Експерт: Край на десетте заплати при пенсиониране в държавата е наложителен
Адриан Николов от Института за пазарна стопанска система (ИПИ) прикани за преустановяване на практиката за погашение на 10 (или повече) заплати при пенсиониране в държавния бранш. Николов, експерт по пазара на труда и районното развиване, акцентира, че тази система е сериозна спънка пред промяната на държавната администрация.
Според специалиста, високите компенсации попречват съкращаването на държавни чиновници. Това е изключително очевидно в Министерство на вътрешните работи, където бонусите доближават до 20 заплати. Опитите за понижаване на щата, даже за пенсионирани чиновници, са извънредно скъпи и блокират нужните промени.
Безспорно най-големият фокус в разискването на към този момент оттегления бюджет е съкращаването на разноските за личен състав в обществената сфера, както от позиция на огромния брой заети в нея, по този начин и поради структурата на заплащането и високите бонуси. Парадоксално, измежду огромните спънки пред свиването на държавната претовареност се оказа неспособността на институции – най-видимо Министерство на вътрешните работи – да освободят чиновници поради огромния изискуем огромен бонус при пенсиониране, до 20 заплати.
Член 106 (3) от Закона за държавния чиновник планува обезщетение до 10 месечни заплати. В Закона за Министерство на вътрешните работи (Чл. 234) размерът е още по-щедър – до 20 заплати. Ако страната реши да свие броя на чиновниците с 10 000 души, разноските биха надхвърлили 140 млн. евро. Намаляване на щата със 100 000 души би коствало над 1,5 милиарда евро. Тази оценка е консервативна, защото не включва специфичните правила и по-високите заплати на чиновниците в края на кариерата си.
В Европейския съюз няма унифицирана процедура за компенсации при пенсиониране в обществения бранш. В половината страни такава процедура липсва, а където я има, компенсациите са доста по-малки. България поддържа една от най-щедрите системи, което е проблем поради нестабилните обществени финанси и неналичието на разширяваща се данъчна база.
Ако желаеме сполучлива промяна на държавната претовареност, този режим на компенсации ще би трябвало да се промени. Дори и да се окаже недопустимо цялостното унищожаване на компенсациите при пенсиониране, размерът им би трябвало да се понижи фрапантно, до най-много 2-3. С оглед на раздутите разноски за личен състав и острата потребност от намаляването им, най-хубавото решение е практиката като цяло да се приключи.
През последните дни управлението на Министерство на вътрешните работи призна, че високите компенсации основават „ циничен кръг “. Към ноември 2025 година в системата на Министерство на вътрешните работи работят 6658 пенсионери, което усилва разноските за бонуси до 20 заплати и блокира промените. Законовите промени от 2015 година, позволяващи ранно пенсиониране, само че забраняващи наложително освобождение преди 60 години, в допълнение усложняват обстановката.
Правителството възнамерява нарастване на осигурителните вноски и данъчната тежест върху труда до 44% през 2026 година и 46% през 2027 година Това цели покриване на недостига в пенсионната система, само че натоварва в допълнение работещите и бизнеса. Проектобюджетът за 2025 година планува нарастване на пенсиите с към 9,6-9,7% от 1 юли 2025 година, което също оказва напън върху обществените финанси.
За да се преодолее казусът с към този момент наетите чиновници, може да се сътвори профилиран фонд. Той би финансирал намаляването на обществената претовареност, изтегляйки по-рано заплащания, които по този начин или другояче ще би трябвало да бъдат направени. Това би избегнало продължителното погашение на заплати на пенсионирани чиновници.
Съществува явен консенсус за нуждата от стесняване на държавната администрация. Премахването или най-малко намаляването на компенсациите е основно изискване за сполучливо понижаване на работещите в обществената сфера. Това ще докара до нормализиране на обществените финанси, най-малко във връзка с разноските за личен състав. За повече информация по отношение на предложенията за редуциране на щатни бройки в администрацията, вижте мнението на БСК. Експерти предизвестяват, че България не може да поддържа толкоз огромен публичен бранш, което е тематика на разбор на Лъчезар Богданов.
