Със смяната на властта някои министерства станаха по-отворени в достъпа до информация
Адв. Стефан Ангелов работи като правист и откривател в Програма " Достъп до информация " (ПДИ) от 2011г. Той е учил право и философия във Франция. Завършил е Магистратура по Право на Европейски Съюз в Европейския академични център на Университета Нанси 2 и СУ. Изследовател е по самодейността " Партньорство за намерено ръководство ", за България, Мароко и Тунис. Подготвя докторантура в Софийския университет върху въздействието на изкуствения разсъдък на свободата на изложение и персоналната сфера.
ПДИ спомага на жителите да упражняват правото си на достъп до информация, като дава безвъзмездна правна помощ по заявките и посланичество в съда по случаи от публичен интерес. На 28 септември организацията отбелязва Международния ден на правото да знам (Международния ден на всеобщия достъп до информация, както е приет от ЮНЕСКО), който е основан през 2000 година в София, с премиите по тематиката за жители, публицисти и институции. Наградите се връчват на
Промени ли се държанието на институциите, откогато започнахте да се занимавате с достъпа до информация?
Да, непрекъснато се трансформира. Много зависи и от политическата обстановка. Зависи какво е държавното управление и какъв брой е отворено. Извън това се вижда, че правото, текстовете, нормите имат значение, тъй като с натрупването на случаи и каузи, които минават през българските органи, те самите се научават. Има един развой при тях на отваряне, на схващане какво е достъп до информация. Като започнах в ПДИ, даже на приятелите ми беше мъчно да обясня какво тъкмо работя. Никой не знаеше какво е достъп до информация. Виждам през годините, че хората стартират да схващат около многото журналистически следствия какво е достъп до информация и каква полезност дава на жителите.
Законът за достъп до социална информация в действителност съществува от дълго време, нали?
Той съществува от 2000г. Програма " Достъп до информация " съществува от 1996 година, като изначало води акция за приемането на ЗДОИ и използването на конституционната наредба от чл.41 която е за правото на достъп до информация от държавни органи.
Има ли положителни образци за институции в България, които имат правилно държание по достъп до информация, и надлежно неприятни?
Много зависи от типа информация, която се желае. В множеството случай, над 90%, когато бъде изгубено едно правосъдно дело органът престава да отхвърля достъп. За сметка на това обаче, когато със заявката се търси информация, която някой управителен кадър от структурата счита, че е сензитивна, се виждат опити за извъртане. От нашия опит не може да се каже, че някоя институция е като цяло недобросъвестна и наложително желае да отхвърля всички заявки. Има такива при които по-често се срещат отводи и надлежно - незаконосъобразни отводи. Такива са Изпълнителната организация по околна среда, Столична община и Столичния общински съвет. Но доста зависи от управлението и отношението може да се промени с една промяна на върха.
Както видяхме при " Автомагистрали ".
Разбира се, като цяло " по-дръпнати " са всички държавни сдружения, при които има постоянно спор дали са задължени субекти по Закона за достъп до социална информация. Тъй като те нямат толкоз огромна процедура със закона, когато получат заявление за достъп до информация, излизат с автоматизиран отговор - " не ", " ние не сме задължени ", " няма да ви дадем тази информация ". В случая с предходното управление на " Автомагистрали " очевидно си личеше и от делата, които " Капитал " води, които Таня Петрова от в. " Сега " води, желанието му да не се дава информация по инхаус процедурите. Ясно си личеше, че това очевидно е решение, взето на управническо равнище.
ПДИ спомага на жителите да упражняват правото си на достъп до информация, като дава безвъзмездна правна помощ по заявките и посланичество в съда по случаи от публичен интерес. На 28 септември организацията отбелязва Международния ден на правото да знам (Международния ден на всеобщия достъп до информация, както е приет от ЮНЕСКО), който е основан през 2000 година в София, с премиите по тематиката за жители, публицисти и институции. Наградите се връчват на
Промени ли се държанието на институциите, откогато започнахте да се занимавате с достъпа до информация?
Да, непрекъснато се трансформира. Много зависи и от политическата обстановка. Зависи какво е държавното управление и какъв брой е отворено. Извън това се вижда, че правото, текстовете, нормите имат значение, тъй като с натрупването на случаи и каузи, които минават през българските органи, те самите се научават. Има един развой при тях на отваряне, на схващане какво е достъп до информация. Като започнах в ПДИ, даже на приятелите ми беше мъчно да обясня какво тъкмо работя. Никой не знаеше какво е достъп до информация. Виждам през годините, че хората стартират да схващат около многото журналистически следствия какво е достъп до информация и каква полезност дава на жителите.
Законът за достъп до социална информация в действителност съществува от дълго време, нали?
Той съществува от 2000г. Програма " Достъп до информация " съществува от 1996 година, като изначало води акция за приемането на ЗДОИ и използването на конституционната наредба от чл.41 която е за правото на достъп до информация от държавни органи.
Има ли положителни образци за институции в България, които имат правилно държание по достъп до информация, и надлежно неприятни?
Много зависи от типа информация, която се желае. В множеството случай, над 90%, когато бъде изгубено едно правосъдно дело органът престава да отхвърля достъп. За сметка на това обаче, когато със заявката се търси информация, която някой управителен кадър от структурата счита, че е сензитивна, се виждат опити за извъртане. От нашия опит не може да се каже, че някоя институция е като цяло недобросъвестна и наложително желае да отхвърля всички заявки. Има такива при които по-често се срещат отводи и надлежно - незаконосъобразни отводи. Такива са Изпълнителната организация по околна среда, Столична община и Столичния общински съвет. Но доста зависи от управлението и отношението може да се промени с една промяна на върха.
Както видяхме при " Автомагистрали ".
Разбира се, като цяло " по-дръпнати " са всички държавни сдружения, при които има постоянно спор дали са задължени субекти по Закона за достъп до социална информация. Тъй като те нямат толкоз огромна процедура със закона, когато получат заявление за достъп до информация, излизат с автоматизиран отговор - " не ", " ние не сме задължени ", " няма да ви дадем тази информация ". В случая с предходното управление на " Автомагистрали " очевидно си личеше и от делата, които " Капитал " води, които Таня Петрова от в. " Сега " води, желанието му да не се дава информация по инхаус процедурите. Ясно си личеше, че това очевидно е решение, взето на управническо равнище.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ