Морето при социализма: за българи и за кучета – забранено
„ Абе мене никой не ме е прецака́л до момента, той ще ме цака с топла бира. “
Реплика на белотаджията (Антон Радичев) към Велко (Велко Кънев) на плажа във кино лентата „ Оркестър без име “
Топлата бира беше толкоз известно събитие у нас, че даже бе обезсмъртена в киното.
Мястото, където тази имитация е произнесена, естествено, е на българското Черноморие. Нямаше друго място, където упоменатото събитие да бъде срещано толкоз навсякъде. Хладилникът се е развалил, бирата е докарана преди малко, личният състав е ангажиран с обслужване и няма време да изстудява бутилките... Всичко това бе употребявано като опрощение за неналичието на студена бира.
Топлата бира дотолкоз бе част от всекидневието по морските курорти, че измежду най-редовните въпроси на клиентите в заведенията за хранене беше: „ Имате ли студена бира? “
Но това, несъмнено, е единствено един щрих от картината по българските курорти във времето на социализма.
„...Ние ще забележим ръката на възмездието, написала върху един картон, закачен на алеята зад казиното „ За българи и за кучета - неразрешено “, написа Георги Марков в своите „ Задочни репортажи за България “.
Убитият през 1978 година публицист отстъпник е посветил няколко глави на туризма у нас в тези години и на унижението, което българинът търпи единствено тъй като е дръзнал да почива в личната си татковина. (Не че можеше да отиде на море в чужбина, с изключение на в Съюз на съветските социалистически републики.)
Курортите ни се бяха трансформирали в парадайс за шведски безработни, чиновници от австрийската непорочност, служащи в консервни заводи във Федерална Република Германия, нидерландски стругари и други Но в името на валутата (най-вече $ и западногерманската марка) те бяха почитани у нас като царе или най-малко родственици на Круп или Филипс. Докато българи с по два доктората единствено подсмърчаха при типа на надалеч по-необразованите си събратя от човешкия жанр, имали шанса да се родят и израснат на Запад и да дойдат в социалистическа България. При това без да желаят позволение нито от Министерство на вътрешните работи в западната си татковина, нито от партийното бюро по месторабота.
Едва ли има българин, който през днешния ден да е на 50 години или повече и който да не е бил подложен на оскърбление в родните курорти. Историите са милиони – в дословния смисъл на думата.
Ако някой тръгне да написа книга с истории на пострадали от „ Балкантурист “ българи, „ Илиада “ би била детско книжле спрямо нея.
Адът
Тук няма да приказваме за почивките на къмпинги или радостните юношески компании, където в стая за 4-ма души се тъпчат най-малко десетина. Там бяха значими компанията и купонът. Ядете по капанчета, а всяка вечер разпивате на плажа с платен от магазина алкохол под звуците на китари или касетофон.
Ще се опитаме да опишем проведената отмора на хора на възраст 30+, с висше обучение, фамилии и деца, без връзки, които да обезпечат някакви луксове.
Вие сте средностатистически български жител, чиновник в държавно дружество. Успели сте да се сдобиете с карта за отмора на море във ведомствена станция или непретенциозен хотел, сключил контракт с вашето дружество.
С неспокойствие очаквате заветния отпуск. Не спите от неспокойствие и от горещина. Но най-сетне вълшебният ден идва. Натоварвате се цялото семейство на колата и потегляте към морето. Пътуването трае 6-7 часа заради неналичието на автомагистрала (до 1989 година „ Тракия “ стигаше единствено до Пловдив).
Пристигате по здрач, сдъвкани от каране, отмалялост и от горещина. Колата ви е „ Лада “ или „ Москвич “ и, напълно естествено, няма климатик. Затова сте пътували с отворени прозорци, вследствие на което брачната половинка ви и/или детето ви са настинали и кихат. Колкото повече приближавате морето, толкоз повече се усилва женското бърборене, че почивката е отишла на кино поради настинката.
Все още не подозирате какъв брой права ще се окаже жена ви. Но по напълно други аргументи.
„ Съжаляваме, приятели, само че се постанова да ви преместим. Дойдоха чужденци от компанията, която докара съоръжение на завода, и разбирате – няма по какъв начин да не ги настаним “, чувате от портиера на станцията или хотела.
Освен че киха, детето желае да гледа престъпния филм от рубриката „ Студио Х “. Допълнителна екстра – тв приемникът във фоайето не работи, защото нещо в него е изгоряло, частта я няма сега в цяла България и май даже в Съюз на съветските социалистически републики е привършила и се чака да бъде създадена нова партида.
Добре пристигнали на отмора!
Ако сте късметлия с резервация в хотел, ще ви реалокират в различен, още по-мизерен хотел. Но не сте. И ви местят в станция, където съгласно админа ще бъде единствено малко по-тясно, само че нищо повече.
Детето плаче обезверено, че няма да успее да гледа престъпния филм. Успокоявате го, че на другия ден ще види на плажа звезди от „ Невидимият прицел “ и „ Комисарят Молдован “. Само преди два дни тук е бил чехословашкият майор Земан – оня с 30-те случая¹.
Мърморенето на брачната половинка ви се усилва с всяка минута. Но тя е прозорлива и е направила сандвичи за из път. Точно в този момент те ще свършат работа. Докато ви реалокират, до момента в който се регистрирате, до момента в който придвижите багажа...
Пък и вечерята ви в столовата на станцията е дадена на чужденците. За сметка на това в станцията, в която ви местят, въобще не са ви планували за вечеря - освен за първата вечер, а за цялата отмора. Това обаче ще разберете по-късно.
Преместените от един в различен хотел късметлии ще населяват стая на шестия етаж. Но и двата асансьора не работят. И за тях сега няма налични аварийни елементи в цяла България.
Но най-малко тук имате шанса, че в случай че катерите стълби с багажа, ще е най-вече един етаж. Както се и случва.
Но преди този момент наложително висите близо час във фоайето, защото на рецепцията няма никого. Никой не знае къде е отишла другарката, както назовават администраторката.
Все отново тя се появява по някое време и с скука хвърля ключа от стаята ви. На 2-3 курса пренасяте багажа и се настанявате. Не е толкоз зле стаята. Георгиеви са почивали при доста по-лоши условия и са ги лазили хлебарки, напомня брачната половинка ви.
Столовата е затворена. Вечерята ви не се пази, тъй като, както към този момент стана дума, въобще не сте планувани да се храните там – нищо, че сте си платили авансово и тази услуга влиза в картата за отмора. Когато са ви местили, са не запомнили да ви заявят за хранене. Все отново ви дават обещание на сутринта да оправят въпроса. Другарката персонално поема уговорката да се обади на другаря Петров – явно значима съчка.
Залъгали глада със сандвичите, се готвите да спите. Но преди този момент желаете да се изкъпете. От душа обаче тече единствено студена вода. Кранът за топлата е негоден. Другарката от рецепцията с скука ви дава обещание да го оправят на следващия ден, в този момент няма кого да откри.
Банята се наводнява, защото каналът за оттичане е запушен. Оказва се, че вода е проникнала и в спалнята. Съпругата ви отхвърля да се къпе, защото ще настине още повече, и не разрешава на детето да прави същото.
Жегата е изпепеляваща и, напълно естествено, тръгвате да отваряте прозореца. Да, но не. Дръжката я няма. И оставате запечатан като в консерва, само че въпреки всичко с аспект на открито.
Опитвате се да заспите с мисълта, че Георгиеви са прекарали още по-зле. Но единствено се пробвате. Явно една от централните алеи на курорта минава около вас. Чуват се викове на най-различни езици, след това група пияни младежи показва певческите си качества. Условията за алкохолен туризъм за шведските безработни са идеални. Пиенето е толкоз на ниска цена, че скандинавските посетители даже не могат да си похарчат месечните обществени помощи.
Крясъците стихват към 5 часа сутринта. Тогава и най-издръжливите на алкохол северняци сдават багажа. Успявате да поспите 2-3 часа.
Сутринта стартира с приятна изненада. Грешката е оправена и ви известяват, че ще се храните в столовата на новото място. Следва нова изненада – буците със сирене, маслото и по една лъжичка конфитюр са сипани в една обща паница. ЗА цялата маса има единствено един нож. Обясняват ви, че почиващите крадели приборите и по тази причина са прибегнали до тази мярка. И на обяд, и на вечера ножът отново ще е единствено един. Но най-малко за всекиго ще има обособени чинии. Така ще продължи до самия завършек на почивката.
Иде и най-прекрасният момент – потапянето в божествените води на морето. То е топло като чай, водата е кристално чиста. Нищо, че брачната половинка ви взема решение да стои на пясъка, защото е настинала. С доста плач детето я умилостивява и го пуска да плува с вас. Какво му би трябвало повече на човек?
Нова приятна изненада – по обед заварвате прозореца в стаята ви с ръкохватка. До края на почивката през него вечерта в стаята ще нахлува морски въздух.
Е, за запушения канал в банята ще почакате още 3-4 дни. Единият обслужващи региона водопроводчик се е разболял, а другият е в отпуск. (Болният в действителност се е напил и си е навехнал крайници при рухване, споделят злите езици.)
Нещата наподобяват търпими, изключително спрямо претърпяното от Георгиеви.
Вечеря в ресторанта – пъкъл на квадрат
Все отново желаете най-малко един път по време на почивката да идете на ресторант, да опитате риба, миди, раци. Запазвате си място в един от заведенията за хранене, който сте забелязали още преди няколко дни и който ви се е сторил порядъчен. Дори сте си избрали маса.
Да, но не. При влизането вечерта установявате, че масата ви е заета от група високи руси мъже и дами, които приказват на всеослушание и, по всичко проличава, са към този момент много напред с алкохола. След 2-3 водки за отскок са минали на ракия.
А на вас ви изясняват, че чужденците са с преимущество. Пък вие идете ей на оная маса, тъкмо до оркестъра.
Миди, несъмнено няма. От рибата е останала някаква цаца, обаче ще би трябвало да изчакате, защото потенциалът на уредите за готвене е дребен, а клиентите са повече от нормално. В този миг виждате около вас да минава келнер, носещ бутилки бира „ Радебергер “ – най-луксозната по нашето Черноморие. Съгласявате се с всичко, единствено и единствено да опитате бирата, която в София е съвсем непозната.
Тя обаче се оказва не просто топла, а напряко вряла. Хладилникът, както постоянно, не работи.
В това време северняшката компания подвига градусите на оптималната степен вследствие на поетите количества корав алкохол. Разбира се, всички сервитьори се стичат да се оправят с тях и просто не помнят за вас. Докато обслужващият личен състав употребява целия си нищожен речников ресурс от немски и британски изрази да изясни на скандинавците, че качването на масата е неразрешено, чакате почтително да ви донесат рибата и най-малко малко изстудена бира.
Всуе! Оказва се, че келнерът по простъпка е объркал поръчките и ви носят претоплени кебапчета с ледено студени пържени картофи.
За сметка на това на масата на скандинавците, най-буйните от които са кандисали да слязат от нея, се изсипва рогът на изобилието. След като най-сетне се осмелявате да извършите забележка, ви се дава отговор, че чужденците са с безусловно преимущество, защото, нали разбирате, носят толкоз нужна за националната република валута.
Като за похлупак стартира да свири оркестърът. Музикантите наподобяват порядъчно подпийнали. Сякаш слон им е стъпил на ушите. Актуалните сега " шлагери " гърмят тъкмо до вашите уши. Те се извършват по...найсет пъти, тъй като са поръчани от компанията на Пешо, който чества нещо си.
Лампите стартират да примигват. Това е знак, че би трябвало да си плащате сметките и да си ходите. След малко по уредбата зазвучава: „ Нееее, не ми се прибиииирааааа “. Това е „ Песента на щурците “ в осъществяване на Роксана Белева, с която личният състав пъдеше клиентите.
Само че на вас ви се прибира. Дотолкова ви е опротивяло всичко, че желаете и почивката да свърши час по-скоро. На излизане едвам не се пребивате, откакто сте се спънали в хъркащ пред входа член на добре познатата ви към този момент северняшка компания. Допълнителна екстра може да се окаже падение върху това, което той е повърнал към себе си.
По пътя към станцията се препъвате в още най-малко двама-трима от оная маса. Те са били малко по-издръжливи – извървели са по няколко метра допълнително, само че също са изпопадали по пътя.
Но в случай че това извършите вие, ще ви арестува милицията. Ще ви подреден санкция, може и да ви осъдят на 15 дни да чукате някъде тухли за дребно безчинство. След което да изпратят писмо до работата ви. Което да докара до заклеймяване на заседание.
Чужденецът – даже да е най-впиянченият скот, е цар. Важното е, че носи валута на националната република. А вас даже са ви изгонили от станцията, за почивката в която сте платили с почтено заработените пари.
И въпреки всичко не е най-лошото. Успокоява ви мисълта, че почивката ви е била напряко разкош спрямо тази на Георгиеви.
„ Никой на никое място не ме е унижавал като българин повече, в сравнение с тия видове тук, в България. “
Тази имитация от „ Задочни репортажи за България “ обобщава какво значи да си българин по родното Черноморие в тези години.
Това е тъжната страна на почивката на средностатистически фамилен българин без връзки.
Веселбата
Разбира се, има и радостна страна. Особено в случай че сте на 21-22 години, не сте фамилен и сте подготвен на всичко, единствено и единствено да изкарате с хубава компания.
Забравили сте казармата, покорили сте и сте разрушили неизчислим брой женски сърца в университета. Нищо, че най-малко 90% от притежателките на тези сърца въобще не подозират за вашето битие. Важното е другите да се възторгват от небивалиците, които плямпате на масата, откакто компанията е вдигнала порядъчно градусите.
Купонът тече непрекъснато, всичко е ужасно. Е, от време на време става някое сборичкване с нахални „ гларуси “. Става дума за локалните " свалячи ", които са си помислили, че могат да закачат и девойките от вашата компания. Татуировките още не са на мода и по тази причина привличането или най-малко опитът за него става посредством бронзов тен и яки мускули. Плюс трогателни опити за говорене на книжовен български и опити мекият източен акцент да не проличава толкоз.
Ако сте отблъснали сполучливо „ гларусите “, на техен прицел попадат чужденките. В приложимост влизат и научените през годините няколко непознати израза.
Независимо дали ще стане или не „ заварката “, в продължение на години „ гларусите “ ще описват за осъществени и най-много за несъществуващи свои подвизи. Ама никой не може да потвърди, че не е по този начин, тъй като не е бил очевидец.
А вие дружно с компанията решавате една вечер да похапнете морски блага в някой ресторант. Разликата не е кой знае какъв брой огромна спрямо разказаното нагоре за средностатистическия фамилен жител. Е, въпреки всичко на главата ви не са мрънкаща брачна половинка и подсмърчащо дете. Което доста облекчава битието ви.
Личен опит: имаш светла коса, пиеш студена бира
Но в случай че кожата и изключително косата ви са по-светли и знаете непознати езици, можете да извадите голям шанс и даже да ви сервират студена бира. Необходими са единствено бърза мисъл и стремително влизане в ролята.
И по този начин - малко персонален опит в края на описа.
Веднъж по здрач се разхождах самичък из Созопол, до момента в който чаках събирането на компанията. Минах около „ Балкантурист “ – в случай че си спомняте, беше на самия вход на остарелия град, от дясната страна. Вътре имаше две намръщени келнерки и едната, кой знае за какво, реши да ме заприказва. Но не на български, а на немски.
Забравих да кажа, че съм рус. А в тези години имах много повече коса, в сравнение с в този момент.
Ja, ja ( " Да, да " ), отговорих с една от дребното немски думи в речника си на въпроса, който въобще не разбрах.
Говоря съветски, британски, испански, само че не и немски.
Bitte, mein Herr ( " Заповядайте, господине " ), - бяха идващите думи на една от сервитьорките, съпроводени с сладкодумен жест.
Не чаках втора покана и влязох вътре, където към момента имаше свободни маси. След малко ме попитаха нещо - явно какво ще искам.
Съвсем непринудено отговорих:
Ein Bier bitte. ( " Една бира, апелирам. " )
Не можах да допускам на очите си, когато бирата дойде за някакви стотни от секундата. И като ми я отвориха, от вътрешната страна излезе познатият дим. Беше надали не замразена.
И като ми се отвори една глътка – би трябвало да съм изпил най-малко 5 литра бира. Ледено студена, поднесена с десетки благопожелания на немски, които, естествено, не разбирах.
Известно е, че доста от великите открития са станали напълно инцидентно. И моя благосклонност не е изключение. Да, това изобретение в действителност считам за велико. Как другояче на мен, елементарния, елементарен българин, непризнат в личната си татковина, ще сервират студена бира, като освен това се разтапят от вежливост?
Разбира се, приятелите ми не закъсняха да се възползват от това инцидентно, само че велико изобретение. Най-редовно компания в състав от 5-6 души влизахме в някое заведение, аз бях представян за немец, вследствие на което всички получаваха ледена бира, преди малко изпечена скара и доста сходни екстри. Само дето нямах дойче марки, за огромно отчаяние на обслужващия личен състав.
Ползата за мен беше, че обогатих накратко и изрази немския си речник. Освен Bier научих също Pommes frites( " пържени картофи " ), Mit Käse oder ohne Käse? ( " Със или без сирене? " )... Напълно задоволително, с цел да ми сервират ледена бира и преди малко опържени картофи. И много по-полезно от българо-немски изрази от рода на Zwei Gugutken spazieren po Keremiden.
А поговорката „ Имаш крава, пиеш мляко “, се трансформира в „ Имаш светла коса, пиеш студена бира “.
---
¹„ Невидимият прицел “, „ Комисарят Молдован “ и „ 30-те случая на майор Земан “ са известни социалистически престъпни сериали надлежно от Германска демократична република, Румъния и Чехословакия.
Ако вие сте младеж, който има интерес към най-новата ни история и желае да научи обстоятелства за времето отпреди 1989 година, можете да ни зададете своите въпроси на имейл [email protected], в Тема/Subject напишете: 100 въпроса за тоталитарната страна.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Реплика на белотаджията (Антон Радичев) към Велко (Велко Кънев) на плажа във кино лентата „ Оркестър без име “
Топлата бира беше толкоз известно събитие у нас, че даже бе обезсмъртена в киното.
Мястото, където тази имитация е произнесена, естествено, е на българското Черноморие. Нямаше друго място, където упоменатото събитие да бъде срещано толкоз навсякъде. Хладилникът се е развалил, бирата е докарана преди малко, личният състав е ангажиран с обслужване и няма време да изстудява бутилките... Всичко това бе употребявано като опрощение за неналичието на студена бира.
Топлата бира дотолкоз бе част от всекидневието по морските курорти, че измежду най-редовните въпроси на клиентите в заведенията за хранене беше: „ Имате ли студена бира? “
Но това, несъмнено, е единствено един щрих от картината по българските курорти във времето на социализма.
„...Ние ще забележим ръката на възмездието, написала върху един картон, закачен на алеята зад казиното „ За българи и за кучета - неразрешено “, написа Георги Марков в своите „ Задочни репортажи за България “.
Убитият през 1978 година публицист отстъпник е посветил няколко глави на туризма у нас в тези години и на унижението, което българинът търпи единствено тъй като е дръзнал да почива в личната си татковина. (Не че можеше да отиде на море в чужбина, с изключение на в Съюз на съветските социалистически републики.)
Курортите ни се бяха трансформирали в парадайс за шведски безработни, чиновници от австрийската непорочност, служащи в консервни заводи във Федерална Република Германия, нидерландски стругари и други Но в името на валутата (най-вече $ и западногерманската марка) те бяха почитани у нас като царе или най-малко родственици на Круп или Филипс. Докато българи с по два доктората единствено подсмърчаха при типа на надалеч по-необразованите си събратя от човешкия жанр, имали шанса да се родят и израснат на Запад и да дойдат в социалистическа България. При това без да желаят позволение нито от Министерство на вътрешните работи в западната си татковина, нито от партийното бюро по месторабота.
Едва ли има българин, който през днешния ден да е на 50 години или повече и който да не е бил подложен на оскърбление в родните курорти. Историите са милиони – в дословния смисъл на думата.
Ако някой тръгне да написа книга с истории на пострадали от „ Балкантурист “ българи, „ Илиада “ би била детско книжле спрямо нея.
Адът
Тук няма да приказваме за почивките на къмпинги или радостните юношески компании, където в стая за 4-ма души се тъпчат най-малко десетина. Там бяха значими компанията и купонът. Ядете по капанчета, а всяка вечер разпивате на плажа с платен от магазина алкохол под звуците на китари или касетофон.
Ще се опитаме да опишем проведената отмора на хора на възраст 30+, с висше обучение, фамилии и деца, без връзки, които да обезпечат някакви луксове.
Вие сте средностатистически български жител, чиновник в държавно дружество. Успели сте да се сдобиете с карта за отмора на море във ведомствена станция или непретенциозен хотел, сключил контракт с вашето дружество.
С неспокойствие очаквате заветния отпуск. Не спите от неспокойствие и от горещина. Но най-сетне вълшебният ден идва. Натоварвате се цялото семейство на колата и потегляте към морето. Пътуването трае 6-7 часа заради неналичието на автомагистрала (до 1989 година „ Тракия “ стигаше единствено до Пловдив).
Пристигате по здрач, сдъвкани от каране, отмалялост и от горещина. Колата ви е „ Лада “ или „ Москвич “ и, напълно естествено, няма климатик. Затова сте пътували с отворени прозорци, вследствие на което брачната половинка ви и/или детето ви са настинали и кихат. Колкото повече приближавате морето, толкоз повече се усилва женското бърборене, че почивката е отишла на кино поради настинката.
Все още не подозирате какъв брой права ще се окаже жена ви. Но по напълно други аргументи.
„ Съжаляваме, приятели, само че се постанова да ви преместим. Дойдоха чужденци от компанията, която докара съоръжение на завода, и разбирате – няма по какъв начин да не ги настаним “, чувате от портиера на станцията или хотела.
Освен че киха, детето желае да гледа престъпния филм от рубриката „ Студио Х “. Допълнителна екстра – тв приемникът във фоайето не работи, защото нещо в него е изгоряло, частта я няма сега в цяла България и май даже в Съюз на съветските социалистически републики е привършила и се чака да бъде създадена нова партида.
Добре пристигнали на отмора!
Ако сте късметлия с резервация в хотел, ще ви реалокират в различен, още по-мизерен хотел. Но не сте. И ви местят в станция, където съгласно админа ще бъде единствено малко по-тясно, само че нищо повече.
Детето плаче обезверено, че няма да успее да гледа престъпния филм. Успокоявате го, че на другия ден ще види на плажа звезди от „ Невидимият прицел “ и „ Комисарят Молдован “. Само преди два дни тук е бил чехословашкият майор Земан – оня с 30-те случая¹.
Мърморенето на брачната половинка ви се усилва с всяка минута. Но тя е прозорлива и е направила сандвичи за из път. Точно в този момент те ще свършат работа. Докато ви реалокират, до момента в който се регистрирате, до момента в който придвижите багажа...
Пък и вечерята ви в столовата на станцията е дадена на чужденците. За сметка на това в станцията, в която ви местят, въобще не са ви планували за вечеря - освен за първата вечер, а за цялата отмора. Това обаче ще разберете по-късно.
Преместените от един в различен хотел късметлии ще населяват стая на шестия етаж. Но и двата асансьора не работят. И за тях сега няма налични аварийни елементи в цяла България.
Но най-малко тук имате шанса, че в случай че катерите стълби с багажа, ще е най-вече един етаж. Както се и случва.
Но преди този момент наложително висите близо час във фоайето, защото на рецепцията няма никого. Никой не знае къде е отишла другарката, както назовават администраторката.
Все отново тя се появява по някое време и с скука хвърля ключа от стаята ви. На 2-3 курса пренасяте багажа и се настанявате. Не е толкоз зле стаята. Георгиеви са почивали при доста по-лоши условия и са ги лазили хлебарки, напомня брачната половинка ви.
Столовата е затворена. Вечерята ви не се пази, тъй като, както към този момент стана дума, въобще не сте планувани да се храните там – нищо, че сте си платили авансово и тази услуга влиза в картата за отмора. Когато са ви местили, са не запомнили да ви заявят за хранене. Все отново ви дават обещание на сутринта да оправят въпроса. Другарката персонално поема уговорката да се обади на другаря Петров – явно значима съчка.
Залъгали глада със сандвичите, се готвите да спите. Но преди този момент желаете да се изкъпете. От душа обаче тече единствено студена вода. Кранът за топлата е негоден. Другарката от рецепцията с скука ви дава обещание да го оправят на следващия ден, в този момент няма кого да откри.
Банята се наводнява, защото каналът за оттичане е запушен. Оказва се, че вода е проникнала и в спалнята. Съпругата ви отхвърля да се къпе, защото ще настине още повече, и не разрешава на детето да прави същото.
Жегата е изпепеляваща и, напълно естествено, тръгвате да отваряте прозореца. Да, но не. Дръжката я няма. И оставате запечатан като в консерва, само че въпреки всичко с аспект на открито.
Опитвате се да заспите с мисълта, че Георгиеви са прекарали още по-зле. Но единствено се пробвате. Явно една от централните алеи на курорта минава около вас. Чуват се викове на най-различни езици, след това група пияни младежи показва певческите си качества. Условията за алкохолен туризъм за шведските безработни са идеални. Пиенето е толкоз на ниска цена, че скандинавските посетители даже не могат да си похарчат месечните обществени помощи.
Крясъците стихват към 5 часа сутринта. Тогава и най-издръжливите на алкохол северняци сдават багажа. Успявате да поспите 2-3 часа.
Сутринта стартира с приятна изненада. Грешката е оправена и ви известяват, че ще се храните в столовата на новото място. Следва нова изненада – буците със сирене, маслото и по една лъжичка конфитюр са сипани в една обща паница. ЗА цялата маса има единствено един нож. Обясняват ви, че почиващите крадели приборите и по тази причина са прибегнали до тази мярка. И на обяд, и на вечера ножът отново ще е единствено един. Но най-малко за всекиго ще има обособени чинии. Така ще продължи до самия завършек на почивката.
Иде и най-прекрасният момент – потапянето в божествените води на морето. То е топло като чай, водата е кристално чиста. Нищо, че брачната половинка ви взема решение да стои на пясъка, защото е настинала. С доста плач детето я умилостивява и го пуска да плува с вас. Какво му би трябвало повече на човек?
Нова приятна изненада – по обед заварвате прозореца в стаята ви с ръкохватка. До края на почивката през него вечерта в стаята ще нахлува морски въздух.
Е, за запушения канал в банята ще почакате още 3-4 дни. Единият обслужващи региона водопроводчик се е разболял, а другият е в отпуск. (Болният в действителност се е напил и си е навехнал крайници при рухване, споделят злите езици.)
Нещата наподобяват търпими, изключително спрямо претърпяното от Георгиеви.
Вечеря в ресторанта – пъкъл на квадрат
Все отново желаете най-малко един път по време на почивката да идете на ресторант, да опитате риба, миди, раци. Запазвате си място в един от заведенията за хранене, който сте забелязали още преди няколко дни и който ви се е сторил порядъчен. Дори сте си избрали маса.
Да, но не. При влизането вечерта установявате, че масата ви е заета от група високи руси мъже и дами, които приказват на всеослушание и, по всичко проличава, са към този момент много напред с алкохола. След 2-3 водки за отскок са минали на ракия.
А на вас ви изясняват, че чужденците са с преимущество. Пък вие идете ей на оная маса, тъкмо до оркестъра.
Миди, несъмнено няма. От рибата е останала някаква цаца, обаче ще би трябвало да изчакате, защото потенциалът на уредите за готвене е дребен, а клиентите са повече от нормално. В този миг виждате около вас да минава келнер, носещ бутилки бира „ Радебергер “ – най-луксозната по нашето Черноморие. Съгласявате се с всичко, единствено и единствено да опитате бирата, която в София е съвсем непозната.
Тя обаче се оказва не просто топла, а напряко вряла. Хладилникът, както постоянно, не работи.
В това време северняшката компания подвига градусите на оптималната степен вследствие на поетите количества корав алкохол. Разбира се, всички сервитьори се стичат да се оправят с тях и просто не помнят за вас. Докато обслужващият личен състав употребява целия си нищожен речников ресурс от немски и британски изрази да изясни на скандинавците, че качването на масата е неразрешено, чакате почтително да ви донесат рибата и най-малко малко изстудена бира.
Всуе! Оказва се, че келнерът по простъпка е объркал поръчките и ви носят претоплени кебапчета с ледено студени пържени картофи.
За сметка на това на масата на скандинавците, най-буйните от които са кандисали да слязат от нея, се изсипва рогът на изобилието. След като най-сетне се осмелявате да извършите забележка, ви се дава отговор, че чужденците са с безусловно преимущество, защото, нали разбирате, носят толкоз нужна за националната република валута.
Като за похлупак стартира да свири оркестърът. Музикантите наподобяват порядъчно подпийнали. Сякаш слон им е стъпил на ушите. Актуалните сега " шлагери " гърмят тъкмо до вашите уши. Те се извършват по...найсет пъти, тъй като са поръчани от компанията на Пешо, който чества нещо си.
Лампите стартират да примигват. Това е знак, че би трябвало да си плащате сметките и да си ходите. След малко по уредбата зазвучава: „ Нееее, не ми се прибиииирааааа “. Това е „ Песента на щурците “ в осъществяване на Роксана Белева, с която личният състав пъдеше клиентите.
Само че на вас ви се прибира. Дотолкова ви е опротивяло всичко, че желаете и почивката да свърши час по-скоро. На излизане едвам не се пребивате, откакто сте се спънали в хъркащ пред входа член на добре познатата ви към този момент северняшка компания. Допълнителна екстра може да се окаже падение върху това, което той е повърнал към себе си.
По пътя към станцията се препъвате в още най-малко двама-трима от оная маса. Те са били малко по-издръжливи – извървели са по няколко метра допълнително, само че също са изпопадали по пътя.
Но в случай че това извършите вие, ще ви арестува милицията. Ще ви подреден санкция, може и да ви осъдят на 15 дни да чукате някъде тухли за дребно безчинство. След което да изпратят писмо до работата ви. Което да докара до заклеймяване на заседание.
Чужденецът – даже да е най-впиянченият скот, е цар. Важното е, че носи валута на националната република. А вас даже са ви изгонили от станцията, за почивката в която сте платили с почтено заработените пари.
И въпреки всичко не е най-лошото. Успокоява ви мисълта, че почивката ви е била напряко разкош спрямо тази на Георгиеви.
„ Никой на никое място не ме е унижавал като българин повече, в сравнение с тия видове тук, в България. “
Тази имитация от „ Задочни репортажи за България “ обобщава какво значи да си българин по родното Черноморие в тези години.
Това е тъжната страна на почивката на средностатистически фамилен българин без връзки.
Веселбата
Разбира се, има и радостна страна. Особено в случай че сте на 21-22 години, не сте фамилен и сте подготвен на всичко, единствено и единствено да изкарате с хубава компания.
Забравили сте казармата, покорили сте и сте разрушили неизчислим брой женски сърца в университета. Нищо, че най-малко 90% от притежателките на тези сърца въобще не подозират за вашето битие. Важното е другите да се възторгват от небивалиците, които плямпате на масата, откакто компанията е вдигнала порядъчно градусите.
Купонът тече непрекъснато, всичко е ужасно. Е, от време на време става някое сборичкване с нахални „ гларуси “. Става дума за локалните " свалячи ", които са си помислили, че могат да закачат и девойките от вашата компания. Татуировките още не са на мода и по тази причина привличането или най-малко опитът за него става посредством бронзов тен и яки мускули. Плюс трогателни опити за говорене на книжовен български и опити мекият източен акцент да не проличава толкоз.
Ако сте отблъснали сполучливо „ гларусите “, на техен прицел попадат чужденките. В приложимост влизат и научените през годините няколко непознати израза.
Независимо дали ще стане или не „ заварката “, в продължение на години „ гларусите “ ще описват за осъществени и най-много за несъществуващи свои подвизи. Ама никой не може да потвърди, че не е по този начин, тъй като не е бил очевидец.
А вие дружно с компанията решавате една вечер да похапнете морски блага в някой ресторант. Разликата не е кой знае какъв брой огромна спрямо разказаното нагоре за средностатистическия фамилен жител. Е, въпреки всичко на главата ви не са мрънкаща брачна половинка и подсмърчащо дете. Което доста облекчава битието ви.
Личен опит: имаш светла коса, пиеш студена бира
Но в случай че кожата и изключително косата ви са по-светли и знаете непознати езици, можете да извадите голям шанс и даже да ви сервират студена бира. Необходими са единствено бърза мисъл и стремително влизане в ролята.
И по този начин - малко персонален опит в края на описа.
Веднъж по здрач се разхождах самичък из Созопол, до момента в който чаках събирането на компанията. Минах около „ Балкантурист “ – в случай че си спомняте, беше на самия вход на остарелия град, от дясната страна. Вътре имаше две намръщени келнерки и едната, кой знае за какво, реши да ме заприказва. Но не на български, а на немски.
Забравих да кажа, че съм рус. А в тези години имах много повече коса, в сравнение с в този момент.
Ja, ja ( " Да, да " ), отговорих с една от дребното немски думи в речника си на въпроса, който въобще не разбрах.
Говоря съветски, британски, испански, само че не и немски.
Bitte, mein Herr ( " Заповядайте, господине " ), - бяха идващите думи на една от сервитьорките, съпроводени с сладкодумен жест.
Не чаках втора покана и влязох вътре, където към момента имаше свободни маси. След малко ме попитаха нещо - явно какво ще искам.
Съвсем непринудено отговорих:
Ein Bier bitte. ( " Една бира, апелирам. " )
Не можах да допускам на очите си, когато бирата дойде за някакви стотни от секундата. И като ми я отвориха, от вътрешната страна излезе познатият дим. Беше надали не замразена.
И като ми се отвори една глътка – би трябвало да съм изпил най-малко 5 литра бира. Ледено студена, поднесена с десетки благопожелания на немски, които, естествено, не разбирах.
Известно е, че доста от великите открития са станали напълно инцидентно. И моя благосклонност не е изключение. Да, това изобретение в действителност считам за велико. Как другояче на мен, елементарния, елементарен българин, непризнат в личната си татковина, ще сервират студена бира, като освен това се разтапят от вежливост?
Разбира се, приятелите ми не закъсняха да се възползват от това инцидентно, само че велико изобретение. Най-редовно компания в състав от 5-6 души влизахме в някое заведение, аз бях представян за немец, вследствие на което всички получаваха ледена бира, преди малко изпечена скара и доста сходни екстри. Само дето нямах дойче марки, за огромно отчаяние на обслужващия личен състав.
Ползата за мен беше, че обогатих накратко и изрази немския си речник. Освен Bier научих също Pommes frites( " пържени картофи " ), Mit Käse oder ohne Käse? ( " Със или без сирене? " )... Напълно задоволително, с цел да ми сервират ледена бира и преди малко опържени картофи. И много по-полезно от българо-немски изрази от рода на Zwei Gugutken spazieren po Keremiden.
А поговорката „ Имаш крава, пиеш мляко “, се трансформира в „ Имаш светла коса, пиеш студена бира “.
---
¹„ Невидимият прицел “, „ Комисарят Молдован “ и „ 30-те случая на майор Земан “ са известни социалистически престъпни сериали надлежно от Германска демократична република, Румъния и Чехословакия.
Ако вие сте младеж, който има интерес към най-новата ни история и желае да научи обстоятелства за времето отпреди 1989 година, можете да ни зададете своите въпроси на имейл [email protected], в Тема/Subject напишете: 100 въпроса за тоталитарната страна.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ