Правосъден парадокс: Защо една трета от осъдените за педофилия у нас получават условни присъди
Българската правосъдна система е изправена пред съществени рецензии, откакто стана ясно, че забележителна част от упрекнатите в педофилия съумяват да избегнат ефикасен затвор. Данните сочат, че всеки трети причинител на тежки похищения против малолетни получава единствено условно наказване и се връща в обществото. Тази тревожна статистика бе изнесена в границите на следствие на журналиста Васил Иванов за предаването „ Темата на NOVA ”.
Основната причина за този феномен се крие в института на съкратеното правосъдно разследване. Този законов механизъм задължава съда да понижи присъдата с една трета, в случай че обвиненият признае всички обстоятелства по делото. В резултат на тази редукция, даже при планувани по-тежки санкции, крайният период на отнемане от независимост постоянно пада под три години, което разрешава присъдата да бъде отсрочена, т.е. – условна.
Разследването подчертава върху съответен случай от август, касаещ 31-годишен преподавател от София, арестуван за сексуален акт с 13-годишна ученичка. Въпреки опитите за отбрана с тезата за „ доброволност “, законът третира децата под 14 години като недееспособни да дават единодушие. Вместо евентуалните до 8 години затвор, учителят се е възползвал от съкратената процедура и е получил наказване от 2 години и 8 месеца условно, което го оставя на независимост.
Още по-драстичен е казусът с 47-годишния Николай Динков от пловдивско село. През октомвриРайонният съд в Асеновград го осъжда за систематични блудствени дейности с момиченце. Престъпленията са почнали още през 2020 година, когато жертвата е била едвам на 7 години, и са траяли в границите на четири години.
В правосъдната зала Динков прави цялостни признания, описвайки детайлно стотиците похищения. Първоначално съдът дефинира наказване от 4 години и половина, само че заради признанието то автоматизирано се понижава до 3 години. Магистратите преценят, че осъществяването на наказването може да бъде отсрочено.
„ Съдът откри, че за реализиране задачите на наказването и поправянето на подсъдимия, не е належащо същият да изтърпи дейно наложеното му наказване “.
Прокуратурата не е протестирала това решение, макар първичното искане за ефикасна присъда. Така, след прекарани 8 месеца в ареста, Динков се е завърнал в своето село.
Местната общественост и кметът на обитаемото място, Христо Атанасов, не крият терзанията си. Пред камерата Атанасов споделя, че е имал съмнения в предишното:
„ Предупреждавал съм го да не се занимава с съответното дете. Преди години там с едно друго се занимаваше, само че то по този начин или другояче се изнесе от селото “.
След изнасянето на тези данни, от Министерството на правораздаването реагираха с заричане за незабавен разбор на законодателството и правосъдната процедура по сходни проблеми.
Основната причина за този феномен се крие в института на съкратеното правосъдно разследване. Този законов механизъм задължава съда да понижи присъдата с една трета, в случай че обвиненият признае всички обстоятелства по делото. В резултат на тази редукция, даже при планувани по-тежки санкции, крайният период на отнемане от независимост постоянно пада под три години, което разрешава присъдата да бъде отсрочена, т.е. – условна.
Разследването подчертава върху съответен случай от август, касаещ 31-годишен преподавател от София, арестуван за сексуален акт с 13-годишна ученичка. Въпреки опитите за отбрана с тезата за „ доброволност “, законът третира децата под 14 години като недееспособни да дават единодушие. Вместо евентуалните до 8 години затвор, учителят се е възползвал от съкратената процедура и е получил наказване от 2 години и 8 месеца условно, което го оставя на независимост.
Още по-драстичен е казусът с 47-годишния Николай Динков от пловдивско село. През октомвриРайонният съд в Асеновград го осъжда за систематични блудствени дейности с момиченце. Престъпленията са почнали още през 2020 година, когато жертвата е била едвам на 7 години, и са траяли в границите на четири години.
В правосъдната зала Динков прави цялостни признания, описвайки детайлно стотиците похищения. Първоначално съдът дефинира наказване от 4 години и половина, само че заради признанието то автоматизирано се понижава до 3 години. Магистратите преценят, че осъществяването на наказването може да бъде отсрочено.
„ Съдът откри, че за реализиране задачите на наказването и поправянето на подсъдимия, не е належащо същият да изтърпи дейно наложеното му наказване “.
Прокуратурата не е протестирала това решение, макар първичното искане за ефикасна присъда. Така, след прекарани 8 месеца в ареста, Динков се е завърнал в своето село.
Местната общественост и кметът на обитаемото място, Христо Атанасов, не крият терзанията си. Пред камерата Атанасов споделя, че е имал съмнения в предишното:
„ Предупреждавал съм го да не се занимава с съответното дете. Преди години там с едно друго се занимаваше, само че то по този начин или другояче се изнесе от селото “.
След изнасянето на тези данни, от Министерството на правораздаването реагираха с заричане за незабавен разбор на законодателството и правосъдната процедура по сходни проблеми.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ