Ту-тууу: Какво се случи, когато великденският заек влезе в един бар По женски
Абсурд, комизъм и малко морална рецесия. Идва Великден, тематиката е сензитивна, въпреки всичко става дума за един от най-светлите християнски празници. И по принцип смешка не трябва, макар че тази заран в интернет пространството се завъртя една " съкратена версия " с нещо като доза комизъм за историята на възкресението. Ту-тууу - знаете за тъкмо кое клипче става дума. И то няма потребност от коментар, само че пък Изкуственият разсъдък се въодушеви да ни показа занимателен, метафизичен роман с един великденски заек в един бар. Защото и великденският заек изпада в " постпразничен бърнаут ". И по този начин:  )
Локация: Малко квартално барче. Спокойна конюнктура, джаз, барман си лъска чашите.
Вратата се отваря с тропот. Влиза Великденският заек – целият прашен, ушите му стърчат като Wi-Fi антени, погледът – все едно е видял лисица в шоколадовата фабрика.
Заекът (със уплашена физиономия): - Едно морковено дайкири, без въпроси!
Барманът (повдига вежда): - Морковено… какво?
Заекът се стоварва на стола: - Брат, не мога повече. Хората си мислят, че всичко е цветя и яйца… А аз 3 дни не съм спал! Едното яйце се търкулна в шахта. Друго – твърди, че е веган и отхвърли да бъде боядисано!
Барманът (приглажда мустака): - Поне не са ти заговорили…
Глас от раницата на заека: - Извинете, имате ли безглутенова багра?
(Яйце с очички и лилави очила се демонстрира от раницата.)
Заекът седи изкривен, хванал главата си: - А преди 10 години просто оставях яйца и си тръгвах! Сега желаят NFT документи за генезис, био-шоколад и „ прочувствена поддръжка след чупене “.
Барманът (съчувствено): - Сипвам ти нещо по-силно.
Заекът: - Морковена водка?
Барманът: - Не. Чиста действителност.
(В този миг в бара влиза Дядо Коледа, наподобява като след седмица на Ибиса.)
Дядо Коледа: - Брат, и ти ли си тук за „ постпразничния бърнаут “?
Великденският заек (ударен от съдбата): - Нека обединим екипите… Аз – яйца. Ти – чорапи. И вършим годишен празник със смисъл.
Дядо Коледа: - Да. Нарича се „ На всички ни писна “.
(Смях на запис, заекът подвига чаша, яйцето си прави селфи.)
Финален надпис: „ Героите от празниците са хора… с лапи. Подкрепете локалния заек. Не му пипайте яйцата без потребност. “
Локация: Малко квартално барче. Спокойна конюнктура, джаз, барман си лъска чашите. Вратата се отваря с тропот. Влиза Великденският заек – целият прашен, ушите му стърчат като Wi-Fi антени, погледът – все едно е видял лисица в шоколадовата фабрика.
Заекът (със уплашена физиономия): - Едно морковено дайкири, без въпроси!
Барманът (повдига вежда): - Морковено… какво?
Заекът се стоварва на стола: - Брат, не мога повече. Хората си мислят, че всичко е цветя и яйца… А аз 3 дни не съм спал! Едното яйце се търкулна в шахта. Друго – твърди, че е веган и отхвърли да бъде боядисано!
Барманът (приглажда мустака): - Поне не са ти заговорили…
Глас от раницата на заека: - Извинете, имате ли безглутенова багра?
(Яйце с очички и лилави очила се демонстрира от раницата.)
Заекът седи изкривен, хванал главата си: - А преди 10 години просто оставях яйца и си тръгвах! Сега желаят NFT документи за генезис, био-шоколад и „ прочувствена поддръжка след чупене “.
Барманът (съчувствено): - Сипвам ти нещо по-силно.
Заекът: - Морковена водка?
Барманът: - Не. Чиста действителност.
(В този миг в бара влиза Дядо Коледа, наподобява като след седмица на Ибиса.)
Дядо Коледа: - Брат, и ти ли си тук за „ постпразничния бърнаут “?
Великденският заек (ударен от съдбата): - Нека обединим екипите… Аз – яйца. Ти – чорапи. И вършим годишен празник със смисъл.
Дядо Коледа: - Да. Нарича се „ На всички ни писна “.
(Смях на запис, заекът подвига чаша, яйцето си прави селфи.)
Финален надпис: „ Героите от празниците са хора… с лапи. Подкрепете локалния заек. Не му пипайте яйцата без потребност. “
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ