Алтернативен начин за решаване на кризата със Северна Корея
А обидите даже направиха ситуацията по-лошо.
В следващата провокация, Пхенян възобнови развиването си на балистични ракети, като направи сполучлив тест на нова такава във вторник, 28 ноември.
Останаха ли благоприятни условия за справяне със обстановката?
Нека помислим кое е най-големият претекст за Северна Корея с цел да продължава да развива нуклеарната и ракетната си стратегия.
Според Пхенян, това е страхът, че Съединени американски щати и Южна Корея възнамеряват нападателни дейности против режима на Северна Корея, с цел да смъкват Ким Чен-ун. За американците този боязън наподобява неуместен, а държавният секретар Рекс Тилърсън неотдавна отхвърли да има такива проекти. И въпреки всичко това е основата за развиването на ракети и нуклеарни оръжия, които вършат Северна Корея толкоз рискова.
Думите и декларациите на Сеул и Вашингтон, които отхвърлят още веднъж и още веднъж съществуването на такива проекти не са задоволителни. Има обаче и по-успешна политика, потвърдила се в предишното.
Три образеца за съществуването на опция са Германия, Япония и Южна Корея, страни, напреднали много повече в сравнение с режима на Пхенян. Това което спря тези страни да развият нуклеарни оръжия в предишното, бе сигурността, дадена от разположените вътре в тях американски контингенти и военният съюз със Съединени американски щати.
Разбираеми са опитите за решение на спора посредством дипломация. Може занапред да се наложи посягането към оръжието. Япония елементарно би могла да спре севернокорейски ракети още в полет, само че това деяние може да провокира противопоставяне и нежелана ескалация на напрежението и може би война.
От години бива повтарян фактът, че Китай държи ключа към решение или най-малко прекъсване на рецесията. Китай е най-силният търговски сътрудник на Ким Чен-ун и също по този начин максимален покровител. Но в последните месеци Пекин отслабва въздействието си в опити да притисне Пхенян да смени курса, посредством стопански и политически лостове. Пример за това фактът, че Китай е неизменима част от резолюциите на Организация на обединените нации осъждащи Северна Корея. Но както към този момент стана въпрос, резолюциите също не дадоха резултат.
Може би е време за друг метод. Може ли Китай даде гаранции на Северна Корея, по този начин както Съединени американски щати го направи за Южна?
Китай има контракт за отбрана с Пхенян, съгласно който Пекин ще пази режима при възможна офанзива, само че няма да се меси, в случай че Ким Чен-ун стартира война. Това може и да е интелигентна политика, само че може и просто да се прави оценка от Северна Корея като опит за измъкване от съглашението, което в допълнение укрепва възприятията за изолация и потребността Пхенян да разчита единствено и само на себе си.
В този ред на мисли, не би ли бил договорът за отбрана, който двете страни са сключили между тях в средата на предишния век, по-вдъхващ доверие, в случай че Китай предложи някои гаранции. Като да вземем за пример контингент от 30 хиляди китайски военни, ситуиран в Северна Корея, мощ равна на тази, с която Съединени американски щати разполагат на Юг.
Вашингтон и Сеул постоянно са били сигурни, че Китай ще поддържа Северна Корея при възможен спор.
В същото време, в случай че двете страни в действителност нямат нападателни проекти по отношение на страната аскет, то най-малък китайски контингент не би пречил, а равенството на военните елементи приказва за поддържането на салдото на силите.
По този метод Пхенян ще бъде лишен от основния си претекст за развиване на нуклеарна и ракетна стратегия – Съединени американски щати ще би трябвало първо да минат през китайските сили, в случай че желаят да смъкват Ким Чен-ун.
Дали Китай е подготвен за такива дейности?
Досега Пекин в никакъв случай не е показвал апетити към Северна Корея. Дори откакто се намесва в Корейската война, Пекин просто изтегля милионния си контингент, откакто е имал опцията просто да го остави, по сходство на метода, с който Съюз на съветските социалистически републики си сътвори спътници на Балканите след Втората международна война.
В подобен случай, дали режимът в Пхенян би се съгласил на такова нещо? Севернокорейците таят смесени усеща към големия си комшия. Да, те осъзнават зависимостта си от Китай, само че в това време тъкмо по тази причина са деликатни и постоянно имат едно мислено при връзките си с Пекин. Да се убеди Ким, че има потребност от такава намеса би било мъчно.
Това обаче би било задача на Китай, тъкмо както Съединени американски щати трябваше да създадат същото що се отнася до Южна Корея. Северна Корея може би ще одобри китайските войски не толкоз като инструмент за стабилизиране, колкото като мощ, целяща да смъкна режима. Да се преодолее това съмнение ще е дипломатическо изпитание от историческо значение.
Ако Северна Корея въпреки всичко откаже подобен ход, ще се основат повече подозрения по отношение на същинската причина за развиването на нуклеарната и ракетната стратегия на Пхенян.
Но да отбележим, че спекулациите по този въпрос са нито нужни, нито в помощ. Те биха получили най-хубав отговор от дейна, иновационна дипломация.
В противоположен случай, събитията сочат пътя към войната или натрупването на нуклеарни оръжия в Северна Корея – нещо, което единствено би нараснало заплахата от една бъдеща злополука.
Балансирането сред ползи, разнообразни избори, благоприятни условия и упоритости е объркано и мъчно. Но иронията настрани: Да се дадат гаранции на Северна Корея, колкото и ужасно да звучи, може да се окаже прекомерно значимо в убеждаването на всички заинтригувани страни, че войната не е неизбежна.
* Превод за Фокус на Цанко Цолов.
Текстът е оповестен тук.
В следващата провокация, Пхенян възобнови развиването си на балистични ракети, като направи сполучлив тест на нова такава във вторник, 28 ноември.
Останаха ли благоприятни условия за справяне със обстановката?
Нека помислим кое е най-големият претекст за Северна Корея с цел да продължава да развива нуклеарната и ракетната си стратегия.
Според Пхенян, това е страхът, че Съединени американски щати и Южна Корея възнамеряват нападателни дейности против режима на Северна Корея, с цел да смъкват Ким Чен-ун. За американците този боязън наподобява неуместен, а държавният секретар Рекс Тилърсън неотдавна отхвърли да има такива проекти. И въпреки всичко това е основата за развиването на ракети и нуклеарни оръжия, които вършат Северна Корея толкоз рискова.
Думите и декларациите на Сеул и Вашингтон, които отхвърлят още веднъж и още веднъж съществуването на такива проекти не са задоволителни. Има обаче и по-успешна политика, потвърдила се в предишното.
Три образеца за съществуването на опция са Германия, Япония и Южна Корея, страни, напреднали много повече в сравнение с режима на Пхенян. Това което спря тези страни да развият нуклеарни оръжия в предишното, бе сигурността, дадена от разположените вътре в тях американски контингенти и военният съюз със Съединени американски щати.
Разбираеми са опитите за решение на спора посредством дипломация. Може занапред да се наложи посягането към оръжието. Япония елементарно би могла да спре севернокорейски ракети още в полет, само че това деяние може да провокира противопоставяне и нежелана ескалация на напрежението и може би война.
От години бива повтарян фактът, че Китай държи ключа към решение или най-малко прекъсване на рецесията. Китай е най-силният търговски сътрудник на Ким Чен-ун и също по този начин максимален покровител. Но в последните месеци Пекин отслабва въздействието си в опити да притисне Пхенян да смени курса, посредством стопански и политически лостове. Пример за това фактът, че Китай е неизменима част от резолюциите на Организация на обединените нации осъждащи Северна Корея. Но както към този момент стана въпрос, резолюциите също не дадоха резултат.
Може би е време за друг метод. Може ли Китай даде гаранции на Северна Корея, по този начин както Съединени американски щати го направи за Южна?
Китай има контракт за отбрана с Пхенян, съгласно който Пекин ще пази режима при възможна офанзива, само че няма да се меси, в случай че Ким Чен-ун стартира война. Това може и да е интелигентна политика, само че може и просто да се прави оценка от Северна Корея като опит за измъкване от съглашението, което в допълнение укрепва възприятията за изолация и потребността Пхенян да разчита единствено и само на себе си.
В този ред на мисли, не би ли бил договорът за отбрана, който двете страни са сключили между тях в средата на предишния век, по-вдъхващ доверие, в случай че Китай предложи някои гаранции. Като да вземем за пример контингент от 30 хиляди китайски военни, ситуиран в Северна Корея, мощ равна на тази, с която Съединени американски щати разполагат на Юг.
Вашингтон и Сеул постоянно са били сигурни, че Китай ще поддържа Северна Корея при възможен спор.
В същото време, в случай че двете страни в действителност нямат нападателни проекти по отношение на страната аскет, то най-малък китайски контингент не би пречил, а равенството на военните елементи приказва за поддържането на салдото на силите.
По този метод Пхенян ще бъде лишен от основния си претекст за развиване на нуклеарна и ракетна стратегия – Съединени американски щати ще би трябвало първо да минат през китайските сили, в случай че желаят да смъкват Ким Чен-ун.
Дали Китай е подготвен за такива дейности?
Досега Пекин в никакъв случай не е показвал апетити към Северна Корея. Дори откакто се намесва в Корейската война, Пекин просто изтегля милионния си контингент, откакто е имал опцията просто да го остави, по сходство на метода, с който Съюз на съветските социалистически републики си сътвори спътници на Балканите след Втората международна война.
В подобен случай, дали режимът в Пхенян би се съгласил на такова нещо? Севернокорейците таят смесени усеща към големия си комшия. Да, те осъзнават зависимостта си от Китай, само че в това време тъкмо по тази причина са деликатни и постоянно имат едно мислено при връзките си с Пекин. Да се убеди Ким, че има потребност от такава намеса би било мъчно.
Това обаче би било задача на Китай, тъкмо както Съединени американски щати трябваше да създадат същото що се отнася до Южна Корея. Северна Корея може би ще одобри китайските войски не толкоз като инструмент за стабилизиране, колкото като мощ, целяща да смъкна режима. Да се преодолее това съмнение ще е дипломатическо изпитание от историческо значение.
Ако Северна Корея въпреки всичко откаже подобен ход, ще се основат повече подозрения по отношение на същинската причина за развиването на нуклеарната и ракетната стратегия на Пхенян.
Но да отбележим, че спекулациите по този въпрос са нито нужни, нито в помощ. Те биха получили най-хубав отговор от дейна, иновационна дипломация.
В противоположен случай, събитията сочат пътя към войната или натрупването на нуклеарни оръжия в Северна Корея – нещо, което единствено би нараснало заплахата от една бъдеща злополука.
Балансирането сред ползи, разнообразни избори, благоприятни условия и упоритости е объркано и мъчно. Но иронията настрани: Да се дадат гаранции на Северна Корея, колкото и ужасно да звучи, може да се окаже прекомерно значимо в убеждаването на всички заинтригувани страни, че войната не е неизбежна.
* Превод за Фокус на Цанко Цолов.
Текстът е оповестен тук.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ