Адв.Свилен Овчаров пред novini.bg: Не пазим гората, а мафията и бракониерите
Адв. Свилен Овчаров е известен експерт по екологично право, той написа в блога на и е деятел на “Зелено движение”. След последните тревожни сигнали за сеч на голо в горите край Велека през тази седмица, го потърсих за коментар на въпросите: през коя "врата " в Закона за горите се промушват нарушителите, та продължава да се сече на голо в гори на Родопите, Странджа и други? Защо липсва ефикасен надзор? Какъв прагматичен съвет би дал на институциите - по какъв начин тази "врата " може да се затвори?
"Душманското бастисване на българските гори се прави от дърводобивните компании - единствено те имат опция да изнасят големи количества дървени трупи с огромни камиони. Малките бракониери, дето “крадат” дърва от гората, те какъв брой могат да изнесат? - една каруца им е потенциалът и това е. Колко кубика събира една циганска каручка? И какъв брой събира един камион с ремарке, освен това претрупан? Защото в “проблемните райони” (Странджа, Зап. Родопи) туристите непрестанно снимат претрупани камиони, камиони, които очевидно са “легнали” върху осите си, камиони, на които окачването им е “клекнало”.
Много фотоси на такива “клекнали” камиони с ремаркета, претрупани с дебели трупи, може да видите в групата във ФБ: За всяка една фотография е подаден сигнал до ИАГ /Изпълнителна организация по горите/. Санкционирани съвсем няма.
Как обаче дърводобивните компании се “измъкват” от инспекциите на ИАГ и на локалните ДГС /Държавни горски стопанства/?
Защото, едно е да прекараш камила през иглени уши, напълно друго е да прекараш през иглени уши голям ТИР с ремарке, претрупан с трупи.
На процедура, контролните органи на ИАГ и ДГС не са опасност за дърводобивните компании, тъй като системата е пробита. За Бога, за дърводобивните компании доста по-опасни са инспекциите на КАТ и ДАИ, тъй като камионите им са претрупани, заплашват сигурността на придвижването и нарушават ЗДвП /Закон за придвижване по пътищата/.
Бракониерството на дърводобивниците бива два вида:
1.) Сеч “в повече” от позволеното, това е първият вид - тук дърводобивната компания носи виновност, налице е нарушаване, и то предстои на “хващане” от ДГС като се сравнят позволените кубици в транспортния билет и действително изнасяните с камионите на съответната компания. Тук надзор в системата на ИАГ е вероятен. Всички наказания у нас са налагани по тази точка.
2.) Сеч в границите на позволителното, обаче постоянно на терен дървесината не съществува…. Какво вършим тогава?! Дърводобивната компания си е заплатила таксата за кубиците, позволени й за отрязване в позволителното и записани в транспортния билет. Отиват служащите на място - дървета няма толкоз посочения подотдел! Опа, проблем... По този метод системата на ИАГ зорлем принуждава дърводобивните компании да секат повече от разрешеното в даден подоотдел, или пък да “крадат” дървесина от прилежащи подотдели в региона, за които нямат разрешително. Или казано на елементарен език -
ИАГ стмулира дърводобивните компании, напряко ги принуждава да станат бракониери, лека-полека.
Защото хората са си платили такси, имат разноски за служащи, гориво, техника, превоз - и в случай че не изнесат задоволително кубици за деня, ами те са на загуба.
Тук надзор от ДГС е доста, доста сложен - тъй като при инспекция горските виждат в камиона толкоз кубика, колкото са записани в позволителното и транспортния билет. Могат вероятно да “хванат” сеч от прилежащ подотдел, обаче за задачата би трябвало същият ден горските да са на терен на всички места, където се сече, а това е доста мъчно и скъпо, те просто нямат толкоз горски инспектори, джипове и гориво. А в този момент дано забележим какво става, когато дърводобивната компания сече по-голям % от наличинте дървета в същият подотдел, обаче броят кубици в позволителното съответствува? Когато процентът е надвишен, сечта към този момент от подборна стартира да става “гола” сеч, или сеч “на котли ". Обаче кубиците в позволителното съответстват. Това към този момент е изцяло невероятно да бъде хванато.
(1).jpg )
Инвентаризацията:
Как се получава това разминаване? Как по този начин се издават позволителни за повече кубици от наличните на терен?
Отговорът се крие във подправените инвентаризации на дървесната маса в българските гори.
Това са едни кубици дървесина единствено “на книга”, изчислявани с теоретични модели по математически формули за “прираст” на дърветата за единица време. Никой обаче не посещава на място съответните горски масиви да види има ли ги, няма ли ги тия кубици.
Ами те може да са намалели, заради болест…. Може да са намалели, заради бракониерство…. За момента в нормативите на ИАГ просто няма вид това да бъде отразено - водят се едни кубици на хартия, и освен се водят, само че и годишно се написа тяхното “увеличаване”, тоест прирастът на гората.
Наредбата за инвентарицации в горите (в член 3) постановява инвентаризациите да се правят един път на 10 години. Нито повече, нито по-малко. Междинни инспекции не са планувани, напряко са неразрешени. Само при пожар или друго злополучие са вероятни междинни инспекции. Обаче при болест по горите, при суша, при бракониерство - междинни инспекции и актуализация на инвентаризацията се не разрешава.
Отделно, няма планувани броене на терен като се прави инвентаризацията. ИАГ не задължава проектантските компании, които вършат плановете за инвентаризации и ЛУП, да посещават горските масиви, които разказват. Нито пък контролната комисия върви на терен, като провярава предлагането на проектантската компания.
Контролната инспекция на ИАГ е още веднъж на теоретични правила.
Правят се извадкови контролни инспекции по извънредно неефикасен метод, който не прави никаква работа. Например, в случай че в тия "извадкови " 10 дка от нашия образец се открият грешки и "стъкмистика " за 4 от тях, очаквате това да покаже 40% неправилност на цялата препоръчана инвентаризация. А при такава висока неправилност, цялата инвентаризация би трябвало да се написа сбъркана и да не се одобри от ИАГ, нали? Звучи рационално, нали по този начин? Ами, не сте познали. Вместо това, ИАГ кара проектанта да повтори инвентаризацията единствено за тия сбъркани 4 дка, или за 0,4% от препоръчаната инвентаризация макар, че контролната инспекция на извадката демонстрира 40% неточност. Това е практиката. Вместо да се върне цялата инвентаризация за изцяло превръщане, се изисква промяна единствено на откритите пропуски. При 40% неточност и стъкмистика в нашия образец - ИАГ постановява единствено 0,4% корекция. Съжаляваме, само че това е ситуацията.
Значи, на терен гората понижава. На хартия годишно се усилва. Отчитаме увеличение на българския дървесен запас, за генерации напред, че дори пред Парламента се хвалим по тази причина, обаче за нашите деца гора няма да остане.
Моят съвет няма да бъде прагматичен, а юридически - ИАГ мигновено би трябвало да си подобрят нормативната база.
При това не се постанова смяна на Закона за горите - задоволително е Министерство на земеделието и храните и ИАГ да си оправят Наредбата за инвентаризациите. Това е подзаконов акт, шефът на ИАГ може самичък да си промени тази разпоредба. Но не го прави.
Трябва неотложно да плануват по-кратък интервал на инвентаризации на горите. Десет години интервал са прекалено много.
Трябва да се актуализира по-често държавната статистика по тази причина какъв брой горски запас имаме тук или там. При това освен след пожари, ами и след сушава година, след бракониерство, след болест и вредители.
Чисто прагматично, би трябвало да вкарат потреблението на сателитни фотоси и аерофотография. Например, в ДФЗ /Държавен фонд земеделие/ по какъв начин ги употребяват, когато ревизират декарите площи с посеви или пасища? Това се прави за изплащането на евро-субсидиите за декар. Ами дано да забележим ДФЗ към кое министерство са? Към Министерство на земеделието, храните и горите /МЗХГ/. А пък ИАГ и горите към кое министерство са - към същото. След като ДФЗ може да употребява сателитни и самолетни фотоси, значи и ИАГ може да ги употребява. Все отново, става дума за българската гора, един извънредно скъп запас и за стопанската система, и за природата - гората дава чист въздух, дава питейна вода, тя е запас за туризъм и за доста, доста неща. За задачата би трябвало да плануват потребление на сателитни и самолетни фотоси в Наредбата за инвентаризацията в горите.
На процедура ИАГ вършат тъкмо противоположното - в този момент са решили да лимитират визитите на туристи в горските масиви, с цел да не могат туристите до рапортуват бракониерството на другарските на Движение за права и свободи дърводобивни компании. какво са намислили за Бургаска област и Странджа. Значи, няма да гонят бракониерите, ами ще гонят туристите, с цел да не подават те сигнали. Не пазим гората. Пазим мафията.
"Душманското бастисване на българските гори се прави от дърводобивните компании - единствено те имат опция да изнасят големи количества дървени трупи с огромни камиони. Малките бракониери, дето “крадат” дърва от гората, те какъв брой могат да изнесат? - една каруца им е потенциалът и това е. Колко кубика събира една циганска каручка? И какъв брой събира един камион с ремарке, освен това претрупан? Защото в “проблемните райони” (Странджа, Зап. Родопи) туристите непрестанно снимат претрупани камиони, камиони, които очевидно са “легнали” върху осите си, камиони, на които окачването им е “клекнало”.
Много фотоси на такива “клекнали” камиони с ремаркета, претрупани с дебели трупи, може да видите в групата във ФБ: За всяка една фотография е подаден сигнал до ИАГ /Изпълнителна организация по горите/. Санкционирани съвсем няма.
Как обаче дърводобивните компании се “измъкват” от инспекциите на ИАГ и на локалните ДГС /Държавни горски стопанства/?
Защото, едно е да прекараш камила през иглени уши, напълно друго е да прекараш през иглени уши голям ТИР с ремарке, претрупан с трупи.
На процедура, контролните органи на ИАГ и ДГС не са опасност за дърводобивните компании, тъй като системата е пробита. За Бога, за дърводобивните компании доста по-опасни са инспекциите на КАТ и ДАИ, тъй като камионите им са претрупани, заплашват сигурността на придвижването и нарушават ЗДвП /Закон за придвижване по пътищата/.
Бракониерството на дърводобивниците бива два вида:
1.) Сеч “в повече” от позволеното, това е първият вид - тук дърводобивната компания носи виновност, налице е нарушаване, и то предстои на “хващане” от ДГС като се сравнят позволените кубици в транспортния билет и действително изнасяните с камионите на съответната компания. Тук надзор в системата на ИАГ е вероятен. Всички наказания у нас са налагани по тази точка.
2.) Сеч в границите на позволителното, обаче постоянно на терен дървесината не съществува…. Какво вършим тогава?! Дърводобивната компания си е заплатила таксата за кубиците, позволени й за отрязване в позволителното и записани в транспортния билет. Отиват служащите на място - дървета няма толкоз посочения подотдел! Опа, проблем... По този метод системата на ИАГ зорлем принуждава дърводобивните компании да секат повече от разрешеното в даден подоотдел, или пък да “крадат” дървесина от прилежащи подотдели в региона, за които нямат разрешително. Или казано на елементарен език -
ИАГ стмулира дърводобивните компании, напряко ги принуждава да станат бракониери, лека-полека.
Защото хората са си платили такси, имат разноски за служащи, гориво, техника, превоз - и в случай че не изнесат задоволително кубици за деня, ами те са на загуба.
Тук надзор от ДГС е доста, доста сложен - тъй като при инспекция горските виждат в камиона толкоз кубика, колкото са записани в позволителното и транспортния билет. Могат вероятно да “хванат” сеч от прилежащ подотдел, обаче за задачата би трябвало същият ден горските да са на терен на всички места, където се сече, а това е доста мъчно и скъпо, те просто нямат толкоз горски инспектори, джипове и гориво. А в този момент дано забележим какво става, когато дърводобивната компания сече по-голям % от наличинте дървета в същият подотдел, обаче броят кубици в позволителното съответствува? Когато процентът е надвишен, сечта към този момент от подборна стартира да става “гола” сеч, или сеч “на котли ". Обаче кубиците в позволителното съответстват. Това към този момент е изцяло невероятно да бъде хванато.
Инвентаризацията:
Как се получава това разминаване? Как по този начин се издават позволителни за повече кубици от наличните на терен?
Отговорът се крие във подправените инвентаризации на дървесната маса в българските гори.
Това са едни кубици дървесина единствено “на книга”, изчислявани с теоретични модели по математически формули за “прираст” на дърветата за единица време. Никой обаче не посещава на място съответните горски масиви да види има ли ги, няма ли ги тия кубици.
Ами те може да са намалели, заради болест…. Може да са намалели, заради бракониерство…. За момента в нормативите на ИАГ просто няма вид това да бъде отразено - водят се едни кубици на хартия, и освен се водят, само че и годишно се написа тяхното “увеличаване”, тоест прирастът на гората.
Наредбата за инвентарицации в горите (в член 3) постановява инвентаризациите да се правят един път на 10 години. Нито повече, нито по-малко. Междинни инспекции не са планувани, напряко са неразрешени. Само при пожар или друго злополучие са вероятни междинни инспекции. Обаче при болест по горите, при суша, при бракониерство - междинни инспекции и актуализация на инвентаризацията се не разрешава.
Отделно, няма планувани броене на терен като се прави инвентаризацията. ИАГ не задължава проектантските компании, които вършат плановете за инвентаризации и ЛУП, да посещават горските масиви, които разказват. Нито пък контролната комисия върви на терен, като провярава предлагането на проектантската компания.
Контролната инспекция на ИАГ е още веднъж на теоретични правила.
Правят се извадкови контролни инспекции по извънредно неефикасен метод, който не прави никаква работа. Например, в случай че в тия "извадкови " 10 дка от нашия образец се открият грешки и "стъкмистика " за 4 от тях, очаквате това да покаже 40% неправилност на цялата препоръчана инвентаризация. А при такава висока неправилност, цялата инвентаризация би трябвало да се написа сбъркана и да не се одобри от ИАГ, нали? Звучи рационално, нали по този начин? Ами, не сте познали. Вместо това, ИАГ кара проектанта да повтори инвентаризацията единствено за тия сбъркани 4 дка, или за 0,4% от препоръчаната инвентаризация макар, че контролната инспекция на извадката демонстрира 40% неточност. Това е практиката. Вместо да се върне цялата инвентаризация за изцяло превръщане, се изисква промяна единствено на откритите пропуски. При 40% неточност и стъкмистика в нашия образец - ИАГ постановява единствено 0,4% корекция. Съжаляваме, само че това е ситуацията.
Значи, на терен гората понижава. На хартия годишно се усилва. Отчитаме увеличение на българския дървесен запас, за генерации напред, че дори пред Парламента се хвалим по тази причина, обаче за нашите деца гора няма да остане.
Моят съвет няма да бъде прагматичен, а юридически - ИАГ мигновено би трябвало да си подобрят нормативната база.
При това не се постанова смяна на Закона за горите - задоволително е Министерство на земеделието и храните и ИАГ да си оправят Наредбата за инвентаризациите. Това е подзаконов акт, шефът на ИАГ може самичък да си промени тази разпоредба. Но не го прави.
Трябва неотложно да плануват по-кратък интервал на инвентаризации на горите. Десет години интервал са прекалено много.
Трябва да се актуализира по-често държавната статистика по тази причина какъв брой горски запас имаме тук или там. При това освен след пожари, ами и след сушава година, след бракониерство, след болест и вредители.
Чисто прагматично, би трябвало да вкарат потреблението на сателитни фотоси и аерофотография. Например, в ДФЗ /Държавен фонд земеделие/ по какъв начин ги употребяват, когато ревизират декарите площи с посеви или пасища? Това се прави за изплащането на евро-субсидиите за декар. Ами дано да забележим ДФЗ към кое министерство са? Към Министерство на земеделието, храните и горите /МЗХГ/. А пък ИАГ и горите към кое министерство са - към същото. След като ДФЗ може да употребява сателитни и самолетни фотоси, значи и ИАГ може да ги употребява. Все отново, става дума за българската гора, един извънредно скъп запас и за стопанската система, и за природата - гората дава чист въздух, дава питейна вода, тя е запас за туризъм и за доста, доста неща. За задачата би трябвало да плануват потребление на сателитни и самолетни фотоси в Наредбата за инвентаризацията в горите.
На процедура ИАГ вършат тъкмо противоположното - в този момент са решили да лимитират визитите на туристи в горските масиви, с цел да не могат туристите до рапортуват бракониерството на другарските на Движение за права и свободи дърводобивни компании. какво са намислили за Бургаска област и Странджа. Значи, няма да гонят бракониерите, ами ще гонят туристите, с цел да не подават те сигнали. Не пазим гората. Пазим мафията.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ