Адв. Екимджиев, как си обяснявате атаката на прокуратурата срещу ГДБОП

Адв. Екимджиев, по какъв начин си обяснявате офанзивата на прокуратурата против ГДБОП във връзка делото за автомагистрала " Хемус "?

Според мен това е един неблаговиден опит за пиар от страна на прокуратурата. Нейната цел е да не се приказва толкоз за откраднатите и раздадените 53 млн. лв. за автомагистрала " Хемус " с дейното подпомагане на ръководещите от ГЕРБ, а да се приказва за съпътстващия битов скандал с детайли на домашно принуждение сред прокуратурата и ГДБОП. Имам възприятието, че параноята и екзистенциалният боязън на (главния прокурор) Гешев от идното му неизбежно махане от поста към този момент превзема цялата институция и ни вкарва в някакъв халюцинационен сюжет.

Важно да се знае, че прокурорите водят следствието, а служителите на реда, колкото и високопоставени да са те, са процесуално подчинени от прокуратурата и са длъжни категорично да извършват напътствията, дадени от прокуратурата. Трябва да се знае, че даже най-ниско поставеният младши прокурор на районно равнище е процесуален шеф на шефа на ГДБОП. Така ясно се вижда нелепицата на тази обстановка, при която прокурори се оплакват от това, че са били унизени и обиждани, че им е бил оказван напън от техни подчинени. Именно поради този парадокс считам, че при този случай става дума за един спешен пиар, с който въпросът за откраднатите пари се придвижва в един битов скандал, с който обществото няма никаква потребност да бъде занимавано.

Ние станахме очевидци на един сериал. Първо излязоха едни прокурори, след това излезе Гешев, който не съумя да удържи артистичния си самоувереност персонално да се изкара жертва от страна на подчинените. Гешев е един прахосан актьорски гений също като Тома Биков, който видяхме преди няколко дни, превдварително решен като траурен сътрудник, да пази редакцията на " Труд ". Струва ми се по-подходящо, вместо да занимават обществеността с несбъднатите си артистични въжделения, тези двамата просто да се включат в някакъв сюжет с двама съществени настоящи персонажи, от рода на " Последно танго в Париж ", и просто да се осъществят на актьорското си занятие.

Каква е задачата в този скандал?

Имаме един битов спор, при който силата е в прокуратурата. От прокуратурата зависи какво ще бъде направено по делото " Хемус ", тя има целият инструментариум да се отбрани, в това число персонално от опити за влияние. Те ни вкараха в един халюцинационен сюжет, а в действителност тук има единствено един огромен въпрос: Защо толкоз време не е дадена опция на главния обвинен да бъде разпитан, неговите показания да бъдат дадени и пред арбитър? Вместо това се изяснява по какъв начин прокурорите трябвало да се разкарват през уикенда до ГДБОП, вместо да си стоят у дома.

Вкарана ли е прокуратурата в окопна война?

Проблемът е по-скоро в това, че прокуратура, възпроизвеждайки страховете на Гешев, се трансформира. Тя се трансформира от институция, която може да упрекна и задържи всекиго, без значение от доказателствата, в жертва. Това е заслугата на тези актьори. Изкарани бяха едни красиви лица, с цел да ронят сълзи, че едни мъже с кожени якета са се държали непочтително с тях и са ги обиждали. Това е един доста необикновен сценичен род с нескопосано осъществяване, само че в случай че разсъждаваме трезво - това е институционален разпад. Виждаме по какъв начин прокуратурата, която е призвана от българската конституция да преследва престъпността, само че се е принизила до някакъв водевил, до треторазрядна провинциална натрупа, която ни занимава със свои битови проблеми с детайли на домашно принуждение. Точно по този начин звучеше историята по какъв начин една красива прокурорка се е обидила от това, че един по-напорист служител на реда ѝ е държал неприличен език. И с това би трябвало да бъде занимавано цялото общество. Всичко това ни демонстрира, че сега няма институция, която да ни брани от неприятните, която да проверява същинските закононарушения, а това към този момент е сериозен проблем с националната сигурност. Това демонстрира потребността от незабавна смяна в прокуратурата, която би трябвало да стартира с основния негативен воин във водевила.

Може ли да се води битка с престъпността без присъединяване на прокуратурата?

Има метод, въпреки че той няма да е изцяло пълностоен, тъй като битката с престъпността и следствието на закононарушенията се управлява от прокуратурата. Но въпреки всичко има обходни тактики, тъй че девиациите на Гешев и прокуратурата да бъдат заобиколени, а битката с корупцията да бъдат изнесена на по-високо равнище. След решение на Съда на Европейски Съюз българската прокуратура бе сложена под самобитен ръб и институциите на страните членки на Европейски Съюз не са длъжни да извършват заповеди за арест, издавани от българската прокуратура. Причината е точно поради неналичието на механизми за отбрана от безконтролността на прокуратурата в България. Нещо сходно може да се случи и на национално равнище. Първата стъпка към този момент бе направена с решението Национална агенция за приходите, митниците и Министерство на вътрешните работи, които могат непосредствено да алармират европейската прокуратура, в случай че са събрани задоволително данни за закононарушения, които подпадат в материалната подготвеност на европейската прокуратура. При една промяна на КПКОНПИ и след отстраняването на Сотир Цацаров, може сходно решение да бъде взето и за нейните следствия. Когато КПКОНПИ откри данни за закононарушения с европейски средства, тя би трябвало да получи опция непосредствено да алармира европейската прокуратура и антикорупционните следствието в България да се правят от европейските делегирани прокурори, а не от подчинените на Гешев. Това е един вероятен прийом част от значимите следствия да бъдат изнесени на европейско равнище, като бъде отстранено въздействието на Гешев до неговото премахване. Гешев би трябвало да бъде опакован като обектите на Кристо Явашев и дай Боже, когато тази опаковка бъде отстранена, като в някакъв фокус, вътре да няма никой...

Казвате, че би трябвало да се вършат байпаси – 10 европейски делегирани прокурори да правят работата на 1500?

Другото е да стоим като кротки идиоти и нищо да не вършим. Има една максима на Свети Франциск – първо направи вероятното, след това направи нужното и ще видиш по какъв начин невъзможното става действителност. Така че би трябвало да действаме.