АЕЦ Козлодуй води дело-шамар за половин милион лева срещу бивша медсестра
Абсурден правосъден иск за 500 000 лева е заведен от управлението на АЕЦ " Козлодуй " против някогашна служителка на централата, която е алармирала за административни нарушавания.
Това излиза наяве от информация на Асоциацията на европейските публицисти, които приканват сдружението да отдръпна жалбата,.
Характерното за тях е, че целят да сплашат ответника, като го затрупат със високи правосъдни разходи, а не наложително да стигнат до сполучлив край. Затова и размерът на желае е толкоз висок.
Делото за обезщетение в размер на половин милион е заведено против Наталия Станчева и нейната майка. Станчева е някогашна здравна сестра в АЕЦ " Козлодуй ", която е разкрила, че в централата работи нерегистрирана поликлиника в нарушаване на Закона за лечебните заведения. В резултат на нейната интензивност - централата е принудена да спре работата на ДКЦ-то, до момента в който не го узакони.
Сега централата я контраатакува, като я упреква в " корист с права по член 56 и член 45 от Конституцията на Република България ", тъй като е подала 40 претенции за достъп до социална информация.
За информация:
член 45. - " Гражданите имат право на тъжби, оферти и петиции до държавните органи " член 56. - " Всеки жител има право на отбрана, когато са нарушени или застрашени негови права или законни ползи. В държавните институции той може да се явява и със бранител "
Не е ясно по какъв начин човек би могъл да " злоупотреби " с правото си на отбрана, а Законът за достъп до социална информация разрешава на всеки жител на Република България да подава претенции до задължените институции.
Ограничение на достъпа до информация има единствено в случай че то може да наруши правата и положителното име на други лица, националната сигурност, публични ред, здравето на жителите и морала.
В случая - АЕЦ " Козлодуй " твърди, че разкритията на Станчева за поликлиниката били довели до съществено увреждане на фирмената известност и до " безпокойствие " измежду чиновниците в администрацията, които били длъжни да дават отговор на " непрестанни телефонни позвънявания от страна на жалбоподателите ".
Според централата - това държание било " недобросъвестно " и преследвало други цели - " евентуално да се урони престижът и репутацията на централата ".
Всъщност, информацията, която тя е изнесла по легален ред, е доказана и от инспекции на контролни органи - т.е. в случай че някой въобще уронва репутацията на централата, то това би трябвало да е виновният за неуредения юридически статут на ведомствената здравна работа.
Директорът на Програма достъп до информация Александър Кашъмов съпоставя този иск с
" Това е неуместно. Гражданката е упражнявала свое главно право да получава и популяризира информация. Това са дейности в публичен интерес... Редица медии са разгласили информацията, подхванати са ограничения от държавни органи, т.е. сигналите на Станчева не са били неоснователни ", споделя той.
Станчева и майка ѝ би трябвало да попаднат под закрилата на новия Закон за отбрана на лицата, подаващи сигнали или обществено оповестяващи информация за нарушавания, който вкарва едноименна европейска инструкция, написа АЕЖ.
Асоциацията упорства за незабавна интервенция на Комисията за отбрана на персоналните данни, която би трябвало да дава отговор за закрилата на подателите на сигнали.
Това излиза наяве от информация на Асоциацията на европейските публицисти, които приканват сдружението да отдръпна жалбата,.
Характерното за тях е, че целят да сплашат ответника, като го затрупат със високи правосъдни разходи, а не наложително да стигнат до сполучлив край. Затова и размерът на желае е толкоз висок.
Делото за обезщетение в размер на половин милион е заведено против Наталия Станчева и нейната майка. Станчева е някогашна здравна сестра в АЕЦ " Козлодуй ", която е разкрила, че в централата работи нерегистрирана поликлиника в нарушаване на Закона за лечебните заведения. В резултат на нейната интензивност - централата е принудена да спре работата на ДКЦ-то, до момента в който не го узакони.
Сега централата я контраатакува, като я упреква в " корист с права по член 56 и член 45 от Конституцията на Република България ", тъй като е подала 40 претенции за достъп до социална информация.
За информация:
член 45. - " Гражданите имат право на тъжби, оферти и петиции до държавните органи " член 56. - " Всеки жител има право на отбрана, когато са нарушени или застрашени негови права или законни ползи. В държавните институции той може да се явява и със бранител "
Не е ясно по какъв начин човек би могъл да " злоупотреби " с правото си на отбрана, а Законът за достъп до социална информация разрешава на всеки жител на Република България да подава претенции до задължените институции.
Ограничение на достъпа до информация има единствено в случай че то може да наруши правата и положителното име на други лица, националната сигурност, публични ред, здравето на жителите и морала.
В случая - АЕЦ " Козлодуй " твърди, че разкритията на Станчева за поликлиниката били довели до съществено увреждане на фирмената известност и до " безпокойствие " измежду чиновниците в администрацията, които били длъжни да дават отговор на " непрестанни телефонни позвънявания от страна на жалбоподателите ".
Според централата - това държание било " недобросъвестно " и преследвало други цели - " евентуално да се урони престижът и репутацията на централата ".
Всъщност, информацията, която тя е изнесла по легален ред, е доказана и от инспекции на контролни органи - т.е. в случай че някой въобще уронва репутацията на централата, то това би трябвало да е виновният за неуредения юридически статут на ведомствената здравна работа.
Директорът на Програма достъп до информация Александър Кашъмов съпоставя този иск с
" Това е неуместно. Гражданката е упражнявала свое главно право да получава и популяризира информация. Това са дейности в публичен интерес... Редица медии са разгласили информацията, подхванати са ограничения от държавни органи, т.е. сигналите на Станчева не са били неоснователни ", споделя той.
Станчева и майка ѝ би трябвало да попаднат под закрилата на новия Закон за отбрана на лицата, подаващи сигнали или обществено оповестяващи информация за нарушавания, който вкарва едноименна европейска инструкция, написа АЕЖ.
Асоциацията упорства за незабавна интервенция на Комисията за отбрана на персоналните данни, която би трябвало да дава отговор за закрилата на подателите на сигнали.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ