Адвокат Людмил Рангелов пред „Труд“: Със закона срещу корупцията се подготвя разправа с политически и икономически неудобните
Адвокат Людмил Рангелов пред „ Труд “: Със закона против корупцията се приготвя кавга с политически и стопански неуместните.
Какво кара един човек да стане нарушител? Това знаят най-добре хората, пред които упрекнатите се изповядват като пред духовник – юристите. Какво приказват между тях е загадка. Българинът през последните 2 години още веднъж пропищя от бандити и стартира от ден на ден да си спомня времето на 90-те, когато беше ужасно да замръкнеш на улицата.
Парламентите не могат да изкарат и по половин година, по-късно се разпадат, приели единствено противоречиви закони. Арестите по политически аргументи, каквито не бяхме виждали от десетилетия, започнаха да стават действителност. За протичащото се потърсихме мнението на Людмил Рангелов – един от най-известните юристи по наказателни каузи.
– Изменението на формите на престъпността е обвързвано основно с измененията в самата икономическа конюнктура и привършване на първичното разпределение на територии. Ако изначало имаше прекалено много принуждение – убийства, телесни повреди, до момента в който непослушните станат послушни или се отдръпват от избрана територия, претендирана от по-силните групировки, то в този момент всичко става главно посредством корупция.
Кои са главните територии за извличане на противозаконна облага?
Това са непозволеното приемане на Данък добавена стойност посредством разнообразни лъжливи дейности и приемане на публични поръчки, които се извършват с ниско качество, с цел да може от горната страна да остане огромна облага за тези, които дават опция да се получи поръчката и за самите тези, които я извършват.
В момента това са главните корупционни сфери и огромната престъпност
основно там вирее. Иначе другите неща си останаха – обири на коли, опиати. Вижда се, че актуалната цивилизация без опиати не може да съществува.
– Тежката престъпност се усили не заради някаква систематична причина, в смисъл, че се стреми да се наложи. Тя се усили по простата причина, че извънредно доста спадна моралът, нравствеността, степента на обучение, престижът на институциите и на закона.
Затова се правят такива немислимо жестоки закононарушения в страната.
Те не са проведени, просто има извънредно примитивни хора. Ще се съгласите, че единствено необикновено примитивни хора могат да убият двама души, да ги разчленят, да ги слагат в бидони и ги закарат някъде.
При изцяло решими битови спорове се стига до убийства
отново заради този невисок морал, това отчуждение и ненавист сред хората. Специално в тежката битова престъпност отидохме доста надалеч през последните 1-2 години. Това се дължи на опростачаването на хората.
– В кратковременен проект не се вижда решение. Само посредством въздигането на една нация в нравствено, в просветително, в имотно – в случай че щете, отношение, може да се чака понижение на такава тежка престъпност. На тези закононарушения организацията и
дейностите на органите на Министерство на вътрешните работи няма по какъв начин да въздействат.
Няма по какъв начин те да предотвратят едно закононарушение, което се прави в фамилията, сред другари на чашка. Вярно е, че в този момент се случват и користни закононарушения. Може да се откри, че убийството в „ Делта хил “ по някакъв метод е обвързвано с някакви финансови ползи.
Лицето, което умъртви общинската съветничка във Велинград
е признало, че става дума за невърнат дълг. Което отново приказва за доста невисок стандарт на себеконтрол, на себевзискателност, на въздържаност. И всичко това е тъй като в обществото към този момент няма граници, които всеки да знае, че не би трябвало да минава.
– Защитените очевидци в България са такива, единствено до момента в който дадат потребните показания. Участвам в каузи, в които те се опасяват да се явят даже в съда, с цел да повторят своите показания. Основната причина за това е, че органите на Министерство на вътрешните работи злоупотребяват с сходни лица, които са притиснати от някакви лични
отговорности за осъществени престъпни закононарушения.
Поради това, те драговолно се съгласяват да свидетелстват за обстоятелства, на които не са били очевидци, да дават показания на основата на клюки с нужната за досъдебното произвеждане и изобщо за Наказателно-процесуалния кодекс решителност.
И по тази причина най-често има и защо да се опасяват от лицата,
против които свидетелстват, тъй като доста постоянно такова свидетелстване е недобросъвестно, единствено с цел да си реши предпазеният очевидец личните проблеми със закона.
Затова постоянно и съдът не гледа доста съществено на тези
показания, разколебават се и самите лица, които дават показанията, а от време на време и посредством други доказателства те се опровергават. Ако човек е сериозен, мъчно се съгласява да одобри ролята на предпазен очевидец. Тези лица са основно престъпен контингент.
– Категорично. Това беше едно доста обикновено деяние, мъчно могат да се намерят думи от позиция на закона и на правото за осъществяването му. Самата концепция да бъде разпитан министър-председателят по това време, с цел да даде показания, които да основават някаква причина за задържането на Бойко Борисов,
е една чудовищна корист и деформиране на правото и на закона.
Това беше шокиращо надалеч от каквато и да е правомерност. Да, може да се чака този човек да има осъществени закононарушения, има такива изказвания, само че нямаше никакви доказателства. Прокуратурата там нямаше присъединяване, това бяха напълно дейности на Министерство на вътрешните работи.
Те даже не разполагаха със законосъобразни снети показания
от господин Васил Божков, тъй като една от главните аргументи за задържането на тримата задържани тогава беше точно изказванието му, че те са получавали подкупи. И това даже не беше завършено. Прокуратурата остана настрани, най-малко в този миг резервира лице и престиж.
.- Много ужасно звучи. Не съм симпатизант на лицата, които бяха арестувани, само че в случай че към този политически арест – случаен, незаконосъобразен, жесток, прибавим оня план за български „ Закон Магнитски “, който се появи и беше открито, че е създаден и обсъждан от изпълнителната власт, в действителност е ужасно.
Този закон надминава съществено в бруталността си,
в нарушаването на човешките права „ Закона за отбрана на нацията “ отпреди Девети септември, който несъмнено сред юристите и учените е определян като фашистки. Значи тези хора, които сътвориха всичко това, са доста, доста надалеч от демокрацията, от съблюдаване правата на индивида,
от уважението към върховенството на закона.
Моите упования като жител обаче са, че няма да се сътвори някакво устойчиво болшинство в Народното събрание от досегашните ръководещи, което да е водещо и да продължи да основава такива закони. Но в действителност няма и нищо да се прави, дълго време ще останем в безвремие, изключително що се отнася до законодателството.
– Новият закон за битка срещу корупцията си е остарелият с някои промени. Но да се дава такава тежест на ръководителя на Комисията за битка с корупцията, това значи, че още веднъж се приготвя кавга с политически и стопански неуместните.
Защото философията на този закон, чийто съперник във
всичките му разновидности съм, е да бъде осъществявана главната работа от териториалните дирекции на Комисията.
И аз се удивлявам за какво толкоз доста се държи несъмнено лице да заеме тази позиция. Защото в случай че законът действа като закон със съблюдаване отбраната на частната благосъстоятелност, правата на индивида, няма огромно значение кой ще е ръководител на Комисията, той просто би бил админ на работата на териториалните дирекции.
А те трансфораха личността на този, който ще оглави КПКОНПИ,
в по-важно нещо от наличието на Закона, което безусловно не прави работа и е надалеч от отбрана на правата, свободите, достойнството и достолепието на жителите.
Той основава неприемливи презумпции, против които жителят, който е жертва на този закон, може да се пази на един доста късен стадий, където по-голяма част от нещата са завършили. Правото му на отбрана е нарушено.
– Вероятно това е едно начало на преразглеждане на доста досегашни дейности на управляващите, само че не съм способен в банковото право. За мене по-скоро беше ясно, че това са дейности на тогавашната изпълнителната власт, не на Банковия контрол към Българска народна банка и на финансисти, които схващат от тази материя. Тогава явно си беше поръчка за кавга с тази банка.
– По-сложното е да разследваш и ще ви кажа за какво. Разследващият построява една структура и би трябвало да я направи здрава, с цел да може да устои през по-нататъшния път – прокуратура и съд. Защитаващият има за задача да компрометира и да унищожи тази структура, нещо, което постоянно е по-лесно.
Затова считам, че следствието е сложна работа.
Тука има едно несъгласие във връзка с компетентността и подготвеността на хората, които проверяват и хората, които пазят. За да бъдеш добър проверяващ, би трябвало да си стимулиран от възприятието си за правдивост, да си образован и да си трудолюбив. Когато си държавен чиновник рядко се получава комбиниране на всички тези качества, тъй като по този начин или другояче вземаш заплата и както и да извърши следствието, тя е една и съща.
Когато обаче защитаваш обвиняем или обвинен,
ти работиш в една доста конкурентна среда, в която с цел да бъдеш почитан, издирван, изслушван от съда, би трябвало да полагаш изключителни старания, с цел да можеш да останеш на пазара на търсените юристи. Затова постоянно се получава едно предимство на подготвеността във връзка с един бранител по отношение на един проверяващ.
Това виждам като причина за неуспеха на част от
следствията. Другата причина към този момент е, когато следствието стартира по някаква поръчка и то изначално не би трябвало да докара до осъждането на упрекнатото лице.
– О, да. Първо не съм податлив да поемам отбрана по насилническите закононарушения, където има брутално трошене, побои и т. н. Там не ми е удобно, тъй като с хората, които ги правят, мъчно се комуникира, те си имат една напълно друга визия за живота.
И другата причина, по която от време на време отхвърлям отбрана е,
когато ми се стори, че клиентът счита, че доста схваща от право и може да ми дава препоръки какво да върша. Една доста публикувана неточност, която изключително по-младите сътрудници вършат е, че работят като сподвижници, съучастници на клиента, в смисъл, че са подготвени да одобряват неговата теза безрезервно, абсолютно.
А в действителност работата на бранителя е деликатно да се
запознае с всички доказателства и да има лична тактика, неповлияна от това какво му приказва клиентът. Тоест – би трябвало да си резервира изцяло автономията в преценката на държанието и линията на отбрана. Адвокатът би трябвало да знае истината и на първо място тя би трябвало да му бъде обявена от неговия клиент.
Когато клиентът от първия диалог се пробва да те води
за носа, да ти споделя неговата история, която не е вярна, тогава в действителност незабавно би трябвало да се откажеш. Адвокатът не може самичък да тръгне да събира доказателства, само че може да изиска да бъдат събрани, в този смисъл има огромни благоприятни условия.
– Това е история е отпреди 20 години. Всичко завърши през август 2002 година с неговата екстрадиция. А що се отнася за външния дълг, това остана единствено като изказване в докладните на лицата, които са го задържали.
Там се загатваше за такива негови оферти,
само че по-нататък в цялото екстрадиционно произвеждане това не се повтори като някакъв факт, като някакво изказване. Той фактически е доста богат човек и по това време – доста авторитетен в Сърбия. Не изключвам да е имало такава имитация, само че съм я виждал единствено в докладната на групата за задържане.
Людмил Рангелов е измежду топ юристите по наказателни каузи в България. Завършил е Юридическия факултет на Софийския университет “Климент Охридски ”. Повече от 15 година Рангелов работи като следовател, преди да се насочи към адвокатската процедура.
Работи по едни от най-нашумелите и комплицирани каузи с именити клиенти от подземния свят и има зад тила си над 30-годишен стаж като юрист.
Какво кара един човек да стане нарушител? Това знаят най-добре хората, пред които упрекнатите се изповядват като пред духовник – юристите. Какво приказват между тях е загадка. Българинът през последните 2 години още веднъж пропищя от бандити и стартира от ден на ден да си спомня времето на 90-те, когато беше ужасно да замръкнеш на улицата.
Парламентите не могат да изкарат и по половин година, по-късно се разпадат, приели единствено противоречиви закони. Арестите по политически аргументи, каквито не бяхме виждали от десетилетия, започнаха да стават действителност. За протичащото се потърсихме мнението на Людмил Рангелов – един от най-известните юристи по наказателни каузи.
– Изменението на формите на престъпността е обвързвано основно с измененията в самата икономическа конюнктура и привършване на първичното разпределение на територии. Ако изначало имаше прекалено много принуждение – убийства, телесни повреди, до момента в който непослушните станат послушни или се отдръпват от избрана територия, претендирана от по-силните групировки, то в този момент всичко става главно посредством корупция.
Кои са главните територии за извличане на противозаконна облага?
Това са непозволеното приемане на Данък добавена стойност посредством разнообразни лъжливи дейности и приемане на публични поръчки, които се извършват с ниско качество, с цел да може от горната страна да остане огромна облага за тези, които дават опция да се получи поръчката и за самите тези, които я извършват.
В момента това са главните корупционни сфери и огромната престъпност
основно там вирее. Иначе другите неща си останаха – обири на коли, опиати. Вижда се, че актуалната цивилизация без опиати не може да съществува.
– Тежката престъпност се усили не заради някаква систематична причина, в смисъл, че се стреми да се наложи. Тя се усили по простата причина, че извънредно доста спадна моралът, нравствеността, степента на обучение, престижът на институциите и на закона.
Затова се правят такива немислимо жестоки закононарушения в страната.
Те не са проведени, просто има извънредно примитивни хора. Ще се съгласите, че единствено необикновено примитивни хора могат да убият двама души, да ги разчленят, да ги слагат в бидони и ги закарат някъде.
При изцяло решими битови спорове се стига до убийства
отново заради този невисок морал, това отчуждение и ненавист сред хората. Специално в тежката битова престъпност отидохме доста надалеч през последните 1-2 години. Това се дължи на опростачаването на хората.
– В кратковременен проект не се вижда решение. Само посредством въздигането на една нация в нравствено, в просветително, в имотно – в случай че щете, отношение, може да се чака понижение на такава тежка престъпност. На тези закононарушения организацията и
дейностите на органите на Министерство на вътрешните работи няма по какъв начин да въздействат.
Няма по какъв начин те да предотвратят едно закононарушение, което се прави в фамилията, сред другари на чашка. Вярно е, че в този момент се случват и користни закононарушения. Може да се откри, че убийството в „ Делта хил “ по някакъв метод е обвързвано с някакви финансови ползи.
Лицето, което умъртви общинската съветничка във Велинград
е признало, че става дума за невърнат дълг. Което отново приказва за доста невисок стандарт на себеконтрол, на себевзискателност, на въздържаност. И всичко това е тъй като в обществото към този момент няма граници, които всеки да знае, че не би трябвало да минава.
– Защитените очевидци в България са такива, единствено до момента в който дадат потребните показания. Участвам в каузи, в които те се опасяват да се явят даже в съда, с цел да повторят своите показания. Основната причина за това е, че органите на Министерство на вътрешните работи злоупотребяват с сходни лица, които са притиснати от някакви лични
отговорности за осъществени престъпни закононарушения.
Поради това, те драговолно се съгласяват да свидетелстват за обстоятелства, на които не са били очевидци, да дават показания на основата на клюки с нужната за досъдебното произвеждане и изобщо за Наказателно-процесуалния кодекс решителност.
И по тази причина най-често има и защо да се опасяват от лицата,
против които свидетелстват, тъй като доста постоянно такова свидетелстване е недобросъвестно, единствено с цел да си реши предпазеният очевидец личните проблеми със закона.
Затова постоянно и съдът не гледа доста съществено на тези
показания, разколебават се и самите лица, които дават показанията, а от време на време и посредством други доказателства те се опровергават. Ако човек е сериозен, мъчно се съгласява да одобри ролята на предпазен очевидец. Тези лица са основно престъпен контингент.
– Категорично. Това беше едно доста обикновено деяние, мъчно могат да се намерят думи от позиция на закона и на правото за осъществяването му. Самата концепция да бъде разпитан министър-председателят по това време, с цел да даде показания, които да основават някаква причина за задържането на Бойко Борисов,
е една чудовищна корист и деформиране на правото и на закона.
Това беше шокиращо надалеч от каквато и да е правомерност. Да, може да се чака този човек да има осъществени закононарушения, има такива изказвания, само че нямаше никакви доказателства. Прокуратурата там нямаше присъединяване, това бяха напълно дейности на Министерство на вътрешните работи.
Те даже не разполагаха със законосъобразни снети показания
от господин Васил Божков, тъй като една от главните аргументи за задържането на тримата задържани тогава беше точно изказванието му, че те са получавали подкупи. И това даже не беше завършено. Прокуратурата остана настрани, най-малко в този миг резервира лице и престиж.
.- Много ужасно звучи. Не съм симпатизант на лицата, които бяха арестувани, само че в случай че към този политически арест – случаен, незаконосъобразен, жесток, прибавим оня план за български „ Закон Магнитски “, който се появи и беше открито, че е създаден и обсъждан от изпълнителната власт, в действителност е ужасно.
Този закон надминава съществено в бруталността си,
в нарушаването на човешките права „ Закона за отбрана на нацията “ отпреди Девети септември, който несъмнено сред юристите и учените е определян като фашистки. Значи тези хора, които сътвориха всичко това, са доста, доста надалеч от демокрацията, от съблюдаване правата на индивида,
от уважението към върховенството на закона.
Моите упования като жител обаче са, че няма да се сътвори някакво устойчиво болшинство в Народното събрание от досегашните ръководещи, което да е водещо и да продължи да основава такива закони. Но в действителност няма и нищо да се прави, дълго време ще останем в безвремие, изключително що се отнася до законодателството.
– Новият закон за битка срещу корупцията си е остарелият с някои промени. Но да се дава такава тежест на ръководителя на Комисията за битка с корупцията, това значи, че още веднъж се приготвя кавга с политически и стопански неуместните.
Защото философията на този закон, чийто съперник във
всичките му разновидности съм, е да бъде осъществявана главната работа от териториалните дирекции на Комисията.
И аз се удивлявам за какво толкоз доста се държи несъмнено лице да заеме тази позиция. Защото в случай че законът действа като закон със съблюдаване отбраната на частната благосъстоятелност, правата на индивида, няма огромно значение кой ще е ръководител на Комисията, той просто би бил админ на работата на териториалните дирекции.
А те трансфораха личността на този, който ще оглави КПКОНПИ,
в по-важно нещо от наличието на Закона, което безусловно не прави работа и е надалеч от отбрана на правата, свободите, достойнството и достолепието на жителите.
Той основава неприемливи презумпции, против които жителят, който е жертва на този закон, може да се пази на един доста късен стадий, където по-голяма част от нещата са завършили. Правото му на отбрана е нарушено.
– Вероятно това е едно начало на преразглеждане на доста досегашни дейности на управляващите, само че не съм способен в банковото право. За мене по-скоро беше ясно, че това са дейности на тогавашната изпълнителната власт, не на Банковия контрол към Българска народна банка и на финансисти, които схващат от тази материя. Тогава явно си беше поръчка за кавга с тази банка.
– По-сложното е да разследваш и ще ви кажа за какво. Разследващият построява една структура и би трябвало да я направи здрава, с цел да може да устои през по-нататъшния път – прокуратура и съд. Защитаващият има за задача да компрометира и да унищожи тази структура, нещо, което постоянно е по-лесно.
Затова считам, че следствието е сложна работа.
Тука има едно несъгласие във връзка с компетентността и подготвеността на хората, които проверяват и хората, които пазят. За да бъдеш добър проверяващ, би трябвало да си стимулиран от възприятието си за правдивост, да си образован и да си трудолюбив. Когато си държавен чиновник рядко се получава комбиниране на всички тези качества, тъй като по този начин или другояче вземаш заплата и както и да извърши следствието, тя е една и съща.
Когато обаче защитаваш обвиняем или обвинен,
ти работиш в една доста конкурентна среда, в която с цел да бъдеш почитан, издирван, изслушван от съда, би трябвало да полагаш изключителни старания, с цел да можеш да останеш на пазара на търсените юристи. Затова постоянно се получава едно предимство на подготвеността във връзка с един бранител по отношение на един проверяващ.
Това виждам като причина за неуспеха на част от
следствията. Другата причина към този момент е, когато следствието стартира по някаква поръчка и то изначално не би трябвало да докара до осъждането на упрекнатото лице.
– О, да. Първо не съм податлив да поемам отбрана по насилническите закононарушения, където има брутално трошене, побои и т. н. Там не ми е удобно, тъй като с хората, които ги правят, мъчно се комуникира, те си имат една напълно друга визия за живота.
И другата причина, по която от време на време отхвърлям отбрана е,
когато ми се стори, че клиентът счита, че доста схваща от право и може да ми дава препоръки какво да върша. Една доста публикувана неточност, която изключително по-младите сътрудници вършат е, че работят като сподвижници, съучастници на клиента, в смисъл, че са подготвени да одобряват неговата теза безрезервно, абсолютно.
А в действителност работата на бранителя е деликатно да се
запознае с всички доказателства и да има лична тактика, неповлияна от това какво му приказва клиентът. Тоест – би трябвало да си резервира изцяло автономията в преценката на държанието и линията на отбрана. Адвокатът би трябвало да знае истината и на първо място тя би трябвало да му бъде обявена от неговия клиент.
Когато клиентът от първия диалог се пробва да те води
за носа, да ти споделя неговата история, която не е вярна, тогава в действителност незабавно би трябвало да се откажеш. Адвокатът не може самичък да тръгне да събира доказателства, само че може да изиска да бъдат събрани, в този смисъл има огромни благоприятни условия.
– Това е история е отпреди 20 години. Всичко завърши през август 2002 година с неговата екстрадиция. А що се отнася за външния дълг, това остана единствено като изказване в докладните на лицата, които са го задържали.
Там се загатваше за такива негови оферти,
само че по-нататък в цялото екстрадиционно произвеждане това не се повтори като някакъв факт, като някакво изказване. Той фактически е доста богат човек и по това време – доста авторитетен в Сърбия. Не изключвам да е имало такава имитация, само че съм я виждал единствено в докладната на групата за задържане.
Людмил Рангелов е измежду топ юристите по наказателни каузи в България. Завършил е Юридическия факултет на Софийския университет “Климент Охридски ”. Повече от 15 година Рангелов работи като следовател, преди да се насочи към адвокатската процедура.
Работи по едни от най-нашумелите и комплицирани каузи с именити клиенти от подземния свят и има зад тила си над 30-годишен стаж като юрист.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ