&format=webp)
Фар на знанието: Азбуката на Солунските братя не е завет от миналото, а капитал за бъдещето
А вие знаете ли за какво честваме навръх 24 май?
Клишираният смисъл на този въпрос цамбурва като гюле в блатото на незнанието, само че все пак го чуваме съвсем всяка година в дежурните репортажи и анкети на медиите.
Всъщност, 11 май е общоприетият от църквата празник на Светите братя Кирил и Методий. Според историографията от нашето съвремие за първи път в епохата на Възраждането той се отбелязва през 1851 година в епархийското учебно заведение „ Св. св. Кирил и Методий “ в Пловдив по самодейност на общественика Найден Геров.
Във възрожденските източници първите вести за честването му се срещат в „ Христоматия славянского язъка “ от 1852 година на Неофит Рилски. През 1857 година той се отбелязва за първи път и в Цариград, сегашен Истанбул, в Желязната черква „ Свети Стефан “.
След въвеждането на Григорианския календар през 1916 година празникът се измества на 24 май и по този начин на този ден се открива традиция за светското, гражданско и държавно честване, до момента в който в църковния литургичен календар остава 11 май. 24 май е формален празник от 1957 година, а от 15 ноември 1990 година става формален празник и на Република България след преименуването ѝ от Народна република България при промяната на политическия режим.
Върви, народе разграничени
И по този начин, в случай че отговорът на въпроса „ Защо честваме навръх 24 май? “ може да се откри в онлайн информация за една минута, по-трудно е да се изясни за какво почитта към делото на Св. св. Кирил и Методий не е народен, вместо формален празник.
Това е гореща тематика, която по традиция има магическата мощ да разделя незабавно обществото на поляризирани отзиви – и за която може би ще чуете и през днешния ден, когато решите да прегледате осведомителния поток за деня.
Последната по-сериозна полемика беше разпалена преди две години, когато първата и втората по величина партии предложиха 24 май да бъде разгласен за Национален празник като „ Ден на българското слово, култура и просвета, и на кирилицата “, с приемане на конституционни промени.
Три години по-рано, на 9.12.2020 година, денят още веднъж беше преименуван след гласоподаване в Народното събрание от „ Ден на българската култура и просвета и на славянската книжовност “ на актуалното „ Ден на Светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета, и на славянската словесност “.
Политическото предложение през 2023 година без изненада заформи торнадо от мнения в обществените мрежи, а партийните водачи яхнаха бурните талази на популизма, подправен с задоволително „ родолюбив “ яд, упреци в чуждопоклонничество и разделяне на публичната маса, намесвайки и други дати в празничния календар като 6 и 22 септември.
В последна сметка, предлагането беше стопирано няколко месеца по-късно, през декември същата година, когато законодателите в комисията за промени в Конституцията единомислещо анулираха текста, в който се споделяше, че 24 май е Национален празник на Република България. За отпадането му от главния закон гласоподаваха всички 8 присъстващи на съвещанието народни представители.
Така актуалността на тематиката изцяло утихна, оставайки надалеч обратно, изместена от въпроси като „ ще имаме ли в миналото държавно управление “ – който си задавахме през цялата 2024 година, главозамаяни от въртележката на изборите, през „ какъв брой още ще нараства всичко “ поради високата инфлация в горещото лято, до през днешния ден, когато народът, на който Кирил и Методий дадоха писменост, като че ли наподобява още по-разделен от всеки път.
Този път обаче тематиката не е обвързвана с празници, а с една неизменима част от делниците ни – парите.
„ Лев или евро? “
На опашката в банката, на пазара, по заведенията, на пейките към детските площадки – това е въпрос, който се дискутираше на всички места и от всички през последните седмици.
Не влизайте и в групи от обществените мрежи, в случай че не сте оборудвани с задоволително пълен неопрен против неинформираност, липса на обществена просвета, слово на омразата и враждебна тирада, способни да „ убият “ и най-подготвения специалист по тематиката.
Целият този боеприпас за онлайн воюване избухна след взривоопасното известие на президента Румен Радев, че ще внесе предложение за референдум по отношение на приемането на еврото (случайно или не, новината беше оповестена на празник – 9 май, Денят на победата).
Четири дни по-късно пристигна отговорът на законодателите – ръководителят на Народното събрание Наталия Киселова върна предлагането като неприемливо защото съгласно нея (Киселова е учител по конституционно право), то не е в сходство с Конституцията на Република България, Договора за действието на Европейски Съюз, Договора за присъединение на Република България към Европейски Съюз и други законодателни текстове.
Това решение обаче не завърши публичния спор, а като че ли го разпали още повече.
Президентът заяви, че ще сезира Конституционния съд за решението на Народното събрание по отношение на референдума и даже намеси в политическия дискурс гробищна метафора, заявявайки, че „ пътят към валутата не минава през натрупа на демокрацията и закона, а през урните “.
През идващите дни Министерският съвет, Българската национална банка и Брюксел с изявлението на еврокомисаря по стопанската система Валдис Домбровскис ясно демонстрираха, че пътят на България към участие еврозоната от дълго време не е хипотетична траектория, а народен приоритет, по който всички критерии към този момент са изпълнени.
Последната дума в този момент имат Европейската комисия и Европейската централна банка, чийто отговор дали страната ни е подготвена за Единния валутен съюз ще знаем на 4 юни с публикуването на изключителния конвергентен отчет.
Напред! Науката е слънце (което не огрява навсякъде)
Независимо дали България ще се причисли към пазар, чиято стойност надвишава 15 трилиона евро или ще продължи да бъде в периферията, има нещо по-тежко смазващо националната ни горделивост и самочувствие.
И то е отвън финансите, вложенията и опциите.
Нарича се безпросветност.
„ Общественият ни и културен живот е в забележителна мяра под знака на посредствеността и полуинтелигенцията, чиито токсикации са едно от най-гадните феномени у нас. “, написа в „ Бит и психика на нашия народ, том I “ основоположникът на българската народопсихология Иван Хаджийски.
Точно 85 години по-късно, обществено-културният живот наподобява изцяло токсичен от „ токсикациите “, попиващи систематично и във все по-концентрирани дози през десетилетията.
Ако се замислите, какъв % от коментиращите в обществените мрежи са осведомени с механизмите по присъединение към еврозоната или изгодите от еврото, с действието на Валутния ръб или с резултатите от Съюза на финансовите пазари? Колко имат тапия по Международни връзки или експертиза в защитата? А какво ще кажете за нуклеарната енергетика?
Не мислите, че разбираме единствено от футбол и политика. Съвременният българин, оня, който Иван Хаджийски не познава (за положително или лошо), схваща от всичко.
Статистиката удостоверява мрачните трендове.
Само преди два дни бяха изнесени данните от представително социологическо проучване на тематика „ Достъп до просвета “, обхващащо над 1000 души. Резултатите демонстрират, че 43% от българите не са прочели нито една книга през 2024 година, а 75% не са посетили библиотека нито един път предходната година. 63% не са били на спектакъл нито един път, 56,1% не са влизали в киносалон, а 82,7% не са посетили концерт с класическа музика, опера или балет.
За същия интервал българинът приблизително е прочел 8-9 книги. В съпоставяне с предходните години този % е намаляващ. През 2022 година броят прочетени книги е бил сред 9 и 10.
И въпреки че българинът не чете книги, той постоянно си служи с писмеността на Кирил и Методий, с цел да бълва ненавист (нека не споделяме хейтим навръх 24 май!), да излива ненавистта от личните си провали под формата на нецензурни прилагателни, обидни квалификации и закани против другия и другите, които даже не познава. Но го прави с жар и неистово предпочитание, употребявайки виртуалния комфорт, че е от другата страна на екрана и всеки противник може да бъде отстранен с един клик на „ блокирай ”.
Какво ли би станало, в случай че преди да разясняваме самоуверено, вникнем по-сериозно в тематиката, наваксаме пропуските с четене на подбрана информация от надеждни източници, срещнем се със мнения на квалифицирани специалисти, проверим какво демонстрират данните от статистиката. Иначе казано – да позволим слънцето на науката да огрее тъмните кътчета на мозъците ни, преди да заформим следващата опустошителна стихия на незнанието.
Просветеността е единствената противоотрова против нелепостта.
Независимо от превратностите на епохата, от мощните водачи или слабите пълководци, от тестванията на духа, на които всеки бива подложен, натрупването на познания и умеенето да си служиш с тях, е капитал, чиято стойност може само да пораства във времето, само че не и да бъде отнета.
Стремежът към култура, импулсът към творчество и полетът на извисената мисъл не могат да бъдат принизени.
Да вземем за образец политическите системи. Монархия, безредица, тирания, комунизъм или народна власт – има ли власт, способна да победи над интелигенцията и капацитета на най-просветените в едно общество? Отговорът на този въпрос е не, тъй като управническите елити оставят зад себе си само история. Елитът на интелигенцията може да чертае бъднините на цели народи.
Бъдете преблагословени, о вий, Методий и Кирил
Солунските братя Кирил и Методий, родени в рамките на Византийската империя, изписват бъдещето на славяните и трансформират ориста им в тези мрачни времена на триезичество.
Но макар скъпия капитал на тяхната писменост, избрана от учените като истинска графична система, в която всяка писмен знак дава отговор на един тон, а буквите за звукове с близки характерности са изобразени по подобен метод, 12 века по-късно, към светлите персони на двамата братя се водят неизчерпаеми разногласия, извор на исторически полемики, медийни разбори и, несъмнено – разпалени мнения в обществените мрежи.
Като се стартира какъв е произходът им – български, гръцки, македонски… до това какви са били в действителност – християнски мисионери или византийски държавни чиновници, и се стигне до въпроса за българите ли са основали писмеността.
Историците са на друго мнение даже къде почиват тленните им остатъци. Свети Кирил умира по-рано и се счита, че мощите му са в базиликата „ Сан Клементе “ в Рим, само че съгласно разнообразни изказвания, мраморният саркофаг е празен от 200 години, защото през 18-ти век мощите са изнесени, с цел да ги спасят от оскърбление. По-късно изчезват.
Мненията от противниковата теза са, че те са открити през 1963 година в дребен параклис в Реканати и върнати назад в „ Сан Клементе “.
Още по-голяма е мистерията със Свети Методий, който е заровен на територията на тогавашна Великоморавия. Смята се, че мощите му се намират в архиепископската базилика в село Микулчице, днешна Чехия.
Това обаче не е исторически потвърдено, само че през вековете мястото се е трансформирало в поклонническо за славянските туристи, които го посещават. От 80-те години всяка година през май българската общественост в Чехия провежда събор в Микулчице, на който нашите сънародници отдават респект към Светите братя, а през 2009 година там е повдигнат и техен монумент.
Но без значение от историческите разногласия към към момента неразгаданите обстоятелства от житието на Светите братя, значими за поколенията са тяхното дело и завещание.
Въпреки че Св. св. Кирил и Методий са настойници на славянските нации, през 1980 година папа Йоан Павел II тържествено ги афишира за съпокровители на Европа с апостолическото обръщение „ За безпримерно достолепие “ (Egregiae Virtutis).
В писмо до всички християни „ по силата на папската си власт ” той афишира решението двамата славянски апостоли да са „ за безконечни времена настойници пред Бога на цяла Европа ”, с което основателите на българската книжовност получават самопризнание и пред католическия свят, а делото им става знак на религиозно и културно обединяване.
„ Ето за какво през днешния ден, когато след доста епохи на ерес сред Изтока и Запада, сред Рим и Константинопол, се подхващат решителни крачки, ориентирани към възобновяване на пълнотата на общението, провъзгласяването на Светите Кирил и Методий за съпокровители на Европа наред със Свети Бенедикт, изцяло дава отговор на знаменията на нашето време…
Това прокламиране е пътят и инструментът за взаимно съгласие и обединяване сред другите нации на зараждащата се Европа и обезпечава на днешна Европа общо духовно и културно завещание “, написа в писмото си папа Йоан Павел II.
Следващият голям акт на самопризнание за смисъла на българската книжовност настава през 2007 година, когато България се причислява към Европейския съюз, а нашата писменост е оповестена за третата публична графична система в Европа.
„ Когато България се причисли към Европейския съюз при започване на тази година, Съюзът одобри освен нов член, само че и нова писменост “, написа в приветственото си писмо на 24 май 2007 година тогавашният еврокомисар по многоезичието Леонард Орбан.
„ През вековете България е издигнала високо в славянския свят кирилицата и културата, обвързвана с тази писменост. Старобългарският език става основа за основаването на повсеместен книжовен славянски език.
България през днешния ден предприе още една историческа стъпка: причисли кирилицата към фамилията на Европейски Съюз. Принципът на „ единение в многообразието “ е главен за Европейския съюз – разнообразие от езици, култури, обичаи и, в случай че мога да прибавя, на писмености. Нашето езиково разнообразие е споделено благосъстояние, което Европейската комисия напълно поддържа. Като съхраняваме и тачим нашите разнообразни национални езици, ние укрепваме многоезична Европа.
Кирилицата и българският език ще допринесат за културното разнообразие, което прави Европейския съюз неповторим. “, написа още европейският комисар и добавя: „ Сигурен съм, че в случай че Св. св. Кирил и Методий можеха да ни видят през днешния ден, щяха да се гордеят, че кирилицата е призната като трета публична писменост на новообединена Европа. “
Дали обаче Солунските братя щяха се гордеят, в случай че можеха да ни видят не тогава, в оня церемониален за страната ни миг, а през днешния ден?
Днес, когато от ден на ден липсва предпочитание за култура, когато на респект са низките нрави, когато мъдростта отстъпва на бездуховността, а културният ни живот продължава да бъде „ под знака на посредствеността и полуинтелигенцията “. Днес, когато възприятието за житейска обърканост непроменяемо се пропива като отрова в очакванията за бъдещето.
Нека си спомним, че оттатък всичко това, оттатък мрака на скептицизма и отчаянието, съществува нещо по-силно.
Това е светлината на знанието. Фарът на тази светлина е българската писменост, която Кирил и Методий написаха, с цел да пребъдем като безконечен, прочут и горделив народ със своята просвета и книжовност – во веки веков.
Аз
Буки
Веди
Глаголи
Добро
Ест
Живете…
Клишираният смисъл на този въпрос цамбурва като гюле в блатото на незнанието, само че все пак го чуваме съвсем всяка година в дежурните репортажи и анкети на медиите.
Всъщност, 11 май е общоприетият от църквата празник на Светите братя Кирил и Методий. Според историографията от нашето съвремие за първи път в епохата на Възраждането той се отбелязва през 1851 година в епархийското учебно заведение „ Св. св. Кирил и Методий “ в Пловдив по самодейност на общественика Найден Геров.
Във възрожденските източници първите вести за честването му се срещат в „ Христоматия славянского язъка “ от 1852 година на Неофит Рилски. През 1857 година той се отбелязва за първи път и в Цариград, сегашен Истанбул, в Желязната черква „ Свети Стефан “.
След въвеждането на Григорианския календар през 1916 година празникът се измества на 24 май и по този начин на този ден се открива традиция за светското, гражданско и държавно честване, до момента в който в църковния литургичен календар остава 11 май. 24 май е формален празник от 1957 година, а от 15 ноември 1990 година става формален празник и на Република България след преименуването ѝ от Народна република България при промяната на политическия режим.
Върви, народе разграничени
И по този начин, в случай че отговорът на въпроса „ Защо честваме навръх 24 май? “ може да се откри в онлайн информация за една минута, по-трудно е да се изясни за какво почитта към делото на Св. св. Кирил и Методий не е народен, вместо формален празник.
Това е гореща тематика, която по традиция има магическата мощ да разделя незабавно обществото на поляризирани отзиви – и за която може би ще чуете и през днешния ден, когато решите да прегледате осведомителния поток за деня.
Последната по-сериозна полемика беше разпалена преди две години, когато първата и втората по величина партии предложиха 24 май да бъде разгласен за Национален празник като „ Ден на българското слово, култура и просвета, и на кирилицата “, с приемане на конституционни промени.
Три години по-рано, на 9.12.2020 година, денят още веднъж беше преименуван след гласоподаване в Народното събрание от „ Ден на българската култура и просвета и на славянската книжовност “ на актуалното „ Ден на Светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета, и на славянската словесност “.
Политическото предложение през 2023 година без изненада заформи торнадо от мнения в обществените мрежи, а партийните водачи яхнаха бурните талази на популизма, подправен с задоволително „ родолюбив “ яд, упреци в чуждопоклонничество и разделяне на публичната маса, намесвайки и други дати в празничния календар като 6 и 22 септември.
В последна сметка, предлагането беше стопирано няколко месеца по-късно, през декември същата година, когато законодателите в комисията за промени в Конституцията единомислещо анулираха текста, в който се споделяше, че 24 май е Национален празник на Република България. За отпадането му от главния закон гласоподаваха всички 8 присъстващи на съвещанието народни представители.
Така актуалността на тематиката изцяло утихна, оставайки надалеч обратно, изместена от въпроси като „ ще имаме ли в миналото държавно управление “ – който си задавахме през цялата 2024 година, главозамаяни от въртележката на изборите, през „ какъв брой още ще нараства всичко “ поради високата инфлация в горещото лято, до през днешния ден, когато народът, на който Кирил и Методий дадоха писменост, като че ли наподобява още по-разделен от всеки път.
Този път обаче тематиката не е обвързвана с празници, а с една неизменима част от делниците ни – парите.
„ Лев или евро? “
На опашката в банката, на пазара, по заведенията, на пейките към детските площадки – това е въпрос, който се дискутираше на всички места и от всички през последните седмици.
Не влизайте и в групи от обществените мрежи, в случай че не сте оборудвани с задоволително пълен неопрен против неинформираност, липса на обществена просвета, слово на омразата и враждебна тирада, способни да „ убият “ и най-подготвения специалист по тематиката.
Целият този боеприпас за онлайн воюване избухна след взривоопасното известие на президента Румен Радев, че ще внесе предложение за референдум по отношение на приемането на еврото (случайно или не, новината беше оповестена на празник – 9 май, Денят на победата).
Четири дни по-късно пристигна отговорът на законодателите – ръководителят на Народното събрание Наталия Киселова върна предлагането като неприемливо защото съгласно нея (Киселова е учител по конституционно право), то не е в сходство с Конституцията на Република България, Договора за действието на Европейски Съюз, Договора за присъединение на Република България към Европейски Съюз и други законодателни текстове.
Това решение обаче не завърши публичния спор, а като че ли го разпали още повече.
Президентът заяви, че ще сезира Конституционния съд за решението на Народното събрание по отношение на референдума и даже намеси в политическия дискурс гробищна метафора, заявявайки, че „ пътят към валутата не минава през натрупа на демокрацията и закона, а през урните “.
През идващите дни Министерският съвет, Българската национална банка и Брюксел с изявлението на еврокомисаря по стопанската система Валдис Домбровскис ясно демонстрираха, че пътят на България към участие еврозоната от дълго време не е хипотетична траектория, а народен приоритет, по който всички критерии към този момент са изпълнени.
Последната дума в този момент имат Европейската комисия и Европейската централна банка, чийто отговор дали страната ни е подготвена за Единния валутен съюз ще знаем на 4 юни с публикуването на изключителния конвергентен отчет.
Напред! Науката е слънце (което не огрява навсякъде)
Независимо дали България ще се причисли към пазар, чиято стойност надвишава 15 трилиона евро или ще продължи да бъде в периферията, има нещо по-тежко смазващо националната ни горделивост и самочувствие.
И то е отвън финансите, вложенията и опциите.
Нарича се безпросветност.
„ Общественият ни и културен живот е в забележителна мяра под знака на посредствеността и полуинтелигенцията, чиито токсикации са едно от най-гадните феномени у нас. “, написа в „ Бит и психика на нашия народ, том I “ основоположникът на българската народопсихология Иван Хаджийски.
Точно 85 години по-късно, обществено-културният живот наподобява изцяло токсичен от „ токсикациите “, попиващи систематично и във все по-концентрирани дози през десетилетията.
Ако се замислите, какъв % от коментиращите в обществените мрежи са осведомени с механизмите по присъединение към еврозоната или изгодите от еврото, с действието на Валутния ръб или с резултатите от Съюза на финансовите пазари? Колко имат тапия по Международни връзки или експертиза в защитата? А какво ще кажете за нуклеарната енергетика?
Не мислите, че разбираме единствено от футбол и политика. Съвременният българин, оня, който Иван Хаджийски не познава (за положително или лошо), схваща от всичко.
Статистиката удостоверява мрачните трендове.
Само преди два дни бяха изнесени данните от представително социологическо проучване на тематика „ Достъп до просвета “, обхващащо над 1000 души. Резултатите демонстрират, че 43% от българите не са прочели нито една книга през 2024 година, а 75% не са посетили библиотека нито един път предходната година. 63% не са били на спектакъл нито един път, 56,1% не са влизали в киносалон, а 82,7% не са посетили концерт с класическа музика, опера или балет.
За същия интервал българинът приблизително е прочел 8-9 книги. В съпоставяне с предходните години този % е намаляващ. През 2022 година броят прочетени книги е бил сред 9 и 10.
И въпреки че българинът не чете книги, той постоянно си служи с писмеността на Кирил и Методий, с цел да бълва ненавист (нека не споделяме хейтим навръх 24 май!), да излива ненавистта от личните си провали под формата на нецензурни прилагателни, обидни квалификации и закани против другия и другите, които даже не познава. Но го прави с жар и неистово предпочитание, употребявайки виртуалния комфорт, че е от другата страна на екрана и всеки противник може да бъде отстранен с един клик на „ блокирай ”.
Какво ли би станало, в случай че преди да разясняваме самоуверено, вникнем по-сериозно в тематиката, наваксаме пропуските с четене на подбрана информация от надеждни източници, срещнем се със мнения на квалифицирани специалисти, проверим какво демонстрират данните от статистиката. Иначе казано – да позволим слънцето на науката да огрее тъмните кътчета на мозъците ни, преди да заформим следващата опустошителна стихия на незнанието.
Просветеността е единствената противоотрова против нелепостта.
Независимо от превратностите на епохата, от мощните водачи или слабите пълководци, от тестванията на духа, на които всеки бива подложен, натрупването на познания и умеенето да си служиш с тях, е капитал, чиято стойност може само да пораства във времето, само че не и да бъде отнета.
Стремежът към култура, импулсът към творчество и полетът на извисената мисъл не могат да бъдат принизени.
Да вземем за образец политическите системи. Монархия, безредица, тирания, комунизъм или народна власт – има ли власт, способна да победи над интелигенцията и капацитета на най-просветените в едно общество? Отговорът на този въпрос е не, тъй като управническите елити оставят зад себе си само история. Елитът на интелигенцията може да чертае бъднините на цели народи.
Бъдете преблагословени, о вий, Методий и Кирил
Солунските братя Кирил и Методий, родени в рамките на Византийската империя, изписват бъдещето на славяните и трансформират ориста им в тези мрачни времена на триезичество.
Но макар скъпия капитал на тяхната писменост, избрана от учените като истинска графична система, в която всяка писмен знак дава отговор на един тон, а буквите за звукове с близки характерности са изобразени по подобен метод, 12 века по-късно, към светлите персони на двамата братя се водят неизчерпаеми разногласия, извор на исторически полемики, медийни разбори и, несъмнено – разпалени мнения в обществените мрежи.
Като се стартира какъв е произходът им – български, гръцки, македонски… до това какви са били в действителност – християнски мисионери или византийски държавни чиновници, и се стигне до въпроса за българите ли са основали писмеността.
Историците са на друго мнение даже къде почиват тленните им остатъци. Свети Кирил умира по-рано и се счита, че мощите му са в базиликата „ Сан Клементе “ в Рим, само че съгласно разнообразни изказвания, мраморният саркофаг е празен от 200 години, защото през 18-ти век мощите са изнесени, с цел да ги спасят от оскърбление. По-късно изчезват.
Мненията от противниковата теза са, че те са открити през 1963 година в дребен параклис в Реканати и върнати назад в „ Сан Клементе “.
Още по-голяма е мистерията със Свети Методий, който е заровен на територията на тогавашна Великоморавия. Смята се, че мощите му се намират в архиепископската базилика в село Микулчице, днешна Чехия.
Това обаче не е исторически потвърдено, само че през вековете мястото се е трансформирало в поклонническо за славянските туристи, които го посещават. От 80-те години всяка година през май българската общественост в Чехия провежда събор в Микулчице, на който нашите сънародници отдават респект към Светите братя, а през 2009 година там е повдигнат и техен монумент.
Но без значение от историческите разногласия към към момента неразгаданите обстоятелства от житието на Светите братя, значими за поколенията са тяхното дело и завещание.
Въпреки че Св. св. Кирил и Методий са настойници на славянските нации, през 1980 година папа Йоан Павел II тържествено ги афишира за съпокровители на Европа с апостолическото обръщение „ За безпримерно достолепие “ (Egregiae Virtutis).
В писмо до всички християни „ по силата на папската си власт ” той афишира решението двамата славянски апостоли да са „ за безконечни времена настойници пред Бога на цяла Европа ”, с което основателите на българската книжовност получават самопризнание и пред католическия свят, а делото им става знак на религиозно и културно обединяване.
„ Ето за какво през днешния ден, когато след доста епохи на ерес сред Изтока и Запада, сред Рим и Константинопол, се подхващат решителни крачки, ориентирани към възобновяване на пълнотата на общението, провъзгласяването на Светите Кирил и Методий за съпокровители на Европа наред със Свети Бенедикт, изцяло дава отговор на знаменията на нашето време…
Това прокламиране е пътят и инструментът за взаимно съгласие и обединяване сред другите нации на зараждащата се Европа и обезпечава на днешна Европа общо духовно и културно завещание “, написа в писмото си папа Йоан Павел II.
Следващият голям акт на самопризнание за смисъла на българската книжовност настава през 2007 година, когато България се причислява към Европейския съюз, а нашата писменост е оповестена за третата публична графична система в Европа.
„ Когато България се причисли към Европейския съюз при започване на тази година, Съюзът одобри освен нов член, само че и нова писменост “, написа в приветственото си писмо на 24 май 2007 година тогавашният еврокомисар по многоезичието Леонард Орбан.
„ През вековете България е издигнала високо в славянския свят кирилицата и културата, обвързвана с тази писменост. Старобългарският език става основа за основаването на повсеместен книжовен славянски език.
България през днешния ден предприе още една историческа стъпка: причисли кирилицата към фамилията на Европейски Съюз. Принципът на „ единение в многообразието “ е главен за Европейския съюз – разнообразие от езици, култури, обичаи и, в случай че мога да прибавя, на писмености. Нашето езиково разнообразие е споделено благосъстояние, което Европейската комисия напълно поддържа. Като съхраняваме и тачим нашите разнообразни национални езици, ние укрепваме многоезична Европа.
Кирилицата и българският език ще допринесат за културното разнообразие, което прави Европейския съюз неповторим. “, написа още европейският комисар и добавя: „ Сигурен съм, че в случай че Св. св. Кирил и Методий можеха да ни видят през днешния ден, щяха да се гордеят, че кирилицата е призната като трета публична писменост на новообединена Европа. “
Дали обаче Солунските братя щяха се гордеят, в случай че можеха да ни видят не тогава, в оня церемониален за страната ни миг, а през днешния ден?
Днес, когато от ден на ден липсва предпочитание за култура, когато на респект са низките нрави, когато мъдростта отстъпва на бездуховността, а културният ни живот продължава да бъде „ под знака на посредствеността и полуинтелигенцията “. Днес, когато възприятието за житейска обърканост непроменяемо се пропива като отрова в очакванията за бъдещето.
Нека си спомним, че оттатък всичко това, оттатък мрака на скептицизма и отчаянието, съществува нещо по-силно.
Това е светлината на знанието. Фарът на тази светлина е българската писменост, която Кирил и Методий написаха, с цел да пребъдем като безконечен, прочут и горделив народ със своята просвета и книжовност – во веки веков.
Аз
Буки
Веди
Глаголи
Добро
Ест
Живете…
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ