на другите, само че не виждат личните си корупционни дейности. Как ще се внесе законопроект и ще се преборят с корупцията хора, които са част от тази корупция?! Схемата на корупцията към този момент е неуловима на най-високите етажи на властта. Очевидна е, само че в същото време мъчно доказуема.
Като специалист ли гледате на казуса с корупцията или прочувствено се ядосвате като всички българи?
Гледам повече като специалист. Емоционално доста бих желал да се постави завършек на това събитие. То е най-тежката болест за всеки обществен онанизъм. Но не съм оптимист, че ще се оправим.
Много корумпирана страна ли сме?
Да, на всички равнища. Почти всеки чиновник на държавна и общинска работа се стреми тази позиция да я осребрява отвън заплатата, която получава.
Интервю на Катя Илиева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ