А който няма с какво да се занимава, несъмнено, може да се запознае с милион гледни точки и пророчества, тъй като политолозите устроиха гневен танц към огъня на „ истанбулската тематика “.
`
Александър Невзоров, популярен съветски публицист, разгласен от Кремъл за екстремист дружно с жена си
Вместо да вдигне хвърлената му от Зеленски ръкавица, Путин застана на четири крайници и към този момент трети ден я подушва, без да се осмелява даже да я захапе. А цялата агитация на Руската федерация, сумтейки от старание, авансово се пробва да измие от кремълския пациент клеймото на страхливец – този, който не се осмели да одобри предизвикването на президента на Украйна и да замине за Истанбул за директни договаряния. Това леке няма да се измие.
Поведението на Путин е комично – получил директна покана за същински двубой, той, несъмнено, в никакъв случай не би си разрешил да се държи по този начин, даже, не знам, някой като поручик Ржевски. Това е жестоката същност, пречистена от непотребни слова.
А който няма с какво да се занимава, несъмнено, може да се запознае с милион гледни точки и пророчества, тъй като политолозите устроиха гневен танц към огъня на „ истанбулската тематика “. Поразява разнообразието от черупки, от които са направени техните гердани. Всички политолози въртят демонски очи, пускат пяна от уста и пророкуват.
Подозирам, че това клеймо на страхливец въобще не тревожи Путин. Той е схванал, че като президент на Русия не трябва да се обременява с всякакви предубеждения и да си връзва ръцете с архаики като някакъв там позор.
Това, което наподобява непоносимо и смешно за света, в Русия провокира горделивост и екстаз. Там има свои скали за оценка, свои аргументи за наслада, които европеецът просто не може да разбере – както не може да се наслаждаваш на миризмата на гнило месо. А знаем, че гнилото месо е наложителен съставен елемент в редица национални блюда, като „ капальхин “. Това е ескимоско ядене от протекло месо от елен или морж. Гнилото месо се съхранява съзнателно – и единствено ескимосите, привикнали от дребни да смучат късче от капалхин, могат да го ядат. Подушвайки миризма на мъртвец, те стартират да слюноотделят от мощен вкус и неспокойствие.
А за всички останали капальхинът е смъртоносна отрова.
Тоест, в случай че в Русия считат, че тя е страна на успеха, че Путин е душевен здрав, че би трябвало да се помоли на боядисана дъска и да се вземе някакъв изпит – в случай че всичко това ви се коства близко и прелестно, значи сте руснак. И вашето място е в Русия. Няма нищо ужасно или обидно в това. Всеки си има своите занимания. В Папуа Нова Гвинея, да вземем за пример, хората се събирали със фамилията, чупели черепа на мъртвия си татко с огромни камъни и изяждали мозъка му – и това било свещена традиция, за която били подготвени да умрат.
Но каквото и да се случи на следващия ден в Истанбул, то ще бъде просто гаранция за неизбежна нова война.
Защото тези условия за мир – Путин в клетка, границите от 2014 година, репарации и ремонт на Русия – никой, несъмнено, няма да извърши. Следователно, този Донбас ще остане гаранция за неизбежна нова война. При първото намаляване на Русия той ще бъде лишен още веднъж. Възможно е в тази нова война Украйна да не наподобява толкоз красива, само че тази война е безусловно неизбежна. Защото мирът е резултат на правдивост, а в това, което се предлага от всички страни, правдивост няма.
Примирие плаши освен Путин, както се оказа, само че и Генералния щаб. Те намерено скандализират, късат карти и даже в припадък на яд посочили език и междинен пръст на мощите на Матрона Московска. Дали тя им е отвърнала със същото – не се знае. Поне ръцете ѝ са били непокътнати след попадение от HIMARS.
Мисълта за помирение вбесява освен Путин и министъра на защитата. На пръв взор може да наподобява, че те се боят, че 30 дни помирение ще разложат дефинитивно съветската войска. Не – не изцяло. Но ще ѝ прибавят трупни петна и ще ѝ подуят корема. Ще стартира развой на автолиза – самосмилане на мъртвите кафези на армейския организъм. А такива мъртви кафези са болшинство. Те още могат да крадат и да се напиват, само че всяка човешка същина в тях от дълго време е умряла. А военна такава – в никакъв случай не е имало.
И това не е учудващо, тъй като 75-80% от съветската войска е орда от унижени и оскърбени алкохолици, привикнали на всевъзможни издевателства – както от офицери, по този начин и от преобладаващите в този момент в армията зекове.
Погледнете в моя Telegram канал – деликатно проследявам фронтови видеа, които ми изпращат в големи количества. Всички типове изтезания над бойци могат да се видят там. Но освен офицерите – равнището на взаимния садизъм е доста високо. Изтезанията сред редовите – това към този момент остава единственото съществено забавление.
Подозирам, че това положение на армията е добре известно на Кремъл и не ги тревожи. Защото даже в подобен тип, тя е способна да бъде тъп, само че работещ инструмент за продупчване на украинските окрайнини.
Когато няма помирение, щурмите и фронтовата интензивност дават изход на насъбраната завист у орките. А при цялостна тактическа тишина, орките ще бъдат принудени да се захванат един с различен.
Погледнете – качил съм видео, може би през днешния ден или през вчерашния ден. Има самозастреляни, нови типове изтезания, записи – напълно пресни, други – по-стари, само че до момента незнайни.
Европейските политици се тревожат, че Путин може да натрупа сили за 30 дни. Първо – той така и така може. Второ – 30 дни са смъртоносно рискови за логистиката. Където има ресурси и време – има големи благоприятни условия за обири. А кражбата е основната традиция на съветската войска.
Генералният щаб се опасява не толкоз от кражбите, а че орките ще имат време да се замислят – „ Защо, в действителност, умираме тук? “ Политработниците им дават повсеместен отговор – за Чебурашка.
Чебурашка се е трансформирал в централен персонаж на държавната идеология, заема място съвсем като Зоя Космодемянская. Чебурашка би трябвало да бъде канонизиран – той е концентрат на руските полезности.
Всичко друго, което Кремъл предлага като идеология на фронта, е безусловно неясно. Особено теориите на патефона Дугин. Но тъпизмът има преимуществото, че може да се назова както си искаш – катихон, кахитон, патефон…
Дугин не се схваща даже от наемниците, които въпреки всичко са малко поучени от учебната стратегия. Разговарял съм с него – това е спиритизъм в чист тип. Диалог с Вий. С Вий може да се разискват аеродинамичните качества на ковчезите или способи за предотвратяване от осинови колове.
Той е персонаж от XV век, който би трябвало да бъде принудително върнат към учебен курс по биология, физика и химия.
Либералите не са по-добри от Дугин – даже по-забавни. Наскоро завършиха следващите конгреси на „ положителните руснаци “ към Юлия Навална, където обсъждаха по какъв начин след Путин ще се върнат с избори и ще превъзпитат съветския фашизъм с психолози.
Не желаят да схванат, че Русия не е име на страна, а на уред за принуждение. Това е име на войната, на злобата. Русия е синоним на злополучие, опасност, измама. Животът без Русия би бил по-комфортен, по-сигурен и по-ориентиран към развиване.
Става дума не за популацията, а за самата страна – Русия като конструкция на насилието. Ако я нямаше, на нейно място щеше да има голям брой прелестни, богати страни – като се изключи Москва.
Забавно е да се слушат апелите за „ смирение “ от либералите. Покаянието е най-сложната форма на кривене и изисква голямо актьорско майсторство. Не инцидентно са измислени индулгенциите – даже на опитните църковници им е било трудно да гледат комедията на покаянието.
В света още веднъж бушува Макрон – красавецът Еманюел Жан Мишел Фредерик. Обяви, че е пристигнал часът да се удуши съветската стопанска система. Министърът му на външните работи съобщи, че би трябвало да се отиде по-далеч – глобите не убеждават.
Да, звучи ефектно, само че „ удушаването “ на съветската стопанска система е също толкоз тайнствен развой, колкото и самата стопанска система.
Да душиш съветската стопанска система – все едно да чупиш краката на фантом или да слагаш ваксина на сянка.
Икономиката на Русия е бутафория – както и православието. Въпреки че е безочливо и всевластно, най-щателното търсене на „ вярващи “ извежда на 1-2% от популацията, които въобще знаят какво значи думата „ епитрахил “.
Русия няма стопанска система не тъй като е мъчно да се сътвори, а тъй като никой не я желае. Успешно я заменя комплицирана система на корупция, паразитизъм върху уплашеното население и агитация на „ триумфи “.
Кремъл с гневна скорост ограбва страната – изстисква от нея всичко. Войната годишно коства доста повече, в сравнение с Русия може да завоюва за пет години.
Но всичко към момента действа, върти се и свети – което потвърждава, че при добра показуха никаква стопанска система не е нужна.
Няма какво да се души. Както демонстрира опитът – да удушиш мираж е невероятно. Ръцете просто минават през шията.
И такива чувства още веднъж чакат Европа, в случай че още веднъж се опита да оперира с макро- и микроикономически фокуси вместо с действителност.
`
Александър Невзоров, популярен съветски публицист, разгласен от Кремъл за екстремист дружно с жена си
Вместо да вдигне хвърлената му от Зеленски ръкавица, Путин застана на четири крайници и към този момент трети ден я подушва, без да се осмелява даже да я захапе. А цялата агитация на Руската федерация, сумтейки от старание, авансово се пробва да измие от кремълския пациент клеймото на страхливец – този, който не се осмели да одобри предизвикването на президента на Украйна и да замине за Истанбул за директни договаряния. Това леке няма да се измие.
Поведението на Путин е комично – получил директна покана за същински двубой, той, несъмнено, в никакъв случай не би си разрешил да се държи по този начин, даже, не знам, някой като поручик Ржевски. Това е жестоката същност, пречистена от непотребни слова.
А който няма с какво да се занимава, несъмнено, може да се запознае с милион гледни точки и пророчества, тъй като политолозите устроиха гневен танц към огъня на „ истанбулската тематика “. Поразява разнообразието от черупки, от които са направени техните гердани. Всички политолози въртят демонски очи, пускат пяна от уста и пророкуват.
Подозирам, че това клеймо на страхливец въобще не тревожи Путин. Той е схванал, че като президент на Русия не трябва да се обременява с всякакви предубеждения и да си връзва ръцете с архаики като някакъв там позор.
Това, което наподобява непоносимо и смешно за света, в Русия провокира горделивост и екстаз. Там има свои скали за оценка, свои аргументи за наслада, които европеецът просто не може да разбере – както не може да се наслаждаваш на миризмата на гнило месо. А знаем, че гнилото месо е наложителен съставен елемент в редица национални блюда, като „ капальхин “. Това е ескимоско ядене от протекло месо от елен или морж. Гнилото месо се съхранява съзнателно – и единствено ескимосите, привикнали от дребни да смучат късче от капалхин, могат да го ядат. Подушвайки миризма на мъртвец, те стартират да слюноотделят от мощен вкус и неспокойствие.
А за всички останали капальхинът е смъртоносна отрова.
Тоест, в случай че в Русия считат, че тя е страна на успеха, че Путин е душевен здрав, че би трябвало да се помоли на боядисана дъска и да се вземе някакъв изпит – в случай че всичко това ви се коства близко и прелестно, значи сте руснак. И вашето място е в Русия. Няма нищо ужасно или обидно в това. Всеки си има своите занимания. В Папуа Нова Гвинея, да вземем за пример, хората се събирали със фамилията, чупели черепа на мъртвия си татко с огромни камъни и изяждали мозъка му – и това било свещена традиция, за която били подготвени да умрат.
Но каквото и да се случи на следващия ден в Истанбул, то ще бъде просто гаранция за неизбежна нова война.
Защото тези условия за мир – Путин в клетка, границите от 2014 година, репарации и ремонт на Русия – никой, несъмнено, няма да извърши. Следователно, този Донбас ще остане гаранция за неизбежна нова война. При първото намаляване на Русия той ще бъде лишен още веднъж. Възможно е в тази нова война Украйна да не наподобява толкоз красива, само че тази война е безусловно неизбежна. Защото мирът е резултат на правдивост, а в това, което се предлага от всички страни, правдивост няма.
Примирие плаши освен Путин, както се оказа, само че и Генералния щаб. Те намерено скандализират, късат карти и даже в припадък на яд посочили език и междинен пръст на мощите на Матрона Московска. Дали тя им е отвърнала със същото – не се знае. Поне ръцете ѝ са били непокътнати след попадение от HIMARS.
Мисълта за помирение вбесява освен Путин и министъра на защитата. На пръв взор може да наподобява, че те се боят, че 30 дни помирение ще разложат дефинитивно съветската войска. Не – не изцяло. Но ще ѝ прибавят трупни петна и ще ѝ подуят корема. Ще стартира развой на автолиза – самосмилане на мъртвите кафези на армейския организъм. А такива мъртви кафези са болшинство. Те още могат да крадат и да се напиват, само че всяка човешка същина в тях от дълго време е умряла. А военна такава – в никакъв случай не е имало.
И това не е учудващо, тъй като 75-80% от съветската войска е орда от унижени и оскърбени алкохолици, привикнали на всевъзможни издевателства – както от офицери, по този начин и от преобладаващите в този момент в армията зекове.
Погледнете в моя Telegram канал – деликатно проследявам фронтови видеа, които ми изпращат в големи количества. Всички типове изтезания над бойци могат да се видят там. Но освен офицерите – равнището на взаимния садизъм е доста високо. Изтезанията сред редовите – това към този момент остава единственото съществено забавление.
Подозирам, че това положение на армията е добре известно на Кремъл и не ги тревожи. Защото даже в подобен тип, тя е способна да бъде тъп, само че работещ инструмент за продупчване на украинските окрайнини.
Когато няма помирение, щурмите и фронтовата интензивност дават изход на насъбраната завист у орките. А при цялостна тактическа тишина, орките ще бъдат принудени да се захванат един с различен.
Погледнете – качил съм видео, може би през днешния ден или през вчерашния ден. Има самозастреляни, нови типове изтезания, записи – напълно пресни, други – по-стари, само че до момента незнайни.
Европейските политици се тревожат, че Путин може да натрупа сили за 30 дни. Първо – той така и така може. Второ – 30 дни са смъртоносно рискови за логистиката. Където има ресурси и време – има големи благоприятни условия за обири. А кражбата е основната традиция на съветската войска.
Генералният щаб се опасява не толкоз от кражбите, а че орките ще имат време да се замислят – „ Защо, в действителност, умираме тук? “ Политработниците им дават повсеместен отговор – за Чебурашка.
Чебурашка се е трансформирал в централен персонаж на държавната идеология, заема място съвсем като Зоя Космодемянская. Чебурашка би трябвало да бъде канонизиран – той е концентрат на руските полезности.
Всичко друго, което Кремъл предлага като идеология на фронта, е безусловно неясно. Особено теориите на патефона Дугин. Но тъпизмът има преимуществото, че може да се назова както си искаш – катихон, кахитон, патефон…
Дугин не се схваща даже от наемниците, които въпреки всичко са малко поучени от учебната стратегия. Разговарял съм с него – това е спиритизъм в чист тип. Диалог с Вий. С Вий може да се разискват аеродинамичните качества на ковчезите или способи за предотвратяване от осинови колове.
Той е персонаж от XV век, който би трябвало да бъде принудително върнат към учебен курс по биология, физика и химия.
Либералите не са по-добри от Дугин – даже по-забавни. Наскоро завършиха следващите конгреси на „ положителните руснаци “ към Юлия Навална, където обсъждаха по какъв начин след Путин ще се върнат с избори и ще превъзпитат съветския фашизъм с психолози.
Не желаят да схванат, че Русия не е име на страна, а на уред за принуждение. Това е име на войната, на злобата. Русия е синоним на злополучие, опасност, измама. Животът без Русия би бил по-комфортен, по-сигурен и по-ориентиран към развиване.
Става дума не за популацията, а за самата страна – Русия като конструкция на насилието. Ако я нямаше, на нейно място щеше да има голям брой прелестни, богати страни – като се изключи Москва.
Забавно е да се слушат апелите за „ смирение “ от либералите. Покаянието е най-сложната форма на кривене и изисква голямо актьорско майсторство. Не инцидентно са измислени индулгенциите – даже на опитните църковници им е било трудно да гледат комедията на покаянието.
В света още веднъж бушува Макрон – красавецът Еманюел Жан Мишел Фредерик. Обяви, че е пристигнал часът да се удуши съветската стопанска система. Министърът му на външните работи съобщи, че би трябвало да се отиде по-далеч – глобите не убеждават.
Да, звучи ефектно, само че „ удушаването “ на съветската стопанска система е също толкоз тайнствен развой, колкото и самата стопанска система.
Да душиш съветската стопанска система – все едно да чупиш краката на фантом или да слагаш ваксина на сянка.
Икономиката на Русия е бутафория – както и православието. Въпреки че е безочливо и всевластно, най-щателното търсене на „ вярващи “ извежда на 1-2% от популацията, които въобще знаят какво значи думата „ епитрахил “.
Русия няма стопанска система не тъй като е мъчно да се сътвори, а тъй като никой не я желае. Успешно я заменя комплицирана система на корупция, паразитизъм върху уплашеното население и агитация на „ триумфи “.
Кремъл с гневна скорост ограбва страната – изстисква от нея всичко. Войната годишно коства доста повече, в сравнение с Русия може да завоюва за пет години.
Но всичко към момента действа, върти се и свети – което потвърждава, че при добра показуха никаква стопанска система не е нужна.
Няма какво да се души. Както демонстрира опитът – да удушиш мираж е невероятно. Ръцете просто минават през шията.
И такива чувства още веднъж чакат Европа, в случай че още веднъж се опита да оперира с макро- и микроикономически фокуси вместо с действителност.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ